Блог

Най-великото нещо на света!

2013-08-23 06.54.03

Най-великото нещо на света!

Има една такава мъдра и много вярна мисъл: “Ако направиш нещо велико, нещо прекрасно – не очаквай някой да го оцени. Най-величественото нещо на този свят е изгрева на слънцето, а 99% от хората още спят по това време”.
Каква загуба е да не виждаш и да не можеш да оцениш красивите, величествени и прекрасни неща, с които е изпълнено ежедневието ти!

Затова реших да разширя още повече спектъра на приказните гледки, мисли, чувства, преживявания, с които е изпълнен живота ми.

Вътрешният ми часовник вече действа безотказно. Отварям нетърпеливо очи минути преди алармата да звънне, подавам глава извън палатката и вдъхвам свежият горски въздух. Мирише на бор, на ела, смола и треви. Сладки аромати се преплитат в една чудесна горска симфония. Луната още грее нежно, ненатрапчиво – като майчина ласка, напомняща за магията на нощта и звездното небе. Изскачам навън, протягам се и раздвижвам тялото си. Жива съм! Усещам как кръвта ми се раздвижва, клетките се събуждат и насищат с утринния въздух.

Усещам как всяко мускулче, сухожилие и костичка се раздвижват. Усещам как животът тече и бушува във вените ми. Проследявам всяко движение и усещане и в мен напира искрена възхита от това гениално съвършенство на творението – тялото ми.
Усещам как мекият килим от борови иглички пружинира под краката ми, гали ходилата ми и закачливо боцка. Поздравяваме се с птиците, които вече подскачат от клон на клон в очакване на слънцето.
Хуквам към морския бряг за да не закъснея за най-важната ми среща днес. Пясъкът хладно и меко отскача под мен, сякаш ням съзаклятник в сутрешното ми тайнство. Посреща ме сутрешният бриз – днес е мек, плавен, любящ. Явно се е налудувал в предишните дни и днес пак е готов за ласки.

Ето я и безкрайната синева пред мен! Безкрайно синьо, кобалтово море. Леки вълни нарушават огледалната му повърхност и те унасят в техния ритъм. Лазурно небе, прошарено с облачета, срамежливо поруменяло в далечния хоризонт. Някоя и друга чайка се осмелява да наруши тишината и покоя и да прекоси небето. И сякаш всичко застива в ням покой и преклонение. Леката руменина постепенно нараства и се превръща в същински небесен пожар. Виолетови, червени, розови, огнени и златисти отблясъци предзнаменуват появата на Божествената светлина. И ето го и него – бавно и величествено огнено-червеният диск изплува зад планините. Негово Величество Слънцето!

Очите ми са вперени в него и поглъщат жадно всяка искрица от този небесен благослов! Аз и Слънцето. Слънцето и Аз. Само ние сме. Едно сме. Усещам как всяка моя клетка се насища със златната му светлина, пробужда се и засиява. Най-важната ми медитация за деня. Съзерцание и сливане. Тишина. Покой. Блага радост, любов, преклонение, сливане. Златният диск нараства, обагря водата и облива цялото творение с любящата си златна светлина. Целият свят е обгърнат в златно сияние. И аз съм там – искряща частичка от златния поток. Жива съм! Благодаря!

Всички стихии бушуват и се сливат в едно. Въздухът, морето, слънцето и земята. Поемам жадно наситения с прана утринен въздух и тялото ми, съзнанието ми, умът ми, сърцето ми ликуват! Нов ден е! И тук и сега – на морския бряг, където небе, земя, море и етер се сливат в свещен съюз, съм и аз – Божественото проявление в човешко тяло, по Божий образ и подобие. Тук съм, за да изживея и днешния ден, с всичките му краски, уроци, предизвикателства и дарове. През моите сетива и моите преживявания Бог познава себе си. Какво ВеликоЛепие! И то съществува и се проявява само защото ме има мен – Наблюдателят. Благодаря! В един момент и наблюдателят, и наблюдаваното изчезват, сливат се … и осъзнаваш, и изживяваш… ЕДНО СМЕ!

И днес давам поредния си обет към Слънцето.
Да почитам, славя и ценя всеки миг от деня си. Да изживявам съзнателно всеки допир, движение, усещане. Да почитам, любя и приемам с благодарност всяко проявление на Божествената милост – всеки дар, всеки урок, всеки Учител.
Да ценя, обичам и обгрижвам всяко едно от телата си – физическо, ментално, емоционално, духовно. Да избирам внимателно и приемам в себе си с любов, благодарност и внимание само добра, качествена храна, без да причинявам вреда на нито едно живо същество. Само толкова храна, колкото е достатъчно на физическото ми тяло да бъде жизнено, енергично, силно и здраво. Да не се лишавам от нищо, но да избирам умно и отговорно количеството и качеството на храната си. Това е енергията, която допускам да навлезе най-пряко в интимната святост на моя храм – физическото ми тяло. Само жива храна. носеща животворяща енергия. С нужната мисъл, благодарност и поискано разрешение живата храна от природата не страда и отдава с благост и добра воля жизнената си енергия. Жива, защото дарява живот.
Обещавам си и днес да спортувам – да достигна нови висини опознавайки и развивайки възможностите на тялото си. Още една крачка и днес – по-далече от вчера, но с цялото уважение, разбиране и милост към тялото ми.
Обещавам и днес да наблюдавам и осъзнавам думите, мислите, чувствата и делата си, и да съм безгрешна в тях. С тяхната могъща съзидателна енергия аз творя реалността си. Обещавам и днес да съм съзнателен и отговорен Творец.
Обещавам и днес да дам храна на ума си. Хубава, вдъхновяваща книга, време за размисъл, осъзнаване и творчество.
Обещавам и днес да се отнасям със състрадание, приемане, любов, търпение, смирение и разбиране към Учителите в живота ми.
Обещавам и днес да дам най-доброто от себе си, да служа по най-добрия начин, за да предам искрицата и на другите около мен.
Обещавам си и днес сладостни мигове в медитация, слушайки песента на Душата ми, затвърждавайки все повече и повече силната ми връзка с Източника, с Вселената, с Бог. Обещавам си всеки осъзнат и изпълнен със смисъл миг от деня ми да бъде динамична медитация, а в най-дълбоките й пластове да продължавам да преоткривам истината за това коя съм аз, да си припомням минали животи, опитности и знания; да черпя мъдрост и познание от всеобхватното енергийно поле на Вселената.
Обещавам и днес да благодаря с най-голяма любов на моите духовни водачи за тяхната неотклонна подкрепа, помощ и закрила.

Обещах си! Защото го дължа на себе си. Защото Животът, тялото ми са най-големият дар, който съм получила. Защото се обичам.

Давайки този обет, усещам как сладостта на безкрайният ми вътрешен океан от любов нараства все повече и повече, изпълва всяка моя фибра, и се разпростира далеч извън пределите на съществото ми. Обещавам и днес да изживявам съзнателно всяко дихание.

Обещах ли? Та аз вече го живея.

Във всеки един миг нещо величествено се случва. Всяко едно “дребно” нещо може да се окаже най-великото нещо на този свят, което ви се е случвало. Миг от вечността. И аз имам благословията да го видя, почувствам и изживея.
Защото така избрах. Благодаря!
А ти?

Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

8 Comments

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *