Годишна равносметка или – голямото зануляване

Какво се случи тази година, какво научихме, какво получихме, какво дадохме, докъде стигнахме? Време е за голямата годишна равносметка 🙂 За да изчистим старото и ненужното, да оценим придобитото, да освободим място за новото.

Докато се обърнем, взе, че се изтърколи още една година. Уж бързо мина и замина, а като се обърнем назад, сякаш 3-4 години минаха от началото на 2013. Това си е точно така 🙂 Защото за този отрязък от време се случиха толкова много неща с всеки от нас, че в други периоди от съществуването ни са били необходими години, дори десетки години за да се случи нещо подобно.

Поглеждам назад с благодарност, разбиране и смирение. Защото в изминалата година се родих на ново. Престанах да мечтая за илюзорното “някога и някого”, а успях да отворя очите си и да видя ценноста на момента Сега и на хората които обогатяват живота ми сега. Банално, но когато престанах да търся мечтите си някъде там далеч от мен, се оказа, че винаги са били точно до мен. Видях го, оцених го. Разделих се с някои хора, без които преди си мислех, че животът ми ще е загубен, няма да има смисъл, съдържание и тръпка. Оказа се, че докато сме били вкопчени един в друг, не сме виждали истинската тръпка в живота. Откачих се от кукички, които ме караха да се чувствам зависима, задължена и обвързана под маската на любов. Сега грее свободата. Любовта си остава, но без задължение. Прекрасно усещане! 

Тази година беше много добър учител. Научих много уроци за взаимоотношенията. Научих, че всяко нещо и всеки има поне две страни. И ако в даден момент ти се даде да видиш една от страните на човек или ситуация, то в друг момент същият човек може да прояви другата си страна, която да те смае. Нищо не е еднозначно и едноцветно. Грешникът за едни може да бъде светец за други, а една “лоша” за един ситуация може да е спасителна за друг. Научих се да не съдя за хората по временната картинка, която виждам, а да приемам всичките цветни и шарени страни – защото всичките са уместни и се проявяват с причина. Научих се, че приемането и единението не означават, че трябва физически да се обединиш с хора и ситуации, които не резонират с твоята вибрация. Приемането е да приемаш уместното съществуване на всичко и всички без да ги осъждаш. Да приемаш и почиташ единният порив към изконната цел – хармония, любов, израстване, приемайки и различностите в пътя до там. Но редом с това да съумееш да запазиш своя уникален път, и своето съкровено пространство от хора и идеи, които са на различна от твоята честота.

Научих безкрайно ценния урок на безусловната любов. Или поне ми се разкри частичка от нея, защото тя е необятна. Успях да простя, да изпитам искрена любов към човек с когото не бяхме в добри отношения дълго време. Да обикнеш “врага” си се оказа много лесно, много изпълващо и благотворно преживяване. А то води към ценни плодове и разцъфтяване на взимоотношенията.

Научих се да слушам сърцето си и да следвам поривите му, независимо от външните обстоятелства и опити да бъда разколебана и спряна. Направих още една стабилна и сигурна крачка към това наистина да встъпя в пълната си сила, устоявайки този път на поредния опит на външните опити някой друг да се вкопчи и възползва от силата ми. Научих се да казвам НЕ. Научих се да се доверявам повече на вътрешния си глас, на духовните си водачи и ангелите, независимо как изглежда това в материалния човешки план и кой как ще реагира. 

Давах от сърце. Давах безусловно. Давах дори без да ми поискат. И за пореден път се уверих, че това не се цени, нито върши работа. Ще се постарая да го запомня 🙂 Разделих се с хора, с които явно пътищата ни тръгват в различни посоки. Сега съм благодарна за това, защото знам, че когато нещо или някой си тръгва от живота ти, то освобождава място за нещо ново да дойде.

Станах свидетел на изумителни трансформации 🙂 Хора, които тръгнаха от никъде, стигнаха до някъде и .. забравиха. Видях как неосъзнатостта се променя в проблясък, проглеждайки разгаря се в буен пламък, на места дори прегаря, после затихва в тиха негодуваща жар. Проблясват ярост, ревност, възмущение, гняв. После утихват в приемане. Там някъде хората се загубват в дима на привързаността към гурута и егрегори. Топлинката прераства в надменност и осъждане. Уж осъзнали се, пораснали хора показват как са блокирали в някой от текущите уроци. Но това е уместна част от пътя и отвъд всички тези спадове и издигания остава основният фон  и той е – осъзнаване!!! Наблюдателската странична позиция дава невероятни гледки 🙂 Едни и същи герои сменят непрекъсато ролите си, сценките, емоциите. И ако допреди години това ме радваше, после нараняваше, възмущаваше, учудваше – сега просто наблюдавам безпристрастно поредната сценка от театъра. И вече знам със сигурност, че няма да е последната. И че това е само една от многото различни страни.

И ако трябва да обобщя, то тази година се учих на търпение, смирение, приемане, вяра в себе си, слушане, безусловна любов. Така сочи тазгодишната равносметка 🙂 

Благодарна съм за всеки миг, за всяка минутка и секунда от изминалата година. Научих много, пораснах много. Благодарна съм за всички уроци, предизвикателства, падания, ставания и голямото порастване. За благословението да имам това прекрасно семейство (човешко интимно и огромно разрастващо се духовно семейство), дом, уют, топлина и любов. За всяка малка стъпчица по пътя на осъзнаването ми. За мисията която съм поела и която се разгръща все повече. За хилядите хора с които се срещнах и лично из страната, и чрез страниците на сайта ми. За новите приятелства, за разцъфтяващите стари. За изобилието във всичките му форми, което се излива върху ми. За Божествената благословия и ангелските напътствия с които минава всеки мой ден. 

През тази 2013 година се срещнах с много нови приятели, реални, виртуални, всички заедно греехме и пламтяхме в едно единно сърце. Сътворявахме едно по едно всяко малко или голямо чудо по краищата на България, помагахме си, преоткривахме се, повдигахме се, оглеждайки се един в друг. Много са нещата, които ми донесоха радост. Една сбъдната мечта, партньорството в семейството, което разцъфтява. Това, че все повече хора около мен прегръщат и въплътяват в живота си идеята за здравословното хранене и живот в партньорство и уважение към Природата. Това, че откривам много ценни приятелства, и още – откривам неподозирани и незабелязвани досега аспекти на съществуващите приятелства. Радвам се на всяка нова споделена история за променен живот, в който имам и аз пръст. Много радост ми доставят онези съкровени моменти, когато съм в пълната зала, а хората пред мен блестят, с искрящи очи пълни с любов. 

Имаше и малко тъга. Безценни уроци. Още по-безценни дарове от Духа, които бързо претворих и предадох на всички – чрез беседи, статии, новите водени медитации. Много прозрения. Някои от тях боляха, но с изцелението дойде и центрирането и приемането. Получих безценния дар да общувам често и наситено с природата. Да посрещам слънцето, да дишам с гората и планината, да чувам туптенето на сърцето си. Получих изобилие във всичките му измерения. Благодаря!

Намерих центъра си, нулевата точка, където е трудно нещо да ме засегне и избута от баланс. Но пък и това се случва понякога, махалото пак се залюлява.. към следващия урок.

Сега, в навечерието на поредния нов започващ цикъл, се освобождавам: от всичко старо, вехто и ненужно. Освобождавам страховете, предразсъдъците, несигурността, мързела, обидите, болката, гнева, раздразнението. Освобождавам се от всички обети давани някога в минали, настоящи, паралелни реалности и животи, и го заменям с един единствен обет – Да бъда вярна на себе си, да обичам себе си, да слушам сърцето си. Освобождавам се от условности, чужди мнения, от задължения, от обвързаности, от очаквания, от искания, от разочарования.

Освобождавам се от хора, вещи, ситуации, егрегори които не резонират с моята вибрация, които не са добронамерени и пристъпват към мен с изисквания, манипулации, очаквания и желания. Освобождавам се от вехтите останки на старата матрица и клетите й проскърцвания в опит да запази статуквото си. Освобождавам се от всички хора, стари модели и конфигурации, които преди съм позволявала да използват силата ми, да се възползват от енергията ми. Освобождавам се. И оставям празно място, в което да нахлуе необятният Вселенски океан. Оставям място за ЛЮБОВ.

Ключовата думичка, която ми звънти за 2014 е ПАРТНЬОРСТВО. Достатъчно дълго сме играли игрите на противоположностите и надлъгването в различни роли, кой ще е отгоре. Мъжкото и женското начало, мрака и светлината, черното и бялото, добрите и лошите, агресори и жертви, гурута и “обикновени” хора, учители и ученици, водачи и водени, големи и малки. Време е вече всички да осъзнаят, че тази игра кънти на кухо, с нея е свършено. Прозира и е видима за всеки. Всичко което е базирано на енергия различна от любовта, просто се разпада. Няма място за компромиси. Има място за доблест, чест, благост, добротворчество, истина, честен труд, отдаденост, сърцатост, равнопоставеност. И сякаш това са точно отличителните черти на дървения кон, под чийто знак ще мине 2014 година.

Дошло е време за равностойно, честно равнопоставено партньорство. Партньорство между мъжкото и женското начало, между човекът и природата, между черни и бели, между добри и лоши. Нека пак има цветове и уникални различности. Но нека те ни обединяват и равно-поставят, а не да ни разединяват. Пожелавам ни осъзнати хора, любов и осъзнато партниране за общото добруване на целия ни свят. С вяра в Божествения промисъл, с вяра в Човека, с отворено сърце оставам.. и нека дойде най-доброто за всички ни.

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!