Какво ми припомни семинарът на Нийл Доналд Уолш в България

Семинарът на Нийл Доналд Уолш в България, за мен бе истинско чудо. Откъдето и да го погледнеш. Начинът по който двамата ентусиасти-организатори Нора и Стилян Чемишки, го доведоха в България. Начинът по който “онези отгоре” ни сблъскаха с Нора, за да им помагам по пътя на организацията. Начинът по който неочаквано за мен самата се озовах в центъра, в ролята на спътник и преводач на Нийл по време на всички негови изяви и самия семинар. Начинът по който усетих партньорството ни на сцената и се справих с голямата отговорност. Начинът по който проведохме заедно медитация, по начин и с точно същата музика, с които аз водя медитации от години. И начинът по който всички стотици хора в залата се почувствахме сляти и обединени в Едно. Начинът по който тези няколко дена ми повлияха и подтикнаха към следващото ниво от личния ми път.

Истинско чудо бе, защото това бе първият семинар на “вносно гуру” в България, от който остана реална, осезаема полза, повдигане, окриляване. Присъствала съм не на един или два семинара на чужденци тук, почти винаги – разочарована, или поне не особено впечатлена. Но Нийл остави следа. Гореща следа, дълбаеща бразди в прашната обвивка на забравата ни.

Нийл преди всичко ни спечели с топлото си, наситено, тихо и любящо присъствие. Толкова мирно, толкова смирено, толкова непретенциозно и обгръщащо те в топлотата на всеобхватна хармония, че дори най-наситената стресова или дисхармонична ситуация, отстъпва и се пренарежда. “Гуруто”, който не се зове гуру, а смирен служител на Божествената воля. Явно Нийл е сред онези малцина, притежаващи толкова богат вътрешен мир, че само с присъствието си хармонизират всичко около тях. Колко познато 🙂

Но, стига толкова за Нийл! Той е прекрасен вестител на пробуждането и определено докосна всички ни! Абсолютно сигурна съм, че той също бе докоснат от специалната енергия на България и могъщата (но дремеща) духовна сила тук. Бе впечатлен от начина по който моят превеждащ глас следва енергията в медитацията, от начина по който дори тонрежисьорът следеше всяко трептене на гласовете ни. Беше впечатлен от огромната мощ на енергията в залата – за пръв път в опита му толкова силна. И това не е случайно!

Но, стига толкова за Нийл! Той каза не веднъж: “Животът ни не е нещо, което се отнася за нас. Животът ни не е за нас. А е за всички останали животи, които успяваме да докоснем.” Той докосна нашето мнозинство, и ние докоснахме него. И нищо вече няма да е същото – за всяка една от страните.

Защо казвам, че семинарът ми припомни разни неща, а не ме научи на тях? Защото всичко написано, или казано от Нийл Уолш в България, не е нещо, което да ни накара да плеснем чело и да кажем “Ехааа, какво откровение, това никога не съм го знаел!”. Напротив – всичко, което Нийл споделя, са неща, които дълбоко в себе си всички ние вече знаем. Но те са толкова чисти, толкова прекрасни, толкова логични, че ги отхвърляме с лека ръка. Прекалено добри са, за да ги приемем за истина. Абсолютно всеки въпрос, който се повдигаше в залата, вече имаше своя написан отговор в поредицата “Разговори с Бога”. Нийл бе задал на Бог всеки един от въпросите, които ехтяха в залата. И знаете ли защо? Защото всички ние, хората по света, искаме да знаем едни и същи неща. Имаме едни и същи въпроси, имаме едни и същи търсения в живота. Толкова общо има между нас 🙂

Толкова се свързани, толкова сме обединени в единност! Срамота, че сме го забравили и се опитваме да воюваме помежду си посредством всякакви илюзорни войни и вражди. Да, различни сме. По цвят, сексуални предпочитания, пол, раса, възможности и всякакви дребни житейски избори. Но в същото време сме едно. Една и съща проекция на Божественото, но в различни форми и размери. И всяка проекция на Бога избира в каква форма, външни и вътрешни характеристики да се прояви, за да може Божественото да се преживее чрез нас. Произлизаме от едно, също както отделните пръсти на ръката са част от нея. Различни сме помежду си, също както и пръстите имат различни функции и характеристики. Но различността не е равносилна на разделение! Както и единението не е равносилно на еднаквост!

Знаете ли какво представлява стволовата клетка? Тя е неопределила се основна изграждаща структурна клетка на тялото. Тя е в чист вид, все още не е възприела форма, цвят, вид и функция. Но под определени стимули, вътрешни и външни (убеждения, емоции, вярвания и външни механични стимули), тя може да се превърне в абсолютно всяка клетка, изграждаща човешкото тяло. Може да стане чернодробна клетка, сърдечна, бъбречна, мозъчна, кожна, и т.н. По същия пример, според Нийл, се явява Бог спрямо всички нас. Бог е стволовата клетка, абсолютната чистота, неопределена, неограничена – без форма, размер и прочие характеристики. И многобразието, цветно и различно, в което Бог се проявява, сме всички ние – неговите проекции, възприели различни характеристики, за да преживеем избрани аспекти от Него. Разделението помежду ни, и разделението между нас и Бог, е абсолютна илюзия, то не съществува. Бог няма пол, нито форма, нито, размер и цвят. Бог може да се прояви и като мъж, и като жена. Аудио книгата “Разговори с Бога”, по настояване на Нийл, е записана с непрекъснато преплитащи се мъжки и женски глас. Медитацията, разговорите в залата, всичко което се изля тук, в България… осъзнахме, че отново се случи на два гласа: мъжки и женски.

Светлината и тъмнината, доброто и лошото, щастието и страданието – също са Бог. Бог е всичко, чиста енергия, която няма предпочитания как да се прояви. Ние сме тези, които избираме кои аспекти на тази чиста енергия да проявим, ние избираме в какво да я превърнем. Без тъмнината, не бихме имали представа за светлина. Без да познаем “долу”, няма да знаем какво е “горе”. Разбира се, не винаги и не непременно е нужно да минем през деветте кръга на ада, за да познаем рая. Причината душите ни да избират опитности като: живот в недоимък, без достъп до елементарни хигиенни средства и вода, живот сред насилници и терор, е проста: Първата е, че в зависимост от Божествените аспекти, които сме избрали да проявим, ние си създаваме и се въвличаме във външни обстоятелства, които да ни дадат поле за игра, в което да научим и проявим избрания аспект. Например, ако душата е избрала да преживее и прояви прошката, то е нужно да й се случи нещо, което да трябва да прости. И втората причина: много сме млади като вид, като раса в необятната Вселена. Има по-мъдри и съзрели раси в тази Вселена, които наблюдават такива като нас, за да получат представа за контрастите, вместо да ги преживяват между себе си. Толкова сме млади и незрели като раса, че ако си представим цялата ни позната човешка история, разгърната в рамките на една календарна година, то след създаването на всички живи организми и поетапна еволюция, периода на съществуването на човешките същества би заело едва последните 30 секунди на 31 декември.

Толкова сме незрели и малки още, че учим децата си на ценности, които ние самите не живеем. Учим ги да споделят, да се обичат, да се приемат като равни. А в същото време, ние, възрастните се чудим по какви признаци да се делим, да се чувстваме по-висши от другите, защото сме: бели, от града а не от селото, защото имаме или нямаме коса, защото изповядваме някаква уж по-добра религия, защото сме мъже или жени… 🙂 Използваме различията си, за да се разделяме и враждуваме.

Толкова сме незрели и малки още, та си създаваме сами всички трудности и ужасии, които ни заобикалят в нашия съвременен свят. Отправяме към Бог изтерзани и гневни думи: “Боже, ако наистина съществуваш, защо позволяваш да има толкова страдания и неправди по света!?”. А всъщност ние сме тези, които създават същите тези неправди. Те не са ни пратени от Бог. Всички съвременни лудости са продукт на човешката раса. Терорът, войните, убийствата, кражбите, изнасилванията, гладът, унищожаването на природата, отравянето на храната и водата. Всички те са продукт на човека. И забележете – голяма част от тях се водят … в името на Бог.

А всъщност имаме силата да ги променим, дори само в рамките на една нощ. Само ако всичките 8 милиарда човека на Земята се обединим най-сетне около едно решение. Нали всички 8 милиарда искаме едно и също нещо – да сме здрави, радостни, изобилни, щастливи! И от хиляди години опитваме да го постигнем неуспешно, воювайки, враждувайки, обвинявайки се взаимно, бягайки от отговорност. Ето колко сме млади и незрели….

Всяка от тези индивидуални и различни проекции на Бог е като вълна. Но вълна в големия океан, състоящ се от хиляди вълни. А ако всички вълни си спомнят, че заедно са океан, и заедно притежават огромна мощ.. Само трябва да вземем единно решение, и да поемем в една посока.

Какво още си спомних чрез Нийл Доналд Уолш в България?: Започнах да си задавам, ама наистина да си задавам онези няколко основополагащи и много важни въпроси: Кой съм аз? Защо съм тук? Каква е целта на съществуването ми?

Елементарни въпроси, ще кажете. С елементарни отговори. А колко често си ги задаваме?

Ето ви “Кой съм аз?” Кой съм – тялото ми? Плътта, костите, косата, дрехите? Просто един бозайник, пък макар и  сложен бозайник, със сложно устроено тяло, ум и емоции? О, или пък има нещо повече! Има дух, има душа, има енергия. Енергия, която е вечна, видоизменяща и избираща различни форми и размери в различните етапи от вечния кръговрат на живота?

И веднага следва следващият важен въпрос. Ако аз съм нещо повече от това тяло, защо тази енергия, тази душа е избрала да слезе в материалния свят, във физическо тяло? Защо съм тук? За да завърша училище, да създам семейство, да си намеря работа, по-добра работа, по-добра къща, по-добра кола, да се пенсионирам, остарея и трупам още и още вещи…? Или може би, само може би… тази душа е дошла в материалния свят, за да преживее определени ИЗБРАНИ аспекти на Божествената си природа, осъзнато! ДОКАТО върши всичко останало. Прочетете още веднъж това твърдение: НА ЗЕМЯТА СЪМ, ЗА ДА ПРОЯВЯ И ПРЕЖИВЕЯ ВЪВ ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО, ИЗБРАНИ ОТ МЕН САМИЯ АСПЕКТИ НА СОБСТВЕНАТА СИ БОЖЕСТВЕНОСТ.

И тук се промъква един от най-важните отговори, отговора на въпроса, който озаглави и семинара на Нийл Уолш: Как да постигнем изобилието?

Добрата новина е, че изобилието не е нещо, което трябва да бъда постигано. Не е нещо, за което трябва да се трудиш неуморно, за да го постигнеш. Изобилието вече го има, то съществува. Я излезте навън, легнете на топлата земя, вперете поглед в небето. Виждате ли какво изобилие от звезди има там? Виждате ли какво изобилие от растения, дървета, животински видове, храна има! Нито един друг вид, освен човешкият, не се заблуждава в илюзията “Няма достатъчно”.

Изобилието не е продукт на “правене”. То не изисква поредица от сложни неща, които да правиш. И даже няма нищо общо с правенето. Двама души, поставени при абсолютно еднакви условия, учили едно и също, упражнявайки една и съща професия, правейки едни и същи неща, могат да постигнат два абсолютно противоположни резултата: един да бъде успешен и изобилен във всичко, а другият – едва да свързва двата края. Просто защото изобилието няма нищо общо с правенето. Изобилието има общо с бъденето. И по-точно – с изборът “Какъв да бъда, кой да бъда, докато правя това, която правя”. Изборът кой аспект от моята божественост искам да проявя, докато правя това каквото правя. Състрадание, търпение, мъдрост, хармония, спокойствие, и т.н. КОЙ ИЗБИРАМ ДА БЪДА, ДОКАТО ПРАВЯ ТОВА, КОЕТО ПРАВЯ?!?

И мога да кажа по самата себе си каква е разликата, когато вземеш решение кой да бъдеш, докато правиш нещата. Само с последния преживян пример. Вечерта в която превеждах лекцията на Уолш в България, усещах на плещите си огромната тежест на отговорността, бидейки ентусиаст, а не професионален преводач, да превеждам думите на Нийл пред голямата аудитория и светлините на прожекторите. Даже бях ужасена от огромната отговорност да бъда редом на голямата сцена с един от най-големите вдъхновители и съвременни духовни предводители на планетата. А после реших да се вслушам в това, което казвах. Избрах да се вслушам в думите минаващи през мен и да вляза в друга роля. Избрах коя и каква да бъда, докато правя това, което правя. Избрах да се забавлявам и с лекота да оставя леещата се енергия да минава през мен. И се получи чудо. Вчерашната отговорност и тежест, днес се превърна в радостно случване с лекота, в сбъдваща се мечта. Получи се такава вълшебна синегрия помежду ни с Нийл, че думите се лееха с лекота, а всички в залата създадохме едно живо чудо.

И още много неща си спомних в тази съкровена среща: Че няма нужда да търсиш Бог в зданието на църквата, нито в някое конкретно място извън себе си. Че любовта, Бог, хармонията, мирът и радостта са винаги с теб, където и да отидеш. Че егото е изключително нужен и здравословен инструмент, който ти дава усещането за себе си, за твоята уникална идентичност и различност в общия океан. Но единствено самозабравилото се, излязло извън контрол его, си въобразява, че тази конкретна индивидуалност е по-специална, по-добра, по-висша от някой друг.

За егото, за любовта, за живота и смъртта, за секса, религията, вярата, за Бог, за хората, за душите, за Вселената и всичко останало, за самоубийството и изборите на душата, за парите, изобилието – финансово, духовно, емоционално; за здравето, за кармата, за всички онези вечни въпроси, които ни съпътстват – намерихме отговори в този семинар с Нийл Доналд Уолш в България. Успяхме и сами да водим разговори с Бог, в разтърсващата медитация, която преживяхме всички ние в залата.

А ето ви и най-голямата тайна: как да намерим кратък път към осъществяването на мечтите ни. Много е просто: Дайте на друг това, което мечтаете да видите материализирано в живота ви. Станете причината и проводника, някой друг да преживее и получи това, което вие искате да получите. Ако искате повече финансово изобилие, помогнете на някой друг да стане изобилен. Ако искате да намерите мечтания интимен партнор, помогнете на някой друг да намери мечтания партньор. Ако искате повече време, дайте част от времето си на някой друг. Ако искате да получите духовна яснота и повдигане – помогнете на някой друг да получи духовна яснота. Дори ако разполагате само с няколко лева, или няколко ценни минутки – дайте от тях на някой друг. Дори когато си мислите, че сте в много окаяно състояние, и изпитвате огромна липса на това към което се стремите. Винаги ще има някой, който е в по-окаяно състояние и от Вас. Винаги имате какво да дадете – та дори това да са няколко монети, или няколко минутки. Самият Нийл също каза през смях: “Да не мислите, че съм тук заради вас? За да ви науча на нещо? Не, тук съм заради себе си. Зашото това, което дам на вас, давам и на себе си”

И така и аз, приятели. Тези прозрения, осъзнавания, духовна помощ и подкрепа, които давам на вас, с този материал и стотиците други, които споделям през годините от страниците на Свой Избор, в срещите на живо и семинарите, ги давам на вас, но и на себе си. Колкото повече – толкова повече. Споделете ги и вие с вашите приятели и познати, инвестирайте в собственото си развитие. Най-бързият и добър начин да помогнеш на себе си, е като помогнеш на някой друг да го получи. Това, което дадете на другите, давате и на себе си. Защото всички ние сме ЕДНО. Оставям тук под текста и една от водените от мен медитации в подарък, а именно: Обединението в Единно Съзнание.

Ако макар и едно нещо вземете от споделеното тук и го приложите в живота си – той никога няма да бъде същият. Аз взех за себе си ето това: “Вземи решение кой и какво искаш да бъдеш, докато правиш нещата, които правиш”.  Всички обичайни, ежедневни дела могат да се превърнат в повод за радост, пълнота, удовлетворение. Нужно е единствено да се фокусираме върху бъденето, а не върху правенето.
Когато решиш да правиш нещата от позицията на осъзнато, присъствено бъдене, когато си наясно кой си и какво си, докато правиш нещо, то всяко “нещо”, се превръща в съзнателно творене, динамична медитация, жива връзка с Бога отвътре.
Ако сте взели вече това решение, ако сте потънали в сладостта на възвишените усещания, единението с другите, безусловната любов и сладката вътрешна хармония и мир – честито!
Бъдете готови за проверка – мигновено! В полеви ежедневни условия: Готови ли сте наистина да живеете направения избор?
И да правите всеки един ежедневен избор, да извършвате всяко действие, да изговаряте всяка дума и допускате всяка мисъл, от позицията на това Божествено същество, което сте осъзнали, че сте? И всеки друг срещу вас, също Е 🙂

Ако не се получава винаги – не се обвинявайте. Това е процес, и път. Но се наблюдавайте. И ако се уловите, че отново се плъзвате в рутината и забравата, задайте си някой от големите въпроси. Като например: Кой съм аз? Кой е този, дето мисли тези мисли, изговаря тези думи, взема тези решения и предприема тези действия? Кой и какво съм аз?
Това веднага ще ви припомни и коригира курса.
Лек и благодатен път, майстори в процес на спомняне и сътворяване!

Мартина

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!