Душите близнаци
Освен темите касаещи здравото тяло, здравите емоции, здравия дух.. време е да започнем да обръщаме внимание и на здравите взаимоотношения. Защото ние сме създадени от Единността, свързани сме и дори в илюзорното разделение на индивидуалностите, ние оставаме свързани в Цялото. И начинът по който си взаимодействаме, по който се учим да общуваме, по който се свързваме и творим за_едно се отразява по всички нива… Затова си заслужава да се вгледаме в себе си, във връзките които създаваме, или рушим, да разпознаваме актьорите в голямото представление, в което и ние сме главни герои. И откъде да започнем, ако не от най-близкото до нас? От пламъците близнаци!
Много се е изписало за т.нар. сродни души, души близнаци, пламъци близнаци. Можете да намерите информация от всякакви източници – и Петър Дънов е говорил за тях, можете да срещнете информация дадена от Крион, от Сен Жермен, (истински специалист псвето човешка алхимия). Можете да прочетете безкрайно много материали по темата и да извадите необходимата ви информация. Но много по-ценно е, когато срещнете някой в сегашния живот, някой който сам е преживял всичките сътресения, въздигания и турбуленции от срещата с пламъка-близнак.
Как ще знаете, че сте срещнали своята душа – близнак?
Ето някои от симптомите, дадени от хора, които са имали опит …
1. Шансовете да се срещнете чрез набор от необичайни обстоятелства, които са били напълно непланирани и неочаквани.
2. Налице е мощно, моментално чувство, че сте се познавали преди.
3. Почувствали сте незабавна и дълбока връзка един към друг.
4. Има наелектризиращо чувство между вас двамата, което думите не могат да опишат.
5. Връзката е незабавна, като че нито един момент не е бил загубен откакто последния път сте били заедно.
6. Чувствате се като че ли наистина не сте живели преди срещата.
7. Ще почувствате дълбоко чувство на святост и единство с Бога, което никога не сте изпитвали преди.
8. Носи чувства, за които не сте мислили, че са възможни.
9. Двамата са неразделни.
10. Когато се погледнат в очите времето и пространството нямат значение.
11. Няма бариери между вас двамата. Връзката е напълно отворена.
12. Вашите разговори изглежда, че могат да продължават вечно.
13. И двамата имат силно желание да служат на човечеството по един дълбок и значим начин.
14. Вие давате на другия и никога не мислите за получаване в замяна.
15. Има специална святост на връзката ви, която се издига над всичко, което някога сте изпитвали досега.
16. Вие все още имате карма с близнака си от предишни животи, но можете да я разрешите с пълна прошка и безусловна любов.
17. Нито един от вас не е зависим от друга страна за чувството си за самостоятелност.
18. Налице е силно усещане за безгранична вечност на чувствата си.
19. Чувствата ви един към друг са много духовни.
20. Няма ограничения в рамките на отношенията. Всичко е свобода без нужда за собственост или контрол.
21. И двамата знаете без съмнение, че сте били събрани с определена причина.
22. Вие не се конкурирате един с друг, нито има нужда да се преструвате на нещо, което не сте.
23. Въпреки вашата подобност няма съмнение, че изпитвате чувство на допълване чрез другия.
24. Доверието, търпението и приемането на слабостите на другия става автоматично.
25. Има силно чувство за цел и смисъл на връзката.
26. Сексуалността един с друг е свещен акт, който празнува безусловната любов, която имате един към друг.
27. Двамата стават все повече и повече един, без да загубват отделната си идентичност.
28. Вие изпитвате чувство на пълнота, което е без аналог.
29. Степента на близост и приятелство, която двамата развиват е без паралел.
30. Можете да разпознаете, че двамата сте божествени творения.
В момента пламъците близнаци се срещат доста често един друг. Искам да споделя две неща, защото срещите на пламъци-близнаци текат с пълна сила, сподели Анастасия. Аз също срещнах своя и заявявам, че всички енергии в описаните тук точки /без изключение/ минаха през мен. Първо – чрез други светли души разбрах, че тези срещи са част от договорите на сътрудниците на Светлината и срещите не се дават, за да носят допълнително стресиращо разочарование в и без това трудния ни път. Дават се, за да будим пламъците-близнаци. Дават се, за да тече и да се заземява високочестотна вибрация на Любов, от която Земята и нейното население има жизнена нужда.
Второ – не винаги пламъка-близнак иска да се събуди и е възможно да отритне с голяма сила идващото към него. Понеже привличането на такива души е огромно, то отблъскването е също огромно. В тази ситуация урокът е по безусловна Любов. Моите водачи и учители ме насърчават да изграждам връзката в по-горните измерения и да не потъвам в това, което тук виждат очите ми. Учат ме да творя любовта между нас във вибрациите на светла Любов, за да може да има шанс да се прояви във физическия план. Рано или късно. Но вече пречистена от ниските слоеве на страх и ограничения. Убедена съм, че Любовта пробива воалите на дуалността и създава истинска Божествена връзка. Раздялата вече не е раздяла! Тази част от играта вече не е актуална. Любовта е енергия божествена, която подобно на всяко проявление на енергията – не се губи. Единственото, кото ни се дава като възможност сега – е да я трансформираме!
Убедена съм, че тези срещи са много важни точно сега. Както и че Духът от цялото си сърце иска да бъдем щастливи.
В момента наистина тече активно случване на подобен род пречиствания на любовните отношения. Явно мили приятели идват изключително светли времена за любовта между хората. Иначе нищо такова нямаше да се случва! Срещнете, опознайте и трансформирайте всяка енергия в Любов – толкова е простичко – въпрос на разпознаване на енергията, избор и осъзнато намерение и действие!
Моля ви приятели, споделяйте тук открито и смело своите опитности! Това е тема, която е от огромна значимост! И пак обратно в Единението можем да се съберем, да обсъдим и заедно осветлим онези кътчета на живота ни, които сме си мислели, че са в тъмнина!
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
69
17 юни, 2012 at 16:56Всичко това е истина, а преживяването е нещо уникално, защото е истински дар, който душата си е направила с божията благословия. Да се разберат, за да се срещнат, да си създават сами ситуации – някои от тях болезнени за да елеменират старховете си, да култивират сигурност и да се излекуват един друг встъпвайки в свещен съюз, който само със съществуването си повдига сумати хора, само с лек обмен на мисли се създава изкуство.. да се отблъскват и събират по-силни от преди в името на Безусловната Любов! Хей, пътя е трънлив, но няма по сладко от момента, в който видиш усмивката на Слънцето, което се задава срещу теб!
mesi
23 април, 2014 at 01:17Здравейте темата ви е интересна и поучителна,ще ви разкажа за моя случай .Бях на 17години възраст в която не бях на ясно със себе си ,случи се следното след училище няколко момичета решихме да отидем на кафе .Кафенето беше близо аз отивах за прав пат. Сега е момента,влизаме през врата в този момент за части от секундата върху мен се изля топла и студена струя ,след което надигайки глава виждам момче виждайки го аз знам, че го познавам това е силно чувство .Тялото започва да трепери като лист бях в ШОК мълчах и слушах наблюдавах, гласа беше познат. Усещането е че мога да се доверя на този човек до безкрайя .Сега ми кажете това имали нещо общо с темата .
Ecolife
9 май, 2014 at 22:36В подобни срещи е възможно пълно блокиране на сетивата. Може на всеки от вас да се случи по всяко време. Ето защо давайте си шанс и проявявайте разбиране към смущенията в другия. Тези срещи се дават много рядко в живота и ще е жалко да се пропуснат. Никога не забравяйте, че всеки обикновен контакт е подготовка за нещо по-голямо и по-важно. Работет старателно върху себе си и се себеусъвършенствайте с много обич.Ако не сте готови за този, най-важен контакт в живота си и го пропуснете ще съжалявате до края на дните си.
Дхарма
12 май, 2014 at 17:45Смятам, че се срещаме в живота си с такива хора. Когато се запознах с такъв човек смятам, че бях твърде млада за да изживея пълноценно единение с него. Вървеше по своя път, интуитивно исках да съм близо до него. Харесваше ми да стоя край него,той бе творец и това бе всичко което исках да съм аз. Един ден се разделих с илюзиите си и го оставих да върви по своя си път, пък и за него не бях от голямо значение на този етап. Запазих спомена за него дълбоко в сърцето си опитах се да продължа напред. След 20г вече живеех в друг град го срешнах, той изкочи от един ъгъл попитахме се кой как е и се разделихме с усмивка. Поне при мен бе така, една мека топлина изпълни сърцето ми. След време дойде да ме види лично, да побъбрим да пием чай и тогава при докосване на ръцете ни премина електричество. Започнахме да пишем sms предизвиквахме се един други му. Има поне за една стихосбирка, станахме поети. Тогава се случи трансформация в мен, осъзнах, че това което ми се е случило в живота си ми е мило, не бях поела по неговия творчески път но си имах свой, докосвайки го всичко което знаеше влизаше в мен директно и аз бях пълна. Сякаш получих всичката му опитност. Понякога можех да го чета, виждайки творбите му директно знаех какво е искал да каже. Имаме еднакъв “светоглед”. Днес емоциите ни не са толкова силни, sms отдавна не са толкова поетични, но аз се чувствам богата, пълна. Кармично си дадохме това което може би е трябвало да си дадем в този живот. Един мой познат ми каза, че когато вселената е била по-малка сме били една душа сега разделена на две. Благодарим си един други му но когато се видим ни е хубаво един с друг.
Martina Ivanova
18 май, 2014 at 09:59Много красива история, Дхарма, благодаря, че сподели.
С тези души се познаваме от еони… и когато се появят отново в живота ни – всяка клетка в тялото ни трепти и ни разтърсва. Жалкото е, че не винаги когато се срещнем – сме готови. Но животът винаги дава втори шансове 🙂
Роси
18 май, 2014 at 10:59На мен също ми се случи нещо такова и се опитвах да разбера какво е,но чак сега си го обяснявам.Срещнах човека късно,вече бях омъжена и ни запозна почти насила една позната.Не исках и отбягвах тази среща.Но като се случи след една две срещи почувствах нещо странно,и не можех да си го обясня.Този човек се доближаваше полека-лека до мен и даже отидох на църква да се помоля,така съм възпитана от малка,дали не върша нещо нередно…Цялата църква като че ли ми проговори,не знам дали ще ми повярвате,че съм на прав път…Така започна нашата история.След това се опитах да го отблъсна,но той ми каза-ти не разбираш ли че аз чувствам,че ще сме заедно…И така вече 10 години.А няма да говоря с подробности за телепатичната връзка,която има между нас и за другите безброй неща,които ден след ден,месец след месец и година след година се случват…
Поздрави на всички!
Vesi
18 май, 2014 at 13:09Благодаря за прекрасната тема! Ще споделя и своя опит, насърчена от думите на Мартина. Преди години се запознах с мъж и всичко започна като една любовна авантюра. Взаимните ни чувства бяха изключително силни. По-голяма част от изброените симптоми ги имаше, затова няма да ги повтарям. Срещахме много рядко, между нас се изгради изключително силна телепатична връзка. Буквално на моменти получавах вътрешно знание къде е и какво прави. Понякога нощем го сънувах, че ми казва нещо, а през деня той се обаждаше. Няколко пъти се е случвало и двамата да се сънуваме взаимно в една и съща нощ. Примерно не сме имали контакт от няколко дни или седмици.Тогава вземах телефона и започвах да го гледам настойчиво и да си представям как ми звъни и в следващия момент наистина ми се обажда. Но искам да ви споделя нещо важно – това, че срещате такъв човек не означава непременно, че ще бъдете заедно. Поне при нас не беше така, по време на тази наша връзка той създаде семейство с друга, ожени се и се родиха две деца. Това беше най-голямата и безусловна любов, както и най-голямата трагедия в моя живот, но ме научи на много неща. След такава среща човек никога не може да остане същия. Ужасните страдания, през които преминах ме разтърсиха и тласнаха към съвсем нов по-духовен и осъзнат път в живота. И най-странното, че нито веднъж не изпитах омраза, обвинения. Напротив – само дълбока любов и благодарност. Дойде ли такава среща в живота ви, никой не може да ви даде съвет освен вашето вътрешно чувство.
Neli
28 март, 2015 at 09:34Здравейте. Моята история е също тъжна, като на тези, които са писали преди мен. Определям я като тъжна, защото още не съм се освободила напълно от очакванията, които имах, но…
Още от дете имам много силна връзка със своя брат близнак, с моя космически брат, както ми се представи преди години. Имахме много вътрешни разговори за смисъла и устройството на вселената, едно вътрешно ръководство, което ми е помогнало много. Години наред се вглеждах в хората, за да го открия. После спрях, защото реших, че няма да го срещна, а знаех дори името му. Омъжих се, овдовях, едва оцелях от болест и безпаричие, много неща минаха през главата ми, докато един ден най-неочаквано го срещнах. Запозна ни неговата жена.
Познах го още в първия миг – дълбоко чувство без никакво съмнение. В началото се получи много силно привличане, безкрайни разговори, той знае много от нещата, които ми е казвал по вътрешен път. Оказа се дори, че сме минали през много аналогични преживявания, дори след лутане сме избрали една и съща професия – журналистиката, по едно и също време – 2006 г. ,въпреки че нито един от двамата не е журналист. Но и тогава не сме се срещнали, което е странно, но само на пръв поглед. Дори сме сключили брак по едно и също време – 2009 г. избирайки едни и същи халки…
Затова пък ни срещна именно неговата жена, на която той разказал “нашата история”. Как сме се разбрали да се срещнем, за да доизживеем всичко онова, което не сме успели, и да се освободим заедно завинаги от илюзиите на материята.
И двамата от много млади изучаваме окултните науки усилено и целенасочено, паралелно сме достигнали до едни и същи изводи. Той ми заяви още в самото начало, че най-вероятно се познаваме отпреди звездите… Но не пожела да се разведе.
Понеже аз настоявах на това, защото жена му е лицемерен човек и не го обича, а освен това още от самото начало като ни запозна усети силен страх и се настрои срещу мен, обявявайки ме за кармичен враг, нещата станаха много трудни. Накрая се стигна до една чудовищна постъпка от тяхна страна, след която сега ни се налага да се виждаме по събитията, които отразяваме, но като врагове.
гери
8 ноември, 2015 at 21:24Мисля, че съм срещнала човека. Но при мен нещата са различни. От момента, в който се запознахме не спряхме да говорим буквално за всичко. След поредица от любовни разочарования за първи път срещах човекът, за който съм мечтала, който ми показа дълбините на ада и висините на рая. Той ме носеше на ръце, но и с лекота не ми спестяваше нито една моя отрицателна черта. Човек на който се доверих безусловно и бях сигурна, и още съм, че ще остарея с него. Една врачка ни каза веднъж, че сме се познавали от предишен живот и тепърва ще преоткриваме неща, които сме знаели някога. Най-фрапиращото беше, че когато веднъж на шега се тествахме с аура камера, нашите аури бяха на 99 еднакви. Чакрите ни бяха еднакви, всичко. Жената като видя се шашна.имаше малка разлика – аз бях повече в лавандула, а той светеше повече в бяло.но…това е единственият човек на тази планета, с който най-много се караме. Когато нещата излязат извън контрол се стига на прага на раздялата, нещата са ясни, всичко е окончателно и изведнъж в един момент, когато вече сме на самия ръб на пропастта,правим крачка назад и отново оставаме заедно. Нашата връзка е повече на привързаност, нужда един от друг, някаква странна необходимост, нонстоп сме заедно, по-малко на сексуална основа. Усещам Все едно ми е бил брат или баща, човек който съм обичала безкрайно. Имаме прекрасно дете. И с малки изключения сме почти единодушни във възпитанието, почти сме единодушни във всичко. Но се караме. Той е по-материален, аз по на чувства го удрям. Той е активния, аз съм пас,той водача, аз изпълнителя. И тази роля мен ме устройва, чувствам се щастлива така, защото му имам безусловно доверие, дори понякога повече отколкото на самата себе си. Той е първият мъж в живота ми който иска да съм успешна, красива, здрава, щастлива, да имам цялото спокойствие на света. Но караниците са ни обикновено заради това че не съм достатъчно дейна, отговорна и дори малко песимистично настроена към нещата. Опитвам се да се поправя, но това е същността ми трудно е. Той е човекът, който ще ми каже, че не иска да ме вижда, ще ме изгони от стаята и в следващия момент ще дойде с подарък за мен или цвете и ще ми каже че ме обича много и цял живот ще бъдем заедно. Никога не мога да му се разсърдя.обикновено той се сърди на мен. Но аз усещам че сме половинки на едно цяло, независимо от противоречията. Кажете ми, нима е възможно?
emilia vladova
26 февруари, 2016 at 13:17Хубаво е , че споделянията продължават, но моята история е малко по-различна и много ми се иска да я разберете, защото тя граничи с невъзможното.Срещнах сродната си душа , когато бях на 18 години , беше случайно , ненадейно , велико!Три дни преди годежа ни загина при катастрофа, беше страшно, разтърсващо, запомнящо се. А после, чак след 18 години отново срещнах същата сродна душа , но в друго тяло.Аз я познах , срещата беше пак случайна , разтърсваща и точно отговаряше на изброените по-горе точки.Да , но аз бях семейна, той също , с чувства за отговорност към семействата , живеем разделени , но и двамата не сме щастливи. Липсва ми , искам да стане чудо и да се съберем , докато сме в този живот , но …уви нищо не става.От негова страна , а може би и от моя не предприемаме стъпки за развод, не се виждаме, живеем далече един от друг , но не се забравяме!Сърцата ни са свързани, но умовете ни разделят, робуваме на мнението на околните и ни липсва смелост, не от моя страна , а от другата.Благодаря , приятели , че ви има!Дано сте ме разбрали!!!
Maria
27 февруари, 2016 at 00:23И аз да споделя : бях на 17 , когато се запознах с едно момче по силно негово настояване. Въобще не го харесвах , избягвах го и се криех от него в продължение на седмици. В момента , в който ми хвана ръката обаче, аз разбрах , че това ще е моят мъж в този живот. През тялото ми премина нещо като ток, разтресе ме цялата и сякаш някой ми каза, че това е ТОЙ. На другия ден не можех да мисля за нищо друго и само като се сетех за докосването на ръката му , пак се случваше същото. Тази година стават 20 години откак сме заедно , имаме две деца и не мога да кажа, че всичко е перфектно , но определено беше най-голямата ми любов. Той после ми е казвал , че като ме е видял за пръв път вече е знаел, че аз съм неговата жена.
Мария
6 август, 2016 at 01:10Прекрасна история 🙂 Такава да бъде на всеки … Щастлива !
В. Кехайова
27 февруари, 2016 at 13:35Здр5авейте приятели на Светлината! В момента преживявам срещата си с пламък – близнак. Имам чувството, че всичко ме водеше към нея. Всичко описано е самата истина.
Боби
28 февруари, 2016 at 00:03Аз мисля, че преживявам втора кармична среща и не знам дали изобщо има души-близнаци или те по-скоро са души, с които има карма, и то голяма, тежка, значима и именно нейното значение ни тласка към срещата – привличаме се като магнити и дори умовете не могат да спрат това привличане. Първата ми среща беляза живота ми с ранно разпаднал се брак, но пък ме тласна към моето ново аз, за което изпитвам безкрайна благодарност и признателност на този човек/душа. Той бе причината аз да се преобразя…Днес вече мога да летя и да наблюдавам живота от високо – там откъде се вижда по-голямата картина, по-цялостния образ на света и на всичко.
Аз мисля, че преживявам втора кармична среща и не знам дали изобщо има души-близнаци или те по-скоро са души, с които има карма, и то голяма, тежка, значима и именно нейното значение ни тласка към срещата – привличаме се като магнити и дори умовете не могат да спрат това привличане. Първата ми среща беляза живота ми с ранно разпаднал се брак, но пък ме тласна към моето ново аз, за което изпитвам безкрайна благодарност и признателност на този човек/душа. Той бе причината аз да се преобразя…Днес вече мога да летя и да наблюдавам живота от високо – там откъдето се вижда по-голямата картина, по-цялостния образ на света и на всичко.
След няколко години от раздялата ни, преживях друга подобна среща, много от нещата наподобяваха предишната ми среща и повечето описани белези – спонтанно пътуване, непозната среда и хора, които ме доведоха направо в дома му. Там видях снимка и очите на тази снимка ме изпратиха в “безкрая”, във “вечното сега”…усетих че зная, че познавам и ми е скъп този поглед, израза в тези очи казваше всичко!
Първата ни среща беше по-късно същия ден – вълнувах се като дете!
Когато срещнахме очи, усетих поток между нас…и все едно бяхме в една сфера и никой друг не съществуваше, нищо друго освен нас. Усетих радост, неописуема радост и безгранично доверие към този човек! Чувствах го равен и прекрасен, уникален и ценен като скъп приятел, който срещах сред дълга раздяла…и тази необяснима носталгия която струеше от сърцето ми, можеше да се обясни само със силната емоция и напиращите сълзи, когато се завръщаш у дома след години на отсъствие.
След първоначалната радост и от двете страни, този така скъп за мен човек се дистанцира мигновено. Навярно заради голямото разстояние и социални пропасти между нас, или заради личното му недоверие в себе си и способностите му, той пожела да пропусне “срещата” ни, но въпреки всичко мисля че и двамата успяхме да научим много един от друг. Едно от тях бе безусловна любов и пълно разбиране на отсрещната страна – за мен.
Но за съжаление когато един от двамата не е готов и не допусне че е “достоен” за другия – момента отминава…
Мария
6 август, 2016 at 01:17Здравейте , приятели ! Събира ни нещо общо – пътят на истината . Бих искала да зная своята истина . Лесно се казва ” Довери се на сърцето си ” , но когато обстоятелствата са трудни и мъчни , сякаш е късно … А може би аз не съм готова . Как мога да знам със сигурност дали някой е моят човек . Разбира се , за да пиша тук повечето от изброените ” симптоми ” са на лице. Но ми е толкова трудно да направя тази крачка , да разкрия себе си … А и дали трябва .
Дидка Енчева
27 ноември, 2016 at 22:11Mojeli srodnaa mi dosha da doide i da izchezna smisal da sam osetila che e tq no da nesme zaedno za sega
Mariana Slavova
5 януари, 2017 at 13:56Това е моята история, част от карибските ми пътеписи-
Ето, че за никой вече не е тайна – да, аз съм влюбена. Да, делят ни осем хиляди километра, тридесет години разлика, различни сме в цвета на кожата, расли сме в два съвършено различни свята, но сърцето не се вълнува от такива подробности. То не се вълнува и от това, какво ще си помислят внуците за лудата си баба, какви целомъдрени съвети ще ми бъдат щедро раздавани от приятели и познати, какво крещи умът ми, за нулевата перспектива на една такава връзка. Сърцето ми е благодарно, че след повече от тридесет години го извадих от фризера, размразих го на топлото, карибско слънце, изкъпах го в океана и му позволих отново да се влюби! Снимките и клипчетата, които поместих във Фейса сами говорят за това, как моето сърце ми се отблагодари. Изглеждам и се чувствам с двадесет години по-млада. Бях забравила усещането на влюбения човек. Много от вас приятели, ми се радват и съпреживяват моето щастие, за което ви благодаря, но съм сигурна, че има и такива, които си мислят, че съм слънчасала от престоя ми на Карибите и че изобщо не мисля за последиците на това неадекватно влюбване. И вие също сте прави, и на вас благодаря. Да, не мисля за последиците, за първи път в живота си аз живях „тук и сега”. Каквито и последици да има не мога и няма да съжалявам. Не си мислете, че ми беше лесно. Умът и сърцето две седмици се бориха с „to be or not to be”. Цели две седмици младежа ме ухажва и убеждава на „лични” във фейса, че съм човека, който винаги е търсил и който ще обича цял живот, че ако приема любовта му ще ме накара и аз да се влюбя в него, ще ме накара да се смея, ще бъдем щастливи заедно. Знам, че като четете това ви е смешно, точно такива бяха и моите реакции. Осем пъти съм била в Доминиканската република, десет месеца имах бизнес там и много добре познавам манталитета на младите хора. Както момичетата, така и момчетата търсят пътища да излязат от мизерията на острова и „белия човек” от Европа или Америка е техният спасителен пояс. Така, че тези обяснения в любов изобщо не ми въздействаха в началото. Само докато си легнех сама на плажната хавлия, започваше една върволица от младежи с подобни обяснения, сценария на които, като, че ли беше от един и същи автор и звучеше колко съм красива и как ще ме обичат за винаги. Накрая, за да се отърва от тези малки досадници реших да излизам с него на плажа, хем да си опресня испанския, хем да се забавлявам, като го оставя да ми четка егото, правейки се, че му вярвам. Той ми разказваше живота си, пееше ми на креолски, ако нещо не разбирах ми го обясняваше с други думи или пък на английски и френски, езици, които освен испанския също говореше свободно. Лицето му излъчваше не само интелект а и харизма, дълбоките му, черни очи бяха очи на стара, мъдра душа. Непрекъснато ми разказваше истории, от които аз правех изводи, колко са надрасли годините си тези млади хора, свикнали от малки да се борят с живота. При тях няма „тати носи, мама меси”. Всеки ден е въпрос на оцеляване. Както се изрази една моя приятелка и най- бедния между нас е по-богат от тях. В Хаити няма работа, там няма и развит туризъм. Въпреки, че доминиканците не обичат много хаитиянците, те масово идват отсам за да търсят препитание и по-добър живот. Пробвал е късмета си по бермудските острови, но са го обрали, хванали без виза и екстрадирали обратно. Мечтата му беше да замине за Чили, където негов приятел работи в хотел и изкарва добри пари като аниматор. Другата, голямата му мечта е да стане богат и известен с музиката си. Сънувал се е на сцена, с голяма публика и силно вярва, че някой ден този сън ще бъде реалност. Пожелавам му го от сърце. Разказваше ми с усмивка на лицето как той и семейството му са преживяли тежкото земетресение в Хаити, смрадта от гниещите трупове, холерата и липсата на вода след него, а се разплака, когато му подарих синьото си шалче.
В самото начало го предупредих, че ако ме врънка за пари, просто не му се получава, нито ги имам, нито пък имам намерение да плащам за секс услуги. Каза, че ако така си мисля, просто го обиждам и в интерес на истината не ми е искал пари до последния момент. Друг е въпроса, че като седнехме в някой бар бирата беше от мене.
Един ден стана дума за Бог и религии, носеше на врата си кръстче и аз реших, че е Християнин. Оказа се, че го носи само като сувенир, всъщност не членува към никаква религия, но Бог за него е над всичко. Ето, че тук намерихме много допирни точки. Шегувах се, че може би се занимава с вуду, характерно за неговия народ, а той ми отговори, че водата, която ми даде да пия от неговото шише е омагьосана, за да се влюбя в него и да го приема на сериозно.
Не знам дали това беше така или не, но за тези две седмици аз не усетих кога изгубих чувството за реалност и трезво мислене, станах глуха за съветите на приятелките си и бавно, но сигурно се влюбвах. На плажа бяхме приятели, разговаряхме, смеехме се, но влезнехме ли в океана, той се отнасяше с мен като с Богиня, носеше ме на ръце, прегръщаше ме нежно, повтаряше ми непрекъснато колко съм специална за него, след това ставахме деца, дърпахме се под водата, плискахме се, гонехме се и се смеехме без повод.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Martina Ivanova
7 януари, 2017 at 22:09Мариана!
Вярваш ли, че точно в деня в колко ти писала този коментар, попаднах на снимките ти с този чернокож младеж във фейсбук, прочетох няколко думи за голямата любов, и така ме грабна интересът – каква ли е историята на тез две влюбени души?
И ето на, ти сама си дошла и си разказала в сайта ми вашата красива история. Ех, че се насладих! Благодаря ти!
И очакваме продължението! Нека бъде любов!
Рада
16 януари, 2017 at 20:15На 11.03.2016г. срещнах моя пламък близнак. Има страхотна невербална комуникация между нас и много силно привличане. Първите месеци бяхме зашеметени направо. Проблемът е, че съм омъжена с две деца. Толкова ми е тежко, толкова сълзи съм проляла и продължавам. Почти не комуникирам с него и на никой нищо не споделям. Ще се пръсна от мъка, десет месеца вече. Господ да е с нас…
Ния
26 февруари, 2017 at 10:05А…възможно ли е всичките тези симптоми да се появят само при единия? И какво се случва тогава?
Пламен
21 август, 2017 at 15:24Историята за душите близнаци е много красива. Не знам дали те наистина съществуват, може би обясненията за различните видове души обясняват по прекрасен начин различните измерения на любовта. Откакто се помня съм обичал, всяка моя връзка беше уникална и различна. Последната ми любов отговаряше точно на написаното в тази статия за душите близнаци, плюс много повече…Още когато я видях преди 12 години знаех че тази жена е изключителна. Излъчваше сила и същевременно крехкост. Хем исках да я закрилям, хем търсех нейната подкрепа. Не беше необходимо да говорим много помежду си, можехме да мълчим с часове и да ни е приятно, можехме и да говорим с часове и да не можем да спрем. Всяка сутрин се събуждах с мисълта че животът е толкова прекрасен и тя ще е пак до мен, всяка вечер заспивах с мисълта какъв съм късметлия че съм срещнал такава жена. После, преди три години тя се разболя от рак, даваха и три месеца живот. Когато научихме диагнозата, животът ми за миг спря. Започна една дълга борба, моето смело момиче издържа две години, до последно не заплака, до последно тя даваше кураж на близките си. Отиде си на 35 години. Сега когато сутрин ставам, се опитвам да намеря смисъл – смисъл да отида на работа, да се виждам с приятели, да живея живота си. Не намирам такъв, но правя нещата по инерция. Нищо не е същото, вече не мога да правя ежедневните си медитации, защото почвам да плача. Не мога да сънувам осъзнато, нещо ме спира. Това, което пише че подобни случки имат някакъв смисъл и те правят по-силен, на практика не се получава. Вече престанах да търся смисъла и се чудя ако си имал шансът да срещнеш душа близнак, защо трябва да живееш след като тя си отиде.
Даниела
28 ноември, 2017 at 20:11Здравейте! Попаднах на тази страница в търсене да науча нещо повече за пламъците близнаци и най-вече дали на някой му се е случвало да срещне своя, но като ви изчетох историите, ми се прииска да споделя с вас това, което аз съм научила до този момент. Или поне това са моите изводи на базата на прочетно, усетено, анализирано и пак същия цикъл, докато не си докажа някои неща и да си направя извод, защото не искам да заблуждавам нито себе си, нито другите с грешни изводи. Много се радвам, че прочетох историите ви – дообогатяват ми представите за взаимовръзките между душите. Относно тях мога да ви кажа, че всяка от тях е с различно обяснение и не, това не са пламъци близнаци, но е нещо също толкова красиво за изживяване. Всеки в живота си среща души,с които е сключил договор за среща тук, на Земята преди да дойдем в конкретната инкарнация и да научат нови уроци по пътя си заедно. Може би повечето пъти не е нужно да знаем защо сме се срещнали, а просто да изживеем това, което сме си избрали предварително и да си научим уроците, да обогатим душата си – каквато е и идеята да сме тук В повечето случаи става въпрос за сродни души (души, които извън телесното съществуване не са от едно семейство, но са сродни по същесвотото си) , за кармично свързани души (свързани от предишни преживявания заедно, които обсулавят взаимовръзката им занапред), за души от нашето първично или вторично семейство (дванадесетте пламъка на душата, от която сме произлезли и тези от цялата монада от 12 души – общо 144 пламъка с нас) и др. Относно тях е написано много хубаво в „Интегриране на душата” на Сал Ракели. Ако някой не я е прочел, горещо я препоръчвам. Аз лично си отговорих на много въпроси, благодарение на нея. А колкото до пламъка близнак , това е не сродна душа, която ни допълва, а еднаква с нас. С абсолютно еднакви вибрации – усещането е все едно, че си ти; вибрациите се сливат и нямаш усещането, че е друг човек. Но това е дълга тема , само ще добавя, че пламъците близнаци не се срещат на Земята, защото в повечето случаи близнака не се е преродил, за да ни помага „от горе”. Според Акашовите записи, в момента има само 58 двойки пламъци близнаци, дошли заедно в момента на Земята. Затова, мили приятели, това което се случва при срещата ни със сродни души и цялото това наелектризирване, което усещаме е заради връзката ни от предишни животи и заради това, че сме си определили да извървим конкретен път заедно – макар и в някои случаи кратък… Дори за кратко, изживяванията и уроците са силни и пълноценни, както с нищо друго. Наслаждавайте се и оставете любовта да ви води – безусловна и красива!
Извинявам се за дългия текст! Надявам се да не съм ви отегчила и да съм ви била полезна с нещо.
Гергана
12 февруари, 2018 at 15:16Здравейте! Аз мисля, че срещнах моята душа близнак и това в известен смисъл ме плаши. Откакто познавам този човек се чувствам цяла, с него с лекота премахвам страховете си, ставам по-смела, поощрява ме да правя неща, които ми носят радост, вдъхновява ме, чувствам се жива.Когато сме заедно времето спира, усмивката не слиза от лицата ни, чувстваме се спокойни, когато сме един до друг, чувствам се в безопасност, наслаждаваме се на тишината около нас, когато сме заедно.Сякаш друго не ни трябва, само да знаем, че сме един до друг. Не ни трябват много думи, за да разберем какво иска да каже другия. Не ни трябват думи, за да разберем как се чувстваме. Плаша се колко сме еднакви.Постоянно мисля за него, не излиза от ума ми. Опитвам се, налагам си да не мисля и неусетно той пак изплува в мислите ми. Сънувам го почти всяка вечер.. и така от три години. Срещата ни стана в неподходящ за нас момент-и двамата сме семейни. Опитваме се постоянно да се отдръпнем един от друг, нараняваме се, умишлено и неволно, но не става. Привличаме се като магнити. Всеки път става по-силно и по-силно. Правим се, че всичко е минало, преструваме се, но когато се видим лицата ни грейват. Когато се целунахме, не го бях виждала толкова щастлив. Целият сияеше.Не мога да опиша каква страст има между нас. Когато се докоснем уж неволно тръпки ме побиват. Забравяме къде сме, с кой сме, че има хора около нас.Когато сме заедно с други хора усещам как и двамата не чуваме това, което говорят другите, а се наслаждаме на момента, че сме се видяли, че сме там и двамата.Сякаш си говорим на ум, което за много хора е откачено и неприемливо, даже смешно. Мислят ме за луда.Виждам този човек често, налага се и знам, че докато се виждаме спасение няма да има. Опитите да не се виждаме са мъчителни.Аз съм тук, а той там само физически. Сърцето ми, мислите ми, сънищата ми са с него. Понякога заспивайки вечер отварям очи внезапно, имам чувството, че съм го чула да ме вика Чувствам се неспокойна, разтревожена.Разбрах какво е рай, но разбрах какво представлява и ада. Дано това приключи, защото определено не ми се отразява добре. Не мога да си представя, че ще живея живота си без този човек и в същото време се разкъсвам от болката, която причинявам на съпруга си, да мисля постоянно за друг мъж.
Даниела
16 февруари, 2018 at 18:14Здравей, Гергана! Няма да използвам думата „завиждам”, но и аз си пожелавам да ми се случи да изживея тази емоция от разказа ти, защото така се чувстваме най-пълноценни, живи и осмислени. Жалко, че се случва, примесено с болката да не можете да го изживеете свободно, затова си позволих да ти отговоря. Не мислиш ли, че това не е случайно? Както срещата ви, така и спънката да сте заедно? По принцип нищо не е случайно в живота ни, затова се замисли защо така се случва, защо идва в такъв момент и какво, всъщност ви пречи да сте заедно! За да не направиш нещастен друг човек, вие двамата ще страдате… А, всъщност, не знаеш дали за този човек няма да е по-добре да тръгне и той по друг път.., да му се отвори друга врата. Той също така, би трябвало да се замисли (ако узнае) дали той ще се чувства щастлив ,като знае, че ти не си напълно щастлива така.. и дали ще можеш да си същата за него, след като мислиш за друг. Всички имаме уроците си, но за избора е най-добре да слушаме сърцето си, защото към него имаме най-голяма отговорност – повече отколкото за това на друг човек. Знам, че на повечето хора ще прозвучи егоистично, но нали идваме тук , на Земята , за да изживяваме и изследваме себе си, а не да вървим в чужди релси.
Ако искаш, потърси повече информация в нета/книги за душата-близнак, защото чрез повече информация за това, можеш да намериш отговорите си. Аз, лично, съм намерила доста по този начин.
Успех и светлина в душата!
Maria
25 февруари, 2018 at 02:43Здравейте. И аз срещнах моят пламък близнак 2017та година. Дори не знаех, че съществуват такива души до скоро. При нас обаче неговото съзнание изглежда непробиваема стена. Има страшно много психологически аспекти от неговото съзнание, които са блокирани. Изобщо не знам дали би могъл да се издигне толкова духовно, за да осъзнае какво се случва с нас. А аз толкова много се промених, вече изцяло представите ми за живота са различни, за хората, за връзките. След него изобщо не мога да бъда същата. Абсурд е за мен да бъда с друг мъж освен с него. Имаше момент, в който мислех, че край ако не съм с него живот за мен няма, защото моето място е до него, но сега съм по-силна вече и знам, че дори да не сме заедно ще продължа живота си. Просто с всеки изминал ден губя надежда, че нещата могат да се променят изобщо. А толкова искам да сме щастливи. Но изглежда невъзможно. Всичко е много сложно при нас, въпреки че нито сме обвързани с други, нито имаме бракове, деца и прочие, но съзнанието изглежда най-трудната за разбиване стена. Не знам, желая само много сили на всички, на които се случва това в живота. Знам, че е дар, но като не можем да го изживеем е неописуема болката…за мен, той дори не осъзнава какво се случва. И да му говоря полза няма. Много ме боли, кажете има ли надежда….Искам да сме заедно и да имаме нормална връзка, на която да се насладим. Млади сме, можем и семейство да имаме. Много трудно бих живяла без него. Пълно безумие е да изживеем животите си поотделно, след като сме един за друг, но не знам вече какво да мисля. Дори ми е трудно да водя нормален живот откакто се срещнахме, не съм толкова продуктивна, а следвам, трябва ми концентрация, за да уча. Но той е постоянно в мислите ми. Адски сложно е….
Cuoshi
27 юли, 2018 at 18:00Всички те срешнали по някоя сродна душа.Да срещнеш Пламък Близнак е нещо съвсем различно
Лора Карагьозова
15 май, 2019 at 20:37Аз “случайно” се оказах на другия край на света, уж по работа, а после разбрах, че фактическата цел е била да срещна човек с 15 г. по-млад от мен, от друга култура и националност, от друга раса дори. След раздялата животът ми се раздели на “преди” и “сега”. Минаха 6 г. оттогава, аз съм съвсем друг човек. Все още не мога да го заменя с другиго. Надявам се да е добре и да е щастлив и да съм успяла да променя живота ми така, както аз самата се промених след нашата среща.
Цветелина
1 април, 2020 at 02:09Здравейте. И аз искам да разкажа своята история. Аз не очаквах, че ще срещна своята сродна душа или пламък близнак на този ден. Аз имах сънища за него преди това и много силно желаех да го срещна. Първата ни среща се случи една вечер. Когато го видях първата ми мисъл беше – “кой пък е тоя?”. А после нещо се случи с мен аз бях като хипнотизирана, сканирах всичко – всяка извивка, мимика, всяка пауза. Мойте очи бягаха по цялото му тяло. И аз сякаш не контролирах процеса, сякаш бях в транс. Аз даже не чувах какво казваше той или какво се случваше около мен. Това нямаше значение. Когато разглеждах него, сканирах го не очаквах, че харесвам точно този цвят на кожата му, точно тази части от тялото му, не очаквах, че харесавам такава височина и структура на мъжко тяло изобщо или даже че по скоро ги обожавам точно тези черти. Спомних си себе си като малка, сравних себе си с него и ние имахме еднакви черти. Попитах се може ли това да е той. След това изведнъж се появиха сънищата едно след друго и мигновенно сравних тях с него и се оказа, че съм сънувала точно него. И точно този следващ момент моята душа вътре в мен почна да крещи и да вика, да подскача в мен. Викаше и крещеше- “Това е ТОЙ! ТОВА Е ТОЙ! “. И тогава аз – моя разум беше такъв – Не това не е той. Сериозно ? Точно сега?!. Аз не вярвах, не очаквах, че точно в този момент ще го срещна. Но някак усещах чувството в мен и душата, която викаше и подскачаше, ако имаше и пръсти и аз ако ги виждах щеше да сочи към Него. Усещах, че няма смисъл да се съмнявам в нея. Аз знаех истината както и тя. От този ден нататък всичко се промени. Аз се промених, вижданията за света около мен се промениха. Дори първата седмица след нашата първа среща почнах да го усещам от разстояние. Аз не знаех къде се намира или в кой град е. Но можех да разбера как се чувства той, дали е уморен и супер много му се спи, дари кара кола в това време, усещах как тренира в някой спортна зала ръцете си, усещах как приятелката му го целуваше сутрин сякаш това се случва на мен на моето лице, усещах мускулите на моето лице или неговото не знам. След тази седмица аз вече не го усещах. Той пробуди моята душа и усещания, които никога не бях изпитвала. Нас ни делят километри разстояние. Аз не знам къде живее, нито как да се свържа с него. Аз не знам дори ако се срещнем отново какво да му кажа. Не знам дали той е усетил нещо, дали е видял промяната в него. Не знам дали той е разбрал поне с някоя частица от себе си коя съм аз. Но едва ли е разбрал изобщо. Според вас той е моята душа близнак нали? И според вас как трябва да постъпя аз в такава ситуация ако го срещна отново? Да му кажа ли? Да му споделя ли какво се случи с мен в онзи ден, когато го срещнах?