Следващото ниво от „Пътя“

Тогава поглеждаш героите отстрани, целия филм и си казваш „Аха. Добре. Разбирам ги. Колко са мили, обичам ги с цялото си сърце. Нека минат по своя път, толкова е красив. И личен. Колкото и време да им отнеме да излязат от илюзията, това е уместно. Това е техния личен път“. И продължаваш. С абсолютно нов поглед и разбиране. Абсолютно притихване, смиряване и разбиране. Ей това е истинското състрадание. Преживяно. Не информация, която „знаеш“ с интелекта си, а част от теб, вече осъзната и преживяна опитност, записана в ДНК кодовете ти.
Благодаря на всички обични души, които са част от моя път, независимо в кой пласт на илюзията, или отвъд нея се намират. Обичам ви с цялото си сърце. Всички.
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!





Miho
27 ноември, 2012 at 17:28Страхотна си Марти,
Направо като един еволюирал до ангелско ниво човек и все още в човешко тяло 🙂
Martina Ivanova
27 ноември, 2012 at 19:45Хаха 🙂 Ами. Всички сме Ангели. Само дето сме го забравили и сега лека полека си го спомняме.