Идеалист или практик сте?

За мое учудване, все още има хора, които отегчено махват с ръка “Оф, Мартина, ти си един глупав, вечно усмихнат идеалист и си въобразяваш, че има светлина и в най-големия мрак. Вземи стъпи на земята, вземи се поядосвай малко, че от тези твои усмивки и вечно щастие не можеш да оцениш истинското щастие. Истината е, че нещата са зле” :-)) И така, хайде да погледнем ИСТИНАТА в очите – Идеалист или практик сте вие? Че и аз? Малко преди да се впуснем в темата, ще ви подшушна какво значи идеалист. Човек, който има идеал. И го преследва. Устремен е към него и работи за да го постигне. Това е първото и най-важно фундаментално условие, което прави едва 5% от хората успешни и реализирани в живота. С тези думи започнах изминалия семинар “Открий призванието си” в София. За него съм обещала да ви разказвам подробно и следващата седмица вече ще публикувам синтезираните мъдрости и опитности на безценните ми гости.

По темата за вечно усмихнатия идеалист, искам да ви уверя веднага, че не винаги съм усмихната. И както във всяка тъмнина има и зрънце светлина, то и във всяка светлинка има и зрънце тъмнина. Нормално е. Това е материята от която сме създадени. Едното не може без другото. Та в този ред на мисли – и се ядосвам понякога. И плача даже, и съм тъжна, и раздразнена понякога, и его си имам (ако някой е решил, че съм се възнесла без време при светците). От всичко. Само дето подхождам изследователски към тези състояния и се опитвам да ги разбера, както и какво стои зад тях. Защото когато усвоиш физико-механиката на фините светове, то плътният, материален свят вече е детска игра – там само се проявява крайният резултат. Ей точно тези фини умения ще практикуваме във всеки град от предстоящите срещи из България.

Та за истината стана пак дума в една дискусия – и по-конкретно дискусия във фейсбук по повод възвръщането на тютюнопушенето на обществени места. Това разбира се, никак не ме зарадва, защото таман се бяхме отпуснали и можехме да ходим с удоволствие по разни заведения, даже и клубната нощна музика пак ни се услади… и хайде – пак пет века назад. Хапваш салата в някой ресторант, а отсреща те одимяват с отровни изпарения. Явно няма да се ходи по тези заведния – и без това наистина са много малко тези, в които можеш да ядеш качествена храна. Но пък понеже търсенето определя предлагането, то започнаха да се появяват все повече читави места, където храната е качествена, подбрана, сготвена според всички закони на доброто и полезно хранене. Там обстановката е хармонична, уютна, всеки детайл е пипнат с мисъл и си личи как хората са го правили.. като за себе си. Хайде, даже ще им направя реклама, на читавите места в София. Имаме си Идея Вита, Кринг, Дрийм Хаус, Веда Хаус, Чайната, Ванила Китчън (предстои отваряне) , Соул Китчън , пекарната на Майстор-Пекар, Апартамента, с известна условност ще спомена ресторантите на Слънце и Луна. Може и да съм изпуснала някой. Но важното е, че тези оазиси съществуват. И да – те са вегетариански ресторанти/сладкарници/пекарни. За момента сякаш единствено тези “странни” хора – вегетарианците обръщат внимание на качеството и вида на храната, и приготовлението й. Това (приготовлението) също е важно. Не е като да си поръчаш салата в някоя масова кръчма и да ти я поднесат овкусена с рафинирано олио и химически оцет, или пък задушените зеленчуци да се окажат плувнали в маргарин. Но да не разводнявам темата. Факт е, че все повече такива оазиси се появяват. И все повече хора се пробуждат и започват да търсят алтернатива, особено ако са ударили дъното, консумирайки храни, напитки и други вещества като цигарите и алкохола, които са съсипали здравето им!

Изобщо не става дума тук за забрани и разделения, не става въпрос даже за това, че е прозрачен опитът на ОНЕЗИ кръгове да всеят поредния раздор и шумотевица с темата за цигарите, докато пробутват незабелязано един куп кофти закони и нормативи.
Става дума за това, че както масовките са все още забити в стария си свят, така и никнат като гъби ТЪЛПИ от осъзнати хора, за които ценностите са: приятелство, партньорство, взаимоспомагателство без условия, комплексна грижа за тялото и духа. Много занаяти се възраждат, хората се връщат към земята и природата и търсят природата навсякъде.

И отвъд цялата тази дандания аз долових позитивната едва видима нишка. Просто ще ни подтикнат да си създадем новата реалност по-бързо.

И веднага в главата ми изскочи визията, която още септември месец дойде през един от ченълингите на Архангел Михаил за парадигмата на Новия свят: “Все по-голяма част от населението ще преминава към вегетарианско хранене, както беше отдавна обявено, и ще намалява количеството на приеманата храна на денонощие като цяло, тъй като ще се премахне енергийното замърсяване, което подтиква хората да се хранят по-често и по-обилно. Това ще става фоново, спокойно, без много философстване по темата и ще окаже въздействие на икономиката. Някои неща ще се продават повече, други – по-малко, но тъй като икономиката е гъвкава, всичко ще се урегулира в рамките на половин година. Производството ще се пренасочи към тези продукти, които се търсят. И още повече, когато решетката се разгърне на 40 %, при вас (имам предвид тези, при които това все още не е проработило, т.е. по-голямата част от населението) автоматично ще се определя дали някой продукт е добър или не. Продукти с над 30 % изкуствени съставки ще бъдат отхвърляни, няма да се търсят на пазара и ще започнат да се развалят по щандовете на търговските вериги, в ресторантите и в други заведения, които ги предлагат.”

И аз това видях. И това в случая е моята истина. За някой друг – не е. Тази новина за другиго е само повод да се ядосва, да псува и проклина малоумните ненагушили се политици, които вземат решения само на базата на това какви финансови облаги им носи дадена промяна. Истината, често съм казвала, е многолика и различна за всеки. Колкото хора има на този свят – толкова истини. (И дон Мигел Руиз го разправя същото, ако вярвате на “вносния” авторитет 🙂 ) От ядосването човек ослепява и се фокусира само върху един спектър на светлината. И така си слага кепенци – не допуска изобщо съществуването на нещо друго.

Идеалист или практик? Не е нито едно от двете, ами една съвършена симбиоза между двете, която ти дава поглед от различни гледни точки. Човек трябва да е безкрайно практичен, за да открие и оцени дълбочината на едно събитие, отвъд привидната моментна снимка. Но ако някой намира смисъл в ядосването – заповядайте. От всичко има на този свят и Вселената щедро раздава от това, което си поискаме. Разбирате ли, Вселенските закони са прости. Ако се фокусирате върху гнева, несполуките, виждате само черните краски от една картина – все повече такива ще ви се предлагат, според закона на привличането и подобията. Но ако си позволите да виждате повече спектри на светлината, то виждате и тъмните, и светлите краски. И тогава картината добива много по-пълни очертания. Въпрос на избор.

 Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!