С нов поглед и размах на ангелските крила
Дружески привет от мен, приятели! След кратката пауза, искам да споделя с вас (доколкото е възможно да се опише с думи) преживяното в Силистра и Варна, където имах семинари през изминалата седмица!
Въпреки, че Силистренци често се оплакват, че са последни, отдалечени, всъщност се оказаха в най-големия вихър от трансформираща енергия. Когато Духът те води, всичко става с лекота, ненужните неща сами отпадат, други се появяват, всичко се видоизменя и наглася в движение, така че да предложи максималното разширение, осъзнаване, свързване и тогава знаеш, усещаш, че всичко случващо се е част от договорите на всички участници. Дори когато таванът на залата се срути (буквално :-)))
След невероятните споделености в Силистра и Варна се прибирам още по-притихнала, някак помъдряла, и сякаш с още няколко активирани сетива в “инструментариума”. Много е поучително да наблюдаваш суетнята и глъчта отвън, а ти просто да седиш на брега на реката и да наблюдаваш как изтичат различни води.. ту тъмни, ту мътни, развълнувани, възмутени, клокочещи, или радостно подскачащи, надвикващи се, гневно привличащи внимание, алармиращи за това или онова, нередности, тъмни, илюминати, не знам какви чудесии, призоваващи към спешни отбранителни действия.
… А ти просто си седиш.. присъстваш и опознаваш всичко, което е. И вече напълно осъзнах за какво си говорехме с моята обична духовна сестра Диана. Ако външния (материалният) път е прокълнат, то вътрешния е трижди прокълнат (Така твърдят упандишадите). За външния е ясно – материализъм, вкопчване във всичко външно, консуматорство… Но духовният път крие още повече скрити препъни-камъни. Защото ако се задълбаеш толкова надълбоко, че започнаш да се губиш в другата илюзия на правенето – купища сложно описани техники и медитации, призоваване на този или онзи, сложни визуализации, сложни учения, дето изискват да вървиш с книжката под ръка и да спазваш буква по буква наставленията за правенето.. пак си изгубил пътя. Защото тогава си оплетен в правенето във вътрешния свят. Толкова улисан и пристрастЕн към сложни медитации и странстване из разни светли “реалности”, че когато излезеш от там, всъщност си три пъти по-объркан и агресивно неприемащо настроен към заобикалящото те 3D. Това обяснява и защо много светлинни работници, които канализират информация от много високо, прекарват часове в медитации и сложни практики, всъщност изпитват сериозни затруднения завръщайки се в “реалността” на материята и не успяват да интегрират в себе си светлината с която контактуват “там отвъд”, говорят за любов и единение, но не ги живеят, учат другите на изобилие, а те самите тънат в недоимък.
А изхода ли.. изходът е както винаги по средата – да опознаваш и единия, и другия свят, седейки точно на брега на реката и наблюдавайки водите, които се сменят. Присъствайки навсякъде, със взор навътре и взор навън. А ти си в центъра… без център. Тогава хем външния свят се размива, но присъства и го наблюдаваш, хем вътрешния. И хем са там, осъзнаваш ги като отделености, но и всичко се слива в едно, ама наистина го изживяваш и усещаш във всичко, което Е… И любовта, която те залива просто е неописуема. Самият ти ставаш една пулсираща, всеприемаща и разбираща Любов. Няма нужда да ходиш никъде и да ползваш сложни практики, за да контактуваш със светлината. Ти самият СИ Светлина. И тогава всяка заплетена ситуация, агресивни хора, нередности, трудности и всякакви други дисхармоничности просто се преподреждат и всичко в твоята реалност блести от хармония и уместност. Неописуемо. Размахът на ангелските крила сякаш е пъти по-голям сега, от мястото на обогатената и прояснена гледна точка. А каква ли красота и яснота носят и следващите стъпки… Благо_даря!
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
