Всичко се случва с определена, добра причина
Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, да казва: “Това е добре!”. Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” – отговорил приятелят – “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!…” – бил отговорът.
Не забравяйте, че каквото и да се случва, то не е случайно. Зад всичко има много добра, уместна причина. Но не можем да видим цялата картинка в перспектива.
Затова – не тъжете, не се гневете. Недейте да проклинате “лошия късмет” и гневно и с укор да отправяте думи към небето “Защо Господи, защо!?!”. Oтдръпнете се от емоцията която се надига, излезте от вихъра на повтарящата се схема – случване-реакция и благодарете. Да, благодарете. Не знаете дали това днешно “зло” всъщност не е дар от небесата. Бог, Източникът, Ангелите, Водачите ви – никой не иска да навреди. Нищо не се случва просто така – за да ви е гадно 🙂 Винаги има уместност и тя ви тласка към вашият избран път на развитие. Бъдете над привидността на повърхността.
И преди съм го казвала: Всеки момент кипи от жизненост и е изпълнен с дълбок смисъл през множеството пластове на вероятностите в различните реалности. Наблюдението и осмислянето на една ситуация измежду многото гледни точки разширяват хоризонтите и разбирането. Например ако гледаш снимка запечатала даден момент – виждаш само това – мигновението, пробляснало за част от секундата, временната картинка от една единствена гледна точка. Не можеш да видиш зараждането на ситуацията, всички свързани играчи, нито продължението, развитието, потенциалите, не можеш да погледнеш от различните гледни точки, които дават ценна информация. А живеейки в събитието и отдръпвайки се от емоцията на единствената гледна точка – виждаш цялото движение в перспектива, не самo моментната снимка.
Винаги нещо се случва.
И то винаги е за добро.
Друг е въпросът. че категориите “добро” и “зло” са абсолютно абстрактни, илюзорни, субективно категоризиране на “обективно” отсъждащия и вечно преценяващ и анализиращ его-ум. А всъщност всичко просто Е. И такова каквото е, то е абсолютно уместно.
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
Петър
17 октомври, 2013 at 15:21Така е Марти, но в определени трудни моменти наистина ми липсва голямата картинка. Че е добре, добре е, но все пак. 🙂
Ива
23 януари, 2014 at 19:17Прекрасна притча! Много често не виждаме, че всичко, което предизвиква търпението ни, емоциите, волята винаги ни тласка да се развиваме, да откриваме нови гледни точки и начини да израстваме. Аз днес прозрях, че много често ни се случва да се слеем с другите техните гледни точки и избори, но ако не се губим не бихме се и намирали отново 🙂 Може би понякога трябва да гледаме по на шега дори и най-трудните за нас ситуации за да не оставаме да ни повличат и да забравим какъв всъщност е нашия път. Лично аз съм се губила много пъти и много пъти съм си казвала “ех, защо на мен”, но всеки път преоткривайки се съм усещала, точно това, че всичко се случва за наше добро дори и в първия момент да не го усетим и осъзнаваме.
Пожелавам успех на всички по пътя си и нека не се страхуваме толкова много да се губим за да можем отново да се преоткриваме и вървим напред. 🙂
Martina Ivanova
26 януари, 2014 at 16:11Да, от перспективата на времето умеем понякога да виждаме уместността на преживяното 🙂 Нека се губим по-рядко!
Благодаря за чудесните коментари!
Михаил
19 май, 2015 at 18:30До някъде съм съгласен, ами нервите, които изхабяваш когато това, което искаш и към което се стремиш не става. Дайте говорим реално, просто на едни им писано всичко да им се случва, което си пожелаят на други не. Това са просто несправедливостите на живота и честно казано вече не знам в какво да вярвам от една година искам едно нешто, но не го получавам, пробвал съм всичко не все пречки и т.н. моля се на Господ и ангелите и все едно никой ме чува, толкова много ли искам си задавам въпроса, просто нямам думи, даже честно казано съм толкова много изнервен, ядосан, отчаян и т.н. просто не ми живее вече нямам думи ….
Добринка Събева
10 октомври, 2015 at 18:04Наистина се ядосваме, когато нещата ни ни се случат по предварителния ни замисъл, но това е само когато не знаем това, което сега четохме.Когато си запознат предварително с такива неща, по-лесно приемаш разочарованието. Поне при мен е така. Ставам по-силна и предварително съм се нагодила мислено, че ще приема нещата така, както се случат.Сле време разбирам, че е трябвало да стане така, защото е било най-добро за мен в онзи момент. Благодаря ти, Мартина!
Martina Ivanova
15 октомври, 2015 at 14:16Въпросът не е да приемаш разочарованието, а да не стигаш изобщо до него. Разочарование може да възникне само тогава когато се тръшкаш, че нещата не се развиват по твоя план. А ти откъде знаеш какъв е планът на Вселената за теб и кое в дългосрочен план е по-доброто за теб? 🙂 Оставете очакванията и се доверете, че каквото и да се случва- то е за ваше добро. Тогава няма разочарование, а плаване в опитностите.
Солетка
18 октомври, 2015 at 03:15Наскоро мой много близък човек почина от рак, в страшни мъки. А пък, казват, американските дронове убиват ежедневно деца. Един в Норвегия разстреля над 70 човека. А в Африка мрат като мухи. В България пък, разправят, имало много бедни хорица, селата опустявали, народът се топял като свещица… И други интересни неща стават по света, ката ден. Чакам знакът, който да ми разкрие прекрасната причина.
Михаил
25 октомври, 2015 at 19:58Еми точно това е якото, че не знаеш, какво може да стане, макар, че честно казано в момента съм ядосан, отчаян, гневен и имам доста проблеми на главата си, но някак си взе да не ми пука и някак си вярвам, че всичко ште се оправи по начин който не съм си и представял. Макар, че от много искам всичко да приключи, че вече не издържам …
Михаил
25 октомври, 2015 at 20:04Абе завърти ли се колелото се върти дълго време, в едната посока, но някак се нештата се оправят от само себе си. Дали има има намеса на Висши не знам, но съм убедил, че има някаква сила, която разпределя равновесието и че всичко лошо прави един човек рано или късно се връшта с лихвите. Това го казвам от опит, тъй като наскоро го изпитах, не че аз съм правил лоши нешта, просто един човек който правеше мизерии сега си плашта доста сериозно. А отделно, че човек мисли за нешто, което иска силно рано или ксъно го получава
Михаил
25 октомври, 2015 at 20:08Абе всичко си има причина и следствие, ние хората сме само част, прашинка от цялата картинка. Но Господ гледа и не забравя. И когато искаш нешто силно и вярваш в него Вселената рано или късно го получаваш ….
Krasi popova
26 ноември, 2016 at 19:54Всяко зло за добро.Имаме си стари поговорки!