Висяща капка любов

Чудесата в новото време са вече ежедневие и изскачат зад всеки ъгъл. Има ли още някой, който да си вярва, че нищо не стана и не се промени след 21.12.2012? 🙂
Още помня как говорих една декемврийска вечер в 2012-та пред голяма група младежи, част от които останаха скептични. “Ама какъв преход? Чест, доблест, добротворчество, единение, безусловна любов и партньорство, взаимоспомагателство, творчество? Хайде де! Това звучи хубаво, ама… какво добротворчество, какво партньорство, светът е суров и трябва да се бориш, за да си успешен.“

Да де, но  светът се променя и то така категорично и с бързи крачки, че ако само седмица се откъснеш от водовъртежа на случванията, няма да познаеш хората, нравите и целия живот! Всеки ден нещо, което облагородява и обогатява живота ни се ражда, всеки ден има нова блага вест!

Една история обиколи Facebook през последните дни – тази за “висящото кафе”. Краткият разказ е създаден от италианския поет и сценарист Тонино Гуера, който описва какво се е случило с него, Федерико Фелини и Виторио Де Сика в Неапол. Ето я и нея, ако още не сте й обърнали внимание:

Влизаме в едно малко кафене, поръчваме си и сядаме на една маса. След нас влизат двама човека:

– Пет кафета. Двете са за нас и три “висящи”.

Плащат петте кафета, изпиват своите две и си тръгват. Питам Де Сика:

– Какви са тези “висящи” кафета?

Отговаря ми:

– Почакай и ще разбереш.

След това влизат други хора. Две момичета си поръчват две кафета – плащат нормално. След малко влизат трима адвокати, поръчват седем кафета:

– Трите са за нас, а четирите “висящи”.

Плащат за седем, изпиват своите три и си тръгват. След това младеж поръчва две кафета, изпива само едно, но плаща и двете. С Фелини и Де Сика седим, говорим си и гледаме през отворената врата огряния от слънцето площад пред кафенето. Изведнъж на вратата се появява тъмна сянка, някакъв много бедно облечен човек, пристъпва на прага и тихо пита:

– Имате ли “висящо” кафе?

Историята за тази благотворителна практика се разпространи лавинообразно и не знам за другите държави и градове, но тя предизвика истински бум в България. На 22 март 2013 се създаде група във фейсбук  “Висящо кафе в България” която към настоящия момент наброява повече от 18 хиляди души. Над 140 заведения от цялата страна се включиха в инициативата. Първите “висящи кафета” вече са изпити от усмихнати и изненадани от този неочакван подарък.

Но това бе само началото. След висящото кафе, мигновено заваляха предложения от магазини, търговци, производители и вече имаме висящ хляб, висяща закуска, висящи стоки за бебета и дечица в нужда. Списъкът май е безкраен. И само за броени часове над 30 магазина и заведения в цялата страна лепнаха обозначителни стикери с каузата. Всички заведения от инициативата ще са с еднакви стикери с надписи “Подари кафе на непознат” или “Подари хляб на непознат” – така, че да бъдат ясно и бързо разпознаваеми и за тези, които искат да дарят, и за тези, които имат нужда. Ето и настоящия списък със заведения, който в момента на публикуването на тази статия, сигурно вече е удвоен: https://dl.dropbox.com/u/90740045/zavedeniq.htm

Веднага се появиха и скептично настроени, хора, които видяха потенциалната злоупотреба. Аз пък виждам най-вече пробуждащия се и обърнат към доброто и единението народ. Помните ли преди време, когато ви казах, че във фейсбук групата на сайта започнахме “новинарска рубрика”, в която публикуваме “измислени” новини от бъдещето: “Българската икономика е в невиждан разцвет, който изумява целият свят. Здравето на всички хора в страната се подобрява с всеки изминал месец. Вече седми месец в България няма нито една тежка катастрофа” и т.н. Е, погледнете отново днешната новина, днешната блага вест и кажете – не е ли това точно новина от тази рубрика?

В разговор с един много ценен човек вчера, между нас прехвърча една реплика, която остави много дълбока следа и допълни пъзелчето. “Всички сме божествени, всички сме ангелски същества, звездни пътешественици. Всички идваме от звездите и там всички са наясно с нарушения закон за свободната воля на Земята, с неравнопоставеността, изпитанията на тъмнината. Но законът за ненамеса не позволява на звездните същества да се намесят и да променят нещо отвън. Единствено и само в човешки тела ние имаме право да се намесим и да направим промяна.”

Е, спомняте ли си малко по малко защо сте дошли тук? Личните “терзания”, уроци, израствания, драми, радости, падане, ставане – всичко това е важно и ни изгражда като светлинни същности. Но отвъд всичко това стои и другата ни мисия – изграждайки и променяйки себе си, да променим матрицата отвътре. Не с агресия и противопоставяне, а с любов. Всеки има своя уникален начин по който стига до реализирането на мисията си. Пътечките може да са различни и разнопосочни. Но отвъд всичко това ни свързва общата цел.

Дали ще приемете тези думи, или не, дали ще си спомните, или не – това няма никакво значение. Единственото, което има значение е, че промяната се случва. Носим я в клетъчната си памет, случваме я, разгръщаме я. А Матрицата? О.. тя се разпуква – лека-полека, или вече с бързи темпове – разчупват се вековните пластове тъма и светлината прониква от всяко възможно ъгълче.

Мога само да благодаря на всеки от вас, че сме заедно в това голямо приключение. Днес ще оставите ли капка висяща любов за някой непознат?

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!