Животът е сън. Наистина ли?
В много текстове, и то авторитетни, напоследък срещаме твърдението, че светът ни е вид холограма, а хората в голямата си част спят. Животът е сън – този извод се избистря пред нас. Така ли е наистина?
Вече за никого не е тайна твърдението, че живеем в различни реалности. Има твърде много сериозни научни изследвания, дългогодишни трудове, опити и експерименти от стотици научни екипи, които работят на тази тема и предоставят удивителни данни. Странно защо обаче конвенционалната наука се държи доста фригидно и праволинейно – сякаш удобно затваряйки си очите пред неоспорими факти. Обидно е да бъде спиран по този начин прогресът и еволюцията. Но отдавна думата “наука” не носи вече тази тежест и категоричност, и хората са склонни да отидат много по-далеч в търсенията си. И слава Богу!
Чували ли сте за онези експерименти, на учени позволили си да отидат отвъд конвенционалните схващания на познатата наука? Например за онези, при които се доказва, че огромен процент деца болни от хидроцефалия (болест при която има пълна или частична липса на мозъчно вещество, а черепната кухина е пълна с течност), не само че се държат съвсем адекватно, но и се отличават с добри постижения, чудесни резултати в училище и университета, абсолютно нормални хора са.. с тази разлика, че на практика нямат мозък.
Откъде ли черпят те тогава своите познания, опитности, как се справят с живота? Безспорен факт е, че има сила, по-голяма и стигаща по-далече от мозъка. Съзнание, което живее извън физическата телесна обвивка. Съзнание, което не комуникира по електромагнитен път, но пък борави умело с електромагнитната енергия.
А чували ли сте за онези експерименти пък, при които д-р Пьотър Гаряев стига до изумителните изводи, че ДНК, поставена в стъкленица, моментално започва да акумулира около себе си фотони – светлина. Когато си говорим за светлина в езотериката и духовната литература, често оставаме с едно много приятно чувство, малко абстрактно и не съвсем разбрано. Не осъзнаваме колко буквално е всичко, отнасящо се до светлината. Светлината и Любовта се оказват не абстрактни понятия, ами съвсем видимо измерими научно доказуеми сили.
Та да се върна на експеримента на доктор Гаряев. Фактът, че ДНК привлича фотони (откъде ли???), и те се увиват в спирала около генетичния материал е удивителен. Но още по-удивителен е фактът, че дори когато д-р Гаряев премахва този генетичен материaл, нишката светлина продължава да си стои там. И дори обстрелвана с течен азот, тя продължава да стои там в продължение на 30 дена.
Ами за онзи експеримент, повторен от стотици независими изследователски екипи по цял свят, в който частичка от скъсано листо, обект на кирлиянова фотография (при нея се заснема енергийното поле – аурата на обекта), показва на снимката цялостната форма на листото, въпреки че то е скъсано и физически присъства само връхчето му да речем. На после образа се вижда идеална, цялостна форма на листо. Какъв чудесен холографски образ! А къде ли се пази информацията за неговата цялостност?
Защо ви казвам всичко това ли? Ами защото тези наглед различни и несвързани факти, говорят за едно – светът на материята е само една част от пъзела. И тя се явява следствие, или отсянка на сили, които действат в едни други, по-фини измерения. Очевидно физическият мозък има един вид холографски енергиен двойник, който извършва всички съзнателни функции вместо него. Очевидно липсата на генетичен материал не пречи на съществуването на фантом на ДНК, който продължава да привлича, съхранява, и на всичкото отгоре – да отдава светлина. Ако продължа с научните изследвания, ще видите, че тази светлина не си стои просто ей така. Тя носи информация. Която има силата да трансформира и препрограмира ДНК структурата на всяко живо творение на този свят. Отзад напред, от финото към плътното ние можем да препрограмираме здраве, болест, живот, смърт, младост – всичко.
Но до тук с доказателствата – Други, паралелни свeтове и реалности, които са неразривно свързани с това, което изживяваме (уж) наяве са категоричен ФАКТ.
А сега да ви запитам: коя от тези реалности е истинската? Коя е първа? Аз ли сънувам, че съм пеперуда, или пеперудата сънува, че е човек?
Случвало ли ви се е да се сепнете по време на сън и да ви осени ясната мисъл: “Това не е наистина. Това е сън!”. Ако сте успели да постигнете това осъзнато сънуване, то много по-лесно и ясно виждате закачките и предизвикателствата от различните реалности и “наяве”. Тогава сънят се превръща в една безкрайна приказка, която вие сами пишете. Можете с намерение да променяте сценки, герои, развръзки, завръзки, да разигравате ситуации и да наблюдавате как се променя реалността в която сте потопени. Много хубаво е разиграна тази идея във филма “Генезис” – гледайте го, ако още не сте. Толкова много послания има в този филм, че току виж ви събудят. Ако още не сте успели да постигнете осъзнато сънуване, лягайте си вечер с ясното и твърдо намерение “Искам следващия път когато сънувам, да позная, че това е сън”. Ако се събудите посред нощ, или пък сутрин, повторете си го отново. Дори можете да се унесете отново в полудрямка, да разиграете отново съня, и да промените нещо в него.
И колкото повече пребивавате в състояние на осъзнат сън, толкова повече ще разбирате интуитивно онези фини реалности в които съществуват и холографският мозък, и фантома на ДНК, и цялата структура на скъсаното листенце. И колкото повече добивате опитност в осъзнато сънуване, толкова повече ще забелязвате приликите с “реалността” в която живеем, докато сме в “будно” състояние.
И толкова повече в състояние на сън, ще черпите идеи, вдъхновение, творчески проекти, важни отговори и гениални прозрения от това всеобхватно енергийно поле в което сте включени. Но преди това трябва да се преборите с демоните в съня. Отдавна е известно, че кошмарите, грозните и страшни образи и сценки включващи всевъзможни герои, всъщност отразяват някаква част от нас самите. Нещо, с което още се борим, не го приемаме, осъждаме, страхуваме се. В мига в който осъзнаете, че сънувате и сте изправени срещу някой грозен, отблъскващ агресор, пристъпващ към вас, или преследващ ви по стълбите – спрете се. Овладейте страха, ужаса, отвращението. Кажете си “това е сън”. И се концентрирайте върху чувството си на любов, което извира дълбоко в сърцето. Дайте му воля, нека порасте и се разшири. Приемете грозния и страшен образ отсреща. Облейте го с любов. По подобен начин, както правим в медитацията за отработване на страха. И ще видите как този образ ще изчезне и ще се слее с вас.
А не се ли случват подобни неща и в будната реалност? Нима чрез промяна на гледната точка, с методи като медитация, изпращане на любов и прочие, и прочие, ние не променяме реалността която преживяваме? Не се ли държи този свят доста като сън?
Всеизвестен е и експеримента, при който еди-колко си хиляди медитиращи в един и същ момент допринасят за това нивото на престъпност в еди кой си град, или дори щат да спадне драстично. Значи можем да изменяме реалността си, използвайки точно светлината, любовта, добре насочените и структурирани вълни на съзнанието. Май така се случваше и в съня.
Проблемът обаче с тези медитации за мир и любов е, че след като приключат, нивата на престъпността отново скачат. Значи това не е крайното решение, макар да е една чудесна стъпка в правилната посока. А по-трайното и дългосрочно решение е просто да не излизаме от състоянието на медитация. Да пребиваваме постоянно в хармонично състояние, където любовта, светлината и радостта извират от нас във всеки един момент.
И тъй като вече знаем, че уродливите образи в съня ни са огледало на самите нас, и също така знаем, че будният ни свят се държи подозрително подобно на ярък сън, или холограма, ще стигна и по-далече: Всички онези кривини които наблюдаваме в момента в света ни – всички лични неразбории, несполуки, провали и спънки, всички колективни язви – подкупни политици, корупция, социални сблъсъци, войни, размирици, замърсена природа, природни катаклизми – всичко това е огледален образ на онова, което носим в себе си. Ако преди съм ви го казвала и е звучало метафорично, то сега замислете се колко е буквално, и то научно проследимо. Затова и сега, в периода когато цялата Вселена навлиза в нов галактически цикъл – точно сега е важно да работим върху себе си. Само така можем да спасим света – само и единствено изцелявайки личните си вътрешни рани, само и единствено намирайки своето лично призвание. Затова и моята работа тази година е фокусирана върху индивидуалността, бидейки свързана частичка от цялото. Затова семинарът ми на 25 ноември 2017 отприщва полето на неограничените възможности – за да могат колкото се може повече пробуждащи се души да стъпят здраво на личния си път и тяхната затвърждаваща се трансформация да промени всичко останало, свързано с тях. В крайна сметка – всички черпим от едно колективно съзнание. Всички споделяме едно общо съзнание!
Животът е сън – така се оказва наистина. Но и сънят е реалност. Също така жива и истинска. Добрата новина е, че можем да се събудим в съня си, и познали съня да започнем да го претворяваме по желан от нас начин.
Затова: Опитвайте да сте “събудени”, когато не спите! Пробуждайте се по-често докато мислите, говорите и действате. Различавайте съня в сънищата. Работете усилено върху приемане и трансформиране на собствените си демони. Ако сте много загрижени за България, за планините, за екологията, за правителството – работете върху себе си, вместо да храните озъбените криви образи във вътрешното си огледало с противопоставяне и агресия. Животът е сън. И той може да бъде чудесен. Особено когато го сънуваш пробуден.
Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
Kristina
28 август, 2013 at 15:40Супер е статийката!
winfee
12 октомври, 2016 at 11:27Благодаря!
Петър
5 февруари, 2018 at 20:51Трактат за Прозрението на Аз-а
(Истината е прозрението за Аз-а, останалото е илюзия)
Този трактат съдържа Истината, цялата Истина и нищо освен Истината
Истина, истина ви казвам- Моето име е Аз.
Аз-ът е “Алфата и Омегата”
Има една-единствена мантра, мантрата “Аз”.
Другите мантри са вибрации на Аз-а
Аз-ът е всемогъщият и вездесъщ Гуру
И Бог (тоест Аз-ът) каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
Библията, Битие 1, Глава 1.3
И после:
„В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”
(Йоан 1:1)
Коментар: Но всъщност в началото беше не Словото, а Аз-ът.
(останалото, включително и Словото, е следствие)
И още:
Не е ли именно Аз-ът, който е наричан Аллах в Корана? Защото е казано- “Аллах Акбар”, което означава „Бог (Аллах) е по-велик от всичко“. Тоест Аз-ът е по-велик от всичко.
А някакъв философ-теолог бе казал гениално:
“Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.”
И друго: “Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното!”
И още:
За Нищото и Нещото
Нещото е невъможно да се породи от Нищото
Следователно, или 1. Нещото е вечно, или пък 2. Няма нищо друго освен Нищото.
Нещото не може и няма как да се саморазруши до Нищото. (още един довод, че Нещото е вечно)
Нищо, което е временно, не съществува истински. Но онова, което наистина съществува- то е вечно.
Аз съм
Аз съм първият и последен пратеник на Аз-а.
Аз съм Оракулът.
Аз съм вестителят на Аз-а.
Аз съм пророкът на Аз-а.
Аз съм Единственият (I Аm The One)
(Аз съм единственият, оригиналният, безподобният, неподражаемият, уникалният, неповторимият)
Но аз не съм истинското Аз
Истинското Аз е Аз-ът
Аз не съм Аз-ът, но Аз-ът съм (и) Аз
Забележка Тази теория не е лично моя, тя е Теорията на Аз-а за Аз-а
Аз не съм Месията, Аз-ът е Месията
Предупреждение от автора: Ако никога досега не сте били в Китай, но непоколебимо вярвате, че такава странна страна наистина съществува някъде по Света- то писаното тук категорично не е за Вас! Моят искрен съвет е да не четете повече и да го захвърлите веднага встрани…
А ето и една прекрасна илюстрация на теорияата за това, че Светът не съществува като такъв:
Изпит по философия. Доцентът слага стола си върху бюрото и обявява: “Използвайки всичко научено дотук, докажете ми, че ТОЗИ СТОЛ НЕ СЪЩЕСТВУВА”. Студентите започват да пишат, с изключение на един, който драснал нещичко за десет секунди и почнал да дреме. А другите пишат ли, пишат. След седмица доцентът съобщава оценките. Оказва се, че с най-висока оценка е студентът, който почти нищо не написал. Неговият отговор по темата бил: “Какъв стол?”
Предговор
Дори самият Исус Христос е прозрял истинската същност на Аз-а, което потвърждава неколкократно:
АЗ съм пътят, Истината и животът
АЗ съм Възкресението и Животът
АЗ съм светлината на Света
АЗ съм хлябът на Живота
(според Евангелието на Йоан)
Аксиома 1. Истината е илюзия, илюзията е Истина.
Въведение:
Ако никога не сте били в Китай, то Китай е нищо повече от илюзия.
Следствие първо: Значи и Великата Китайска Стена е пълна илюзия.
Коментар от мен:
Впрочем, една новела-притча на Франц Кафка се казва “Великата китайска стена”; в нея той поставя под съмнение истината (или мита) за стената. Според него така наречената “Велика” стена е нищо освен едно жалко човешко творение, която не е нито завършена, нито пък едно цяло парче; оборва и самото й предназначение като абсурдно и неадекватно с действителността. Той е безнадежден скептик във възгледите си за нещата.
Въпрос: Ако пък вече сте били в Китай, как знаете дали само не е било на сън?
Илюстрации за заблудата и заблудените:
Ил1. Силуетите на двама души. Единият с ръка е закрил очите на другия, който пък е закрил с ръката си неговите.
Ил2. Силуетът на човек, който е закрил с ръце собствените си две очи.
Начало: Субективният идеализъм е еманацията на Аз-а
(Всичко е илюзия, единствено Аз-ът не е илюзорен)
Вярвам в онова, което не се вижда
Аз-ът не е другото измерение, а истинското измерение
Аз-ът е над всичко, Аз-ът е Всичко
“Защото все някой трябва да бъде буден”, Ф. Кафка
Аз-ът е вечно Будният.
За да бъдеш, трябва да си буден.
Постулатите на Аз-а
1. Животът е сън (Калдерон)
Животът е събуждането от Съня, Смъртта е пробуждането от илюзията на Живота. (цитатът мой)
Аз сънувам картините си и рисувам своите сънища, Винсент Ван Гог
Аз сънувам живота си и живея сънищата си (цитатът мой)
Сънувах, че сънувам
Сънувах, че съм се пробудил. После се събудих, за да продължа съня си.
Сънувах, че съм буден. Но когато наистина се събудих, разбрах че още сънувам.
В съня си казах на един човек, че често го сънувам.
– Не може да бъде, отговори той в съня ми, понеже само сънуваш.
Осезанията са нереални, сетивата са фалшиви.
Ако сънят е реалност, а действителността- сън?
Ако илюзията е реалност, а реалността- илюзия?
Следват саморазкритието и откровенията на Аз-а
Другите съществуват единствено в съня на Аз-а
Аз също съм сън на Аз-а
Илюзията не е илюзия, Реалността е нереална
Нещата са относителни и неизмерими
Светът не съществува извън въображението
(Светът е плод на въображението)
Светът е непознаваем и необясним
Аз-ът е неописуем и непознаваем
Материята е нематериална и метафизична
Светът не съществува
Светът е илюзия. Светът е илюзия на Аз-а.
(Дори и Светът да съществува такъв, какъвто е- пак остава непостижим, непознавем и необясним)
Всичко кръжи и вибрира около Аз-а
Центърът на Вселената е Аз-а. Вселената е Аз-а.
Светът е играта на Аз-а
Аз бях, Аз съм, Аз ще бъда
(Аз винаги съм бил, Аз винаги ще бъда)
Другите са илюзия. Аз съм илюзия.
Аз-ът също е илюзия на Аз-а
(Аз не съм нито тялото, нито духа- а Мисълта за себе си)
Нито тялото, нито умът са Аз-ът
“Животът, тази кратка илюзия”- цитат
Животът- тази вечна илюзия (цитатът мой)
Животът е илюзия
Реалността е илюзия
A propos- Същата парадоксална идея развива и Гор Видал в романа си “Калки”. Там практичният американец-материалист пита своя индийски Гуру. – Учителю, и атомните бомби над Япония ли са само плод на моето въображение? Отговорът е моментален и не закъснява.- Да, разбира се. Ако престанеш да мислиш по такъв начин и бомбите ще изчезнат.
Илюзията е реалност
Илюзията е илюзия
Другите не са нищо друго, освен участници в съня на Аз-а.
Аз също съществувам само в съня на Аз-а
(Другите съществуват единствено в съня на Аз-а
Аз също съм сън на Аз-а)
Без нашето съществуване и другите не съществуват
Без Аз-а нищо не съществува
Никога не гледайте на себе си отстрани! Вие не сте отстрани, другите са встрани, Времето, Пространството и Светът са встрани.
Винаги сте в центъра на нещата, защото Аз-а е в центъра на всички неща, в центъра на Вселената.
За Времето
Животът е Пътят. Ние сме пътуващите. Идваме от миналото, отиваме към бъдещето. Независимо в коя точка сме, в мига на сегашния момент извървяното остава зад нас. Така е и с миналото- то не е отминало, просто е зад гърба ни.
Миналото е настояще. Бъдещето е минало. Настоящето не съществува.
Миналото не е още отминало, бъдещето вече е настанало
И още: Миналото не съществува. Настоящето не съществува. Бъдещето не съществува. Времето не съществува.
Миналото е настояще. Настоящото е минало.
Миналото, настоящото и бъдещето са вечни- понеже са вън от времето.
Аз-а е вечен, защото за него времето не съществува.
Времето и Пространството са относителни понятия
Времето и Пространството са празни понятия
Времето и Пространството не съществуват- те са илюзорни.
Времето , пространството, материята, анти-материята, Света, Вселената, отвъдното, живота, смъртта, настоящето, будното, съня, Господ или Бог- това са мисловни конструкции, които не отговарят на действителността.
Действителността също е празно понятие, лишено от действително съдържание.
Осезанията са нереални
Аз не съществувам, защото Светът не съществува.
Нито Животът, нито Смъртта са реални.
Смъртта не съществува, защото Животът не съществува.
Животът не съществува, защото Светът не съществува.
Отвъдното не съществува (което дори е логически очевидно)
Видимото и Околното също не съществуват (което е трудно да бъде прозряно)
Аз съм смъртен, Аз-ът е безсмъртен
Животът е дрехата, която Аз-ът съблича за да се преоблече отново, когато аз умирам.
(Всяко съществуване е временно състояние на по-висшата си форма.
Съществуванията са като безкрайни концентрични кръгове)
“The Matrix” (или “Матрицата”) е една от безбройните форми на Аз-а
Аз-ът няма измерение, понеже е над измеренията
Аз-ът е безсмъртен, понеже е над Времето и Пространството
Аз-ът няма никога да умре, защото никога не се раждал
Аз-ът никога не се е раждал, защото винаги е бил, е и ще бъде
(Аз-а е вечен, защото за него времето не съществува)
Аз-ът са другите и аз
Аз-ът е всички и никой, защото те са негови илюзии
За познанието
Всички се прекланят пред Светата Троица на Вярата, Науката и Философията
Но Знанието е агностицизъм, Агностицизмът е познание
Нещата съществуват независимо от теориите за тях
Някои неща не съществуват обективно и независимо от теориите за тяхното съществувание.
Никои неща обективно не съществуват, независимо от теориите за тяхното съществувание.
Думите са илюзия
Мисълта е над думите, но също е илюзорна.
Съществуват неща, които е невъзможно да бъдат описани с думи
(и това твърдение е единственото, което може да се каже за тях)
Човешка заблуда е, че Нещата които не могат да се изразят с думи, не съществуват.
Логиката е нищо повече от безпредметна словесна спекулация
Логиката е безполезна игра със символите, изразите на езика и словесните конструкции.
Логиката е безпомощна да обясни Света
Теологията, Философиите и Логиката са излишни за Аз-а.
Аз-ът е над думите и мисълта за Аз-а.
Умът и Аз-ът
Светът е непознаваем.
Фактът че Светът е непознаваем, прави Теософията и Философията вечни.
Още повече, Аз-ът е непознаваем, необясним и непостижим.
Всички логическите теории за Света са част от Света и не биха могли да обяснят онова, което е вън от Света
Всяка възможна теория за Света не дава отговор за нещата вън от Света
(Логически погледнато- никоя теория не може да обясни нещата вън от този Свят. Нищо в Света не може да обясни нещо, вън от Света)
Никоя теория не може да обясни Света
Нищо в Света не може да обясни Света, защото обяснението на Света е вън от Света
Никоя възможна теория за Света не дава отговор на въпроса за неговата априорно-исконна даденост като безспорен факт. Това поставя самото съществуване на Света под съмнение.
И е невъзможно мисълта да обясни самата себе си
Аз-ът няма необходимост от теория за собственото си съществувание
Да доказваш нещо на себе си е излишно, понеже ти не съществуваш
Ако аз не съществувам, следователно и другите не съществуват
(Аз вдъхвам живот на другите, и аз им отнемам живота)
Да доказваш нещо на другите е напълно излишно, понеже те са само сенки и в действителност не съществуват
Другите съществуват единствено ако аз съществувам
(Следователно ако аз не съществувам, и те не съществуват)
За непознатите аз не съществувам
И още: Непознатите не съществуват. Познатите също не съществуват.
Аз-ът няма защо, нито пред кого да се доказва
Аз-ът се самодоказва единствено на себе си
Фактът, че за смъртта само сме чували, но никога не сме изпитали, вече ни прави безсмъртни.
/Понеже за смъртта само сме чували, но никога не сме я изпитали, нито имаме доказателство за нея- значи самата тя е недостоверна. А когато смъртта настъпи- този единствен, който умира и трябва да свидетелствува за нея вече не съществува. Следователно и смъртта не съществува/
За Богът
Бог е квинтесенцията на Аз-а
(следователно Аз-ът е над Бога, защото Богът е подсъвкупност на Аз-а)
Бог не е Аз-а, но Аз-ът е и Бог
Аз-ът и Бог не са идентични
Аз-ът е Господ, Господ е Аз-а
Аз-ът и Бог са идентични
Аз-ът е набожен атеист и невярващ набожен
Аз-ът няма нужда да се самодоказва
Дори когато Аз-ът се обяснява на другите, всъщност той говори единствено и само със самия себе си.
Аз винаги се нуждая от Аз-а, но не и Аз-ът от мен.
Аз-ът е вездесъщ, понеже е навсякъде, а пространството е негов атрибут.
Аз-ът е вечен, защото и времето е негов вътрешен атрибут.
Аз-ът е вън от времето и пространството, но те са част от него.
И както Науката, така и Теологията са безсилни да обяснят Аз-а.
Аз-ът няма нужда от Философията и Религията, за да съществува.
(Но Науката, Философията и Религията се нуждаят от Аз-а, за да съществуват и да има какво да се опитват да обяснят. За съжаление или не- напълно безуспешно)
Аз-а е единственото необходимо и достатъчно условие за съществуването си
Аз-а е необходимото и достатъчно условие за съществуването на всяко нещо
Аз не съм Аз-а, но Аз-ът съм аз
Местата, където никога не си бил, не съществуват. И местата, където си бил също не съществуват.
И още:
Времето, в което не си живял (защото още не си бил роден) и когато повече няма да живееш (защото ще умреш)- то не съществува.
Времето преди да се родим е точно толкова, колкото и онова след смъртта ни. Защо тогава рядко съжаляваме за първия период, а така горчиво се вайкаме и скърбим за втория? Понеже се самозаблуждаваме, че то е различно.
Времето, което изживяваш в настоящото, то също не съществува.
И обратното е вярно- че “Времето преди” и “Времето после” е толкова реално, колкото и “Времето сега”. Между трите времена няма абсолютно никаква разлика. Да мислим другояче е разпространена човешка заблуда.
Всяко възможно описание на Аз-а е недостатъчно и непълно, за да го определи напълно.
Аз съм безсилен да опиша Аз-а изцяло
Понякога Аз-ът се появява в сънищата- но не е сън, а реален и на яве.
Аз-ът не се нуждае от Вярата, за да съществува- просто защото съществува.
Аз-ът съществува, независимо от Безверието.
Науката е безчувствена, Религията- неутешителна. Аз-ът е утехата, надеждата, убежището и единственото възможно спасение.
Фолклорът, митовете и легендите губят първоизточниците си далече в древната история и са недостоверни. Времето заличава абсолютно всичко. Защото “Avec le temps tout s’en va”- “С времето всичко си отива”.
Историята и дори фактите често се фалшифицират.
Литературата си измисля сюжетите с развихрено въображение
Но истинската Действителност е “Stranger than fiction” (по-странна и от измислица)
За математиката
И най-точната наука допуска различни, несъвместими помежду си интерпретации. Всяка логичеки непротиворечива на самата себе си теория е вярна и необорима.
Аксиомите са априорни и недоказуеми, а теоремите апостериорно следват като поредици от техните логически изводи и заключения.
Светът не може да бъде описан в никакъв краен брой изречения
(защото Светът не е краен)
Следователно Аз-ът е неподвластен на всякакви всевъзможни словесни спекулации
Светът не може да бъде обхванат дори и от безкрайна рекурсия
(защото Светът е повече от безкраен)
Аз-а не може да бъде видян, нито пък разбран отсрани, защото не е встрани от нещата. Ала Нещата са нищожна частица от него самия.
Изводи: Субективният идеализъм във Философията е напълно обективен.
Теорията за Аз-а е логически непротиворечива вътрешно в самата себе си- значи е вярна.
Няма, нито пък може да се намери поне един аргумент, който да служи като контра-пример против Теорията за Аз-а.
И ето:
Времето и Пространството,
Материята и античастиците,
Наличното и отвъдното,
Светът и Вън от Света,
Метафизичното, Мистичното
Големият взрив и Вселената,
Нощната стража и заспалите непробудно,
Душата и тялото,
Смехът и болката,
Богатството и бездомните,
Секса и любовта,
Златните мостове и вечните морени,
Бялата пролет, синьото лято, златната есен, студената зима,
Сънят и Будното,
Вярата и Атеизмът,
Мисълта и Думите,
Мечтите и и Действителното,
Хипотезите и Теориите,
Фактите или липсата на факти,
Животът и Смъртта
Началото и Краят,
Всичкото и Нищото-
– Това са само Монолозите на Аз-а.
Не вярата в Бога, а в Аз-а , може да осигури истинското безсмъртие.
Единственото възможно безсмъртие се нарича “Аз”
Повярвайте и се прекланяйте пред Всезнаещия, Вездесъщия, Всемогъщия и Вечен Аз!
Аз-ът каза: “Аз казах. Точка. Край.”
Аз продължавам в Безкрая…
=========================
Заключение
Този трактат практически е напълно безполезен… След прочита животът ви няма да се промени абсолютно с нищо в ежедневието, но ще сте просветлени и спасени…
Тази Доктрина не е Догма и следователно няма необходимост да се самоизтъква или доказва (пред никого). Няма нужда от никакви читатели, подражатели, последователи, поклонници, обожатели; нито от имитатори или псевдопророци. Същевременно изцяло е безразлична и към всякакви възможни критици, опоненти или врагове. (Още повече, че както вече стана очевидно и пределно ясно- представителите и на едната, и на другата категория не съществуват в действителност)
Аз-ът не може да се обясни с никакъв краен брой съждения.
Следователно дори и този Трактат не разкрива същността на Аз-а.
Защото Аз-ът е недостижим.
Това е окончателната и последна версия на Теорията за Истината и Аз. Те са изоморфни, тъждествени и еквивалентни.
Всяка бъдеща поправка или добавка по никакъв начин не променя същността на Учението. То е достатъчно в себе си и за самото себе си. Повече думи и всяко допълнително обяснение са напълно излишни…
=========================
Петър Николов- А.К.А. Perpetuum, (или Аз-ът)
Всички права запазени, Copyright ‘2016