За хората, мишките и мениджърите

October 27, 2011
By

Преди време ви разказах за едни хора, много наподобяващи едновремешните комсомолски секретари – с бетонирани мозъци, роботизирани функции, яко вкарани в шаблончетата на матрицата, които по цял ден са заети с едно нищоправене, (но за сметка на това маскирано много импозатнтно), изглеждат много заети, все със съществени неща. Че и си вярват. Помните ли? Ако сте пропуснали – ето възможност да наваксате. Защото сега смятам да продължа темата. С малко по-различен фокус. Отново адресирам днешната си публикация към мениджърите – онези, които имат властта и отговорностите да ръководят компании, отдели, процеси, хора.

Мениджърът в общи линии е човек, на когото е поверена ролята на водач, на лидер, човек който управлява. В зависимост от функциите, които стоят зад гръмката титла, човекът или управлява процеси, или хора. Често се случва и да е и мениждър на водопад, но това е друга тема.

В случаите, в които човекът управлява процеси, кадърността и успеваемостта на поверените му дела са сравнително лесно проследими и измерими. Процесите или сработват, или не. Клиентите или са доволни, или не. Или има ръст на печалбата, или става ясно, че мениджърът за нищо не става.

Виж, когато стане дума за управление на хора, вече нагазваме в едни мътни води, а мъглата става непрогледна. За съжаление в България все още истински мениджъри на хора няма. Или ако има, се броят на пръсти.

Мениджърът обикновено е човек, който е уцелил правилното време и правилните хора, с които в продължение на определен период от време е пил вечерното си питие, успял е да се сприятели с правилните хора и да спечели симпатиите им.

Основните постижения на мениджъра се изчерпват с някоя и друга добавена нула към заплатата, гръмка титла, нова кола, нарастващо шкембенце и вирнат до небесата нос. Тук ми изниква въпроса дали това са наистина важните неща в живота, които носят радост и удовлетворение… но това е тема на друга дискусия. О, да – и непременно трябва да добавя – мениджърът в един момент се научава да борави с корпоративните понятия – ценности, мисия, визия, цел, визионерство, ценен човешки капитал. Знаем вече клишетата. За съжаление си остават само гръмки фрази, зад които обикновено не стои нищо. Но пък изглеждат и звучат лъскаво.

Мениджърът обикновено се научава да делегира отговорност. Или не – това е официалната лъскава версия. Мениджърът се научава да прехвърля отговорност и неприятни задачи, под ведрото мото “това е част от новия ти кариерен план за развитие”. Нищо, че става дума за водене на бележки от бизнес-срещите (примерно).

Новият мениджър няма никаква представа как се управляват хора, но за сметка на това много бързо забравя, че той самият е човек. Само леко ще ви подскажа, драги мениджъри – да управляваш успешно хора не означава регулярно да ги овикваш, да ги мачкаш, обиждаш, да омаловажаваш постиженията им, но за сметка на това да изтъкваш всеки дребен неуспех. Ако си мислите, че страхът, обидите и вечната критика ще подтикнат хората да дадат най-доброто от себе си, жестоко се лъжете. Те ще сътворят единствено демотивирани, унили и безжизнени хора, загубили вяра в себе си (и във вас), които въпреки, че са добри професионалисти, вече са загубили и последната искрица желание да работят със и за вас.

И когато забележите спад в работата им, не се учудвайте. Но дори и тук един добър мениджър би се справил. Откритата комуникация е основният работещ инструмент. Подчертавам – инструмент (демек с него се работи), не клиширано понятие от корпоративната визия. Когато добрият мениджър забележи признаците на спад в работата и демотивация, провежда (няколко) открити разговора с човека. Дефинира много ясно и открито проблемните зони. Показва конкретните грешки, или неуспехи на служителя си. Търси причините. Дава ясна визия за това как би трябвало да изглеждат нещата. Прави план за обучение, ако се налага. Прави промени в отговорностите и ролята на човека, ако се налага. Препоръчва обучителен план. Търси решения! Но това го прави добрият мениджър…

А обичайно, често срещаният мениджър в България няма да си направи този труд. Ще демонстрира недоволство, но няма да потърси причините. Няма да потърси решение. Ще се скрие от проблема. А след време най-много може да се отърве от служителя си.

Поздравления, другарю мениджър! Силно съм възхитена от стила ти на ръководене на хора! Иначе знаеш ли какво му казват на това твоето? Миша постъпка. Страх. Бягане от отговорност. Добрият мениджър, освен, че умее да изисква от хората си и да гони срокове, умее и да ги мотивира. Умее да разговаря с тях, познава силните и слабите им страни и успява да извади най-доброто от тях. Добрият мениджър застава до, зад и с екипа си във всякакви ситуации. Добрият мениджър поема отговорност. Не само в моменти на растеж и успехи, не само когато всичко върви нагоре. Но и тогава, когато нещо се обърка, когато има неприятна случка, когато трябва да вземе решение и да бъде истински лидер.

Драги мениджъри, ако в екипа ви има човек, който не успява, грешката и несполуката са ваши! Вие сте тези, които не са успяли да извадят, развият и използват силните страни на подчинените си. Решенията не се взимат на базата на лични симпатии, пристрастия и общи (или недай си Боже различни) интереси. Вие сте тези, които в случаи като горния трябва да потърсите нова работа. Защото просто не ви се удава да сте мениджъри.

Но, уви, в България всичко е наопаки. Абсурди всякакви са възможни. Дали случайно сте забелязали, че в бизнес-района, в който са съсредоточени най-много мениджъри на квадратен метър хората се движат като зомбита? Отиват на работа без радост, без удоволствие и стимул (защо ли?!?), цъкат цял ден нещо на компютрите, влизат в някакви безмислени конферентни разговори, в които не си казват нищо съществено, дават вид на много заети, с изключително важни дейности… А отвътре е празно… и безрадостно. Парка на роботите.

А някога бяхте хора.

Все още сте хора. Но трябва някой да ви го припомни. И вие, по подобие на подчинените си сте се качили на колелцето в мишата клетка и въртите ли въртите… Пък си стоите на едно място. Само от време на време ви слагат по-луксозна клетка и по-голямо колелце.

Всичко зависи от вас. Да си припомните кои сте, какво сте и къде наистина искате да стигнете. Да погледнете на хората в екипа си като ценни човешки същества, уникални индивидуалности, които лесно може да направлявате, не само да управлявате. Да престанете да размахвате корпоративното лого, което твърди, че човешкият капитал е най-ценният, че всичко, което правите е “out of the box”, а да започнете наистина да споделяте това убеждение и да се държите така, както то повелява. Защото тъжната истина е, хората са последната ви грижа, че сте в толкова тясна и сива кутийка, че дори да искате няма как да погледнете нещата в перспектива. А възможностите се виждат само в перспектива. Иначе се виждат само сивите стени.

Остър ли ви се струва тона на публикацията? Нищо. Все някой трябва да ги каже тези неща на глас, за да се поотрезвите. Пък и това е вашият език, от него би трябвало да разбирате.

От вас зависи. Огледайте се в себе си и в огледалата, които представляват хората около вас , направете избор. Този, от който няма да ви е срам, няма да остави горчив привкус и леко гузно усещане. За да направиш избор, трябва умееш да носиш отговорност. Но какво пък, нали така правят добрите мениджъри?

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , , ,

12 Responses to За хората, мишките и мениджърите

  1. Цветан on October 27, 2011 at 11:38

    Да. За мен един от недостатъците, че мениджърите в повечето компании не се обучават систематично на така наречените меки умения. Даден служител си върши работата добре и след време му присъждат титлата мениджър. Но това изисква съвсем друг тип знания, умения и опит. Мое мнение, че задължение на ръководството да набляга на обученията, както и да внедрява системи за оценка, за да може да получва обективна обратна връзка, да я анализира и да планира развитието на служителите си – най-вече на мениджърите, които имат отговорността да ръководят другите.

  2. Ludmil Georgiev on October 27, 2011 at 14:27

    Това е тотален синдром, както в мултинационалните, така и в нашите Български компании.

    Цветан е прав, единственото спасение е светкавичното идентифициране на недоразвитите умения на лидерите в екипите и …ОБУЧЕНИЯ за подобряването им.Има достатъчно добри организации, които могат да бъдат използвани за това.

    Три са основните причини за невъзможността за достигане на по-висока ефективност, в повечето компании:

    – Липсата на прилагане на методики за адекватно вземане на екипни решения
    – Липсата, на желание, умения и устойчивост за проследяване на резултата от определени, взети решения
    – ЕГОТО на индивида – лидер

    Радостното е, че за всички тези диагнози си има “хапчета”…

  3. Bogdana on October 27, 2011 at 16:02

    Относно процесите и хората…
    Мое наблюдение от няколко големи компании показва, че веднага щом мениджърите с българско гражданство и трудов опит в родината заменят “мениджърите чужденци”, всичко тръгва надолу. И процесите, и връзките с подчинените… Но откъде наистина се вмирисва рибата? Откъм опашката или откъм главата? Все си мисля, че ако служителите се възприемаме повече като “съотборници”, а не като “подчинени”, може и мениджърите да променят своето отношение от “командване” към “управление”…Друг е въпроса, че и между “съотборниците” липсва честна игра. Темата наистина е без край. Моето лично мнение е, че добрият мениджър може най-вече да работи с хора. Той нито е МВА, нито е с хиляди сертификати, нито пък “владее” 5-6 езика. Той е добър психолог, може да критикува вдъхновяващо и да цени неуспехите.

  4. Martina Ivanova on October 29, 2011 at 10:03

    И тримата сте прави и чудесно допълвате темата, благодаря ви. Този синдром се наблюдава във всякакъв тип компании и всякакви среди. Според мен добрият лидер се ражда такъв. Лидерството не е нещо на което можеш да се научиш. Да, обученията за soft skills са важни, но и е важно проследяването на резултатите. Те могат да доизградят вече съществуващия потенциал и да направят “фината настройка”. Но не могат да трансформират един добър изпълнител да речем в добър лидер – който да е психолог, да умее да вдъхновява, води и манипулира (в най-добрия смисъл) уменията и представянето на хората си.

  5. Vladimir Kamenov on November 10, 2011 at 17:00

    Статията и всички коментари са много точни. Имам само една забележка.
    Имах възможността да наблюдавам в една компания смяната на българско ръководство с чуждестранно. След една година смениха чуждестранното ръководство с друго българско. След още една година смениха българското с друго българско.
    Моят коментар: Няма значение дали са българи или чужденци. И при едните и при другите има слаби мениджъри.

  6. Mihail on January 6, 2012 at 18:20

    Приятно четиво!Бих посъветвал един нестандартен автор Дик Марчинко с 1-та си книга”Свирепия”.Меритокрация е добрия подход в управлението:-))

  7. Калоян Петров on January 21, 2012 at 12:03

    на мен лично темата “мениджър” ми е много болна.работил съм в америка и аз лично не мога да преведа смисъла на думата на бг честно казано нямам идея какво трябва да е значението на български .Вероятно така е и с повечето хора.затова предлагам просто да не се използва в България.а за това че преди 1989 и сега ….ми то колелото се върти нищо ново под слънцето.Начина на правене на “бизнес” в България е на светлинни години от от този в САЩ .лошото е че копираме доста неща едно към едно без идея какво точно правим.както казах нищо ново под слънцето.ако искате да придобиете някаква представа какво точно е “мениджър” прочетете автобиографията на Лий Якока изключително четиво .http://bg.wikipedia.org/wiki/Лий_Якока

  8. Любомир Тошев on February 4, 2012 at 13:28

    Да се учи българския мениджър, както се казва. За жалост това е реалността в големите компании. Защото там нещата се следят трудно. Освен това неефективноста не може да събори компания мастодонт като ВМУеър например, защото имат бюджет… И лошите мениджъри си виреят докато не оплескат нещо наистина здраво, а по умните просто нищо не правят за да не оплескат нищо…

  9. Маги on April 23, 2012 at 11:21

    Ей, много готина статия. На последния ми работодател му написах прощално писмо с копие до всички останали служители точно в този стил :))

  10. Тодор on June 1, 2012 at 17:12

    Празна статия, комплексарска и твърде повърхностна. Явно някой “мениджър” я е написал.

  11. […] – трябват ѝ изпълнители. Послушно възпитавани в кутийки, с шаблонно формирано мислене, които шаблонно търсят […]

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook