Видим ли е средният път?

С новата година и зимата дойде и един нов и много особен период в колективно ни израстване като осъзнати същества. И аз като наблюдател и водещ записки по процеса на пробуждане на Новия свят, отдавам нужното внимание на това явление.

Трудно ми е го до опиша в думи и етикетчета, но се надявам да усетите енергията и да доловите визията отвъд думите. Съвсем наскоро споделих във фейсбук, че “все по-трудно ми става да слагам етикетчета на нещата. Това било лошо, пък онова – добро. Нещо някъде става, някакви хора масово се вълнуват, подхранват с вниманието си явлението и го затвърждават… Едни са избрали и резонират с една реалност, други – друга, и всеки един се бори да докаже неговата истина и предизвика на дуел другата. Пък те и двете са еднакво валидни. Просто са различни, базирани на изборите на хората. 
Полярностите и залюляванията на махалото са супер ясно видими, но някак не успяват да предизвикат в мен никаква емоция. Срещам се с прекрасни души, които са стигнали много дълбоко в опознаването на себе-то, отвъд емоции и психика. Не само, че виждам промяна, но някак всичко е застинало в момента – като на забавен каданс, в очакване на поредната голяма крачка напред. Смяна. Да, тази дума изниква. Поредната смяна на … (довършете си сами)  Сякаш проблясва нещо отвъд илюзията на холограмата, но все още не е ясно различимо, или поне – разпознаваемо. Може пък само в моята лудост да е така?”

Оказва се, че не съм сама в “лудостта” си, но пък и много малко хора все още живеят в нея, та за пореден път е малко самотно там. Случва се нещо ново. Непознато. Действително предстои подмяна – на декорите може би? Или пък на още един нюанс на възприятията. Ще използвам думите на прекрасният и умел медиатор Катина Клявкова, мой скъп приятел, защото те обрисуват най-умело моментът, или “мястото” където се намираме сега. “Онова особено място, малко преди материята да срещне “т.нар.анти-материя”, там където се простира черната дупка, пустотата – малко преди да се стигне до утробата, до плодотворното раждане на нещо ново”. 

В момента наблюдавам едно масово отричане. Отричане на всичко. Отричане на всеки. Противопоставяне, извъртане на 180 градуса от това, в което хората са вярвали, харесвали, следвали като идея. “Добрите” стават “лоши”, харесваното доскоро днес бива поругавано, “истината” рязко бива отделена от “заблудата”, “езотериците” се покайват и надяват християнски монашески дрехи, залитнали в крайността на ярката светлина сега се отдръпват и поставят под въпрос всичко прочетено или изпитано до сега, лутане от крайната светлина към крайният мрак, съмнения и отричане пъплят навред. Положителното мислене, или пък недай си Боже начин на живот се поставя под въпрос- дали пък не е нездравословно това нещо, прекалено “розово” и нереалистично? Я по-добре да си стоим в една твърда, силна, може и да е малко болезнена, ама все пак – реалност! 🙂 Поредният и адекватен етап от играта на илюзията. Може би това е страхът в действие. Тръгна мощно и рязко една “светла” вълна, която помете всичко, и сега логично махалото отива в другата си крайност – отричането и съмнението, родени от страха.

Отначало ме изненада това, но всъщност – нима не е съвсем логичен етап от процеса? Залюляхме махалото в едната крайност за да се измъкнем от дълговековния ступор, а сега съвсем логично – махалото отива в другата крайност. Което може да боли малко или много, но пък е много целебен етап – защото в крайна сметка, след мощното разлюляване, вече опознали крайностите, можем да си намерим средата. Центъра.

Безкрайните ченълинги, кои истински, кои изсмукани от пръстите (което пък поставя и въпроса – кое е истина? 🙂) наляха една сладост, дето взе да нагарча. И много хора залитнаха към другият край – твърдият – света на конспирациите, на заблудите и манипулациите.  Там всичко е много практично, много видимо, доказуемо и обшито богато с примери и доказателства. 

“Онова особено място, малко преди материята да срещне “т.нар.анти-материя”, там където се простира черната дупка, пустотата – малко преди да се стигне до утробата, до плодотворното раждане на нещо ново”.  Същински космически вакуум. 

И точно там, в този вакуум, където повечето виждат противопоставяне и битка на реалностите, аз виждам сливане и приемане. От там някъде тръгва средният път. Трудно е да обясниш на онези, търсещи в люлеенето на махалото, как нито една от реалностите не е единствено вярна за сметка на другата. Ами и двете са вярни, еднакво валидни, и въпреки привидното противопоставяне, всъщност са двата полюса на едно и също нещо. 

Тук ще цитирам думите на Башар, които много силно ми резонираха. Макар и да са насочени към конкретна тема – въпросът да се яде, или не месо, то идеята е общовалидна и в частния, и в общия случай. И който е готов да прозре отвъд думите, ще разбере:

“Ако си избрала да бъдеш в една система, която като цяло вярва, че е необходимо да се яде месо и ти продължаваш да бъдеш част от тази система по една или друга причина, то ти ще демонстрираш параметрите на консенсусната реалност, според която ти се нуждаеш от такава прехрана, за да бъдеш здрава. 

Следователно това, което трябва да направиш, е, да разгледаш по-внимателно своите убеждения и да откриеш защо продължаваш да се придържаш към тази система. Възможно е това да ти е от полза по начин, с който не си наясно. Ето защо е важно да изясниш своите съответни убеждения. Възможно е ти да не позволяваш съществуването на положителна причина в подкрепа на яденето на месо. Ако веднъж допуснеш възможността яденето на месо да е нещо добро за теб, то ако наистина няма необходимост от такава нужда при теб, това ще ти стане ясно. 

Ако обаче отказваш да повярваш, че е възможно да има такова нещо, няма никога да откриеш какво е убеждението ти. Трябва да допуснеш съществуването на дуалност. Що се отнася до полярността, която ти изпитваш, трябва да позволиш на това, което не е задължително твое предпочитание, да бъде въпреки това нещо валидно, за да си в състояние да избереш това, което предпочиташ. 

Ако не признаеш правото на съществуване на нещо, което не предпочиташ, там е мястото, където зацикляш. Като го обявяваш за погрешно, лошо или невалидно, ти само го зареждаш с енергия. Ако обаче го признаеш за равностойна алтернатива, тогава ще неутрализираш полярността и ще си свободна да избереш това, което наистина предпочиташ. Това е твоят урок – да не отричаш това, което не предпочиташ, и да видиш, че то съдържа потенциала да има положително предназначение, макар в момента да не си в състояние да разбереш как може да стане това.”

Светлина, или тъмнина. Ченълинги, или конспирации. Любов или страх. Благ и галещ метод на израстване, или удар с чук по главата?  Всичко това са избори. Лични, и свободни. И едната реалност е истинна и съществува, ако сме избрали да бъдем част от нея и да я преживеем, и другата реалност е също толкова истинна и валидна, ако нея сме избрали да преживеем. И само ако допуснем правото на съществуване на онази реалност, която не сме предпочели в момента, то ще можем да осъзнаем истински природата на тези реалности и нашето място в едната, другата, или пък – в друга реалност? 🙂

Част от нас може да имат нужда да изберат пътя на любовта, откритостта, радоста и споделянето, и чрез него да израстнат. Други пък може да имат нужда и да изберат твърдия път на конспирациите, съмненията, “грубата действителност” която те удря по главата, или те ритва отзад. А може пък да имаш нужда да опознаеш и двата пътя, за да добиеш опит и бъдеш наясно, че съществува и друг метод, алтернативен на твоя път. Именно чрез личния пример в действие на Катина, в сложни и уж неразрешими спорове, които в медиация намират неочаквано добър за всички страни алтернативен път, се научих да виждам богатите потенциали които носят различията и привидното противопоставяне. И тогава, приемайки различията, осъзнато можеш да избереш твоето нещо. Тогава, когато си наясно какви варианти има, когато вземеш нужното от всеки, опознаеш възможностите и с ясна представа, непривързвайки се, бидейки свободен и неангажиран, с ясно виждане, бистър поглед, отворено сърце и извисено отдъд полярностите съзнание – направиш избор. 

И там, след като избереш, след космическия вакуум, се придвижваш към следващото еволюционно стъпало – там където се ражда новото от равностойна среща в пустота, в свободното пространство, което не е нито добро, нито лошо, Живо Е. Там където вече си готов да виждаш различните възможности, реалности, избори и да ги приемеш като съществуващи алтернативи, без да ги осъждаш и етикираш. Ето там е средният път. Виждате ли го?

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!