Пролетно пробуждане

March 5, 2013
By

15918

В интересни времена живеем. Всеки от нас в някакъв момент през последната година, или понастоящем минава през сериозни енергийни предизвикателства, или иначе казано – през сенчести тунели. Вековните напластявания от всякакви блокажи, страхове, привързаности, заблуди в момента са разбутани и един след друг избликват на повърхността. Енергиите са всякакви, разнопосочни и разбалансирани. Кой се е възприел в ролята на изобличител, раздаващ справедливост и мъдрост, кой следи дали си казал А и бърза да измъдрува: “Аааа, видя ли сега колко си фалшив и объркан – защо не каза нищо за B, за C изобщо не се сети, а това значи, че изобщо не си даваш сметка за D”  Трети пък седи мрачно в далечината и мърмори “Ааа, ма какви са тези вибрации, те изобщо не ми резонират, ама че плебс”, “Онзи е тъп, пък другия не го понасям, а третият е фалшив”.. и прочее и прочее…
Става ми смешно сега като го пиша. Все още твърде голяма част от разговорите ни са на тема “Какво са казали или направили другите”. И точно тук, осъзнавайки това – тук е моментът, в който можем да обърнем нещата. Защото това горното не ни води към съграждане, нали си го знаем?
Пространството е насително с възможности, потенциали, които чакат да бъдат реализирани. Говорили ли сте скоро за идеи? Знам, че сте, знам, че помните това чувство. Така повдигащо, разширяващо, окриляващо. Хайде осъзнавайки всичко това – да надскочим сенките, да се насочим към идеята, към създаването. Знам, че има нужда от още осъзнатост и може би време, за да пропуснем и интегрираме светлината, която ни залива всеки ден. Знам, че проправяйки си път, светлината “закача и задира” остатъчни сенки и облачета от минали животи, от твърде упорити стари модели. И това боли и носи дискомфорт. Но пък този дискомфорт сега идва с различно усещане, нали? Защото голяма част от вас са постигнали ниво на осъзнатост, в което могат да бъдат външни наблюдатели, да осъзнават нахлуващите мисли, емоции, страхове и вълнения – и веднъж разпознали ги – вече е много лесно да намерите изход от този водовъртеж.

Пролетта настъпва. Не само навън, не само в топлото слънце, пробуждащите се растения. Пролетта настъпва и в душите ни. И точно както пролетните бури и ураганни ветрове пречистват прахта и калта, и също предизвикват гъвкавостта и устойчивостта на тревички, цветя и дървета, така и енергийните предизвикателства в ежедневието ни вършат същото. Всеки преживява в момента точно тази реалност, за която е готов. Всеки прави каквото може и знам, че колкото и да е различно това нещо, всеки е абсолютно убеден в правотата, чистотата и уместността му.

Каквото и да е вашето нещо, оставям ви един мъничък ориентир, който служи вярно и на мен – фокусирайте се върху нещо съзидателно, градивно. Фокусирайте се върху идеи. Фокусирайте се върху това да създавате преживявания, а не върху това кой какво казал, направил, продавал, или направил с вещи. Не е ваша работа да коригирате другите, да им търсите кусурите, да анализирате изказванията или осъзнаванията им, да ги коригирате “защото това е за тяхно добро”, не е ваша работа да им помагате и спасявате зорлем, да им навирате вашата истина в очите. Ваша работа е единствено да наблюдавате собствените си преживявания, мисли, емоции, реакции. А веднъж щом овладеете изкуството на външния наблюдател, всичко става лесно и просто – винаги знаете как да постъпите.

А ако пък на вас ви се случи някой “добронамерен спасител” да тръгне да мери приказките, постъпките и делата ви, да ви коригира, напътства и жилва оттук-оттам като настойчиво пролетно насекомо – просто го оставете да си жужи в някоя друга градинка, не във вашата. 

Нека всеки прави каквото може. А най-добре умеем да светим, нали! Нищо друго не е от значение. Нивата на осъзнаване и реалности в момента са различни, шарени и динамични. Рано или късно разнопосочните енргии ще притихнат, ще се балансират и дойдат по местата си, абсолютно всеки ще отвори сърцето си, ще допусне любовта и светлината, ще осъзнае красотата и силата на обединението в любовта. А дотогава – просто оставете пролетта да разцъфти в сърцата.

Затова днес ви моля – обърнете поглед към небето и вижте безкрайната синева. Оставете Слънцето да погали кожата, а вятърът да разроши косите ви. Вижте танца на поклащащите се клони и влезте в синхрон с ритъма им. Усетете аромата на топлата, сладка земя, вдъхнете енергията на пробуждащия се живот. Усетете свързаността си с всичко и всички, осъзнайте, че всички сме част от всеобхватното енергийно поле на Вселената и с всяка мисъл, образ, дума и постъпка буквално сътворяваме реалността си. И изживейте и този ден с вдигната глава, ясна мисъл и отворено сърце. Изживейте го, раздавайки добро, в чест, искреност, любов, и почит към святостта на чудото ЖИВОТ. Създавайте преживявания, сбъдвайте идеи, надскочете сенките и БЪДЕТЕ себе си – смело!

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , ,

5 Responses to Пролетно пробуждане

  1. Петя on March 5, 2013 at 16:17

    Прекрасна статия, Марти! И точно навреме! Сърдечно благодаря!

  2. Мария on March 6, 2013 at 00:34

    Благодаря за вдъхновението!!!

  3. Martina Ivanova on March 7, 2013 at 15:28

    Вълшебството е във вас, момичета. Аз само го докосвам, за да си спомни, че е там :-*

  4. Jessie on March 9, 2013 at 14:58

    Винаги ми е безкрайно приятно да се докосвам до светли мисли. Тук, в този сайт съм като на лятна ваканция – светлина и слънце в изобилие 😉

  5. Красен on March 12, 2013 at 16:17

    Чудесна статия както обикновено! Благодарности! По повод градинките бих искал да обърна внимание, че освен лични градинки, има и обществени такива – паркове да речем. Нещо като субективните и обективната реалности, и когато някои хора, които от объркване, а може и от незнание са се окопали в личната си градинка, и ако пък вземат да я напуснат тръгват да тъпчат из цветята… такива слабо ги изтрайвам и най-често се стига до шут в знаем къде! Като една пипируда, дето тръгна да ръси, че всичко било само избор, а отговорност за избора едва ли не за нея не съществува, че можела да прескача уроци и класове и тем подобни глупости, ама като я чукна отговорността по лейката и се завря обратно в градинката си хахахаха

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook