Личностно развитие

Духовно израстване Личностно развитие

Прозорец на душата

Много обичам притчите, приказките , басните, всички онези истории, които носят скрито послание, завоалирана мъдрост, карат ни да се замислим, да се обърнем към себе си, да надникнем и опознаем онези скрити, потайни кътчета на същността ни. Тези истории ни правят съпричастни участници в тях, съ-преживяваме ги и визуализирайки ги, ги изживяваме по свой собствен начин. А именно опита от преживяването носи откровението, интуитивната мъдрост и познание – нещо, което не може да се схване от интелектуалното разбиране и логиката. Затова и продължавам да ви поднасям красотата и бистротата на петъчните притчи. В днешната приказка героят сте вие – читателите. Представете си, че прекарвате живота си в малка, схлупена стаичка, която си има един единствен прозорец. Но толкова мръсен и прашен прозорец, че почти не пропуска светлина. Как ли ще минават дните ви в тази стаичка? Сигурно ще си мислите, че светът е доста мрачно и страховито място, пълно със странни и дори страшни, тъмни същества, които хвърлят ужасяващи сенки по мръсните стъкла, докато минават покрай прозореца
Виж още
Личностно развитие

Къде живее щастието?

Преди да отговорим на този странен въпрос, да видим ние къде живеем? Я да се огледаме... Технократско и индустиално общество, култ към материалното, култ към потреблението, "цивилизация", научна и техническа революция. Смятаме, че сме опознали всичко, знаем всичко за всеки, изучили сме законите на физиката, механиката, но... не познаваме себе си. Цената на всичките тези познания за външния свят е, че сме загубили почти изцяло умението да управяваме и използваме потенциала на духа и биологията си.
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

Духовния бизнес (или нашествието на лъжепророците)

Рядко започвам публикациите си с уговорка, но този път ще го направя. Ако случайно някой се разпознае тук (а ще има такива), то моля ви, преди да подпалите егото и започнете да се оправдавате и да роптаете на висок глас, помълчете малко и се вгледайте в себе си. Ама хубаво се вгледайте, искрено и честно. И си признайте дали ви харесва какво виждате. И не си мислете, че аз откривам топлата вода и я показвам на хората - съвсем не. Те си ги знаят тези неща и си ги споделят и ги коментират.. далече от вас. Пък аз имам тази особеност и дарба - да казвам на глас неудобните истини. И така - що е то духовен бизнес в България и какво ни дава/взима той?
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

Обиждай ме, обичам те!

Здравейте, приятели. Дойде време и за обичайната петъчна притча, поредната, чрез която ще продължим пътешествието към себе си и опознаването на онези кътчета от съзнанието ни, чрез които ръководим и сътворяваме действителността си, чрез които израстваме, научавайки уроците си. Ние наистина сме съвършени същества, но не в този смисъл, който ни придава Дарвин :-) И за да успеем да стигнем още по-големи висоти и извисяване, именно заради това сме поставени в абсурдността на дуалността – забравили почти всичко за Божествения си произход, за любовта, смирението и способностите ни за съ-творяване. Ден след ден се сблъскваме с всевъзможни трудности, изпитания и предизвикателства. Включително разрушителни емоции,обиди, его, гняв, завист, ревност... и насилие. Защото именно опознавайки тях, можем да оразличим контрастите, да надскочим условностите и вече овладели поредния урок, да продължим напред. Именно чрез сенките познаваме светлината. А човек вече опознал насилието и веднъж надскочил този модел, продължава нагоре, а моделът просто престава да работи. И тогава НЕнасилието ни движи още по-напред.
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

Блатото на завистта

Обичам България. И българите обичам. Нищо, че великият хан Аспарух в момента ни гледа смръщено от висините на светлите селения, умислен и тъжен за това, че народът му е загубен, заблуден и се лута без ориентир и посока. Нищо, че учителят Дънов клати тъжно глава в почуда, че дори онези, дето твърдят и мислят, че са стъпили на пътя на осъзнаването, вдигат само шум, говорят, цитират мъдри мисли и повели, но отвътре е празно... Обичам българите. Защото те имат тази свещена мисия да уравновесят и хармонизират Ума и Любовта. Така казва Учителят. Защото те са черният дроб на Вселената. Те са онези, които преминават през купища промени, осъзнавайки ги и израствайки. Те еволюират и изтласкват нова кръв към целия космически организъм. Но едно огромно енергийно предизвикателство е надвиснало над нас и само и единствено от нас зависи да го отработим правилно и трансформираме в положителна посока енергията. Завистта. Липсата на радост, искрена, трептяща радост за успехите на другите. Защо? Хайде, не е ли време да оразличим, да приемем и отработим това предизвикателство? Не е ли време да си научим най-сетне урока? Разбирате ли... за всички има - по много! Ако си позволите да се зарадвате искрено за успехите на дугите, най-много да завъртите колелцето и да привлечете успех и към себе си. Защото всички сме свързани и всичко функционира според точните, свещени Вселенски закони. Позволете си да оцените и приемете с искрена радост успеха, защото това, което виждате в другите, рефлектира като огледален образ към вас. Ще привлечете радост и изобилие в живота си, а веднъж отработили този урок и повтарящ се модел, ще допринесете и за качествена промяна в Цялото.. Съзнавате ли каква огромна крачка в личната и в общата еволюция е тази наглед малка промяна?
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

Пътешествие към себе си

Днес чрез петъчната притча ще се впуснем в едно дълбоко, почти магическо изследване.. приключение, което ще ни разкрие малко повече от красотите и тайните на собственото ни съществуване. Ще бъде едно пътешествие из магическия свят на квантовата физика... ще стигнем до и под основата на това, което сме свикнали да виждаме, разбираме и осъзнаване. Ще попътуваме из времето и пространството.. което може да не се окаже това, което сме свикнали да разбираме. Добри дошли на влакчето към приказния свят на собствената ви същност. Съзнанието е като океана - "цветът" му се мени ден след ден, отразявайки мислите и емоциите, плуващи в него. Но самото то остава непроменено, чисто и ясно независимо от отраженията, мяркащи се по повърхността му. Объркахте ли се? :-) Хората, събитията, мислите, чувствата, случките, вашето собствено тяло - всичко това е относително, променливо. Като на принципа на субатомните частици в квантовата механика - те се появяват и изчезват във всеки един момет, те са нетрайни. Те са просто явления, които може съзнанието ти да наблюдава. То е онова, което е абсолюта, константата, вечната чистота и абсолютното познание.
Виж още
Личностно развитие

За хората, мишките и мениджърите

Преди време ви разказах за едни хора, много наподобяващи едновремешните комсомолски секретари - с бетонирани мозъци, роботизирани функции, яко вкарани в шаблончетата на матрицата, които по цял ден са заети с едно нищоправене, (но за сметка на това маскирано много импозатнтно), изглеждат много заети, все със съществени неща. Че и си вярват. Помните ли? Ако сте пропуснали - ето възможност да наваксате. Защото сега смятам да продължа темата. С малко по-различен фокус. Отново адресирам днешната си публикация към мениджърите - онези, които имат властта и отговорностите да ръководят компании, отдели, процеси, хора. Виж, когато стане дума за управление на хора, вече нагазваме в едни мътни води, а мъглата става непрогледна. За съжаление в България все още истински мениджъри на хора няма. Или ако има, се броят на пръсти. Мениджърът обикновено е човек, който е уцелил правилното време и правилните хора, с които в продължение на определен период от време е пил вечерното си питие, успял е да се сприятели с правилните хора и да спечели симпатиите им. Основните постижения на мениджъра се изчерпват с някоя и друга добавена нула към заплатата, гръмка титла
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

От къде започва промяната?

Живеем във време на промени. Те напират в нас, в живота ни, виждаме ги, усещаме ги, иска ни се да имаме смелостта да се включим в този енергиен вихър и да открием своето място в него, най-удачното, блажено и правилно място. В което се чувстваме себе си, в което изразяваме себе си, свободни сме и се наслаждаваме на даровете на Живота. Нали? Но как да стигнем до там? От къде всъщност започва промяната? Познавам три вида хора: - Такива, които живеят във вечна мъгла, недоволни са от всяка секунда, всеки миг, случка, човек, действие, намерение и избор.. чужд избор в живота си. Винаги има някой друг виновен за тяхното нещастие, несполука и не-щастие. Но пък си кютат в мъглата, теглят си хомота, дето сами са си нахлузили и си казват "Еми това е живота. Суров е, вечна битка и страдание, ама така е прeдопределено, това е съдбата" - Такива, които опитват. Те са стъпили на пътя на осъзнаването, усещат, че нещо не е съвсем както трябва, че биха могли
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

Цената на спасителната сламка

В топлината на прелестния петъчен ден отново прииждат мисли за изборите, които правим - като продължение на вчерашната тема.. за смелостта да се пуснем и продължим, или да останем вкопчени в добре познатото..да виждаме все една и съща гледка, която може да не е най-прекрасната, но пък ни успокоява с илюзорното чувство за сигурност... Но нека започнем с петъчната притча.. или в случая може би истинска история, така твърди Хорхе Букай, който я разказва в "Трите въпроса", кой знае... :) Един човек тръгнал да се изкачва по планината. Изкачването било трудно, всичко било покрито със сняг, целият склон, по който се катерил човекът бил затрупан. Но тъй като не искал да се връща назад, планинарят стиснал зъби и продължил да се катери все по-нагоре по стръмните скали. Не щеш ли, изведнъж - дали заради зле премерено движение, или заради напрежението и умората - докато забивал пикела за следващото движение нагоре, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял.....
Виж още
Взаимоотношения Личностно развитие

Любов… без условия

Колко често ви се е случвало да чувате от партньора си "Щастието ми зависи от твоята любов", "Ако не ме обичаш, няма да съм щастлив", "Ако не ме обичаш, целият ми свят опустява и се обезмисля", "Не мога да живея без теб"? На пръв поглед изглежда като проява на невероятно красив романтизъм. Даже почти всеки от нас е имал някога периоди в живота си, когато е вярвал в горните твърдения и те са изглеждали съвсем уместно на фона на юнушеската влюбчивост. Но като погледнем отново.. какво виждаме... "Мога да съм щастлив, само АКО ти...". Значи за да сме щастливи, има едно малко условийце. Зависимост. Думата "завися" идва от "вися", което буквално означава "окачен съм във въздуха без основа". Е, учудващо ли е тогава, че говорейки за зависимост, често си представяме някой, буквално ....
Виж още
0
    0
    Количка
    Количката е празнаВърни се в магазина
    Продължи с пазаруването