Да си прав или щастлив – какво избираш?

Случва ли ви се често да ви апострофират? Да спорят с вас? Да ви поучават? Мъдро и дълбокомислено да оборват мнението ви, давайки ви напътствия и наставления, просветлявайки ви колко много грешите?

И вие чувствате тази дълбока несправедливост, тази грешна теза отсреща, това вбесяващо неразбиране. Надига се нуждата да обясните, да оспорите, да защитите, да докажете правотата си!

Откъде – накъде! Този… този дървен философ насреща, който говори нелепости! Нима не вижда правотата ви, нима не разбира колко мъдра е тезата ви, пропита с житейска истина и правдивост! Как може да се противопоставя на очевидното, да се хвърля в схватка, използвайки някакви нелепости! Как може така сляпо да подминава истината!?

Трябва да отговорите. Трябва. Веднага. Използвайки целия арсенал факти, аргументи, научна обосновка даже. Трябва да защитите позицията си, да му обясните къде греши, да го вкарате в правия път, на всяка цена да докажете тезата си, да бъдете отгоре. Да сте прави. Признати. Да олекне и се усети благото отпускане – Да, прав съм.

И защо? 🙂 Защо ви е нужно това? Дори да сте абсолтно прави в позицията си. Мислите ли, че на някой отсреща му пука за това? Че ще чуе? Че ще вземе нещо ценно от общуването с вас?
Или просто ще изгубите още ценни минути и часове в изцеждаща енергията безмислена схватка.

Хайде наистина, задайте си този въпрос – Защо ми е толкова важно да изляза прав в спора с този човек? Защо изобщо е нужно да споря? Какво ще спечеля?

Понякога е наистина трудно човек съзнателно да се справи с такъв модел на поведение, той е дълбоко вкоренен в подсъзнанието. И за това си има причини.

Ако е толкова тежък този модел, причините могат да се връщат назад в детство, в което фигурата на много изискващ, недоволен, взискателен родител е вменявал с постоянство усещането за недостатъчност, убеждението “Не съм достатъчно добър и трябва да се докажа”.

Амбициозните родители, които са вечно недоволни и изискват още, и още, и още; критикуват и недоволстват, обвиняват и наказват, поставят основите на едно много изцеждащо силите поведение и себеусещане. Тогава се заражда защитното поведение “Трябва да се докажа”. И то се отнася до всяка област на живота – било то потребност да бъдем изрядни в дома си, в кариерата си,  във връзката си; да постигаме нови и нови върхове (но те никога не са достатъчни), да докажем знанията, уменията и талантите си. И да докажем мнението си. На всяка цена.

Би могло тежкият модел дори да се връща още по-назад – до самото раждане или вътреутробното развитие. Както неотдавна писах – раждането на човек може да остави ярки следи и да “преопредели” много модели на поведение, чувстване и общуване в зряла възраст. Едно дете родено със спешно секцио например,  обикновено има много силна и настоятелна гледна точка за това, което счита за правилно. Тези хора изпитват подсъзнателен страх, че някой ще им отнеме правото да извървят своя път, по начина, който считат за правилен (което и буквално се е случило по време на раждането им). Могат да имат усещането, граничещо с параноя, че някой все им се пречка, прекъсва ги и нарушава сигурността им (в крайна сметка, дома им – утробата е бил срязан, а те са били измъкнати насила навън). Могат да се разсейват лесно и да не съумяват да довършват започнатите задачи. Когато се усетят притиснати, могат тотално да откажат да изпълнят задача. Вечно имат усещането за провал, въпреки, че се справят със задачи, с които другите не успяват. Умеят да намират short cut в трудни ситуации. На тях им е много важно да бъдат прави, и да бъде зачетено правото им да вършат нещата по собствен начин!

И всичко това в описаните горе случаи, когато сме особено силно и болезнено вкопчени в потребността да бъдем прави, се повлиява успешно с похватите на Енергийната психология – ТЕД и Пренареждане на Матрицата. Даже това е една от често срещаните теми по които работим успешно с учениците и клиентите ми.

Но извън тези теми, които са трудни за трансформиране когато си сам? Когато е достатъчно единствено осъзнаването и мъдрото отръпване? Когато си наясно, че един такъв спор само отнема, а нищо не дава? Тогава какво?

Искате да сте прави или искате да сте щастливи?

И ето ви още една подсказка: Авторитетът, по-силният човек, никога не дава обяснение, нито се оправдава. Закачите ли се на кукичката, давайки обяснения и търсейки правота, автоматично преминавате в слаба позиция.

Това ме присеща за една мини-притча:

Попитали един мъдър столетник: – Как успяхте да доживете дълбока старост?
– Никога не споря – отвърнал старецът.
– Но това е невъзможно! – възкликнал питащият
– Вие сте абсолютно прав…

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!