“Желаеш ли да излезеш от модела? Желаеш  ли да бъдеш себе си?

Желаеш ли за себе си един хармоничен,  щастлив,  радостен и изпълнен  с любов живот?

Ако всички тези въпроси те карат  да се замислиш, дори и ако днес не си готов да им отговориш категорично с “да”, ела да побеседваме върху тях и тогава ще решиш – искаш ли го, ще опиташ  ли. Нека заедно преминем през курса на живота, аз – изминала част от него с желанието да ви дам това, на което той ме е научил, а вие – на неговия праг с уникалния шанс да го изживеете пълноценно. Ако искаме да променим света, в който  живеем, ако искаме да бъдем щастливи, необходимо  е да започнем  от себе си. То е толкова  близо и толкова непознато, това вътре в нас. Мъдреците са запазили за поколенията това знание и са го предали от уста на уста. То е достъпно  и за нас, стига да имаме желание и воля да протегнем ръка към него.

Вие сте го заслужили, защото  сте бъдещето на едно по-добро човешко общество и имате потенциала да го постигнете!”

Tова е част от уводните думи, с които слънчевата Живка Слънчева започва уникалната си книга “Животознание”. Със Живка както често става в живота, ме срещнаха куп закономерни “случайности”, за да се запозная отблизо с един от най-смелите, иновативни, действени проекти, които обещават да въведат истинска промяна в живота ни. И то започвайки в една от най-важните стъпки от зараждането на новото съзнание – образованието в училищата. Колко пъти сме се питали смутени “Добре де, учат ни на математика, литература, история. Карат ни да запаметяваме разни ненужни факти, но никой не ни учи за важните неща в живота. Никой не ни учи как да живеем.” А Животът – в цялата му мъдрост, пъстрота и многобразие, е най-важната учебна дисциплина, която можем да имаме щастието да изучаваме. И докато се възмущаваме обаче от несъвършенствата на настоящата система, то действени, борбени и вдъхновени хора като Живка са се заели действително да внесат промяна. Истинска промяна. И тя започва от знанието за Живота. За книгата “Животознание”, и проекта свързан с преподаването на животознанието в училищата, можете да научите от самата слънчева жена, която мечтае и сътворява с размах.

1. Здравей, Живка! Би ли ни разказала кога започна твоята дейност и каква е тя?

Започна на 1 януари 2010 г. Помня датата тъй като е свързана с лични събития. Моите двама внука провокираха в мен размисли за смисъла и целта на живота, какво научаваме от него, какво правим с него. Дали тези отношения които имаме помежду си са ОК, ако не са – защо е така. Дали децата които сега растат ще продължат да живеят в същите тези отношения, може ли това да се промени. И така един въпрос породи друг, от там тръгнаха отговори и стигнах до извода, че има такова знание – знание за живота. Малко са щастливците, които имат такава семейна среда в която техните родители или прародители могат да им предадат това знание.

Останалите просто копират модела на обществото, в момента в който започнат да се социализират – от най-ранна детска възраст. Така на практика преповтаряме този модел години наред. Наблюдавайки развитието на моите двама внука, установих, че днешните деца от много ранна възраст могат да осъзнаят това за което искам да говоря. Реших, че една 5-годишна възраст е най-добрият избор. А формата на приказки е много удачна и лесно разбираема от децата. Малко по малко вдъхновяващият творчески процес ме доведе до идеята всяка приказка да бъде свързана с буква от азбуката – Б като благодаря, Д като дар, Т като търпение и т.н. Мои приятели също се включиха много творчески в създаването на приказките и се получиха 27 приказки. Те са за деца от 5-ти до 12-ти клас. Така се роди книгата Животознание, а дълго преди това да се случи, вече имах концепция за провеждането на часове по Животознание в училищата.

В момента вече провеждам занимания с деца от няколко пети класове в едно частно училище. Интересът им е много голям. Всичко се случва под формата на ролева игра. Аз им задавам конкретна задача, житейска ситуация. Те импровизират, разиграват я и всички, които участват в този театър се включват. След това правим кратък анализ на отношенията, на реакциите които се случват по време на този театър. Децата са въодушевени, шумни, освободени – за разлика от всички останали часове в които трябва да са сериозни, подчиняващи се, концентрирани. В другите часове се пишат оценки, а тук просто разиграваме театъра на живота, но в класната стая.

Проектът е отворен за още теми, защото те непрекъснато изникват – нови и нови. Приказките отначало разпространявах във вид на подвързана тетрадка – за да е по-прегледно. Докато един ден не ми зададоха въпроса “Защо не ги изададете във вид на книга?”. Така може да се четат приказки от родители на деца, по-големите деца могат сами да ги четат, да ги използват като ежедневно помагало. И така се роди книгата.

2. Как би описала тази книга – какво е тя – учебник, помагало?

Тя е по-скоро основа. В нея има акценти. Невъзможно е в такава кратка форма да се обхване целия спектър от житейски ситуации.
С децата играем динамично, интуитивно, импровизирайки. Водя се от техните въпроси и желания. Голяма част от децата с които работя още не са чели книгата. Но тя може да им послужи за ориентир и основа. И ако утре решат, че искат да изиграем темата за егото например – тази една приказка може да бъде основата за поне десетина занимания на тема “его”.

Сега започнахме съвсем експериментално в Българско школо. Предстои ни да започнем занимания с друга възрастова група – деца от 9ти клас. В първа английска гимназия също ни предстоят занимания. Това са двете училища в които към момента провеждаме занимания. Директорите и психолозите в училищата се оказаха много готови и отворени към тази идея, подкрепиха начинанието.

3. Много се говори напоследък на индигови, кристални деца. Те са с по-особени възможности, потенциали и изисквания. Срещаш ли такива деца и какви са впечатленията ти?

Аз вярвам и знам, че всяко дете имат своя уникален, необикновен потенциал. Това етикиране и поставяне в кутийки – дали са индигови, или кристали не е моето, не го одобрявам. Всички деца се раждат със своя потенциал и е добре да имат свободата да го изявят. Сега наблюдавам поведението на децата. Това което е характерно за индиговите деца, от това което съм чела е, че проявяват хиперакивност. В този клас има няколко такива деца – те се бутат непрекъснато, смеят се, активни са. А умът им е буден. Имам едно много живо дете, което е инициатора на всички игри и неразбории в клас. Един ден, в разгара на най-голямата шумотевица, в която те бърбореха, закачаха се, играеха нещо, аз го помолих да повтори това, което съм казала междувременно. Той повтори дословно всяка дума. Те имат една разделност на вниманието, която е похвална. Могат да вършат няколко неща едновременно и то качествено. Времето за тях не тече, то е наша мисловна конструкция. Как се справям с тях ли? Ангажирам вниманието им, правя ги активни участници в това, което се случва. Измислям нещо занимателно, нещо което да е в тон с техните желания и интереси.

4. Преди да започнеш работата с децата, около година провеждаше вечерни срещи с възрастни хора, където се обсъждаха темите от Животознанието. Какво ти дадоха тези срещи?

Откакто се помня аз съм общувала с хора, наблюдавайки житейски ситуации. Към тази опитност разбира се, човек добавя и работата върху себе си през годините.
Имах контакти с възрастни хора, на които им предстои да порастнат. Инициирах тези беседи, които се случваха в сряда вечер. Събираше се много разнороден кръг от хора. Всяка вечер избирахме една от темите. Аз правех кратък увод към темата с текст от книгата, след което започваше обсъждане, споделяне на лични истории, дискусия. Всъщност изясняваме какъв е модела на поведение с който сме израснали, който сме изучили и продължаваме да живеем. Виждахме другата гледната точка в тази ситуация, как да я трансформираме и интегрираме в ежедневието. Това е дълъг процес на вътрешна работа. Когато човек премине през така да се каже по-грубите уроци, започва да се сблъсква с все по-фини предизвикателства, все по-задълбочени уроци. Възприемам ги като един тест от Вселената – до къде си стигнал по пътя си, какво си научил.

5. Коя е Живка и как стана трансформацията ти в тази толкова интересна насока?

За мен много отдавна идентификацията на човек не се покрива с неговото образование или професия, а възрастта е състояние на духа. Никога не е късно за промяна. Докато човек диша, винаги може да промни живота си. Заършила съм ВИФ, бях състезател по хандбал. Убедих се, че работата на учител по физкултура не е моето призвание. Работила съм в община в “Просвета и култура”, била съм районен съдия в Разлог, видях системата отвътре и разбрах, че искам да се реализирам извън нея. Имах чудесна частна практика като адвокат, много наблюдения върху човешките взаимоотношения, върху темата за благодарността, закона за даването и получаването, очакванията, предположенията и целият спектър от случвания в живота. И така, наблюдавайки и задавайки си въпроси, стигнах до сегашната си реализация. Посветих се на този проект, книгата, беседите. След дълго и отдадено обучание и практика, станах и учител по йога. Ники Змияров е моят учител по йога, на когото съм безкрайно благодарна.

6. Какви са плановете ти сега, до къде ще се разгърне проектът Животознание?

Идеята е този проект да не се реализира само на територията на София, а да бъде одобрен официално от министерство на образованието и културата. Имам известно колебание дали е необходимо да се минава такава стъпка, защото директорите на училищата имат гъвкавост и свобода на избора да вмъкнат и нещо ново, извън официалния учебен план. Би било прекрасно ако Животознанието се въведе като официален учебен предмет във всички училища на територията на България, във всички класове от 5-ти до 12-ти клас. Ще обучим учители, специално подбрани специалисти. За да бъдат успешни в това начинание, те трябва да бъдат не само психолози по академично образование, но и да имат  други качества. В момента аз и мои приятели водим тези обучения абсолютно безвъзмездно, но при едно такова разгръщане и ангажиране на всичките тези хора в проекта, ще е необходима сериозна инвестиция, популяризиране, достойно заплащане на труда на хората, които ще се заемат да бъдат обучители. Аз приветствам всички хора, частни и държавни организации, иституции, всички, които виждат светлина и разгръщане на потенциала на децата ни в този проект – нека намерят своя начин да станат част от този уникален проект, нека ни подкрепят. Имаме нужда, желание и сме отворени към всяка идейна, дейна, енергийна, финансова подкрепа! Сега, след толкова упорита и отдадена работа, вече сме стигнали до момента в който ни е нужно и финансиране. Сега е момента който може и иска да подкрепи разгръщането на този еволюционен проект да го направи.

7. Как така тази скърцаща консервативна система допуска човек с твоето новаторско мислене?

Има много хора, които вече са извън матрицата. Отивам в частно училище и срещам такива хора. Отивам в държавно учреждение – и пак срещам такива хора. Това ми дава надеждата, че повече светлинки се запалват. Този проект някой ден ще види света. Но първо ще го направя в България – за нашите деца и техните родители. Защото ако този процес достигне до тях – деца и родители, те ще вървят ръка за ръка.

8. Какво е посланието ти за читателите на Свой Избор?

Това са думи на Буда: По-добре всеки един от нас да запали светлинка във себе си, отколкото да проклина мрака. Колкото повече светлини горят, защото ние сме същества от светлина, толкова повече нашите взаимоотношения ще се променят. Със собствените си светлинки ние осветяваме всичко около нас. Нека всеки запали свещичката в себе си.

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!