Ревност, лъжи, страхове… Или Голямото Чистене.

Днес пак ще говорим за Прехода. Но не онзи, който изкара тълпите на площада. А за Квантовия преход и сенките, които изпълзяха след огромните потоци светлина, които стигнаха до нас в изминалите месеци.
Каквото и да си говорим, колкото и страхове и разочарования да има заради неизпълнени очаквания – преходът си върви. И то с пълна пара. Всичко вече е тук, само че някои от хората още са в плен на старото мислене и не могат да го видят. Цветни дъги, дупки в небето и ангелогласни светлинки може и да не виждате (всички), но промените са си тук и те са меко казано разтърсващи. Погледнете навън и после с ръка на сърцето ми кажете – Нищо ли не се случва?

Трусовете по улиците са видими за всички. Всички виждаме какво се случва на държавно ниво. Всички знаем как усещаме събитията в емоционален план. Големите, мащабните, държавни събития. Но днес няма да ви говоря за тях. Днес ще ви помоля всеки от вас да влезе в своя дом, да затвори вратите и прозорците, и да се огледа. Какво виждате там? Какво се случва в дома ви, в семейството ви? Какво се случва в душата и сърцето ви? Паралелно с големите събития навън, в живота на всеки от нас друсанията не са по-малки.

Турбуленциите в момента са сигурно най-силните и разтръсващи, откакто се помня.  Всеки ден нещо се случва, научавам за нещо, което разтърсва живота на мои приятели. Включително и събития, свързани с мен. Мислех, че съм виждала големи чистения, но това надминава всичко познато до сега.
Неотдавна с Ваня Стойчева си говорехме как неколцина от нас сме хванали една енергийна пелена и силно я разтърсваме, та да се пробудят хора, заспали енергии. И това причинява сериозен дискомфорт… Но дори не сме само ние, които бием барабана и разтърсваме матрицата осъзнато. 2012 беше кулминацията на общото ни колективно намерение за промяна. Пробивът в тежките воали бе направен. И сега си носим следствията. Несъмнено ни очаква най-светлата епоха, позната някога – на просветление, любов, разбирателство, златен творчески век. Но преди да стигнем до там, трябва да минем през изплувалите сенки. Много е важно да сме единни и сплотени в това преплуване на блатото и осветляването му. Да се вглеждаме осъзнати и с разбиране в ежедневните ни “малки” предизвикателства. Около мен изплуват всякакви сенки – кой се дави в ревност и омраза, кой в трупаните с години лъжи и увъртания. Други пък биват застигнати от страховете си, здравословното състояние рязко пропада в дупка. При всеки е различно, но изчистването е свързано със сериозен дискомфорт.

Скелетите от гардероба изведнъж изскочиха вкупом. Ревността е нещо, което хвана за гърлото не един мой познат. Много тежко, болезнено състояние, чиито дълбоки корени се таят в чувството за несигурност и малоценност. Страх да загубиш някого, когото искаш да притежаваш и контролираш. Защото държавата и църквата са набили в главите ни шаблонче, че така е редно! Един на друг си принадлежите и трябва да сте си вярни до гроб. Защото такъв е законът! Защото такива са очакванията! А страхът, постоянното подозрение и омразата към въображаеми или реални обекти на ревността ви, бавно и сигурно разяждат сърцето и съзнанието ви. Контролират мислите ви, замъгляват разума, карат сърцето да препуска в лудешки танц, а думите които отправяте към любимия човек са пропити с гняв, болка, сарказъм и обвинение… Всеки пореден опит да бъде ограничена свободата на едно човешко същество, да му бъде вменено чувство за вина и страх – само отдалечава все повече и повече от любовта… И всъщност – ако още вярвате, че щастието и любовта се дължат на външни хора и обстоятелства – то сте сериозно загазили, вече сте в капан. И вече сте загубили и щастието, и любовта. Но пък ако сте осъзнати за всичко това, в момента в който отново усетите тази болестотворна емоция – ще можете да реагирате зряло и да започнете да градите, не да рушите.

Ето това видях днес от стената на нашата астроложка Милена Вълканова, с което съм напълно съгласна – преди всичко заради темата за ревността и лъжата: “Всички грозни, страшни, болезнени, трудни за казване неща, от които човек бяга, го преследват като сянка и никога не го оставят на мира, докато не събере кураж да извади скелетите от гардероба и да светне лампата. Не може да бъде истински излекуван, докато не изговори цялото си минало, с истинските думи, докато не го изплаче – и докато това минало не стане интегрирана част от историята му, с която да заживее в мир. Само така може продължи напред – здрав.”

Колко и дълго да бъде стаявана една лъжа, тя все повече и повече ви оплита със здрави нишки, трупате и уплътнявате сенки, блокирате жизнената си енергия, а рано или късно всяка лъжа намира пролука и изригва като вулкан. Който повлича в кален поток страхове, лъжи, ревности, че и болести. Може да се излее в блатото, където да се справите постепенно със сенките. А може и в самия момент на проявлението им да намерите сили да ги трансформирате и да започнете на чисто.

Точно такива пролуки позволиха в последните дни и седмици дълго наслояваните сенки изведнъж да се отприщят и да излязат на светло. Да, боли. Знам, че боли. Но ако опитате отново да ги потушите, замажете с още лъжи и заблуди, подкладите с още страхове, подозрения и обвиненя, да върнете обратно духа в бутилката – гарантирате си още дълги страдания и лутане.

Време е всички сенки да бъдат осветлени, мили хора… и колкото и да боли – стегнете се, бъдете смели и честни със себе си и другите до край и намерете сила да продължите напред. Иначе рискувате да останете дълго време в блатото. А там не е приятно, нали? 🙂 Почистете смело и започнете да градите. На ново. На чисто.

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!