Единство на противоположностите – Нова Земя
Много се говори напоследък за противоположностите като двете страни на една и съща монета, но дали наистина разбираме какво се крие зад тази монета?
Ето как прекрасно осветлява това Кен Уилбър в “Без граници“:
“Не мога да възприема движението, освен в съотношение с покоя, както и усилието без лекота, сложността без простота или привличането без отблъскване. По същия начин никога няма да изпитам и удоволствие, ако не го съпоставя с болката. В даден момент може да се чувствам много удобно и приятно, но никога няма да го осъзная, ако липсва фонът на неудобството и болката. Ето защо удоволствието и болката сякаш винаги се редуват, тъй като само при техния взаимен контраст би могло да се установи наличието на всяко от тях. Затова колкото и да обичам едното и да ненавиждам другото, опитът ми да ги изолирам ще е обречен на провал. Както Уайтхед би казал, удоволствието и болката са просто “гребен” и “основа”, двата неразделни компонента на “вълната” на съзнанието, затова всеки опит да се акцентира само върху позитивния “гребен” и да се елиминира негативната “основа” би бил опит да се елиминира изцяло самата вълна на съзнанието. …
Затова ни хрумва, че животът би бил нещо съвършено приятно, ако можехме да изличим всички отрицателни и нежелани полюси в двойките противоположности. Да можехме само да ликвидираме болката, злото, смъртта, страданието, болестта, та доброто, животът, радостта и здравето да бъдат в изобилие – ето на това му се вика хубав живот и това всъщност е представата на повечето хора за рая. Самото понятие “рай” е започнало да означава не преодоляването на всички противоположности, а просто място, на което са събрани всички положителни половинки от двойките противоположности, по същия начин, както “адът” е място, където са струпани всички отрицателни половинки: болка, страдание, терзание, угнетение… Така може би ще започнем да разбираме защо животът изглежда толкова тягостен, когато се възприема като свят на отделни противоположности, и защо прогресът на практика се оказва не развитие, а разрастване на раково образувание. Когато се опитваме да разделим противоположностите и да се вкопчим в онова, което оценяваме като положително – например удоволствие без болка, живот без смърт, добро без зло, ние всъщност се опитваме да прегърнем някакъв призрак, в който няма и помен от реалност. Все едно да се стремиш към свят, в който има само подеми, но не и падове, приливи, но не и отливи, продавачи, но не и купувачи, и в който има само “десни”, но не и “леви”, всички са “вътрешни” и няма “външни”.
Когато отказвам да видя, че въпросните противоположности са само две различни названия за един и същ процес, аз всъщност си въобразявам, че има два различни процеса, протичащи един срещу друг. Чисто и просто, да кажеш, че “абсолютната реалност е единство на противоположности” в действителност означава това: в абсолютната реалност няма абсолютно никакви граници. Където и да било!…. По този начин ще можем да разберем защо във всички мистични традиции по света се казва, че онзи, който вижда през булото на илюзията, е постигнал “освобождението”. Тъй като се е “освободил от двойствеността“, т. е. двойките противоположности, той се е избавил в този живот от онези напълно безсмислени проблеми и конфликти, намиращи своя израз в борбата на противоположностите. Той вече не ги манипулира и не ги противопоставя една на друга в стремежа си към покой, а ги трансцендира. Не се стреми към доброто като противоположно на злото, а се стреми да бъде отвъд доброто и злото. Тоест вече не се опитва да раздели противоположностите, за да осъществи т. нар. “положителен прогрес”, а по-скоро се стреми да ги обедини, да хармонизира положителното и отрицателното, разкривайки общата им основа, която надвишава и същевременно обхваща и двете. А тази основа е самото единно съзнание. “
Дали не продължаваме да манипулираме Вселената с нови и нови техники да ни се пада все ези /светлата страна/ и да продължаваме да се защитаваме с балони от светлина от т.н Тъмни. Нима ще продължаваме да се заблуждаваме, че винаги сме играли ролята на Светлите. Или да смятаме, че когато някой не се чувства добре, трябва непременно да му помагаме без той самият да е пожелал. Нека проявим състрадание към душата пожелала да изпита определена опитност, която да я доведе до Осъзнаване. Приемането не е одобрение. Добротата може да бъде агресивна и да пречи понякога повече отколкото приемането, често взимано за безразличие и безчувственост. Осъзнаването = Упълномощаване със Сила. Наистина се иска огромна сила да приемем тежките избори на нашите любими и да пребиваваме във високите вибрации на безусловната любов, които имат способността да лекуват и трансформират света.
Нека спрем да се опитваме да прегърнем призрак…защото реалността е Единство на противоположностите! Осъзнавайки това – творим Нова Земя!
Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
Мария Мефско
8 юли, 2013 at 21:33Страхотна статия, толкова добре обяснена и така правилна.Какво повече 🙂