А вие какво избирате?

Ако често се отбивате тук, четете някаква духовна, езотерична литература, за личностно развитие и самопомощ – то със сигурност вече сте чували много пъти твърдението, че живеем в уникална Вселена и планета, където едно от най-важните правила е това за свободният избор. Нали? Но замисляли ли сте в какво се изразява нашият свободен избор? До къде стига? Има ли граници? Вече всякакви научни източници се присъединиха към отдавнашните ни твърдения, че човекът е с неограничени възможности, че сам твори битието си чрез съзнанието и т.н.
Но когато трябва да приложим всичко научено на практика, някак си бързо забравяме за тези мъдрости, или пък сме склонни да ги причислим към категорията “Красиво звучащи, но не особено приложими философии”.

Няма сега да ви убеждавам, как това съвсем не е трудно и си е съвсем реално и приложимо. То си е така де, но колкото и да го дъвчем – все ще си остане в тази категория, докато не го приложите лично и не успеете да го изпитате. А веднъж като се търкулне колелцето, веднъж като добиете малко опит и увереност – започвате все по-уверено и все по-убедително да прилагате закона на свободният избор и чрез съзнанието си да допускате или не определени събития, хора и емоции в живота си. Законът е вселенски и може да бъде приложен от най-малкият мащаб – от ежедневните мънички избори които правим и на които обикновено не обръщаме внимание, до най-големият, държавен, та дори планетарен мащаб. Много пъти сме говорили как единицата, изграждайки първо себе си – изгражда общество, нация, вид. Затова ще започна от най-малкия мащаб. От частното, индивидуалното, онова което предизвиква изборите ни всеки ден.

Ще сложа едно мъничко уточнение тук, на което моля да обърнете внимание: Да избираш какво да допуснеш, или да проявиш в живота си не означава, че като с магическа пръчка ще си материализираш само положителни случки, хора, неща, а пък “онези другите, неприятните неща” ще се изпарят от реалността ти. Категориите “добро-лошо” са поредната илюзия на ума, оплел се в дуалността. Но чрез изборите, които правим всеки ден, ние избираме в каква посока да насочим енергията си, кои хора, събития да упълномощим и да им дадем значимост, и сила в живота ни. Много подобен казус скоро разглеждахме в разбунилата се обществена дискусия за или против положителното мислене. Нещата, които се случват в живота ни, хората, които по един или друг начин ни отправят предизвикателства – са абсолютно неангажиращи и без тежест – до момента в който ние не решим от какъв ъгъл ще погледнем на тях, на кое ще дадем сила и наливайки емоции и ангажираност в него – ще продължим да си създаваме подобни случки, емоции, разговори.

Да вземем един конкретен пример, нещо, което сподели с мен една много мила и обичана от мен приятелка. Дойде разстроена при мен преди време да сподели, че се чувства излъгана и пренебрегната от факта, че е получила повишение на заплатата само с Х лева, за разлика от повишенията на останалите колеги, които били със стойност ХХ. Единственият факт беше, че е получила повишение. Но първосигнално тя бе избрала да се почувства жертва – онеправдана, излъгана, ощетена. Защото има сравнение и очаквания спрямо някакъв познат критерий. В това няма нищо лошо разбира се, това си е избор. Но пък ако се опитаме да погледнем от друг ъгъл – тя е получила повишение, а на хората от съседния отдел може да са им намалили заплатите, а в съседната фирма да има масови съкращения. А от съвсем трета страна пък, това предизвикателство може да се явява, за да я накара да преосмисли положението си в тази фирма и да тръгне в друга посока? Ето тук идва нашият свободен избор. На коя от визиите ще повярваме? В каква посока ще наклонят емоциите? Или просто ще приемем факта като факт и ще фокусираме енергията и вниманието си врху положителните аспекти на случката? А фокусирайки лъча от светлина върху хубавите неща, ние започваме да забелязваме все повече и повече прекрасни неща в живота си, да привличаме и създаваме още и още от същото.

Елементарно ли ви се вижда? Е това ли е, толкова ли пък е прост свободният избор? Ами да 🙂 Защо трябва да бъде сложно. Аз лично бягам с 200 км/ч от разни сложни и натруфени духовни учения, инициации, сложни схеми, условности, цели томове с уроци и наставления кое как трябвало да се прави, кой следва да ти го позволи и как да следваш светлия път, начертан от гуруто… А най-динамичното и важно учение, това което предлага безплатно и бързо израстване … е самият Живот.

На мен също ми се случват всякакви шарени неща. Като на всеки човек. Срещам се и комуникирам с всякакви хора, които преливат от всевъзможни разноцветни емоции, желание да ме напътстват, нагрубят, подиграят, или пък ме засипват с благодарност, любов, разкази за изцеления и озарения. Приемам всичко това като съвсем нормално проявление на шарения живот. Един непрестанен поток, който се лее. Но пък имам правото свободно да избирам върху какво от този поток да фокусирам вниманието си, нали? Като фокусна леща, която пречупва слънчевите лъчи и ги умножава. Познайте какво избрах?

Аз избирам да съм ЗА.
ЗА слънчевите хора, ЗА смеха и радостта без причина, ЗА другарствата без условности, ЗА креативните разговори и планове, ЗА здравето и движението, ЗА фокуса върху положителните неща в шарения пъзел, ЗА изобилието във всичките му измерения, ЗА лекотата и яснотата, ЗА истината без увъртания, ЗА искреността, ЗА безпричинното щастие, ЗА прошката с лекота, ЗА играта и смеха, ЗА свободният избор, ЗА честните отношения, ЗА смелостта, ЗА самоувереността, ЗА съзидателните импулси, ЗА споделеността, ЗА любовта.

А вие как ще използвате свободната си воля? Избрахте ли вече?

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!