Когато целият свят е сякаш срещу теб…

October 17, 2011
By

Тъй като този сайт все пак попада в категорията лични блогове, реших днес и аз да направя едно ли(ри)чно отклонение. Пък току-виж се oказало, че е толкова лично, че засяга още един куп хора 🙂 Даже съм почти сигурна, че голяма част от читателите ще разпознаят нещо свое в тази публикация.

Та… чувствали ли сте се така? Сякаш целият свят изведнъж рязко се е обърнал срещу вас? Като се започне от най-близките и обични хора, мине се през уж случайно (не)случващи се събития, неуспехи, удари под кръста, та се стигне до срив в здравето?

Защото на мен ми се случи съвсем скоро. Толкова скоро, че още съм на ръба на дупката, гледам в нея с почуда и благодарност и се поздравявам как бързо минах през нея този път и сега мога да разгледам отгоре всички красоти, останали вътре 🙂 Между другото, тази публикация е специален поздрав за онези мои приятели, които са ми окачили табелката “най-позитивния човек, който познавам”, както и за онези, които не понасят светлата ми страна, мислейки си, че отричам и отказвам да видя тъмната. Което би било много глупаво от моя страна, защото така бих се отказала от красотата на тъмнината, в чийто контраст се опознава много по-добре светлината.

Та да се върна на темата. От дистанцията на няколкото дена, в които се развихриха събитията при мен, си давам много ясна сметка за причините за тези събития – поне в моята градинка. Изявих много ясно и категорично намерение за качествена промяна и ускорение в енергийното и съзнателно съществуване…така ще го нарека, че иначе влизането в детайли би звучало доста абстрактно и странно непознато на някои читатели 🙂

Та логичното следствие от една такава заявена промяна бе да ми се изсипят един куп енергийни предизвикателства. И сега като погледна назад, осъзнавам, че почти всяко едно от тях удря директно в егото. А за да съм наистина готова да постигна заявената промяна, трябва да съм овладяла егото до съвършенство. Не – не да го подтисна, а да го опозная и овладея проявленията му.

Та това не бяха един куп концентрирани критики, осъждания, директни обвинения, гневни подвиквания, съмнения, язвителни забележки – започващи от най-близките хора, които най-много ме обичат.. и завършващи с непознати, но винаги готови да “ухапят”. Редом с това изгърмя 80% от техниката вкъщи, заех едно от последните места в спортно състезание, което очаквах от месеци, а здравословното ми състояние рязко удари дъното – отпадналост, хрема, температура и все такива хубави работи. И всичко това в рамките на има-няма 2 дена.

Каква би била обичайната реакция на подобни “случайни” случвания? – Човек се депресира, започва да се съмнява в себе си, чувства се неуверен, изоставен, предаден, огорчен, потъва в блатото на самосъжалението, обида, гняв, раздразнителност, яд, желание да се отбраняваш, да спориш, да се защитаваш, да надвиеш в словесния двубой, да отвърнеш на удара.. и в крайна сметка – пак потъваш в депресията и апатията. Както често казвам – натискат ни бутончето и ние веднага реагираме по обичайния, очакван начин. Поредния тенис-мач. Подават ни топката и ние веднага скачаме, готови да отвърнем по очаквания начин на удара. И така мачът продължава до безкрай…. освен, ако решим да не отвръщаме! Можете ли да изслушате спокойно обидите, да се усмихнете и благодарите на човека отсреща? Ама така искрено, не с престорена усмивка и бушуващ яд отвътре! Защото този човек ни прави огромна, ама огромна услуга! Какво ако решим този път за разнообразие да реагираме по съвсем нов начин, да видим нещата от нова, различна перспектива…

Точно най-близките ни хора инициират тези енергийни предизвикателства и ни блъскат в тях. Целта винаги е да научим някакъв урок и в резултат да израстнем. Абсолютно закономерно е точно в момента, в който се чувстваме най-сигурни в себе си, най-доволни, всичко ни се подрежда и сме научили адски много… и става обрат. Най-близките ти се “обръщат срещу теб”, оказват съпротивление на всичко което правиш, критикуват те, предизвикват те да се обърнеш към себе си и да усъмниш. Съмнението пък да ви кажа, е първата крачка към израстването, към разбирането. Защото чрез него излизаш от комфортната зона, разглеждаш нещата от различни гледни точки и имаш възможност този път да реагираш по различен начин. И ако съумееш наистина да реагираш различно и да оразличиш и не допуснеш проявленията на егото, правиш огромна крачка в личностното си развитие, научаваш важен урок, който вече няма и да се повтори, защото вече е правилно отработен и вече няма да предизвиква егото.

Знаете ли как функционират невроните в мозъка ни и по какъв начин са свързани с усещането ни за радост, съвършена уместност и щастие, дори в онези ситуации, които сякаш по подразбиране приемаме за неприятни? Невроните са много общителни клетки – обожават да си бъбрят. Когато невроните си обменят съобщения с помощта на невротрансмитерите, те създават трайни връзки – като мостове. Те са виновниците при възникване на една и съща повтаряща се ситуация да реагираме по определен начин. Например – обиждат ни, и реакцията не закъснява – нещо ни жегва под лъжичката, кортизолът се вдига, адреналинът зашумява в главата, пулсът се ускорява, и реакцията е – веднага да се оправдаем, да обясним, да отвърнем на удара! Една и съща реакция, едно и също нещо се случва всеки път. Тези повтарящи се модели помагат мостчето да стане все по-здраво и по-здраво. И така, със сигурност – гарантирано, при следващия подобен случай, ще реагираме по абсолютно същия начин и ще се чувстваме еднакво зле. Така се формират така наречените ни ментални навици – почти рефлекторни реакции спрямо тип хора, събития, места.

А представете си, че разпознаете навреме повтарящия се модел. Вместо с обида, агресия и словесен двубой реагирате на обидата със спокойствие, усмивка и благодарите на отсрещния човек? Шах! Агресията умее да се бори с всякакви противници, но не знае как да се справи с доброжелателството. А невроните в мозъка ви пък се объркват. “Я, този тук вече реагира различно. Значи мостчето вече не е така стабилно, дайте да градим другаде”. Ей на това му се вика “невронна пластичност”. Или с други думи – на клетъчно ниво повтарящите се преживявания могат да променят посоката на мозъчната дейност.

И качествената промяна лично за вас е огромна! Огромна крачка в опознаването на себе си и в собствената си еволюция. Но ползите не спират до тук. Тъй като както зрението не е физически резултат от окото и слухът не е физически резултат от ухото, така и мозъкът е само физическа опора за съзнанието. А частичката индивидуално съзнание е така свързано с Цялото, с колективното съзнание, както отделните неврончета в мозъка. Представяте ли как вашата лична промяна и израстване повлиява и изгражда нови мостове в колективното съзнание?! Как вашият опит се оказва ценен и повратен в пренастройването на колективното съзнание?

Тези енергийни предизвикателства непрестанно се изпречват на пътя ни. Не е необходимо съзнателно да сте заявили намерение за конкретна промяна, както аз направих. Различните ни опитности, преживявания и съпровождащи ги емоции ни тласкат напред по пътя на собственото ни познание и еволюция. А енергийните предизвикателства са онези ключови моменти, които ни дават възможност да ускорим този процес. Нещо като тайните боеприпаси, на които като бонус се натъкваме в някоя компютърна игра 🙂 Трика е да знаеш от коя страна да обърнеш сандъка, за да прибереш и усвоиш бонус припасите, а не да се взривиш заедно с тях и да се върнеш в изходна позиция.

Та заради всичко това бих искала да благодаря за всички онези предизвикателства, с които ме сблъскаха изминалите два дена. И за надутия чичко, който се опитваше да води интервю, омаловажавайки и осмивайки всяка моя дума, и за близките ми хора, които ме заляха с критики, съмнения и обвинения, за настинката, която ме “повали” в най-точния момент и ме остави отзад в класирането и още няколко предизвикателства, които във всеки друг случай биха ме оставили дълбоко възмутена, смутена и клокочеща от гняв и чувство за излъгана справедливост.

Всичко това е уместно и добре дошло. И сериозно, от сърце – благодаря! На всички! 🙂

А какъв ще бъде вашият избор следващия път, когато се сблъскате с енергийно предизвикателство?

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , , ,

9 Responses to Когато целият свят е сякаш срещу теб…

  1. Сваровски on October 17, 2011 at 19:19

    Винаги има такива моменти…

  2. Martina Ivanova on October 17, 2011 at 19:25

    Ми добре дошли са тези моменти 🙂 както каза една приятелка “Това са катаклизмите по пътя на сбъдването на целите и желанията” 😉

  3. Цветан on October 18, 2011 at 08:49

    По-важно е как ние реагираме на това, което ни се случва. Така се изгражда силен характер и щастлива душа.
    Поздрави!

  4. Пламен Петров - Пламски on October 18, 2011 at 12:41

    Няма случайни “нещастия”. И всеки урок е точно навреме…

    (А пък какви учителки имаше едно време!) 😉

    • Martina Ivanova on October 18, 2011 at 14:56

      Ехееееей, Пламски 🙂 Добре си ми изгрял 🙂 Съвсем навреме…. Като каза “учителки”, та се сетих за една твоя публикация със сини жартиери … 🙂

  5. skarlet on January 29, 2012 at 21:03

    …всичко ясно, само не разбрах за какво им благодариш. ти можеш да останеш спокойна и без да благодариш на болеста или чичкото…

  6. аутсайдер on February 16, 2012 at 13:04

    П.Дънов е казал: “Когато всички се обърнат срещу теб, тогава си на прав път”.
    За пример вижте Исус Христос, Ганди, пък дори и самият Дънов – бил е преследван, интерниран, …

  7. […] Близнашкия брътвеж, да уталожим ума и неговото тревожно препускане по хилядите писти на незначителни поръчки. Не успеем […]

  8. zoia on July 14, 2014 at 19:11

    А какво става, когато това положение е от години? Когато някой се опитва да направи живота ти ужасен и по някаква причина манипулира всички, дори и най- близките ти?

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook