лична и професионална реализация

Къде живее щастието?

Преди да отговорим на този странен въпрос, да видим ние къде живеем? Я да се огледаме... Технократско и индустиално общество, култ към материалното, култ към потреблението, "цивилизация", научна и техническа революция. Смятаме, че сме опознали всичко, знаем всичко за всеки, изучили сме законите на физиката, механиката, но... не познаваме себе си. Цената на всичките тези познания за външния свят е, че сме загубили почти изцяло умението да управяваме и използваме потенциала на духа и биологията си.
Виж още

Храната – приятел или враг?

Какво е храната за вас? Как я виждате, как я приемате? Храната е още един вид вибрация, вълнова форма - уплътнена енергия, подобно на телата ни, на заобикалящите ни вещи, планетата. Различните видове и хранителни източници носят различна вибрация, която се отразява по индивидуален начин на вибрацията на тялото. Храната е енергия, която сме свикнали да приемаме, за да поддържаме енергетиката на собствените си тела. Можем да я разглеждаме и като съвкупност от въглехидрати, мазнини и протеини, които дават необходимата ни енергия, за да поддържаме жизнените функции на телата си. Можем да я възприемаме и като наслада за сетивата, или като награда и поощрение за добре свършена работа, или пък като наказание и порицание. Помните ли как като деца родителите ни често ни награждаваха с бонбони, шоколади, пастички и прочее захарни лакомства, когато бяхме послушни? Ами когато паднем, обелим коляно, нараним се, или нещо ни уплаши и разстрои? А когато има рожден ден, празник или роднинска сбирка? Във всички тези случаи всички щедро ни затрупваха с всевъзможни лакомства. Всъщност наистина ли са лакомства? Или ние сме свикнали да ги възприемаме така? Ами ако вместо стс захарни изделия ни бяха затрупвали с ябълки, портокали, моркови, броколи и кокосови орехи? :-)
Виж още

По пътя към Новата Земя

Добре дошли в Новата Земя, семейство на Светлината! Благодаря на всички които работиха на 11-ти и 12-ти ноември из цялата планета, свършихме чудесна работа! Да бъде Светлина и Любов! Планетата ни еволюира, променя се енергийно, променя се физически, готви се за квантов скок, а ние повишавайки вибрациите си редом с нея се подготвяме заедно да преминем към Новата Земя в петото измерение. Първата ера от еволюцията на тази планета, е била физическата ера и ключовата дума е била “оцеляване”. Втората ера, която сега завършва, е ерата на ума и ключовата дума е “логика”. Третата ера, която започва сега, е ерата на сърцето и ключовата дума е “любов”. Това е най-високата честота на вибрация и знам, че много от вас вече живеят в нея, други са се упътили към нея, а трети сега започват да усещат повика на сърцето си. Всеки минава по собствения си еволюционен път и усеща прилива на новите енергии по уникален начин. Какво се случва сега след 11:11:11 и какво следва? За всеки изживяванията са лични и индивидуални. Енергиите, изпратени в последния месец и на 11-ти тепърва ще има да се приемат и интегрират в Земята и в хората - това е процес, не еднократен акт. В следващите месеци и година ще работим за да интегрираме тези енергии, те са най-важната подготовка преди 2012.
Виж още

Блатото на завистта

Обичам България. И българите обичам. Нищо, че великият хан Аспарух в момента ни гледа смръщено от висините на светлите селения, умислен и тъжен за това, че народът му е загубен, заблуден и се лута без ориентир и посока. Нищо, че учителят Дънов клати тъжно глава в почуда, че дори онези, дето твърдят и мислят, че са стъпили на пътя на осъзнаването, вдигат само шум, говорят, цитират мъдри мисли и повели, но отвътре е празно... Обичам българите. Защото те имат тази свещена мисия да уравновесят и хармонизират Ума и Любовта. Така казва Учителят. Защото те са черният дроб на Вселената. Те са онези, които преминават през купища промени, осъзнавайки ги и израствайки. Те еволюират и изтласкват нова кръв към целия космически организъм. Но едно огромно енергийно предизвикателство е надвиснало над нас и само и единствено от нас зависи да го отработим правилно и трансформираме в положителна посока енергията. Завистта. Липсата на радост, искрена, трептяща радост за успехите на другите. Защо? Хайде, не е ли време да оразличим, да приемем и отработим това предизвикателство? Не е ли време да си научим най-сетне урока? Разбирате ли... за всички има - по много! Ако си позволите да се зарадвате искрено за успехите на дугите, най-много да завъртите колелцето и да привлечете успех и към себе си. Защото всички сме свързани и всичко функционира според точните, свещени Вселенски закони. Позволете си да оцените и приемете с искрена радост успеха, защото това, което виждате в другите, рефлектира като огледален образ към вас. Ще привлечете радост и изобилие в живота си, а веднъж отработили този урок и повтарящ се модел, ще допринесете и за качествена промяна в Цялото.. Съзнавате ли каква огромна крачка в личната и в общата еволюция е тази наглед малка промяна?
Виж още

За хората, мишките и мениджърите

Преди време ви разказах за едни хора, много наподобяващи едновремешните комсомолски секретари - с бетонирани мозъци, роботизирани функции, яко вкарани в шаблончетата на матрицата, които по цял ден са заети с едно нищоправене, (но за сметка на това маскирано много импозатнтно), изглеждат много заети, все със съществени неща. Че и си вярват. Помните ли? Ако сте пропуснали - ето възможност да наваксате. Защото сега смятам да продължа темата. С малко по-различен фокус. Отново адресирам днешната си публикация към мениджърите - онези, които имат властта и отговорностите да ръководят компании, отдели, процеси, хора. Виж, когато стане дума за управление на хора, вече нагазваме в едни мътни води, а мъглата става непрогледна. За съжаление в България все още истински мениджъри на хора няма. Или ако има, се броят на пръсти. Мениджърът обикновено е човек, който е уцелил правилното време и правилните хора, с които в продължение на определен период от време е пил вечерното си питие, успял е да се сприятели с правилните хора и да спечели симпатиите им. Основните постижения на мениджъра се изчерпват с някоя и друга добавена нула към заплатата, гръмка титла
Виж още

От къде започва промяната?

Живеем във време на промени. Те напират в нас, в живота ни, виждаме ги, усещаме ги, иска ни се да имаме смелостта да се включим в този енергиен вихър и да открием своето място в него, най-удачното, блажено и правилно място. В което се чувстваме себе си, в което изразяваме себе си, свободни сме и се наслаждаваме на даровете на Живота. Нали? Но как да стигнем до там? От къде всъщност започва промяната? Познавам три вида хора: - Такива, които живеят във вечна мъгла, недоволни са от всяка секунда, всеки миг, случка, човек, действие, намерение и избор.. чужд избор в живота си. Винаги има някой друг виновен за тяхното нещастие, несполука и не-щастие. Но пък си кютат в мъглата, теглят си хомота, дето сами са си нахлузили и си казват "Еми това е живота. Суров е, вечна битка и страдание, ама така е прeдопределено, това е съдбата" - Такива, които опитват. Те са стъпили на пътя на осъзнаването, усещат, че нещо не е съвсем както трябва, че биха могли
Виж още

Цената на спасителната сламка

В топлината на прелестния петъчен ден отново прииждат мисли за изборите, които правим - като продължение на вчерашната тема.. за смелостта да се пуснем и продължим, или да останем вкопчени в добре познатото..да виждаме все една и съща гледка, която може да не е най-прекрасната, но пък ни успокоява с илюзорното чувство за сигурност... Но нека започнем с петъчната притча.. или в случая може би истинска история, така твърди Хорхе Букай, който я разказва в "Трите въпроса", кой знае... :) Един човек тръгнал да се изкачва по планината. Изкачването било трудно, всичко било покрито със сняг, целият склон, по който се катерил човекът бил затрупан. Но тъй като не искал да се връща назад, планинарят стиснал зъби и продължил да се катери все по-нагоре по стръмните скали. Не щеш ли, изведнъж - дали заради зле премерено движение, или заради напрежението и умората - докато забивал пикела за следващото движение нагоре, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял.....
Виж още

Милена: Призванието винаги трябва да следва повика на душата!

В тази нова секция на сайта ще ви представям изключителните хора на новото време - най-умелите комуникатори, новатори, вдъхновители, водачи на промяната, онези, които дръзват да провокират матричните схващания и масовите удобни общоприети модели. Те свързват хора и идеи, техните умения, опитности и светоусещане отиват отвъд познатото на масата. Те са Новите Хора. За мен е удоволствие днес да ви запозная с Милена - астролог по призвание и професия, изключителен човек, която след дълги години лутане в това, което обществото очаква и налага като стереотопи, открива и смело избира свободата, блаженото си място и призванието си.
Виж още

Дефиниция за щастие

Изконният стремеж на човекът е да бъде щастлив. Ако попитаме 100 души какво искат от живота, най-вероятно почти с пълно мнозинство те ще отговорят "Искам да съм щастлив". По всички правила на целеполагането, преди да си поставим цел, трябва да имаме ясна представа към какво точно се стремим. Всички искаме да бъдем щастливи. Но знаем ли какво всъщност е щастието? Задавали ли сте си някога въпросът какво означава за вас щастието? Каква е вашата дефиниция за щастие? Не си ли казваме твърде често: Ще бъда наистина щастлив, когато: - най-сетне получа свободата си и стана самостоятелен - намеря любовта на живота си - бизнесът ми потръгне и съм добре материално - получа мечтаното повишение - си купя нова кола - имам достатъчно пари за да направя еди-какво-си .................
Виж още

Добре дошли в епохата на безсмъртието!

С голямо вълнение сядам да пиша за това събитие. Едно от многото в поредицата приказни синхроничности в живота на Димитър Божанов, така майсторски оплетен с всички нас с нишки светлина. На 28 септември в книжарница Пингвините в подлеза на Ялта, Димитър Божанов представи новата си книга "Епохата на безсмъртието". Едва ли вече има човек, който да не е попадал на името на този прекрасен млад автор. Безкрайно много приятели и познати срещнах в уютната книжарница. Съмнявам се да е имало някой, "случайно" попаднал там, защото всички бяхме завладяни от една и съща енергия, споделяхме едни и същи интереси, виждания и вярвания. Срещнах дори хора, привидно непознати, с които взаимно изпитахме усещане, че се познаваме от години, имаше толкова искрени, топли усмивки и съпреживяване на случващото се.
Виж още