Искаш ли да живееш? А как?

Искам най-напред да поздравя сърдечно всички онези, които са избрали да живеят. И не само са избрали, но и са направили много ясен избор къде, как и като какви искат да живеят.

Поздравявам ви приятели. И онази частичка във вас поздравявам, която понякога се лута, търси, страда и вижда “драмите” в живота. Онези уж неизлечимите, твърде остарялите, на които им е минало времето, които считат, че са твърде малки и недостойни, несъществени и незаслужаващи внимание. Онези, които цял живот са живяли за някой друг, отдали са живота, грижите и любовта си на всеки друг, но не и на себе си. Онези, които са стаили детето в себе си, повярвали са на нечии лъжи, че са малки, че нямат талант, скрили са се в ъгъла и тихо и кротко са живели, за да направят някой друг доволен и щастлив, вечно под обсадата на нечия критика, строг поглед, вечно търсещ липсващото съвършенство. Онези, които смятат, че животът е една тежка борба, изпълнена с болка и страдание.

Има ли разпознали се?

А сега вас, същите тези, които се разпознаха, искам да поздравя отново. Но този път искам да поздравя онова могъщо, многоизмерно, великолепно ангелско същество, което седи на златен трон вътре във вас. Чувствате ли го? Чувате ли го? Стои си в златната зала и чака да се сетите за него, да го приласкаете, да му отдадете цялата си любов, да му пратите лъч светлинка, за да разпери мощно крилата си! Онова могъщо същество, което носи цялата творческа енергия, вдъхновение, дръзновение, радост, великолепие и съвършенство на цялата Вселена. На вас говоря!

Ти, който четеш този текст, точно ти – си толкова съвършен, красив, можещ, значим, великолепен, могъщ творец! Точно тук и сега, точно във вида, в който си. Погледни в огледалото, но този път честно и открито, осмели се да премахнеш филтрите, които досега замъгляваха зрението ти. ТИ СИ СЪВЪРШЕН точно такъв, какъвто си сега. ТУК И СЕГА. Време е да престанеш да мислиш за добруването на другите, да престанеш да се чудиш как да угодиш на всички и пак да се чувстваш нещастен. Съпругът, децата, родителите, приятели, колегите, обществото … престани да позволяваш на някой друг да те живее. Твоят живот е точно толкова ценен, колкото всеки друг. Ти заслужаваш точно толкова радост, здраве, щастие, любов и изобилие в живота си, колкото всеки друг. Стига вече живя за другите. Време е да започнеш да живееш собствения си живот. И не – не е късно! Никога не е късно! Всеки миг, всеки ден е възможност да обърнеш нещата, да поставиш онова ново начало, за което дори не си и мечтал. Време е да избереш да живееш. Това е най-сигурния начин да направиш щастливи и всички онези, за които си мислел, че е трябвало да жертваш живота си до сега.

Но трябва да си много наясно КАК искаш да живеещ! Какви избори ще правиш от тук насетне? И логиката веднага се втурна.. “Но кое е правилно? Не е ли прекалено егоистично? Ами ако нещо сгреша? Ама дали ще бъда разбран и приет?” Остави тези въпроси… Всичко това няма никакво значение. Единственото, което има значение е как искаш да се чувстваш! Ако ти е трудно… направи си един списък с нещата, които не искаш. И срещу всяко от тях запиши какво искаш в новия си живот. Но го напълни с емоция! Как искаш да се чувстваш? “Искам да се чувствам здрав, млад, свободен, щастлив, влюбен, богат, независим, слаб, пъргав, лек”. И започни да живееш новия живот, който си избрал!

Преди години аз бях едно младо, много намусено, много огорчено, свадливо, недоволно момиче, което си мислеше, че е имало нелеко детство. Изключително свито, с ниско самочувствие, сякаш незначително, незабележимо, с неразкрит потенциал. В юнушеските си години даже невярващо се присмивах над мисълта, че някога, някъде бих могла да съм желана част от някаква компания. Толкова не се харесвах! Толкова ми бе втълпено, че съм малка, незначителна и нямам кой знае какви заложби.

И така се лутах в недоволство, огорчение и неразбиране. Аз не разбирах света и сякаш и той не ме разбираше. Но в един момент осъзнат, прозрях… минах през катарзис и разбрах, че просто трябва да избера дали искам да живея. И как да живея. И започнах да се откривам! Започнах да се обичам! Разбрах, че съм специална, че съм изключителна, даже красива, душата на компанията, винаги желана, остроумна, полезна! Малко по малко ангелът взе да разгръща крилата си.

Днес знам, че АЗ СЪМ това, което АЗ СЪМ. И съм прекрасно, уникално, божествено, творящо същество, което гради собствената си реалност с всеки направен избор, с всяка мисъл, всяка емоция, всяко утвърждение, които са енергийните, невидими нишки, с които буквално плета и създавам картината на моето ТУК и СЕГА. Също като всеки един от вас. Днес често ме питат “Как такова младо същество е събрало такава мъдрост и опитност”. Ами 🙂 Мъдрост. Имам си от същата тази мъдрост и опитност, които и вие имате, само, че толкова много сте се фокусирали върху илюзорните проблеми, които спускат филтрите пред очите ви, че не успявате да стигнете до дълбините на скритата във вас съкровищница.

Една от моите сродни души, до които ме доведе разгръщатото се мое същество е Тенислав. Познавате го от разказите ми, от срещите, от семинарите, които водим заедно. Неговата история можете да чуете (частично) в приложеното отдолу видео (oт 7:40 min.). Може би ще разпознаете вашата история? А може би ще поискате да разкажете тази история следващия път, когато се срещнем на живо? Юни месец – 2 и 3 юни в Център Идея Вита, ви каним отново на пътешествие към себе си. Този път поканата е към София. Подробности за семинара можете да видите на стената на събитието във фейсбук и в публикацията в сайта.

А до тогава – преосмислете нещата… и решете – не е ли дошло време да направите избор? Да започнете да живеете вашия живот? ТУК и СЕГА, в цялата му прелест и съвършенство.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!