Хлебарят Пресиян: Новата алхимия на хляба може да ни превърне в световен център. Неизказаните истини за хляба в България.

February 17, 2015
By

Майстор Пресиян10500247_1733523556873275_4745776745160028844_n

Новата алхимия на хляба може да превърне страната ни в световен център!
Неизказаните истини за хляба в България.

Пресиян Петров е младо и скромно момче, което с неовъоръжено око бихте оприличили на един от многото младежи, които кръстосват столицата с колелото си, небрежно нарамил раница, потънал в градската шумотевица. Но след по-задълбочен разговор можете да останете изумени от интелекта, познанията и опита които извират от него.

За скромната си възраст той успява да изучи майсторлък, който е недостъпен за мнозина, учили се и практикували десетки години.
Успява да се учи от най-добрите световни майстори в хлебарството из цял свят, да събере вековна мъдрост и практики, достъпни за малцина. Работата му получава признание от световни величия в кулинарията.

И въпреки овладяния майсторлък, той упорито отказва да се нарече “Майстор”. Той е хлебар. Създава своя собствена марка “Братя Хлебари”, която за кратко време и без никаква реклама се оказва най-търсената и ценена сред хората – без претенции, без поза и рекламни трикове.

Оказва се, че всичко което сме мислили, че знаем за хляба, дори от алтернативна гледна точка, е изкривено и подменено. Сега, за пръв път той ни допуска до тайнствата на своята кухня. Каня ви да надникнем заедно в неизказваните досега истини за хляба.

– Откъде тръгна страстта ти към хляба и пекарството?

Никога не съм си задавал въпроса “Защо реших да стана точно хлебар”. Знам, че там е мястото ми и то си дойде съвсем естествено. Всеки път когато минех покрай хлебарница изпитвах копнеж и на 19 години преодолях страха си, и започнах работа в хлебарница в Търново. От там насетне всичко започна да се развива с висока скорост – минах през “Слънце Луна”, “Ананда” и други пекарни, започнах да обикалям по света.

Любовта към хляба, готвенето, отглеждането на растения, природата изобщо са култивирани в мен още от съвсем млада възраст. Прекарах голяма част от детството си на село, където научих много тънкости от дядо ми, научих се да работя отдадено и неуморно. И може би в търсене на този бит и живот от детството ми, минах през различни кухни, където видях прекалено много неща, и се ориентирах към хлебарството.

– В момента си признат като майстор от едни от световните величия в хлебарството. Какъв беше пътя ти от увлечението до майсторството?

Като изключим “майсторите” при които съм работил в България, първият ми голям учител беше един французин – Бен Глайд.

Бях много разочарован, че в България на всеки мой въпрос “Как това да стане по-добре”, ми се отговаряше, че няма начин, няма по-добри от нас и няма накъде повече да се учим. Затова започах да търся други възможности и чрез сайта на една от занаятчийските асоциации се свързах с професионалисти от цял свят, с които обменяхме опит. Много трудно и скъпо е да склониш някой от големите да те обучава, защото изучаването на занаят е безценен опит и знания трупан с години. Но след като си писах няколко месеца с Бен, той се съгласи да ме обучава. Имах намерение след обучението си което инициирах и финансирах сам, да се върна да работя в хлебарницата където бях по това време и да приложа новите си знания. За мое учудване, начинанието ми никак не беше посрещнато добре.

Отидох въпреки това във Франция, с подбор от най-добрите брашна и хлябове с които се гордеех. Учителят ми ги огледа, след което за мой шок ги изхвърли в компоста, защото не стават за ядене. Направих му на място хляб според наученото в България, който получи коментар “Това и за кучетата не става”. Буквално преобърна целия ми свят, в продължение на часове не можех да спра сълзите си и да си намеря място.

Разбрах, че трябва да изчистя ума си от всичко което мислех, че знам и умея, и да започна от нулата.

1484192_1508230822735884_386556750_nПървия ден само наблюдавах всичко което той прави. На втория ден започнах да повтарям всяко негово движение с тестото. Оказа се, че съм го впечатлил силно, защото имам умение да възприемам бързо и да възпроизведа и най-сложната му техника. И така започна истинското ми обучение. Той беше всеотдаен и ме научи на всичко. Работехме бавно само на стайна температура, само с органични продукти, биодинамични брашна смляни в най-добрата мелница, с дървени нощви. Пекарната му от 1793 година спазваше старите традиции в занаята.

Едва когато си тръгнах от там, вече знаех какво наистина значи да бъдеш хлебар и разбрах, че в България всичко е само декор за правене на пари.

В следващите няколко трудни месеца продължих да работя в хлебарницата в България, прилагайки наученото и усъвършенствайки хляба. Негативното отношение и спънки обаче ме подтикнаха да продължа сам по пътя си. Минах през опит за собствена хлебарница в неподходящо партньорство – там само изгубих много пари и част от доверчивостта си.

Тогава се случи и първия ми обмен на опит в хлебарството с Корея. В продължение на месец и половина там в малката къщичка на учителя изучавах и практикувах древните тайни на ферментационните процеси, ензими, сиропи; различни видове квас. Незнайно как това се разчу и всеки ден хора от селото и съседните градове прииждаха към къщата, за да си купуват хляб.
Бях поканен и в Австрия да се уверя лично защо техните мелници се славят като едни от най-добрите в света. Обмених опит и с хлебарници в Унгария.

Братя Хлебари

Братя Хлебари

Започнах и преподавателската си дейност в България, създадохме “Братя Хлебари”. По това време работех отдадено с почти изцяло мои рецепти и за една прохождаща тогава пекарна – Ананда. Бях главния хлебар и стигнах до почти 180 хляба на ден.

Започнах обаче да правя свободно хляба който аз исках едва когато започнах да работя за себе си. Началото беше трудно, само с ентусиазъм и много неуморени часове и дни труд. С брат ми разнасяхме лично с колелата хляб до хората.

– Tвоите хлябове са получили международно признание в наистина авторитетни световни школи и ресторанти. Как стана това?

Миналата година показвахме нашите хлябове в Швеция. Там бяхме при най-добрия майстор на хляб в Швеция – Манфред Еноксон, който преподава в тамошния институт по хлебарство. Бяхме в биодинамична ферма с майстор Бешъм Сугрим, където според принципите на антропософията се отглеждаха стари сортове пшеница, лимец, емер, спелта и ечемик. Там се правеха само хлябове с квас и дълга ферментация, и хората с които се обучавахме и обменяхме опит бяха от близо 10 националности.

След това отидохме в Дания. Там контактувахме с готвачи които работеха в най-добрия ресторант на света – “Нома”. Неговият създател Реде Редзепи буквално е променил целия кулинарен свят.

Занесохме им от нашия хляб семолина – на 11 дена. В продължение на 20 минути те похапваха и не обелиха и дума. Накрая един промърмори “Хлябът е леко старичък, вчерашен ли е?”
Настана голяма веселба като разкрихме истината. Дори ни увериха че този хляб има място на масите на световни ресторанти.

Където и да представяхме нашия хляб, хората оставаха изумени и обнадеждени за бъдещето на България, щом там се прави такъв хляб.

10929003_10206205270309693_3081114236258261258_n10409612_10206302349576614_7416596889091846143_n

Нескромните ми мечти и цели наистина обхващат цяла България, и развитието на хляба, хлебарството, мелничарството, зърнопроизводството в национален мащаб.

1743504_1778919212333709_3920964034086596807_n

В Корея с Майстор Мо

10968438_1788306388061658_1469887639330802927_n

На обучение при един от най-големите майстори в света: Майстор Хамелман, Южна Корея.

 В момента усъвършенствам знанията и уменията си в Корея, където работя с Майстор Мо – един от най-добрите майстори на държавата. Той е ученик на най-добрата световна академия – San Francisco Baking Institutе, основана от Michel Suas. Той е сред топ 10 на най-добрите хлебари на планетата! Там обучението е изключително трудно, изискващо, скъпо и сериозно – в продължение на 9 месеца. Докато не завършиш обучение нямаш право да работиш никъде, а само да се обучаваш в занаята – от сутрин до вечер.

В цял свят майстор ставаш само и единствено тогава, когато можеш да разпространяваш знанието си с такава лекота, с каквато работиш ти самия. А в България далеч не е така…

Моят учител майстор Мо идва от тази знаменита школа. Работи и с квас, и с мая, тъй като търсенето в Корея го изисква. Той обаче е разработил методика, чрез която с дълга ферментация успява да направи пухкав, прекрасен, съвсем леко кисел хляб – само с квас.

– Квас или мая е по-добрият избор?

Колкото и да изпишем за преимуществата на кваса пред маята, винаги ще има хора които по някаква причина не харесват хляба с квас, а търсят такъв с мая. В това няма нищо лошо разбира се, това са вкусови предпочитания. Но е редно да се обявява ясно и открито с какъв произход е предлагания хляб.

sour-dough-yeast-3-680

Най-често използваните маични организми са KAZACHSTANIA EXIGUA, SACCHAROMYCES CEREVISIAE, и CANDIDA HUMBLES. Известни още като”хлебна мая” Снимка: http://www.sourdough.co.uk/

sour-dough-lactic-1-680

Ето така изглеждат микроорганизмите в кваса. Почти всички микроорганизми са LACTOBACILLI. Братовчедите на онази бактерия която превръща прясното мляко в кисело. Те са виновниците за киселия вкус в хляба с квас. Снимка: http://www.sourdough.co.uk/

В България има много порочна практика и за хляб правен с мая се искат безумни цени. Нека има хляб с мая, но да се знае и да не се лъже, че това е натурално направен хляб. В световен мащаб хлябът правен с квас е 3 пъти по-скъп от този с мая. В България недобросъвестни занаятчии крият истината, възползват се от незнанието на хората и слагат цени на хляба си с мая които са даже по-високи отколкото е редно да струва този с квас. Не е етично хляб, чиято себестойност е 0.45 лв, да се продава на 6 лв. Ето това трябва да се регулира, пък нека има хляб за всеки вкус и предпочитания.

– А освен стандартните познати ни кубчета мая в магазина, има ли и други вещества които са в категория “мая”, но биват представяни като квас?

Да, от много време тече една странна дискусия на тази тема и има огромно неразбиране по нея дори от хора които правят хляб. Плодовата закваска, т.е. – получената от ферментацията на плодове във вода течност забъркана с брашно, не е квас, както твърдят повечето български “майстори”. Това е дива мая.

Двете понятия са коренно различни, и само на български език не са ясно уточнени. Нявсякъде по света, в държавите където има развито хлебарство, големите майстори са го уточнили: Хлябът с дива мая (wild yeast) е нещо съвсем различно от кваста (sourdough). В получения фермент на дивата мая няма лактобацили, има само маични организми.

Ако трябва да избираш между комерсиална мая и дива мая, разбира се, че дивата мая е хиляди пъти по-хубава. Тя не оставя вредни вещества в организма, разгражда много по-пълноценно захарите и е природен продукт. Но при кваса имаме изцяло друга група микроорганизми, която извършва съвсем различна дейност. Разграждането на захарните вериги е много по-силно, образуването на допълнителни вкусове е много по-силно, получават се качествено различни кора и вътрешност на хляба. Хлябът с квас е в пъти по-траен отколкото този с дива мая – 5 дена срещу месец! Абсолютно всичко е различно.

– А какво влияние върху човешкия организъм оказват различните видове хляб?

Ако трябва да съдим по това кой продукт колко е полезен и добър за организма, бих ги подредил така във възходяаща градация: комерсиална мая → дива мая → квас. Но нека хората имат правото на информиран избор. Комерсиалната мая е доказано вредна и би трябвало да не се употребява. Дивата мая не е достатъчно добра, но не е вредна! Хората които по някаква причина не могат да ядат и не харесват хляб с обичайната за кваста кисела жилка, могат спокойно да консумират хляб с дива мая. Важното е да се знае кой хляб какъв е, и да не се спекулира с понятията и допускането, че няма граници и разлики в качеството, съдържанието и действието им.

Тъжен факт е, че голяма част от пишман майсторите дори не разбират разликата между двата продукта. В Корея имаше един забавен пекар, който стана за посмещище. Основал си е сам асоциация, издал е 6 книги, непрекъснато има гръмки изяви в медиите, награди от какви ли не състезания и конкурси. И накрая се оказа, че всичките състезания са организирани от него самия, почестите са от неговата собствена асоциация, наградите са купени от него и връчени пак на него. Купихме от любопитство няколко негови хлебчета с мая, вкусът, съчетанието на продукти и качеството бяха потресаващи. Подобен случай имаме и в България.

Но това, че един хляб е направен с квас, все още не е достатъчно условие за да бъде той полезен. Ако не направиш дълга ферментация над 8 часа, лактобацили не се развиват. Може да има кисел вкус, но това далеч не е индикатор за наличето на лактобацили и изобщо живи микроорганизми.

10933910_10206358782467401_1818776683969878918_nНай-добрата бавна ферментация е над 16 часа – само за хляба (основното тесто). Често в България тези понятия се сливат и под втасване се смята накуп времето за направа на кваса и това за основното тесто. А в световните добри практики е общоприето тестото да втасва поне 18-20 часа, и отделно кваса – 6-8 часа. Голяма част от хлебарите в България работят от 3-6 часа с основното тесто.

Много от “здравословните” пекарни използват вкиснат превтасал квас, с цел да придадат онази кисела жилка на хляба, която хората търсят като доказателство за качествен хляб с квас. На практика този квас е толкова вкиснат защото буквално умира. И какво вкарваме тогава в хляба, и какво носят тези мъртви микроорганизми в телата ни?

– А когато хляба мине термична обработка, тези микроорганизми не умират ли така или иначе?

Когато хляба се изпече, той достига много висока вътрешна температура. Наистина голяма част от микроорганизмите умират, но това не се отнася за всички. При хлябове които не са минали дълга ферментация, наистина много полезни микроорганизми умират, а остават болестотворните.

Причините за това са ясни:

  • Глутенът не е еластичен, развит и изпънат. Изпънат глутен означава много по-лесно предаване на температура и бързо изпичане на хляба. Колкото по-добре е втасал един хляб, толкова по-бързо и равномерно той се изпича. Имал съм случаи в който хляб се изпича изцяло само за 19 минути, а обичайното необходимо време за изпичане е поне 50 минути.
  • Когато хлябът не втасва достатъчно дълго, не се развиват много микроорганизми. Логично е, че колко по-голямо е количеството на микроорганизмите, толкова повече от тях ще оцелеят.

Когато хлябът е втасвал дълго време, това му позволява да създаде по естествен път много по-големи въздушни мехури, които са един естествен и благоприятен проводник на топлината, което също е предпоставка за кратко печене. Когато имаме дълга ферментация и кратко печене, това дава шанс на повече от полезните микроорганизми да оцелеят. Особената глутенова структура също защитава и съхранява живи съдържащите се в нея микроорганизми. Случвало ни се е температурата на хляба да стигне до 60-70 градуса при тези благоприятни обстоятелства, вместо да доближи обичайните 100.

Най-голямото доказателство за съществуването на тези микроорганизми са безбройните клиенти, които разказват за решени като по чудо стомашни проблеми след като са консумирали от хляба известно време. А вече има и проучвания и доказателства в Италия, Канада и Англия за усвоени чрез хляба лактобацили в стомаха и тяхното действие върху човека!

– Изглежда микроорганизмите са ти голяма страст. Докъде стига работата ти и експериментите с тях?

Микроорганизмите са голяма работа. Отделил съм половината от площта на хлебарницата за лаборатория, където изследвам и експериментирам с микроорганизми. Убеден съм, че бъдещето принадлежи на ферментациите, защото това е единственият познат до сега на човечеството процес, който позволява да превърнем едно вещество в друго.

Вземаш една проста пшеница например, която съдържа определен набор от витамини и минерали, и чрез много специфичен процес на дълга ферментация получаваш ферментационен продукт, с пъти по-голямо и по-богато съдържание на витамини, минерали и хранителни вещества.

Ако вземеш най-добрия продукт на света и чрез ферментация го превърнеш в нещо още по-добро, как ще наречеш този процес? Нима не е алхимия?

Колкото и смело да звучи, това означава, че на практика можем да създадем абсолютно всичко по съвсем натурален начин – самата природа ще го направи за нас.

– А от твоята богата практика до сега, какви ползи си изпитал и наблюдавал от консумацията на такива живи храни?

Имах заболяване на щитовидната жлеза, което се води за нелечимо. Вече няма и помен от него. Свалям излишни килограми, оправям си фигурата. Излекувах стомаха си, а имах наченки на язва. Имах много сериозни кръвоизливи – проблем който също отшумя. Мога смело да кажа, че имам подобрения в цялото си тяло. Единственото нещо което още не съм успял да излекувам с помощта на ферментационните продукти, са зъбите.

Над 80% от клиентите ми дават обратна връзка, че здравословното им състояние се подобрява в много аспекти, чувстват се по-жизнени и енергични, метаболизмът се ускорява. А това е много ключово за съвременния застоял човек с наднормено тегло.

– Това което правиш, практикуваш и споделяш като философия е много различно от всичко останало което сме слушали. Дори в “алтернативния” сектор. Как те приема конкуренцията?

Ако трябва да отговоря обективно, ще кажа, че никоя от другите хлебарници не ми е конкуренция, тъй като просто предлагаме съвсем различни продукти. Важно е да има избор и хората разумно и сами да преценяват какво е по-добро за тях.
Трябва да призная, че никак не съм обичан от колегите в бранша, получавал съм и не малко заплахи – както за скромния ми бизнес, така и за живота ми.

Странно явление, което говори две неща: или ги е страх, че съм по-добър и с това ги застрашавам, или ги е страх хората да се научат да различават кое какво е и да знаят истината за хляба в България. Което и да е вярното предположение, е еднакво тъжно.

Няма как да ги направя по-добри хора, нито да им помогна да вярват повече в себе си. Единственото което мога да направя е да продължа да правя хляб – това което е мисията и страстта на живота ми.

14597_10206020288685268_8287173770483602248_n– А къде хората могат да намерят хляба ти в момента?

В страницата на “Братя хлебари” във Фейсбук сме описали къде може да се намери хляба ни. Най-сигурният източник са фермерските пазари, които се организират два пъти седмично – в сряда на пазара “Иван Вазов”, и в събота на пазара “Римска стена” на щанда на ферма “Елата”. В “Булгар двор” в кв. Гоце Делчев също показваме нашите продукти. Зареждаме магазин в кв. Изток – “Кукумявка”; работим и с магазин “Зелен Био” в центъра. Ето пълен списък на обектите които продават наш хляб: https://www.facebook.com/notes/1770136349878662/

– Каква е историята на слогана ви “Съ нами Богъ”?

Научих една история дошла от пра-прадядо ми, който е загинал в Балканската война в битката при Одрин. Когато войниците викали “Бог с нас” на бойното поле, нямали нито една загубена битка. В момента в който осъзнават, че Господ е с тях, всичко вече е решено.
Тъй като нашата работа е своеобразна битка с посредствеността, илюзията и неистината, само Бог може да ни вдъхва тази сила, вдъхновение и решимост, които са ни нужни за да продължаваме напред.

Аз съм сигурен, че това е не само стария лозунг на бойците, но и на хлебарите. Има едно антропософско изказване, което реферира към думите на Христос на Тайната вечеря: “Хлябът е моята плът, а виното – моята кръв”. Антропософите обясняват това много красиво. Те казват, че енергията на Христос се влива в аурата, в енергийното поле на Земята и всяко зърно пшеница което покълне е част от тялото на Христос; и всяко зърно грозде е част от неговата кръв.

Приемам това много живо и буквално.

Когато усещам живота и енергията на тестото в ръцете си, изпитвам благоговение и знам, че до нас има разумно същество много по-голямо от нас, с чиято помощ и благословия създаваме заедно нещо велико. Бог наистина е с нас.

– Какви са смелите творчески планове за бъдещето? Какво ви предстои от тук нататък?

Иска ми се да създадем истинска голяма хлебарница, където хората могат да дойдат и да видят хляба, да се срещнат лично с нас. Място, където да споделям свободно знанието за хляба, да показвам “странните” ферментационни продукти, да създавам всякакви новаторски тестени изделия, дори сладкиши и декорации с ферментация.

Следва създаването на истински добра и качествена мелница, тъй като в момента в България няма никъде такава, нито пък има хора които истински да разбират от мелничарство. Имали сме великолепни мелничари в миналото, но за жалост този занаят е тотално забравен и на фона на световния напредък, ние сме около 50 години назад.
Абсолютен мит е, че щом зърното е смляно на каменна мелница, това е качествено брашно.
Моят корейски учител къде на шега, къде сериозно ми каза, че е нормално да сме трудно приети в България, тъй като това което правим все още не е узряло да съществува тук.

Но мечтая и вярвам, че България ще се пробуди и ще стане наистина добра в хлебарството. Имаме потенциала да го направим.

Промяната в България е съвсем възможна и тя трябва да започне от хляба. Хлябът е център.

По някакви неведоми начини, хората които ядат от хляба ни, променят живота си. Споделят, че ги изпълват красиви мисли за добротворчество, за промяна на всички нива към по-добро.

– Как виждаш България и българите в скоро време?

Смятам, че много скоро, ако всеки започне да си върши работата, да следва пътя и мисията си, България ще стане световен обединяващ център какъвто винаги е била. Българският народ има вековен потенциал да твори, създава нови идеи, проекти, начинания ценни в световен мащаб.

Само едно нещо ни е нужно за да осъществим тази наша съдба и то е кодирано във всеки наш подпис: “Съ нами Богъ”.

Благодарим ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!

Tags: , , , , , , , , ,

36 Responses to Хлебарят Пресиян: Новата алхимия на хляба може да ни превърне в световен център. Неизказаните истини за хляба в България.

  1. Demetris Siromahov on February 17, 2015 at 20:39

    Аз съм л’бител само ,но обожавам да правя хляб .По принцип съм вегетарианец суровояд но обичам веднъж в седмицата да си направя накакви хлебщета или питки от лимец .Досега си мислех че ги правя с квас но се оказва 1е било дива мая .моля обяснете как да си направя истински квас ! Благодаря ! kourium@gmail.com

    • Martina Ivanova on February 17, 2015 at 23:27

      Здравейте. Това си е цяло изкуство, няма кой да ви го напише в две думи.
      Братя хлебари организират курсове и обучения сравнително често, така че ако следите страницата им във фейсбук ще бъдете информиран за тези събития и при желание можете да се присъедините.
      Ето тук: https://www.facebook.com/BratyaHlebari/events

    • Penka on February 18, 2015 at 19:37

      Здравей, със сигурност курс при този майстор е нещо много интересно, ценно и полезно и аз с удоволствие бих се записала! За съжаление обаче рядко съм в България, но дори тогава не съм в София 🙁
      Правенето на квас наистина е изкуство, аз също експериментирам от няколко месеца с много ентусиазъм 🙂
      Най добрата квас правя от ръжено брашно 997
      Започвам с две с.лъжици брашно с малко водичка , до получаване на гъста каша ( консистенция например, като на лютеница;-) в стъклен голям буркан и покриваш с тензух или кърпа и оставяш на стайна температура
      На другия ден сместа няма почти никаква промяна, прибавяш една лъжица брашно и малко вода, разбъркваш внимателно ( аз използвам порцеланова лъжица, но според мене може и метална или дървена) и пак покриваш
      На третия ден сместа леко почва да мирише, но не неприятно. Пак прибавяш брашно и водичка, разбъркваш и покриваш
      На четрвъртия ден сместа/ кваса вече мирише на леко кисела боза или нещо подобно и има малки балончета. Захранваш е с брашно по същия начин и на другия ден вече би трябвало да се е вдигнала до горе. Като е допреш до ухото си, чуваш леко шумолене.
      Кваста е готова!
      Ако я захранваш редовно и не променяш температурата и условията можеш да е съхраниш дълго време
      Интересно е много, да наблюдаваш, как се променя понякога. То си е жив организъм..
      Моя хляб става все по добър, но със сигурност има какво да уча още много
      Любопитна съм, как я правят майсторите!
      Но на тебе успех -струва си не се отказвай !!!

  2. Снежана Н. on February 17, 2015 at 20:45

    Харесва ми това момче, от него е станало Човек. Да бъде здрав, за да реализира всичките си мечти и да действа като една зараза за другите млади хора. Късметът никога да не го изоставя и да няма почивен ден от идеи и любов към работата си. “Съ нами Бог”!

  3. Костова on February 17, 2015 at 20:49

    Всичко е прекрасно, само искам да видя научни доказателства за “Комерсиалната мая е доказано вредна и би трябвало да не се употребява” , освен този превод от руски форум от 2006 год. Иначе е несериозно.

    • Martina Ivanova on February 17, 2015 at 23:17

      Госпожо, с цалото ми уважение, но смятам, че несериозно е да имате очаквания и претенции всичко да ви се сдъвче и поднесе наготово, а вие само да го получите на златен поднос.

      Няма материал, колкото и задълбочен и изчерпателен да е, който да съумее да покрие абсолютно всички аспекти на дадена тема и всички хипотетични странични въпроси които могат да възникнат. А и не е наложително.

      Който има желание и интереси в определена насока, би могъл сам да се потруди, да потърси, да почете, да сравни различни публикации и научни трудове. А не само да седи, да размахва пръст и да чака някой друг да свърши тази работа вместо него.

      Изказването ви звучи неуважително, а блогът ми няма претенциите да убеждава никого в нищо. Ако искате някой да се захване да ви убеждава в нещо- потърсете другаде.
      А ако имате искрен интерес, не само от спортен хъс коментирате /не/сериозни публикации, то можете да посетите някой от откритите уроци и демонстрации на Братя Хлебари и лично да зададете всички въпроси които ви интересуват!

      Благодаря ви!

      • pppi13i on February 18, 2015 at 10:52

        Искам да попитам тези курсове и открити уроци само в София ли се провеждат? Аз съм от Бургас , но нямам възможност да остана в София продължително време ?

      • az on September 12, 2016 at 18:10

        Лично за мен, това твърдение че комерсиалната мая била ДОКАЗАНО вредна, развали цялото ми впечатление от разказа. Ако е доказано моля представете доказателствата. Ако не е, поне не го казвайте толкова убедено.

  4. lesni4eja on February 18, 2015 at 11:05

    чел съм, че изкуствено произведената мая съдържа ТЕРМОФИЛНИ бактерии, к не умират след изпичане и след това /като живи/ правят мизерии в организма, главно в направление запушване на кръвоносните съдове – източник на ВСИЧКИ болести…

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=312859
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=273259

    от мен написани неща по темата…

  5. lesni4eja on February 18, 2015 at 11:14
  6. Alzek Misheff on February 18, 2015 at 13:43

    От Италия: Браво, браво и браво!

  7. Elka Riano on February 18, 2015 at 15:48

    Imate li spezialni rezepti za hljab 100 prozenta bez gluten? Molja za konkretno info.Ne majata e problema a glutena.I palnozenija hljab s palnozenno brasno.INAZE wsizkite skoli sa edno hubawo nesto w patja kam zanajata i usawarsenstwaneto.Stawa duma za garantirano kazestwo i proizhod na surowinata .Hubaw den !

  8. Valentina Georgieva on February 18, 2015 at 19:48

    Нямам думи от мисленето на това момче колко е надрасло времето давай напред от Англия ще те намеря да си купя хляб от теб и аз имам проблеми със метаболизма и затова смятам да специализирам в Англия тези науки и от моите болести тръгнах да работя по болници и домове за да се изцеля започнах не си сам аз съм зад теб с мисъл и дух нека Бог да е с вас аз съм убедена че всичко което сте направили досега ще даде резултат със сигурност остави злобни хора и мисли мисли за здравето си и като има резултати ги патентовай със научни доказателства като медицински изследвания да запушиш устите на простака и така как да намерим хляба ти момче

  9. Емилия on February 19, 2015 at 00:21

    От два дни ме бяха налегнали много мрачни мисли за бъдещето на нашата родина и нашите деца. Тази вечер, обаче ще спя спокойно. След като прочетох тази статия пламъка на надеждата отново заблестя в мен. Разбрах, че въпреки всичко все още се раждат достойни ЧОВЕЦИ, родолюбиви БЪЛГАРИ, които с честността, упоритостта и тродолюбието си ще направят България такава, каквато всички мечтаем да видим. Дерзайте братя хлебари! Бог с вас!

  10. ABBA on February 19, 2015 at 09:02

    Благословена да е Душата Пресиян!
    Това е истински пример за много Българи – как се правят и постигат нещата с Любов.
    Пожелавам на всеки, който го може – да го направи! В областта, която му е по сърце и както той го може, по най-хубавия начин! В който й край на света да е. И когато го направи, ще имаме много Центрове в света, които са Български и България няма да е само на Балканите.
    С Бог напред във всичко!

  11. Диана Илиева on February 19, 2015 at 14:07

    Просто реших да не ям хляб. Но това момче ме очарова – с находчивост, със знания, с по-различния си поглед към света. Много бих искала и в Бургас да се прави такъв хляб! Аз ще си купувам.

  12. Майстор on February 19, 2015 at 14:16

    Хлебарят Пресиян Петров … комерсиално момче, което много често си противоречи.

    • Клиент on February 19, 2015 at 19:33

      Знаем ги тези “майстори” с малките, напудрени хлебарници из центъра на София, имаме си същия на ъгъла срещу дома!

      На думи са фантастични, но практиката, уви е разочароваща. Всеки път като реша да купя някой продукт от хлебарницата, продавачката с недоволна гримаса ми кима с глава като посоча този геврек, или онзи вид баница, или тази кифла. Жената от дълги години ме познава и не иска да остана разочарован. Най-често се оставям на нейното мнение, да предложи какво да занеса вкъщи.

      А ако я нямаше тази продавачка? В понеделник съм купувал “пресен” геврек, варен вероятно в четвъртък! Всеки път като се “прежала” да взема кифла или баничка сутрин, разбързан за работа, съм съжалявал само около час – два по-късно, от изгарящите киселини, които усещам да пълзят по хранопровода нагоре ….

      Така че, “Майсторите” е добре да се въздържат от неприкрито-злобни и немотивирани коментари, особено като очевидно няма какво да споделят.

  13. Николай on February 20, 2015 at 14:31

    Приятно е да знае, че въпреки всички спънки, недоброжелателство и завист в България се срещат хора като Пресиян – браво на него за постигнатото, сърдечни пожелания за бъдещи успехи. Текстът обаче дразни по няколко направления. Това, че е тотално пристрастен е разбираемо, авторката харесва, това, което Пресиян и съмишленниците му правят и нейното отношение избива на чивия отвсякъде. Леко се съмнявам, че хлебар от калибъра на Пресиян толкова често ще използва “най” и пак “най”. “Най-доброто”, “най-качественото” и т. н. Когато човек постигне професионално ниво като това, което Пресиян явно е достигнал, превъзходните степени по естествен път отпадат от езика му защото от опит знае, че няма “най” – има предпочитания в една или друга посока от различни хора и всеки избор си има достойнства и недостатъци. Скептичен съм и по отношение на твърдението, че консумацията на хляб и брашнени продукти има полезен здравословен ефект – повече от достатъчно има научни изследвания, че консумацията на зърнени продукти и то предимно обработени – следва да се приема по-скоро като компромис вместо като продукт със здравословен ефект. Тъй или иначе зърнените продукти са се появили в менюто на човека преди не повече от 15 хиляди години – нищожно малък период в сравнение с цялото развитие на човека. И някои други неща дразнят в текста, струва ми се, че авторката сама ги е измисляла или донагласяла за да се получи някаква приказна картинка, която на нея й харесва. Обаче като се тегли дебелата черта – още веднъж искам да кажа, че е много приятно да се знае, че в България има хора като Пресиян. Искрено се надявам само все повече да стават.

    • elena on February 21, 2015 at 18:19

      Напълно подкрепям коментара ти. Тъй кати добре си го обобщил няма смисъл да повтарям и да суча. Уважение за Пресиян. Смиреност за авторката. Благодаря !

      • Martina Ivanova on February 22, 2015 at 09:58

        Няма нещо, което да не е казано, пък авторката сама да си го е изсмукала от пръстите. Даже някои неща са омекотени.
        Това да се раздават оценки и критики на база предположения е… интересно явление. Благодаря смирено за което.
        Дано все пак да ви хрумва, че без труда положен от авторката, този текст нямаше да съществува.
        Благодаря.

        • Веси on February 28, 2015 at 19:25

          “Скромността краси човека”

        • Николай on March 23, 2015 at 12:47

          Мартина, тексът ви е много хубав, извинявам се ако съм бил рязък в предишния си коментар (от 20 февруари). Искам да добавя, че в България хлябът традиционно е възприето да се смята за сърцевина, опора на трапезата. Обяснението е ясно – селскостопанска страна, беднотия, ако не друго – хляб винаги трябва да има на трапезата. В случая с Пресиян обаче и с другите майстори, които от хляба правят изкуство – нещата са по-сложни. Вие сте го описали в текста. Необходимостта за използване само на качествени, био-суровини и отнемащи време процеси на подготовка и изпичане значително повишава цената на крайния продукт. В този смисъл очакванията на хората за самун хляб от този дето Пресия пече на цената на “Добруджа”, “Стара Загора” или “Типов” – са, разбира се, неоправдани. Неоправдано е също и “възмущението” на някои хора когато за пръв път се сблъскат с цената на такъв хляб. Но както и с много други неща в живота – високото качество идва със съответна цена. Още веднъж ви благодаря за прекрасния текст.

          • Илияна on May 25, 2015 at 12:28

            Това, което ми попречи да се зарадвам истински на хубавия текст, бяха правописните грешки (основно липсата на пълен член) и огромното количество липсващи запетаи в него. Доста ми е парадоксално, че говорим за корени, българщина, изконни ценности, а не пазим и не учим езика си, който е пръв и най-важен белег за това, че сме българи.

  14. Б. Тодоров on February 21, 2015 at 13:52

    Поздрави !! Дано начинанието се разрасне и се намерят последователи и хора, които да инвестират в производство на качествени храни! Още едно доказателство, че работата си иска майстора, а майсторлъка -мерак, но и знания. Излезте по света, никой не ви кара да изобретявате колелото, То в България всеки се има за майстор, а десетки фирми и фирмички бълват все едни и същи преседливи курабии и хлябове, нямащи големи сходства с едновремешните.
    И въпросът не е само в технологията, а в това, че текезесарският гений затри традиционните сортове пшеница, от които ставали белите , дъхави самуни и ги замени с нискостеблени сортове, устойчиви на полягане и даващи високи добиви, но с лоши хлебопекарни качества.
    И една забележка към Пресиян – хлебарят да не отива по- далече от хляба си, защото богословието е ,,друга бира” и също си иска майстора и сериозно знание. Както астрологията е карикатурен плагият на астрономията и психологията, така и антропософията е мътен каръщък със смехотворни претенции за богословие, философия и мистика.

  15. Пожарогасител on February 22, 2015 at 22:13

    Браво на момчето. Наистина е млад, а вече знае добър занаят.

  16. Богдан on March 2, 2015 at 11:59

    Дълбоко съм впечатлен, да се натъкна на една (от многото) си мечти, реализирана на 200%. Впечатлен съм от подхода на Пресиан – хлебарница с лаборатория и с лого “С нами Бог”.Това е повей от Новата Епоха, а именно, възвръщане на синтеза, единството на живота, в частност единството между наука и религия, в случая и с един важен, но недооценяван, засега, занаят. Наистина отдадеността му е апостолска. Мисля, че делото му далеч надраства и ще надраства, “просто” хлебарството, ако изобщо хлебарството само по себе си може да бъде “просто”. Може би, единствено да бъде възприемано като “просто” от прости хора. Учителят (Беинса Дуно) казва, че за вбъдеще хлебарите ще имат шест висши образования.

    • Ира on August 4, 2015 at 01:07

      Абе къде го намърда тука тоя Дънов? С нами Бог казват православните християни, не окултисти като вас.

      • Богдан on August 9, 2015 at 12:00

        От репликата ти е очевидно, за мен, че не познаваш “тоя Дънов” и “окултисти като “нас””.

  17. katelina on March 5, 2015 at 10:37

    Чудесно е споделеното. Благодаря ! Мечтата, вярата са в теб и такива като мен сме зад теб.

  18. Не на сериозно on March 13, 2015 at 11:59

    Всичко това звучи много хубаво…но да се учиш от “световно величие” което изхвърля ХЛЯБ…това звучи най-малкото обидно за хора, които няма с какво да се нахранят и за които коричка хляб е съкровище. А българският народ е казал: “Няма по-голям от хляба!!!” Струва ми се, че от това интервю лъха обратното. тук доета хора доказват себе си чрез умението да правят хляб, а не се опитват да се преклонят пред хляба. Ако беше второто, щяха да вярват, че лошо брашно няма…!!! А добрият майстор и от “лошо” брашно ще направи хляб, който да даде на гладните, а не да хвърли.

  19. Пепи Монков on May 28, 2015 at 12:07

    Браво на това момче. От такива хора можеш само да се учиш. Това е новото лице на България. Бог здраве да му дава.

  20. Svetlana Arnaudova on June 8, 2015 at 23:52

    Това, което гради Пресиян е мечта, реалност и живот! Уважавам много хляба и се радвам, че има такива млади хора в България, които не се предават и вървят напред, преследват целите си и ни доставят наслада с труда си! Бих искала да мога да опитам от хляба Ви и когато успея да се върна в България, задължително ще Го потърся! А до тогава – дерзайте момчета!

  21. […] публикувахме интервю с вдъхновяващия млад пекар – Пресиян. За скромната […]

  22. Таня Лазарова on August 7, 2015 at 11:58

    Искам да ви кажа ,че преди 25 години прочетох “Библията”и ми направи впечатление ,че Бог няколко пъти дава наставление на евреите да не си правят хляба ,но с мая ли беше или с квас това не си спомням.И до днес като гледам на някои филми как хлябът на някои нации представлява нещо кръгло като нашите палачинки,но доста по-твърдо,се питам дали това не е хлябът,който трябва да ядем.

  23. […] кваста и нейните предимства пред маята – ето я тук). За плънка на пицата (реално не е плънка, защото това […]

Коментирай

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

ТЪРСЕНЕ в сайта

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook

Намаления от Grabo