Слънцето – начин на употреба
Много се говори за ползите и вредите от слънчевите лъчи. Много козметични фирми се надпреварват да ни продават продукти, с които да се защитаваме от слънцето. През последните десетилетия модата на слънцето постоянно се мени. На какво да вярваме в крайна сметка? Има ли такова нещо като „здравословен тен” или трябва да използваме слънцезащитен крем всеки път когато отиваме от паркинга до супермаркета?
Нека погледнем за малко в историята.
Древните египтяни са боготворяли слънцето и архитектурата им е била оптимизирана така че да може да взаимодейства с него.
Древните гърци почитали Хелиос, бога на слънцето, а част от подготовката първите Олимпийски атлети за състезания били слънчевите бани, с които целяли заздравяване на мускулатурата и нервната система.
Римският учен Плиний, както и много от древните лечители твърдели, че слънцето е най-доброто лекарствено средство.
Назад в историята лишаването от слънчевите лъчи винаги е било асоциирано с по-слаба костна система. При пресъздаването на битката при Пелузий, Херодот отбелязва, че черепите на убитите Персийски воини са толкова крехки, че съвсем лек удар е способен да ги счупи, докато тези на Египтяните оставали здрави дори при сътресение с тежък камък. Причината била, че още в детски години главите на египетските деца били обръснати и излагани на слънце (което предпазва и от оплешивяване в по-късна възраст), докато персийците почти постоянно носели шапки.
До XIX век хората прекарвали една голяма част от ежедневието си на открито. С началото на ХХ век и индустриализирането на живота, голяма част от населението напуска селските райони и се заселва в големите градове, променяйки коренно начина си на живот и прекарвайки все повече време в затворени пространства далеч от слънчевата светлина. По това време се появяват болести като рахит и туберкулоза, които постепенно прерастват в епидемия.
През 1903 година на датският учен Нилс Финзен е връчена нобелова награда за откриване на лечение за туберкулозата посредsтвом хелиотерапия. Малко след това швейцарския д-р Аугуст Ролие открива първата клиника по хелиотерапия, като практиката му постепенно се разраства и броя на клиниките му достига 36 в цяла Европа.
Какво се е случило от тогава до днес? Защо слънцето е изпаднало в немилост и сме започнали да се крием и пазим децата си от него? Защо се харчат милиони за реклами и покупка на всевъзможни кремове за предпазване от слънцето?
По материали от: Nadine Artemis, Aromacologist, Longevity Conference
Ако тази публикация ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Благодаря ви!
Kamico
11 юли, 2013 at 23:23Това е вярно, но има едно подробност, че откакто е започнало глобалното затопляне всъщност слънцето е станало много по активно, опасни са ултравиолетовите лъчи, от които трябва да се пазим и това не е преувеличено, и не е само търговски трик в никакъв случай. Аз самата пострадах преди няколко години от неразумно печене на слънце без предпазни средства, а да не говорим, че слънчевите изгаряния може да доведат до рак на кожата. Сега вече много внимавам, нося шапка, очила и малко крем ако се налага да изляза на обед, иначе сутрин и следобед вредните лъчи намаляват значително.
Деси
20 август, 2013 at 20:37В книгите на Кастанеда се описват техники за събиране на енергия от слънцето. От много години ги прилагам – те са крайно елементарни. Да засмукваш слънчева енрегия през определени точки на тялото – т.е.това са чакри по йога. Слънчев сплит, под пъпа, на тила, на средата в гърба между плешките. Да вдишваш слънце, да бъдеш като слънчоглед и да движиш главата си по него. Индианците също си крият главите с бели шапки, защото в Южна Америка е горещо… От много години започнах тези прости упражнения. После започнах да се пека на покрива – поне 2-3 дена през седмицата. Едва дочаквам лятото, установих, че не мога да живея без слънцето. То ми е лек, то ми е сила, то ми дава живот и радост. Чиста енергия. Божествена енергия. После четох, че Дънов определя хората от Слънцето като най-висшите в нашата система. Така се и чувствам – пращам им всичката си обич и благодарност, когато се появи слънчо, особено след дълга липса… Не ме интересува ракът на кожата, за около 3-4 месеца през зимата просто се чувствам като мъртва. Е, разбира се, пека се постепенно, първо се мажа с мляко. Но после не се пазя. Чувствам се като дете на Слънцето. Всъщност, нали инидиеца, който беше ходил в САЩ да го изследват 2 месеца, се хранеше само със слънце и вода. И много хора в РБ се опитват да правят това. За мен не е нищо тайно, нищо странно. Аз се чувствам по-близка със Слънцето и водата, със Земята, отколкото с хората и човечеството…
Аз
22 декември, 2013 at 20:05Обяснението е просто – витамин Д. Най-добре е витамин Д да се набавя от слънцето (все пак той е и мастноразтворим, така че е необходимо да се приемат и достатъчно мазнини). Витамин Д е много, много важен и за да го получим, трябва да стоим на слънце поне 10-15 минути на ден, когато УВ лъчите са достатъчно силни (по обяд). Но това е възможно само през лятото, през зимата не просто е студено да се събличаме, а и лъчението е различно, по-слабо колкото по-далеч от екватора сме. Затова е необходимо да си набавим витамин Д по друг начин. Мазната риба (скумрия, сьомга) е най-добрият вариант, има витамин Д и в жълтъците и в други животински продукти. Ако не може така, тогава остават добавките.
Слънчевата светлина е полезна и за очите. Разбира се, изгарянето е вредно и с право трябва да се пазим от прекомерно излагане на слънце. Но слънцезащитният крем блокира усвояването на витамин Д.