блажено място

Духовно израстване Личностно развитие

От къде започва промяната?

Живеем във време на промени. Те напират в нас, в живота ни, виждаме ги, усещаме ги, иска ни се да имаме смелостта да се включим в този енергиен вихър и да открием своето място в него, най-удачното, блажено и правилно място. В което се чувстваме себе си, в което изразяваме себе си, свободни сме и се наслаждаваме на даровете на Живота. Нали? Но как да стигнем до там? От къде всъщност започва промяната? Познавам три вида хора: - Такива, които живеят във вечна мъгла, недоволни са от всяка секунда, всеки миг, случка, човек, действие, намерение и избор.. чужд избор в живота си. Винаги има някой друг виновен за тяхното нещастие, несполука и не-щастие. Но пък си кютат в мъглата, теглят си хомота, дето сами са си нахлузили и си казват "Еми това е живота. Суров е, вечна битка и страдание, ама така е прeдопределено, това е съдбата" - Такива, които опитват. Те са стъпили на пътя на осъзнаването, усещат, че нещо не е съвсем както трябва, че биха могли
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

Цената на спасителната сламка

В топлината на прелестния петъчен ден отново прииждат мисли за изборите, които правим - като продължение на вчерашната тема.. за смелостта да се пуснем и продължим, или да останем вкопчени в добре познатото..да виждаме все една и съща гледка, която може да не е най-прекрасната, но пък ни успокоява с илюзорното чувство за сигурност... Но нека започнем с петъчната притча.. или в случая може би истинска история, така твърди Хорхе Букай, който я разказва в "Трите въпроса", кой знае... :) Един човек тръгнал да се изкачва по планината. Изкачването било трудно, всичко било покрито със сняг, целият склон, по който се катерил човекът бил затрупан. Но тъй като не искал да се връща назад, планинарят стиснал зъби и продължил да се катери все по-нагоре по стръмните скали. Не щеш ли, изведнъж - дали заради зле премерено движение, или заради напрежението и умората - докато забивал пикела за следващото движение нагоре, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял.....
Виж още
Духовно израстване

Да бъда, или да не бъда Бог? … Да бъда!

На един 11 октомври преди повече от десетилетие, учителят Ошо посрещнал новодошлите в ашрама си със следните думи: Поздравявам Буда, който живее в теб! Може би не го съзнаваш, или никога не си го и мечтал, но ти, точно както всеки друг, си съвършен. Състоянието на Буда е ядката на съществото ти. Не чакай да се случи в бъдещето, то вече се е случило. Но ти спиш дълбоко, не знаеш кой си. Не ти трябва в никого да се превръщаш, просто трябва да се разпознаеш, към своя собствен извор да се завърнеш, да погледнеш в себе си. Позволи на твоето сърце да разбере. че ти си съвършен. Зная, че това звучи тщеславно, звучи съмнително, но можеш напълно да му вярваш. Естествено е. И разбирам. Но позволи на тази мисъл като семка да покълне в теб и ще видиш ...
Виж още
healthy shower
Здраво тяло

Имате ли нужда от душ?

Задавате ли си този въпрос, когато се върнете вкъщи уморени, прашясали, изпотени, поели цялата прекраснотия от градските улици, транспорт, хора, с които сте контактували? Ако речете да лиснете отгоре парфюм, дезодорант и облечете най-новите си дрехи вероятно няма да се получи добра комбинация и ефектът няма да е никак приятен. Значи всички имаме добре изградени хигиенни навици, знаем, че периодично трябва да почистваме тялото си от нечистотиите, които полепват по него в следствие на факторите на външната среда. Дори не трябва да си задаваме въпрос "нужно ли ни е това?", това почистване е част от нас, правим го интуитивно, то е съвсем обикновена и необходима ежедневна практика. А защо тогава дори не ни хрумва, че тялото ни има и вътрешна част, не се състои само от видимата повърхност? Поемаме всякакви химикали, хормони, токсини и прочее отрови с храната, водата, въздуха, боледуваме, поемаме всякакви хапчета, антибиотици, "чудодейни лекове"... които се ...
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

Къде трябва да съм сега? Кое е моето призвание?

Това е само един от въпросите, които са наш чест спътник. На правилното място ли съм? Тук ли е най-добрата ми реализация? Това ли е нещото, което наистина съм призван да правя? Независимо в какви думи ще го облечем - “блажено място” или “моето място “, моето призвание", всички ние го търсим. Цял живот. Понякога обаче забравяме, примирявяме се, стоим с години на места, които не ни носят радост и удовлетворение, подтискат ни и смачкват, оправдавайки се с “дълг", потребности, сметки за плащане... а всъщност ни спира страхът от ИЗБОРА и промяната. Повечето хора се блъскат напред-назад, ходят тук и там, заети с нещо по всяко време, и въпреки това са с тягостното усещане, че вършат много малко. Съществува някаква треска да се "върши" нещо, но малко неща се вършат с радост. Някои умишлено "жертват" радостта си в името на растеж нагоре или за награда в бъдеще време. Повечето очакват радост и удоволствия в някакъв бъдещ момент и изпитват много малко радост точно сега. А всъщност животът тече СЕГА. И във всеки миг може да го променим и намерим поне едно от мното блажени места, които сме планирали. Никога не е късно за промяна!
Виж още