Д-р Ибън Алегзандър и неговата Карта на Рая

КАРТА НА РАЯ

Доказателства за съществуването на Отвъдния свят

от Ибън Алегзандър

След бестселъра „Доказателство за рая“ – книга, която предизвиква истинска сензация след излизането си, Издателска къща „Хермес“ пусна на пазара и „Карта на рая“. В нея д-р Ибън Алегзандър продължава да изследва темата за безсмъртието на душата. Тезата му се припокрива с твърденията на най-големите духовни учители, философи и учени.

В „Карта на рая“ д-р Алегзандър ще продължи да изследва темата за безсмъртието на душата. Тук ще откриете истински истории за живота след смъртта, които често се припокриват с твърденията на някои от най-големите духовни учители, философи и учени. Оказва се, че във времето и пространството съществува единомислие относно пътуването на душата отвъд и нейното безсмъртие. В тази книга д-р Алегзандър говори за рая като за действително място и ни показва, че сме забравили, но най-накрая си припомняме кои сме наистина и каква е нашата съдба.

За автора

СЪЗНАНИЕТО Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАГАДКА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Д-р Ибън Алегзандър е известен неврохирург с дългогодишен опит като преподавател в Медицинската академия в Харвард и неврохирург към Детската болница в Бостън. Направил е многобройни мозъчни операции и е автор на стотици статии за устройството и функционирането на човешкия мозък. Винаги е смятал, че мозъкът поражда съзнанието, но само докато не изпада в кома и не преживява неща, за които науката няма обяснение. Вече вярва, че „смъртта на тялото и на мозъка не означава край на съзнанието“.

Преживяванията си той описва в книгата си „Доказателство за рая“, която предизвиква истинска сензация след излизането си на книжния пазар през есента на 2012 г. Оттогава е начело на класацията на „Ню Йорк Таймс“, като се превръща в една от най-продаваните и обсъждани книги в Америка. Правата за книгата вече са закупени от 39 държави. Discovery и BBC са направили документални филми за необикновения случай на Ибън Алегзандър, а след оспорвано наддаване между няколко филмови студии, „Юнивърсал Пикчърс“ придобиват правата за създаване на пълнометражен филм. Водещи медии – като „Нюзуик“, Ей Би Си, „Ню Йорк Таймс“ и много други, отразяват невероятната история на Ибън Алегзандър.

Той твърди, че раят съществува, и може да го докаже. Ученият вярва, че смъртта не е край, а само преход към други измерения.

Статиите в „Нюзуик“, които описват случая на д-р Ибън Алегзандър, предизвикват огромен интерес и яростна полемика както сред научната общност, така и между обикновените хора.

ИСТИНСКО МЕДИЦИНСКО ЧУДО

На 10.12.2008 г. д-р Ибън Алегзандър е откаран в спешното отделение с мистериозна болест, за която лекарите не могат да намерят обяснение. Скоро след това изпада в кома. Болестта се оказва изключително рядка форма на бактериален менингит, от която страдат един на всеки 10 милиона. Още по-странното е, че това е болест, от която боледуват само децата. Единственият начин възрастен човек да се зарази с нея е вследствие на хирургична мозъчна интервенция, каквато Ибън не е претърпявал.

След една седмица в кома шансовете му за възстановяване са сведени почти до минимум. Тази болест е толкова агресивна, че разрушава мозъка и е причина за смъртността в над 90% от случаите. Дори в случай че излезел от комата, Ибън е щял да бъде във вегетативно състояние. Затова, когато той не само отваря очи, но и започва да говори разумно и свързано, това се възприема като истинско медицинско чудо. Ибън Алегзандър започва да разказва за преживяванията, които е имал в едно друго, по-висше измерение, където е познал Бога. Преживяванията на прага на смъртта са често срещано явление при пациенти, разминали се на косъм със смъртта. И макар че има изумително сходство в разказите на пациентите с подобни преживявания, медицинската общност и до днес твърдо отказва да приеме тези разкази като доказателство за съществуването на алтернативни светове, а твърди, че са резултат от несъзнателна мозъчна дейност.

В случая с Ибън Алегзандър обаче подобно обяснение е невалидно: вследствие на болестта му неговият мозък не е функционирал.

Ибън Алегзандър е бил поразен от ярките багри на света, в който се е озовал. Там срещнал ангелски същества, можел е да общува телепатично и е чул неземна музика.

ДА ПОЗНАЕШ БОГА

Бактериалният менингит разрушава мозъчната кора – онзи дял от човешкия мозък, който е пряко свързан с нашата способност да мислим и чувстваме, с всичко онова, което ни прави хора. По време на дълбоката кома на Ибън, тази част от мозъка му, разяждана от менингита, изобщо не е работила. И все пак той има преживявания, които за него са по-ярки и истински от всичко случващо се в „реалния“ свят.

За него, като неврохирург, случилото се е напълно необяснимо и противоречи на всичко, което до този момент е знаел за функционирането на мозъка. Според него, а и според официалната наука, човешкото съзнание е функция от мозъчната дейност. Ако обаче това не е така? Ако има едно по-висше съзнание, неподвластно на времето и пространството, което е

истинската същност на човека? За Ибън Алегзандър, типичния западен учен, който никога не е приемал сериозно съществуването на Бога и на живота след смъртта, подобно преживяване е истинско откровение.

Случилото се с Ибън е от ключово значение за разбирането на природата на човешкото съзнание. Ибън получава няколко важни послания, идентични за всички, преживели близки до смъртта състояния, а именно:

• обичани сме безусловно;
• няма от какво да се страхуваме;
• няма грях, а само житейски уроци, които трябва да усвоим.

Преживяването на Ибън Алегзандър кара и най-заклетите скептици в науката (какъвто преди това е бил и самият той) да преосмислят своята позиция за реалността на преживяванията на прага на смъртта, за естеството на човешкото съзнание, за

съществуването на други светове и безсмъртието на душата.

Преживяването на д-р Ибън Алегзандър е най-странното, за което съм чувал за повече от четири десетилетия на изследването на този феномен. Той е живото доказателство за съществуването на живот след смъртта.

Д-р Реймън Муди, автор на „Живот след живота“

.

Откъс от книгата:

* * *

Завръщайки се от своето пътуване (което само по себе си бе чудо, подробно описано в книгата ми „Доказателство за рая”), в много отношения се чувствах като новороден. Не помнех земния си живот, но много добре разбирах къде съм бил. Трябваше отново да науча кой съм, какъв съм и откъде съм. Старите ми земни знания се връщаха постепенно, с дни, със седмици, като нежно падащ сняг. Възстанових си думите и езика в рамките на часове и дни. Благодарение на любовта и нежните грижи на семейството и приятелите ми останалите спомени се върнаха. Отново бях част от човешката общност. След осем седмици си възвърнах изцяло предишните научни знания, включително опита и наученото в над двадесетгодишната ми практика като неврохирург в университетски болници. Това пълно възстановяване си остава чудо, за което съвременната медицина няма никакво обяснение.

Но бях друг човек, различен от преди. Нещата, които видях и изпитах, докато бях извън тялото си, не избледняха като сънища или халюцинации. Те останаха. И колкото повече време минаваше, толкова по-ясно разбирах, че случилото се през онази седмица, прекарана извън физическото ми тяло, бе пренаписало всичко, което си мислех, че знам за съществуването, живота и Вселената. Образът на момичето върху крилото на пеперудата остана в мен, както и всички други необикновени неща, които бях видял в отвъдните светове.

Четири месеца след като излязох от комата, получих снимка по електронната поща – на биологичната ми сестра Бетси, която никога не бях виждал, тъй като съм бил осиновен в ранна възраст, а Бетси бе починала, преди да потърся и да се срещна с биологичното ми семейство. Снимката бе на Бетси. Но тя бе и на някой друг. На момичето върху крилото на пеперудата.

В мига, в който осъзнах това, почувствах кристална яснота. Сякаш откакто се бях върнал, съзнанието и душата ми бяха в някакво аморфно състояние като какавида на пеперуда: не можех да се върна към това, което бях преди, но не можех и да продължа напред. Бях блокирал.

Онази снимка – както и внезапният шок, когато разпознах образа – бе потвърждението, от което се нуждаех. В онзи момент се върнах в стария земен свят, който бях оставил, преди да изпадна в кома, но като изцяло нов човек.

Бях прероден.

Същинското пътуване тепърва започваше. С всеки изминал ден ми се откриват все повече неща – чрез медитация, посредством работата ми с нови технологии, които, надявам се, ще улеснят достъпа на други до духовния свят (виж Приложението), както и в разговорите ми с хората, които срещам по време на пътуванията си. Много, много хора са съзрели и преживели същото като мен. Те искат да споделят историите си, а аз обичам да ги слушам. За тях е поразително това, че дългогодишен представител на материалистическата научна общност може да промени диаметрално позициите си. Съгласен съм с тях.

Като лекар с дългогодишна кариера в уважавани медицински институции като Дюк и Харвард, аз бях съвършеният скептик. Ако някой споделеше с мен, че е имал ПГС или е видял починалата си леля, която му е казала, че с нея всичко е наред, бих го погледнал със съчувствие, но определено бих отвърнал, че това са фантазии.

Безброй хора имат такива преживявания. Срещам ги всеки ден, не само на мероприятията, които организирам, но и на опашката зад мен в „Старбъкс” или седящи до мен в самолета. Заради въздействието на книгата ми „Доказателство за рая” хората чувстват, че могат да разговарят с мен за тези неща. Винаги се удивявам на забележителното единство и последователност на това, което ми разказват. Откривам все повече и повече прилики между казаното от тях и това, в което са вярвали хората в миналото. Откривам нещо, което древните много добре са познавали: небето ни прави човеци. Ние забравяме това на свой собствен риск. Без познанието за много по-висшия свят, откъдето сме дошли и където отново ще отидем, когато умрат физическите ни тела, ние сме изгубени. Онази „златна нишка” е връзката с небето, която прави живота тук долу не просто поносим, но и радостен. Без нея ние сме изгубени.

Моята история е парченце от пъзела – още един намек от Вселената и от любящия Бог, че науката и религията вече нямат водещо място и че най-накрая по-добрите, по-дълбоки аспекти на науката и духовните усещания ще създадат свещен съюз. В настоящата книга споделям това, което научих от другите – древни философи и мистици, съвременни учени и безброй обикновени хора като мен, – за онова, което наричам Даровете на Небесата. Тези дарове са ползите, които извличаме, когато се отваряме за единствената, най-велика истина, известна на хората преди нас: отвъд света, който виждаме наоколо всеки ден, съществува друг, много по-голям и по-висш. Този по-висш свят ни обича повече, отколкото можем да си представим, и ни гледа всеки миг, надявайки се, че ще забележим знаци за съществуването му в заобикалящата ни действителност.

За няколко секунди ми се стори, че цялото купе се изпълва със светлина. Това е единственият начин, по който бих могъл да опиша този момент, защото нямаше какво да се види. Почувствах се завладян от страхотно усещане за смисъла да съществуваш с любящо, триумфиращо, искрящо предопределение. Никога преди не съм се чувствал по-смирен. Никога не съм се чувствал по-въодушевен. Завладя ме необикновено, поразително чувство и ме изпълни с възторг. Усетих, че с човечеството всичко ще бъде наред – колко слаби са думите! Думата „наред” е изключително бедна. Всички хора бяха великолепни, сияйни същества, които накрая щяха да се проникнат от безпределната радост. Красота, музика, радост, неизмерима любов и неописуемо величие – те щяха да наследят всичко това. То бе тяхното наследство.

Тази история се случи преди повече от петдесет години, но дори сега се виждам в ъгъла на онова мрачно третокласно купе, осветявано от слабата светлина през обърнатите мрежи на газените фенери над главите ни… След няколко мига величието изчезна – остана само едно необикновено усещане. Обичах всички в онова купе. Сега звучи глупаво и наистина се изчервявам, когато го пиша, но тогава имах чувството, че бих умрял за всеки един от пътниците в онова купе.

Целият ми живот е бил търсене на принадлежност. Като син на дълбоко уважаван мозъчен хирург постоянно живеех с мисълта за обожанието, граничещо с благоговение, което хората изпитват към хирурзите. Те боготворяха баща ми. Не че той насърчаваше това. Беше скромен човек и силно вярващ християнин, който в работата си се възприемаше като лечител с твърде много задължения, за да се самовеличае. Удивявах се на неговата кротост и дълбокото му усещане за собствено призвание. Не исках нищо друго, освен да съм като него; да съм му равен, да стана част от медицинското братство, което за мен бе свещено и ме привличаше.

След дълги години сериозна работа спечелих мястото си в това светско братство-сестринство на хирурзи. Но духовната вяра, толкова естествена и характерна за баща ми, на мен ми убягваше. Както много други хирурзи в съвременния свят, бях специалист по физическите аспекти на човешкото същество и напълно и невинно невеж за духовната му страна. Просто не вярвах, че съществува такава.

Тогава дойде преживяването на границата на смъртта, през 2008 година. Това, което се случи с мен, е илюстрация на случващото се с всички нас като култура; във всяка отделна история, споделена от хората, които срещам, се проектира общата ни участ. Всички ние носим в себе си спомен от небето, скрит дълбоко в самите нас. Целта на тази книга е да извади този спомен на повърхността и да ви помогне да откриете вашата собствена карта към това най-истинско място.

Благодарим ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!