7 тайни ключа за успех на новогодишните цели
Честита Нова Година, приятели прекрасни! Направихте ли вече равносметка и план за идното светло бъдеще? Направихте ли списъка на новогодишните цели? Дори да избягваме този ритуал, в зората на раждащата се нова година, мнозина взимат решения за предстоящото.
Често обаче новогодишните цели които поставяме имат кратък живот. А когато дойде времето за следващата равносметка, се сблъскваме с разочарования, самокритика и самообвинения, граничещи с депресия. И също така – изследванията показват, че по-малко от 5% от хората реализират новогодишните цели. А 80% тотално се отказват от тях и се предават докъм втората седмица на февруари. Каква е причината?
- Това наистина ли са цели?
Голяма част от това, което повечето хора наричат “цели за новата година”, всъщност се оказват забавни желания, мечти и представи. Хубаво ви било да се случат. Евентуално. Някога във времето. А дано, ама надали. Бих искал, ама не знам как ще стане това. Неща които звучат приятно, забавно, романтично, или дори полезно. Но решени ли сте наистина да работите за да постигнете новогодишните цели? Да положите нужните усилия? Да намерите необходимите ресурси? Да платите нужната цена? Да оставите зад вас всичко онова което ви пречи? Дори да загубите нещо с което сте свикнали? Готови ли сте да инвестирате средства, време, усилия, да придобиете нови знания и умения за да го случите? Колко решени сте наистина да реализирате тези цели, които нахвърляхте на листа хартия, в ума си, или изрекохте пред образа си в огледалото?
- Това вашите истински цели ли са?
Наистина, помислете, усетете го: Това желание ваше ли е? От вас ли идва? А дали е възможно да се чувствате прекрасно в тялото си, но да си налагате да отслабнете поради външен стимул? Колежките, родителите и онази любезна приятелка, вечно ви подсказват, че външният ви вид е недостатъчно привлекателен, или здравословен? А възможно ли е така желаното повишение в службата да се разминава с онова за което наистина копнеете, но пък … така се очаква от вас? Една голяма част от новогодишните цели се оказва социално натрапена. Стремим се към постижения в различни сфери на живота, защото родителите, колегите, приятелите, средата, обществото налагат определени очаквания и изисквания към нас. И когато това се разминава с призванието ни, чувството за неудовлетвореност дори при големите постижения, е смазващо и непресъхващо. Възможно ли е все още да се движим по нечий чужд сценарий за нашия живот? Защото ако е така, няма как да заблудим подсъзнанието ни – то кристално знае, че тези цели не са ни важни, затова и никога няма да ги доведе до реализация. И така – тези цели наистина ли са ваши?
- Как мислите за тези ваши цели?
Когато пишете списъка с новогодишните цели, вие несъмнено ги чувствате по някакъв начин. Ако не си давате сметка как ги чувствате – спрете се и се наблюдавайте за минутка, докато мисълта за тази конкретна цел витае в съзнанието ви. Дали е нещо, което ви се иска да се случи, но не се усещате достойни, способни, или мотивирани да го реализирате? Или може би “това се случва на другите, едва ли ще ми се случи на мен, въпреки че би било хубаво”? А възможно ли е да мислите за новогодишните цели от позицията “Колко е несправедливо, че това го няма в живота ми, имам огромна нужда да ми се случи”. Усещането за лиспа и нямане, е енергия с минусов знак, който няма как да създаде плюсов резултат. Усещането, което има шанс да доведе до положителен резултат, е от позицията “Това вече безспорно е част от живота ми. Знам, че го има, и е нужно малко време за да видя и материалните доказателства”.
- Вярвате ли си, че тези цели ще се реализират?
Знам, че го искате. По един или друг начин. Поради една или друга причина. Но вярвате ли истински, че заслужавате тези цели да се реализират? Вярвате ли, че можете, че заслужавате, че това нещо нещо категорично има място в живота ви? Вселената разчита не добре подредени думи, а енергията, емоцията, излъчването вложено в тях. Възможно е да нямате ясна представа как да изпълните целите си, да не знаете откъде и кога ще намерите нужните ресурси. Но когато имате непоколебимата вяра, това е ясна и категорична заявка към Вселената. А подробностите “КАК да го постигна”, се изясняват поетапно. Не е наша работа да знаем всяка конкретна стъпка в самото начало. Важно е обаче да знаем и зявим как искаме да се чувстваме. Кой и какъв искаш да бъдеш, и вярваш ли си?
- Защо го искате?
Задавайте си въпроса “ЗАЩО”, докато получите задоволителен (или пък не) отговор. Защо искам това да се случи в живота ми? За да се чувствам по-желан, харесван, оценен, да се почувствам значим, да впечатля някого, за да реализирам този дълбок потенциал, който търси пролука и възможност да се изяви? Какви ваши потребности задоволява постигането на тази цел? А възможно ли е нещо друго да ви достави нужното усещане и тази цел да се окаже излишна? Още по важен въпрос е “Как ще се чувствам, когато го постигна? Какви ползи ще получа, когато го постигна”? ЕМоционалната нагласа е най-силна, когато се свържете с ползата, с чувството което носи постигнатата цел. Например “Толкова ми е хубаво да тренирам, защото тогава чувствам тялото си живо, тази сладка умора ме кара да се изпълвам с нова сила и обичам да се чувствам така”. Когато тръгнете към идеята за тренировка с такава хубава нагласа, мозъкът възприема ясна команда “Ооо, да, това му харесва на моя човек, наистина го иска. Ще го направим!”. В другия и най-често срещан случай се получава разнопосочна команда “Искам го, ама нямам желание”. Иска ми се да тренирам, защото съм си поставил такава цел. Обаче тооолкова ме мързи и предпочитам да седна и да изям тези бисквити. КОмандата, която разбира мозъкът е “Трудно е неприятно ми е да тренирам. Искам да си почивам и да ям бисквити”. Това и става.
- Какво ви мотивира?
Ще ви издам една от тайните, която използвам в упражнения в един от най-дълбоките и трансформиращи семинари Тридневно професионално ТЕС обучение. Всеки от нас има различен набор от най-силни мотивационни фактори. За някои това са парите, за други – средата, за трети – признанието, за четвърти – разнообразието и развитието, за пети – приносът към нещо значимо, или пък комбинации от други фактори. Какво обаче ако водещите ви мотивационни фактори са, да речем лично развитие и принос към значима идея, а постигането на поставената цел ангажира предимно фактори като пари и признание? Ето го и в по-опростен вид: Подсъзнателно копнеете да израствате духовно и интелектуално, докато реализирате проект който ще донесе ползи и за другите. Обаче си поставяте цел да се изкачите до ръководен пост с 60% по-висока заплата в скучноватата рутинна работа, която вършите от години. Мотивацията крещящо се разминава с целите и ако те изобщо се реализират, няма да донесат трайно удовлетворение.
- Как ще го постигнете?
Да, разбрахме се, че не винаги е възможно или пък задължително да знаете отговора на въпроса КАК. Често имаме видимост само една стъпчица напред, а не чак до края на пътя. И все пак – съставянето на план различава мечтателя от онзи, който ще работи за да доведе нещата до край. Какви инструменти, умения, знания, ресурси са ви нужни, за да задвижите процеса към реализация? Знаете ли кои са ключовите навици, които ще променят вътрешния ви свят така, че да доведете до успех новогодишните цели? Какви действия ще предприемете, за да промените себе си? Какви са всички пречки и трудности, които очаквам да се изпречат на пътя ми? Нека бъдем наясно – яснотата е сила, а несигурността разколебава. Ключовата дума е “Действие”! Ако не предприемете конкретни стъпки към осъществяване на тази цел, можете да си я мечтаете и визуализирате, и пожелавате колкото искате – ще си останете само с това. Случването на промяната е партньорски процес между вас и Вселената, който изисква дейното участие и на двете страни. Това е партньорство с Бог. Ако чакате нещата да ви се случат ей така, само защото сте ги пожелали – ще има да чакате. Не чакайте животът да ви се случва, а го случвайте вие!
И в крайна сметка, бъдете готови да се смирите с факта, че част от поставените цели няма да срещнат своята реализация. Не точно сега. И може би не точно тази цел. Можем да възнамеряваме и целеполагаме смело, но нека и оставим място за Божествената промисъл и уместност. Докато сме в човешко тяло, все още ще можем да виждаме само една стъпка напред. Докато Бог, Вселената, енергийното поле – както и да наричате онази съзнатена и мъдра енергия отвъд материата, Тя и Той вижда друга уместност в сбъдването или несбъдването на някое наше желание и цел. От голямата перспектива пъзелът изглежда по различен начин и свързването на определени парченца просто не е най-доброто за нас. Само някои от семенцата които сме посяли, ще покълнат и дадат плод. Не защото сме сгрешили или не заслужаваме. А защото може да се роди само това което е готово да се роди, и което ние сме готови да родим.
Това ще е годината на новите начала, изискваща тотална промяна, водеща до категорична и стабилна реализация на посятите в изминалия период семенца. И за да си изработим с успех желаната реализация, най-силно ще се ценят истината, искреността, автентичността, структурата и дисциплината, справедливостта, трудолюбието което дава отвъд очакванията за възнаграждение. А то ще дойде – когато му е време.
Прекрасна и плодородна година!
Марти
Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!
