Молитва? Благодаря!

Днес няма да ви питам дали вярвате в Бог. Не за друго, ами би било леко налудничаво. Все едно да ви питам дали вярвате, че съществува някаква сила, която кара електрическата крушка да свети.

Така де, живеем в толкова съвършена Вселена, дори само планетата, която обитаваме е самото съвършенство – самоорганизирана, самоуправляваща се, саморегулираща се според Вселенските закони частичка от нещо по-мащабно, което аз, с ограниченият си човешки разум все още не мога да проумея изцяло…И на това отгоре да твърдя, че няма по-велика сила ( да я наречем Бог), която е сътворила, управлява и участва в еволюцията на този организиран космически хаос, наистина би било глупаво.

Хубавото е,че всички ние (макар временно да сме със замъглено съзнание поради дуалността в която живеем) сме частички от този Бог. Или пък Божественaта искрица е във всеки от нас. Творческата частица – онази, която ни дава правото на свободен избор и ни дава възможността да съ-творяваме в партньорство с Бог. Бог е в нас и ние сме в него. Също като с принципа на холограмата – частичката се съдържа в Цялото и Цялото се съдържа във всяка отделна частичка.

Е, здравей Божествено създание, което четеш тези редове! Кажи ми сега – молиш ли се? Колко често се молиш? Кога ти се случва да се молиш? И какво е за теб молитвата?

Не прибягваш ли към нея само когато съвсем я закъсаш? Когато се изправиш пред трудност, страшно изпитание, когато ти или твой близък се разболее тежко, когато си в недоимък, в беда и страдание? И тогава се почва „Боже, помогни ми…, Боже, дай ми…, Боже, направи така, че…”

Защо се молиш? Нима това е начин да признаеш безпомощността си и да предадеш „щафетата” – отговорността за собствения ти живот в ръцете на Бог, който е извън теб? Та друг да те спасява?

А къде е Бог? Нима не е във всяко едно от творенията си? Във всички свои частички, разпръснати из цялата планета на свободния избор.

Чрез молитвата общуваме и опознаваме себе си. Чрез нея се издигаме над тежестта и битките на битието, учим се да управляваме фините енергии.

„Да се молиш значи да се учиш да говориш” – казва Учителят Петър Дънов. „Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили на природата. Аз общувам с нея, на всяка стъпка се спирам и благоговея пред нея. На скалите, растенията, животните – на всичко с благоговение гледам. Не търся Бог в някоя грандиозна форма. Най-първо гледам онова, което съществува около мене.”

„При молитва човек излиза с по-висшите си тела, а по-низшите остават на земята. Молитвата повишава вибрациите начовешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-низшите околни влияния.При молитвата човек получава енергия от Божествения свят.”

Та значи – чрез молитвата, както и чрез медитацията се учим на ново, припомняме си как да говорим на Божествения език. Достигаме Висшия си Аз, откъсваме се от ненужните тежести и окови, които сами сме си нахлузили на краката в материалния свят, опознаваме съзнанието си, достигаме моменти на просветление и овладяване на онези умствени, свръхсъзнателни и физически способности, за които се смята, че са свръх възможностите ни.

И все още съществуват хора, които казват, че Бог не съществува, да се молиш е глупаво, а като чуят „чакри”, „вибрация”, или „аура” и изпадат в лудешки смях? Е, всеки с урока си и собствения си път и темп на развитие…

Бог не е мистично създание с дълга роба и бяла брада, което гледа, съди и чака да дойде неделя, та да поеме поредната поръчка с искания, желания, молби, оплаквания и прочее човешки недоволства и тръшкания.

Бог е разумна, съзнателна, съзидателна творческа сила, с която сега се учим да работим в партньорство. А ключетата за това успешно партньорство са две: Любов и Благодарност.

С любов, без критики, осъждания, обсъждания, гняв и злоба да се обръщаме към всяко Божие творение… и с благодарност да посрещаме всеки съзнателен ден. Благодарност за всичко това, което ни е дадено, за всичко което сме, имаме, всичко, кето ни се случва, всеки човек, с когото се срещаме. Защото като махнем маската на „личността”, аватара, с който сме свикнали да се идентифицираме – пол, социална, етническа принадлежност, външност, физика, интереси, чувства, емоции, професия, образование, име..какво остава? Кой си ти? Ти си аз… още едно отразено проявление на божествената същност.

„Алфата и Омегата на нещата е да благодарите. Застани пред Бога като дете и кажи: Господи, благослови ме. Благодаря ти за всичко, което си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце”.

А сега ви предлагам една по-различна молитва. Вместо всеки път да се обливате в сълзи и да изхождате от позицията на страдалеца, на жертвата, на нямащия, молещ се да започне да има.. нека този път молитвата ви изрази благодарност за всичко, което имате. Вижте как ще се почувствате. Бъдете благословени!

Дълбоко в центъра на същността ми има безкраен източник на благодарност. Сега позволявам на тази благодарност да изпълни сърцето ми, тялото ми, ума ми, съзнанието ми, цялото ми същество. Тази благодарност се излъчва от мен във всички посоки, докосва всичко в моя свят и се връща при мен с още неща, за които да съм благодарна. Колкото по-благодарна се чувствам, толкова по-ясно съзнавам, че запасът е неизчерпаем. Благодарността ми помага да се чувствам добре, тя е проявление на вътрешната ми радост. Тя е топло усещане в живота ми.
Благодарна съм за себе си и за моето тяло.
Благодарна съм за способността си да виждам и чувам, да усещам, вкусвам и докосвам.
Благодарна съм за моя дом и се грижа с обич за него.
Благодарна съм за семейството и приятелите си и се радвам на тяхната компания.
Благодарна съм за моята работа и винаги и давам най-доброто от себе си.
Благодарна съм за талантите и способностите си и постоянно ги изразявам по удовлетворяващи начини.
Благодарна съм за доходите си и зная, че ще преуспявам, накъдето и да се насоча.
Благодарна съм за всички минали преживявания, защото знам, че са били част от израстването на душата ми.
Благодарна съм за цялата природа и уважавам всичко живо.
Благодарна съм за днешния ден и за всички утрешни дни.
Благодарна съм за Живота сега и завинаги,аз не съм по-различна от всеки друг,
просто отглеждам семенцето Любов, което всеки има по рождение!
Зареждам се с Надежда, Вяра, Доброта и дарявам на всеки, защото живота ни на земята е миг, прашинка във Вечността. През този кратък миг всеки един от нас е необходимо да изживее възторга от неповторимото човешко действие – да дари Любов и да получи Любов.
Това е отредено за нас и аз изживявам съзнателно, с любов и благодарност всеки миг от живота си, в който подарявам от моето вече пораснало семенце в дръвче Любов
Всички тези чувства са в основата на Вселенската хармония!
Нека цялото човешко щастие да ви споходи!

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!