Най-малкото добро
Помните ли онази Божествена повеля, дето повелява “Обикни врага си”? Колко странна, далечна и неизпълнима звучи в днешния, модерен свят. Бихме могли да я тълкуваме по различни начини, та дори бихме могли да припознаем самите себе си в ролята на “врага”. Защото не сме ли ние сами на себе си най-големите врагове? – С огромните си изисквания и самокритика, вечно самосаботирайки се, изпълнени със страхове, съмнения и несигурни крачки… Но понеже най-трудно ни е сами да познаем себе си, нека първо опознаем другите около нас. Лесно е да обичаме хора които са ни мили, приятни, близки до нас и добре настроени. Ами онези, които ни гледат накриво, които ни кроят злочестини, които може би искат да ни навредят, или ни мислят лошото? Онези които ни додяват, които ни възмущават, наскърбяват, погнусяват?
Към най-сладката награда – Божествената любов, води път по който малцина са готови да поемат, а сред тях – още по-малко успяват да го извървят. Обиквайки онези другите, далечните, презрените и отхвърлените (без да се преструваме, жертваме или изменяме на себе си), всъщност стъпваме на най-краткия път към безусловната Любов, себе си и Бога.
Ето какво казва Учителят Дънов:
“Ако искаш да изпълняваш Божията воля, ще я изпълниш такъв, какъвто си в момента. Няма защо да чакаш да станеш учен, богат, силен, че тогава да я изпълниш. Това е все едно, да се запознаеш с човека, само когато разбереш, какъв е той. Казваш си: Ако е добър, честен, праведен,богат, ще се запозная с него. Ако няма тия качества, няма да се запозная. Не е така. Когато срещна един човек, аз искам да видя, кое е най-малкото добро, което той носи в себе си. А дали е светия, учен, богат, това не ме интересува. Това всеки може да види. Важно е да видиш в човека най-малкото добро, което никой не може да види.
Често ме запитват: Какво виждаш в хората, които те обикалят? – В тях виждам най-малкото добро. Където е най-малкото добро, там е Бог. Когато и ние се запитваме, защо Бог се интересува от нас, отговарям: Бог се интересува от нас за най-малкото добро, което е скрито в нашата душа, в нашия дух, в нашия ум и в нашето сърце. Ако не е така, не може да се обясни, защо Бог се интересува и от грешника. Значи, и в грешника Той вижда най-малкото добро, скрито някъде от погледа на обикновените хора. Това може само да ви насърчи. Казвате: Кой може да угоди на Бога? Не се старайте да угаждате на Бога. Първо угодете на себе си и на своя ближен. Ако можете да угодите на себе си и на своя ближен, ще угодите и на Бога. Дойде ли до мене, аз първо угаждам на Бога. – Как Му угаждаш? – Като върша това, което ми е неприятно. Питат ме: Защо търпиш тия хора около себе си? – Защото искам да угодя на Бога. Аз търся в тях най-малкото добро и, като го намеря, виждам, че в Божия закон няма никакво изключение. Така се създава вътрешна връзка между мене и хората. Тая връзка никога не се къса. Ако и вие постъпвате така, ще знаете, че човек не е това, което виждате отвън.
Да намериш малкото добро в човека, това значи, да поставиш отношенията си с хората на такава основа, която нищо не може да разклати. Това значи, да поставиш живота си на канара, която никакви бури и ветрове не могат да разклатят. На тая основа може да градите своето велико бъдеще. Поставите ли за основа на своя живот богатството, силата, знанието, нищо няма да постигнете.
Малкото добро /Живият порядък/, 22 юни 1932 г., Учителя Беинса Дуно”
Преди да вдигнеш ръка към другия, преди да го охулиш, нагрубиш, подминеш или да го нападнеш с думи или дела – влез в образа му, в обувките му, в сърцето му, почувствай какво е да си той. Човек не е това което виждаш отвън. Отвън виждаш само една обвивка, едно отражение на теб самия, на външни променливи обстоятелства, на вътрешни страхове, копнежи, любови, разочарования. Виждаш през филтрите на твоите собствени преживявания, възприятия и убеждения. Той е само твое отражение и зад всички тези привидности се крие най-малкото добро. Онова което ни свързва, онова което ни определя като хора, онова което ни свързва с Дома, с Бога. Потърси най-малкото добро в него, онова дето е скрито за повечето хора. А то е скрито зад воали от обида, горчилка, страх, рани. Обикни другия, намери божественото в него, намери доброто и искрицата която да почиташ и обичаш. Защото тя е същата в теб.. Защото там ще намериш Бог. Обикни другия, за да обикнеш и себе си. И да познаеш Бог.
Благодарим ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!
