Блог

Робството от 9 до 5 или как да не пропилеете живота си.

Всички лица, случки, емоции и страсти които ще припознаете и изпитате четейки това писмо, изобщо не са случайни. Остава въпросът “Какво да избера”…Повярвайте – избор винаги има и той винаги е във вашите ръце. Дори да негодувате и да се възмущавате от това твърдение, упорито вкопчени в убеждението, че външните обстоятелства ви притискат, оковават, отнемат възможността на избор – това са само илюзии, инструменти на системата. Тя има нужда от тези ваши убеждения, за да съществува. Колкото и труден и непреодолим да ви се струва външния натиск, повярвайте, че вътрешното чудо винаги е по-силно. И то само чака да бъде открито и извадено на светло. Изборът е във вашите ръце, използвайте го разумно, отговорно и със сърце.

Чарлз Буковски до издателя му:

ВЗЕМИ БЕЗПЛАТНА КНИЖКА

"Първите 7 стъпки към емоционална свобода, мир и спокойствие"

Основните стъпки към емоционално свободен и душевно изпълнен живот.

“12 август, 1986

charlesbukowski1

Здравей, Джон,

Благодаря за хубавото писмо. Не вреди, струва ми се, понякога да си спомни човек откъде е дошъл. Ти знаеш местата, откъдето дойдох аз. Дори хората, които се пробват да пишат или да снимат филми за това, не могат да уцелят съвсем истината.

Наричат го “от 9 до 5”. Никога не е от 9 до 5 – на тези места никога няма обедна почивка; всъщност, на много от тях изобщо не обядваш, за да си запазиш работата.
След това идва извънредният труд, а книгите никак не го разбират този извънреден труд, и ако се оплачеш, винаги ще се намери някой нещастник да заеме твоето място.

Знаеш, че все казвам “Робството никога не е било отменяно, само го разшириха, за да включва всички раси”.

И най-болезненото е постоянно топящата се човешка същност на онези, които се борят да запазят работи, които не искат, но се боят, че алтернативата ще е по-лоша.

Хората просто се изпразват отвътре. Стават тела с плашливи и покорни умове. Цветът напуска окото. Гласът погрознява. И тялото. Косата. Ноктите. Обувките. Всичко става грозно.

Като младеж не можех да повярвам, че има хора, които отдават живота си на такива условия. Като възрастен мъж още не мога да го повярвам. За какво го правят? За секс? За телевизия? За автомобил на изплащане? Или за деца? Деца, които просто ще правят същото, което са правили и те?

Едно време, когато бях още доста млад и скачах от работа на работа, бях достатъчно глупав, за да казвам от време на време на останалите работници: “Ей, шефът може да влезе всеки момент и да ни изволни всичките ей така, не разбирате ли?”
Те само ме гледаха. Пробутвах им нещо, което не искаха да влиза в умовете им.

Сега в индустрията се правят огромни съкращения (стоманените фабрики са мъртви, в други фактори на работното място има технически промени). Уволняват хората със стотици хиляди и лицата им са зашеметени:

“Вложих 35 години…”
“Не е правилно така…”
Не знам какво да правя…”

Никога не плащат достатъчно на робите, че да могат да се освободят – само толкова, че да останат живи и да се връщат на работа. Аз виждах всичко това. Те защо не го виждаха? Реших, че пейката в парка е точно толкова добра, или че е също толкова хубаво да стана постоянно присъствие в кръчмите. Защо да не стигна там пръв, преди те да ме пратят там? Защо да чакам?

Пишех просто с отвращението от всичко това и беше облекчение да го изкарам от себе си. И ето ме сега, така наречения професионален писател, след като подарих първите си 50 години, открих, че има и други отврати отвъд системата.
Помня веднъж, когато работех като пакетировач в една компания за осветителни тела, един от колегите ми изведнъж рече: “Никога няма да бъда свободен!”.
Наблизо минаваше един от шефовете (казваше се Мори) и пусна един сладък кикот, наслаждавайки се на факта, че тоя приятел е в капан доживот.

Та, късметът, който най-накрая извадих да се махна от тези места, без значение колко време ми отне, наистина ми даде някаква радост, радостната радост на чудото. Сега пиша от един стар ум и едно старо тяло, много след времето, когато повечето хора дори биха помислили да продължат нещо такова, но тъй като почнах толкова късно, дължа на себе си да продължа.
И когато думите започнат да избледняват и някой трябва да ми помага да се качвам по стълбите, и повече не мога да различа синигер от кламер, все пак смятам, че нещо в мен ще си спомня (без значение колко съм сдал багажа) как съм минал през кръв и лайна, за да стигна до един поне щедър начин да умра.

Да не си пропилееш напълно живота ми се струва ценно постижение, па макар и само за мен.

Твоето момче,
Ханк

По материали от Brain Pickings / превод: “Мениджър Нюз

Благодарим ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!

httpv://www.youtube.com/watch?v=sb2YOg_dkQM

11 Comments

  • sss
    Отговор

    Има правописни грешки

  • Pavlin Petrov
    Отговор

    Kvo zna4enie ima kakvi greshki … vajen e smisala 🙁

  • ivan ivanov
    Отговор

    Vsichko e mnogo vqrno samo che mnogo malko hora go osaznavat prosto sistemata GI e prevarnala v zombita Koito ne mislqt.P.S kakvo znachenie ima v pravopisnite greshki na koi mu puka.Cheti kakvo Sa to napisali horata I komentirai nego

  • Pingback: Затлъстяване при децата - как инвестираме в бъдещето си? | www.svoizbor.com

  • Къчо Карамасуров
    Отговор

    -А…БЕЗ РАБОТА ДА СИ…2-3 ПЕТИЛЕТКИ,БЕЗ ПАРИ,БЕЗ СТАЖ ЗА ПЕНСИЯ,СЛУЧАЙНО ИЗКАРВАЩ НЯКОЙ…ЛЕВ,ВЕЧНО ДИСКРИМИНИРАН ПО ВЪЗРАСТ,БЕЗ РОДНИНСКИ ИЛИ ПАРТИЙНИ “ПРОТЕКЦИИ И ПРЕПОРЪКИ”-ХАРЕСВА ЛИ ВИ ???
    …НА МЕН – НЕ …!!! НЯКОЙ,ДА ПОМОГНЕ… ,ОЩЕ НЯМА… — чувствам се отвратително.

    …”ЕЛА В БЪЛГАРИЯ, ЕЛА,ЕЛА…”….АКО ТИ СТИСКА !! https://www.youtube.com/watch?v=RzqKdL6ZdbA

    • Ники
      Отговор

      Ако се опиташ да осмислиш ситуацията,в която си по един нестандартен начин ще разбереш,че реално ти си свободен а не работещият роб.
      Последните 17 години не работя за системата а за себе си.Има начин.Помисли!Аз успях!

  • Pingback: Детето е учителят и кармата на родителите | www.svoizbor.com

  • Ogi
    Отговор

    Много хора не са чували за солидарната икономика и за окупирането на заводи – най-много са в Аржентина (последно знам за над 300). Много хора дори НЕ ВЯРВАТ, че това се случва (пред фактите и боговете мълчат)!? Защо солидарната икономика е спасението не само за бедните, но и за богатите (да – те също са застрашени, но това е дълга тема)? Защото при солидарно разпределени ресурси за производство благата се разпределят равномерно. Хората, работещи по този начин започват да се променят – от разделение и алиенация преминават към взаимопомощ и уважение.

  • zhalyazkov
    Отговор

    бих седял на пейката и в кръчмата, ако човекът не беше единственото създание на планетата, което трябва да си плаща, за да живее на нея

  • Рени Вълчева
    Отговор

    И аз бих седяла на пейка, гледайки залези и изгреви и душата ми да си пее поезии. Само че системата е точно такава – не ти дава достатъчно да я напуснеш, а да си жив и да се върщаш, защото има сметки за плащане. Всички такива статии са много хубави, посочват ти къде си, като че ли не го знаеш, ама ни гък, как да излезеш от там.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *