Д-р Брус Липтън: Ето как да препрограмираме подсъзнанието!

Проф. д-р Брус Липтън е клетъчен биолог, добил световна популярност с новаторските си изследвания и книгата си носител на фундаменталното познание за епигенетиката и новата биология – “Биология на убежденията”. Днес той е доказан авторитет, международно признат лидер в света на новата наука и духовното познание.

Брус открива с изумление светa на клетъчната биология още във втори клас, когато още с първия поглед през микроскопа установява, че клетките се държат като миниатюрни човешки същества. Оттогава той се посвещава на изучаването на живота на клетките в дълбочина. Дълги години преподава на студентите по медицина старите схващания, че гените контролират билогията, до един пределен момент през 1970г., когато решава, че повече не може да преподава неистинна наука. Неговите наблюдения и открития за живота на клетките, фундаментално се различават от общоприетите концепции, изучавани в учебниците. Отдава се на новата наука, която 20 години по-късно получава официална идентичност, признание и наименование – “епигенетика”.

Неговата книга наскоро отбеляза 10-тата си годишнина. 10 години през които знанието се е развивало, доусъвършенствало и надграждало. Бил е изкушен да промени заглавието на “Биология на убежденията и надеждата”. Надеждата, казва той, е нещо което ни убягва, а е толкова важно. В съвременния свят, човек лесно би могъл да се загуби в илюзията на медиите и новините които обрисуват света като едно ужасно, много опасно и безнадеждно място. В някаква степен, бихме могли да повярваме, че е безнадеждно, ако не сме наясно какво се случва.
Истината е, че ако погледнем към голямата картинка, ще се уверим, че живеем в изключителни времена. И ако кажем, че живеем в период на масово унищожение и измиране – няма да сгрешим. Известни са 5 периода досега в историята на планетата Земя в които са се случвали катаклизми, причинили масово унищожение и измиране на живота населяващ планетата – от 50 до 90%. Най-скорошното подобно събитие, науката отдава на астероид унищожил живота в ерата на динозаврите. По време на предишното такова събитие, измирането е било причинено от множество земни катаклизми – земетресения, вулканична дейност. Но сега, в този настоящ момент, ние живеем по време на шестото масово измиране на живота на Земята. От 1970г. досега са изчезнали 62% от животните населяващи планетата. С този темп, науката предвижда до 2024г. да няма никаква риба във водните басейни. А причината този път да живеем насред 6-тото масово унищожение, е човешкото поведение. Човешкото поведение, което излиза извън разумните граници на опазване и използване на наличните ресурси. Човешкото поведение, което прогресивно и неуморимо заличава живота на планетата. За да се случи промяна тук, е необходима огромна промяна и еволюционен скок в развитието на човешкото съзнание, емоционално, интелектуално, духовно. Изправени сме пред възможността да инициираме огромен скок в човешката еволюция и то не на физическо ниво. Това е еволюция на съзнанието. Променяме начина по който се отнасяме един към друг, начина по който се отнасяме към цялата планета. Това е зов за пробуждане! 

Всички ние се придвижваме и то бързо, и осезаемо към ново състояние, ново ниво на съзнанието. Досега всички ние сме били ограничавани от програмирането на съзнанието ни, без дори да подозираме за това. Много хора гледат на филма “Матрицата” като на фантастичен филм. А той е абсолютната истина, това е научно-популярен филм. Всички ние сме програмирани и това не е задължително нещо лошо. Негативното програмиране е неприятната част. Но една друга част е необходимост. Ето ви пример: ражда се дете и то трябва да стане член, да се интегрира в това семейство и общността. Законите на една общност се променят гъвкаво и гените няма как да носят информацията нужна за успешното адаптиране. За да  станем пълноценни членове на семейството и общността, ние трябва да “свалим” модели на поведение. Първите 7 години мозъкът на детето функционира на ниски честоти (лесно могат да се измерят с енцефалограф), които са характерни за състояние на дълбока хипноза. Ако изпозваме тази метафора – когато си купите нов модерен телефон, не очаквате да започнете да го използвате пълноценно с него с изваждането от кутията. Първо трябва да свалите и инсталирате всички програми, за да можете да си служите и играете с него. Същото се отнася и до човешкото същество.

Природата е гениална – тя ни дава цели 7 години в които сме в хипнотично състояние, наблюдаваме, сваляме информация и инсталираме програми в подсъзнанието си. Наблюдаваме и запаметяваме в подсъзнанието модели на поведение на другите хора около нас – родители, учители, заобикаляща среда.

За съжаление, всеки психолог ще ви каже, че поне 70% от тези придобити програми за деструктивни, обезсилващи, самосаботиращи, ограничаващи. Много от тези програми са изпълнени със самокритика, защото години наред нашите родители са ни критикували и подтиквали да бъдем по-добри отколкото показваме, че сме. Родителите често опитват да мотивират детето, да го подтикнат да се справя по-добре, да се старае повече. Често казват неща, които не мислят буквално, като “ти не си достатъчно добър” (сега, не попринцип), или “ти не заслужаваш” (сега, не завинаги). Но детето няма тази способност за разсъждение и анализиране на информацията. То чува и възприема всичко буквално. И в подсъзнанието се записва и отпечатва програмата “Не ставам за нищо. Не съм достатъчно добър. Не заслужавам”. Ние оперираме от гледна точка на тази програма в подсъзнанието и създаваме реалност базирана на подсъзнателните програми. 

Тази фундаментална истина влияе буквално върху всеки аспект на живота ни, включително на физическото ни здраве.

Научен факт е, че само 1% от заболяванията се дължат на гените. Над 90% от всички заболявания в съвремието ни, нямат нищо общо с генетиката, а са свързани с начина на живот, възприятията и вярванията които имаме за света.

Досега научната общност вярваше и твърдеше, че гените са факторът който определя физическото ни здраве, характера, поведението, емоционалната и интелектуалната зрялост. Ето какво ме научиха клетките, още през 1970, казва Брус: не гените са нещото което контролира реалността. Средата в която се намират клетките оказва влияние върху клетките, тяхното развитие и проявление. В експеримент в който слагаме в различни съдове три напълно генетично идентични клетки, но средата в която пребивават е различна, получаваме три напълно различни резултата: мускулни, мастни или костни клетки. Още тогава осъзнах тази фундаментална истина: не гените контролират съдбата на клетките, а средата!

Тялото на всеки от нас е гигантска общност в която живеят 50 трилиона различни индивида – 50 трилиона клетки! И ако в научен експеримент имаме изкуствена течност, среда в която клетката живее, то вътрешната среда за клетките, е кръвта. Знаем, че химичният състав на кръвта се изменя, съответно – създава различна среда за клетките. А какво контролира химичния състав на кръвта? – Нервната система е големият контрольор и регулатор на химичните процеси. А ето и най-големият въпрос: как мозъкът решава какви хормони, какви химикали да изтласка в кръвта? Ето и отговорът:

Каквато и картинка за света и за себе си има човек в съзнанието си, мозъкът я разчита и пресъздава във вид на вътрешна биохимия с която насища тялото, за да може то да пресъздаде картинката на свой ред.  Ето това контролира генетиката и биологията ни. 

Когато човек е влюбен и има в ума си положителна и радостна картина, мозъкът насища тялото ни с хормони на щастието и растежа. Когато обаче същият човек е изправен пред стресираща, негативна гледка, хормоните са съвсем различни – хормони на стреса, възпалителни вещества, химикали които променят биологията и генетиката мигновено. Начинът по който виждаме света в ума ни, е начина по който създаваме тялото си. Ние го създаваме сами. 

Човек който има сърдечен проблем, е програмиран да вярва, че не е компетентен да работи със собственото си сърце, отива на лекар и чака той да оправи сърцето му. 90% от сърдечно-съдовите проблеми нямат нищо общо с идеята, че нещо в тялото не функционира правилно. Просто човек има тази картина в ума си, която е отговорна за създаването на биохимична среда, въздействаща на клетките така, че да създадат сърдечно заболяване. По същата логика, над 90% от раковите заболявания се дължат на начина на живот и възприятията, не на гените! Ето един интригуващ научен факт: осиновени деца в семейства в които има история на ракови заболявания, се разболяват по същия шаблон от същите ракови заболявания характерни за семейството, както и генетично принадлежащите към този род деца. Как става това, след като осиновеното дете идва от съвсем различен генотип? Общото нещо е средата, програмирането.

Със силата на програмирането, човек може да се спаси от едно такова заболяване: променяйки средата, възприятията си, системата от вярвания. Така както си създал своите възприятия и вярвания, така и можеш да ги промениш. 

Живеем във време на промени, което изисква да се пробудим. Съзнателният ни ум е този, който знае какво иска от живота – искаме да сме здрави, щастливи, успешни, да се чувстваме добре. Но онази по-силната част от ума е подсъзнанието – онази част от ума която е била програмирана в първите 7 години. Ако в по-голямата част от деня сте на “автопилот” – задълбали сте се в себе си, мислейки, анализирайки, или просто разсеяни, то тогава кой държи контрола върху ежедневните, дребни неща?

Отговорът е “Автопилотът – подсъзнанието”. А знаете ли каква част от деня се контролира от автопилота? – 95%! И тъй като програмите от подсъзнанието ни се възпроизвеждат спонтанно, без ние да обръщаме внимание, дори не забелязваме това поведение. Представяте ли си – възможно ли е през 95% от времето ни ние да се самосаботираме? Да оперираме от позицията на програмите получени от семейството ни и други външни хора, без дори да ги забелязваме? 95% от живота ни идва от другите хора, не от нашите съзнателни желания, копнежи и цели!

Ето защо филмът Матрицата е толкова буквална истина! Ние живеем в програмиран свят. Светът който преживяваме и създаваме е директно, буквално пресъздаване на програмите които имаме. И ако си мислите, че това е нов научен факт, открит едва наскоро, много грешите. Това е добре известна истина от повече от 400 години назад. Колко религиозни и социални общности вземат децата още в невръстна възраст и ги обучават (програмират)? И 95% от живота на зрелия човек след това произлиза от 7-те години програмиране. Наистина е време да осъзнаем тези истини и да се събудим. Когато вземем червеното хапче и се пробудим, изживяваме т.нар.  “ефект на медения месец” – присъстваме съзнателно във всеки миг, наслаждаваме се на себе си, на живота, на общуването.  Ако успеем да присъстваме в живота повече със съзнателната си част и създаваме света си от позицията на пълна осъзнатост, ще създадем Рай на Земята.

И тук изниква логичният въпрос, знаейки всичко това: Какво е решението? Дали да се стремим да бъдем по-често и повече време в съзнателно състояние на ума, вместо тези клети 5% от времето? Или да се стремим да препрограмираме подсъзнанието си? – Който и от двата подхода да възприемем, те ще ни свършат работа. А защо не и двата? Когато започнеш да присъстваш повече време осъзнато в живота си и преживяваш този ефект на медения месец, ти летиш, откриваш един нов свят. Но дори и той има своите предели. Защото рано или късно се сблъскваш със саботажите и лимитите заложени в подсъзнанието. Наистина е трудно да присъстваш 100% съзнателно в ежедневието си. В момента в който започнеш да мислиш, се връщаш назад към добре познатите програми. Дните ни са изключителни динамични, ангажирани, ставаме все по-добри в мултитаскинга и това отнема съзнателния ни фокус върху ежедневието. Меденият месец изчезва, връзките започват да се разпадат, и ти отново започваш да се държиш като другите хора, чиито програми си допуснал в подсъзнанието си в първите 7 години от живота си.

И ето тук стигаме до най-важната част: Как да препрограмираме негативните програми в подсъзнанието ни? ИМА НАЧИН! Трябва да препрограмираш подсъзнанието по познатия му начин по който учи и възприема програми!

Нека още сега елиминираме една илюзия: да говориш на себе си с позитивни утвърждения е неефективно и разочароващо.

Съзнанието ти е духът, съзнателната ти част. Говорейки съзнателно, ти говориш с тази част. А онази студена, автоматизирана машина която е подсъзнанието, не разбира от този език! Никой няма да реагира ако просто опитваш да говориш на подсъзнанието. Стигаме до трите фундаментални метода чрез които подсъзнанието учи.

• Хипноза – начинът по който сме учили през първите ни 7 години. Не е нужно да ползвате хипнотерапевт за тази цел. Просто използвайте онзи особен момент който разделя будното състояние от дълбокия сън и си пуснете аудиозапис който може да запише нова позитивна, утвърждаваща програма в подсъзнанието ви. Повтаряйте това достатъчно често и ще имате нова програма в суперкомпютъра.
• Практикуване на ново поведение. Създавате нова практика, ново поведение. И я повтаряте, тренирате я, отново и отново. Също както създаваш и постепенно изграждаш навика да шофираш кола. След достатъчно повторения, това се превръща в нова програма, в навик. Просто го изпълняваш и не мислиш за него. Ако искаш нов начин на живот – просто го практикуваш докато не стане навик. Това е подсъзнателният ум – набор от навици. Намери шаблон който ти допада и започни да го възпроизвеждаш, докато не се превърне в истина. И първият, и вторият начин изискват време. Нужни са доста повторения.
• Третият начин е истинско вълшебство. Нова наука наречена “Енергийна психология”. Тази наука дава възможност за “супер учене” на подсъзнанието. (Най-разпространени методи на енергийната психология са ТЕС и Пренареждане на Мартицата.  Горещо препоръчвам практическия наръчник “Изцели живота си с ТЕС и Пренареждане на Матрицата. Книгата ще те води стъпка по стъпка в изцелителния процес)) Навярно сте виждали хора които четат толкова бързо книга, колко бързо показалецът им се движи по страниците. Супер-четене, което ти позволява да прочетеш цяла книга за броени минути. По сходен начин енергийната психология позволява да се препрограмира подсъзнанието. Сваляш и инсталираш нови модели на поведение в рамките на часове и минути.

Това не е глезене, а необходимост. Нужно е да премахнем негативните програми в подсъзнанието си и да инсталираме там нови, утвърждаващи програми. Дължим го на себе си, освен ако не искаме да се сблъскаме с крайните последствия на проблема с 6-тото измиране на живота на тази планета. Програмирането с което сме дошли тук, ни подтиква към самоунищожение! А на индивидуално ниво, всеки от нас се сблъсква с различни проблеми – със здравето, любовта, комуникацията, работата и реализацията. Всяка област в живота в която страдаме е просто отражение на наличието на деструктивна програма и липсата на подкрепяща такава. Щом програмите ни управляват 95% от ежедневието ни, то там където страдаме – просто не разполагаме с правилните програми. Ако нещо се случва с лекота в живота ни, то е защото разполагаме с програма която го подкрепя.

Няколко думи и за новата революционна наука Епигенетика

Какво е ДНК? – Молекула съдържаща линеед код, информация за това как се създават протеини – физическите тухлички изграждащи тялото. Тялото е изградено от стотици хиляди блокове протеини. Като един гигантски пъзел с много частички. Различните начини по които се съчетават тези парченца от пъзела създават различни видове клетки- кожни, мускулни, мозъчни и т.н. Епигенетиката казва: клетките не се влияят от гените, а от сигналите идващи от заобикалящата среда. Но как е възможно това след като имаме ДНК отпечатък? Да, първичният отпечатък е там. Но постоянно променящата се среда внася промени, а генетиката се променя и нагажда към нея. Този дълъг линеен код който представлява ДНК бива копиран, пренареждан, наставян, променян – има над 30 000 вариации в които може да се пренареди. Ако сте родени с мутирал ген, той няма да изчезне. Но неговото проявление ще зависи от средата! В подходящата среда “разчитането” на гена може да се прояви като напълно нормален полезен, напълно здрав протеин. По същия начин можем да вземем напълно здрав ген и да го сложим с неподходяща, деструктивна среда. Ако възприятието за заобикалящата среда е стресиращо, ето тогава започва развитието на болестта. Така че епигенетиката не променя генетичния ви код, тя само сменя начина по който се разчита кода. А той се разчита на базата на нашата рекция спрямо обкръжаващата среда. Не се бориш с болестта с радиация, химикали и хапчета, а просто променяш начина по който реагираш на околния свят. Ето така се случват спонтанните ремисии на “страшните болести”. Сменяш средата, променяш възприятието, решаваш, че ще се наслаждаваш на живота и болестта си отива. Вътрешната химия на тялото се променя и адаптира, за да може да отговаря на картинката която имаме в ума си. И това променя всичко.

Когато стигнеш до изумителното откритие, че ти не си продукт или жертва на гените си, наистина сам управляваш живота си – биологията, емоциите, поведението, връзките, реализацията си, нима не би искал да овладееш това умение майсторски? И ето пак се връщаме към съществената ни задача – преди да се захванем да спасяваме света, нека разчистим собствения си двор. В наша полза е да разчистим и да се освободим от негативните програми които сме възприели в подсъзнанието си, деструктивните вярвания и изкривени възприятия.

Независимо дали вашето вярване е положително или отрицателно, подсъзнанието ви възприема тази картинка за абсолютната истина и старателно започва да я превръща в реалност. ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ КАРТИНКАТА?

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея

Източник: brucelipton.com