Приказка с неочакван край

February 18, 2013
By

story

Имало едно време…
Нали така започват всички приказки? Хайде и ние да започнем така разказа, пък да видим къде ще ни отведе.

Имало едно време една прекрасна, синьо-зелена планета. За създаването й се били събрали най-знаменитите и умели майстори, създатели на вселени. Най-добрите проектанти и дизайнери на матрици, най-ловките програмисти и най-изкусните работници на фина енергия се събрали и създали най-доброто си, майсторско творение. Планета. Планета тъй красива и омайна, наситена със звънки реки и поточета, гъсти, вълшебни гори, чудни растения и животни, морета, океани, всички населени с живот във всякакви форми. Изпъстрили синьото небе, населили и него. Събрали най-добрите представители от други планети и системи – птици, насекоми, малки и големи животни, риби, рачета, мекотели и те по своя воля населили тази чудна планета. Всеки намерил своето място и заживял задружно и свързан с останалите. Тъй изобилен и щедър бил живота на тази планета – имало всичко! Изобилие от храна, светлина, вода, подслон, топлина и уют. Всяка тревичка, всяко стръкче, плод, зелено клонче, всяко птиче, мушичка и животинче носело в себе си живата сила на Планетата – майка на цялото това изобилие. А най-важното било сърцето на Планетата. То било живо, туптящо, изпълнено с любов към всяка живинка, към всяка мъничка рожба, която била свързана във жива верига от любов с останалите.

Планетата Земя била създадена специална. Жива, дишаща, мислеща и чувстваща, наситена с всевъзможни благости, тя трябвало даplanet earth стане Дом и Училище. За всички онези – същите нейни създатели, проектанти, дизайнери, ангели, и същества от други планети и системи. Училище, в което да се учи с преживяване. Училище, където техните свободни души да уплътнят телата си от светлина и да вкусят от живота в плътна материя. Да преживеят насладата на допира, на вкусването, на влюбването, на онези неповторими изживявания, които само плътното тяло можело да даде. От еони мечтаели за тези опитности, но трябвало да придобиеш много сериозна подготовка и учене, за да бъдеш избран да живееш на планетата Земя. Всички искали да са на тази свободна планета, където със собствената си свободна воля, необезпокоявани и без намеса да могат да изучават изкуството на живота, а Планетата им осигурявала свободно абсолютно всичко, от което човешките им тела имали нужда – имало за всеки по много, от всичко. Всеки искал да научи различни уроци – урока за прошката, урока за търпението, за приемането, урока за безусловната любов, за приятелството. Но за да се случи всичко това имало едно условие – всеки да забрави за звездния си произход, да забрави любовта, светлината и целия процес на сътворяване, в който участвали всички заедно. И да се гмурне в опитностите и преживяванията, към които го зовяла Планетата Земя. За да бъде още по-интересно и предизвикателно, инструментите за учене били разнообразни – различни енергийни предизвикателства – страхове, сблъсъци, противоречия, измами, обиди, провали. Дори се разделили на добри и лоши, светли и тъмни. Нищо, че всъщност всички идвали от Светлината. Всеки приел да играе различна роля в живота на другите. И ролите им можели да се променят само и единствено ако другият, в чийто живот сте се споразумяли да играеш роля, поиска да те види в друга, различна роля. А промяната ставала само ако успееш да смъкнеш воалите от заблуди, приемеш и искрено обикнеш човека отсреща. Толкова интригуващ и все по-задълбочен в предизвикателствата ставал живота на планетата Земя, че много от светлите души тотално губели Пътя, омотавали се в собствената си паяжина и така и не успявали да преминат енергийните предизвикателства, които сами си били заложили, така и не стигали до същината на уроците, които толкова искали да научат.

oppositiesМинавали десетки, стотици, хиляди години. Ангелските същества в човешки тела все повече и повече потъвали в енергийните си предизвикателства. Все повече и повече играчите в голямата игра давали предимство на “Тъмните” и техните проявления – страхувайки се от тях, обсъждайки ги ден след ден, критикувайки ги, осъждайки ги, бунтувайки се срещу неправдите. Знанието, че всеки от тях може да сътворява и променя матриците на живота на тази планета, използвайки силата на съзнанието – на намерението, на насоченото внимание отмирало и постепенно било забравено. Ако пък някой някога си спомнял за това, другите му се подигравали, осмивали го и дори го наказвали, понякога отнемайки човешкия му живот с мъчения. Древното знание било погребано, а ангелските същества попаднали в най-гъстия, плътен, непрогледен мрак, който чакал искрицата в светлите им сърца да си спомни, да блесне и да освети мрака, за да се прояви най-сетне и той, спомняйки си, че е светлина.  Забравили, че тя е жива, прекъснали връзката си с нея, с природата. Започнали да измъчват, да убиват и пленяват останалите живи същества населяващи планетата. Обявили се за най-могъщият, най-умният, единствено достойният вид на тази планета, който по рожденно право властва и притежава живота на всички останали видове, а и над самата Планета. Дупчели я, източвайки свещената й кръв, рязали, осакатявали я, замърсявали с отровни вещества водите, въздуха, почвата, изтръгвали от недрата й зелените гори, изтребвали птици, риби и животни. Тотално загубили онази свещена връзка, свързваща всичко живо в една електромагнитна мрежа от любов, забравили, че всички са един цял, жив организъм, и погубвайки част от него – погубват и себе си. Като всяка любяща майка обаче, Гайа продължавала да дава храна, подслон и любов на своите деца. От време на време недрата й се продирали от тежки стонове и болезнени тръпки, с горчиви сълзи изливала болката си, но много внимавала това да не причини големи беди на обичаните ангелски същества, маскирани в човешки тела. И тя, и всички останали космически наблюдатели съблюдавали най-важният закон – този за свободната воля и не се месели в голямата игра.

tree_of_lifeА човеците продължавали да потъват в мрака. Забравили, че Планетата била създадена жива, изобилна и благата й били неизчерпаеми. На планетата, създадена изобилна и където всяко благо съществувало свободно достъпно за всеки, те създали ограничаващи системи.  Стигнали до там, че създали изкуствени структури и правила, които да управляват живота им. До такава степен с годините се предали на тези правила и изкуствени структури, че забравили дори правилото за свободната воля. Вече нито едно от природните блага не било свободно достъпно. За всичко трябвало да се плаща с пари. Дори за земята, която част от човеците заграбили с насилие и си разпределили помежду си, решавайки, че я притежават. А после започнали да разпродават за пари парченца от нея на другите хора. ПАРИ – изкуствено създадена “ценност”, с която, ако я притежаваш в достатъчно голямо количество – можеш да имаш всичко на този свят. Парите станали най-важното нещо в живота на хората. В името на този нов бог ПАРИ, човеците правели всичко – убивали, мамели, унищожавали все повече и повече родната си планета, водели войни едни срещу други, извършвали предателства. Всичките хора заедно, населяващи част от планетата, нарекли себе си държава. Създали си средство, което да ги лъже, манипулира и мачка още повече – нарекли го правителство.  Система, която чрез набор от измамни правила, наречени “закони” давала право на малка част от човеците да лъжат, разболяват, мачкат, ограбват духовно и материално останалата част от човеците – и това се приемало като нещо съвсем нормално и редно. Измислили си закони, според които голямата маса от човеците трябвало да плаща на държавата пари, наречени данъци, за да имат право на дом, земя, да работят и изкарват прехраната си с пари. За храната, подслона, топлината и светлината дадени в изобилие на планетата на Свободния избор, те вече трябвало да плащат с пари. Много пари. Все повече и повече пари. За да имаш храна, дом, дрехи, топлина, радост, любов – трябвало да имаш пари. Онези, които печелели най-много пари, искали още и още и още пари, използвайки всякакви лъжи и измами. Вече всички били зависими от парите, от непрестанно прииждащите нови и нови закони, които правителството измисляло. Чувствали се бедни, болни, нещастни, измамени, окрадени, но знаели, че така се случват нещата и, че държавата е над тях. Забравили, че Държавата – това са ТЕ. Забравили, че онези, които измисляли правилата за управление са една шепа и са получили силата си именно от тях – хората. Забравили, че имат право на свободен избор.

Но точно там, в най-непрогледния мрак, тъга и болка.. един по един – хората започнали да си спомнят! В най-непрогледния мрак, awakeningБожествената искра, скрита в сърцата им започнала да се пробужда и да проблясва! Започнали да се възвръщат спомените за свободния избор. Дори започнал да се възвръща спомена за Древното Знание! За силата на съзнанието, на мисълта, на насоченото чувство и намерение! Онези, които се осмелили да надигнат глава и да говорят на другите за това били осмивани, отхвърляни, много се страхували, или срамували от тях. Но Божествената искрица се разгаряла все повече и повече, осветяла все повече мрака и докосвала онази частичка скрито знание в сърцата и на други хора! И така се разгорял един огън, който лека полека се превръщал в мрежа от светлина, коятоо започнала да обхваща цялата Планета. Майката Гайа и всички космически наблюдатели изпаднали във възторг, разгоряли се дивни космически празненства, защото за пръв път в историята на Света, в средата на най-непрогледния мрак, без никаква външна намеса, човечеството се пробудило и само си спомнило за Божествения си произход и безграничните си способности! И започнали да творят… един по един, всеки започнал да прилага Божествените Космически закони в собствения си живот и правел малки и големи чудеса. Тези хора били вдъхновение и давали сила, вяра и страст и на останалите да повярват и да опитат. Много хора не искали да повярват, било ги страх да си спомнят и да излязат от удобния си затвор с който били свикнали. Но малко по малко все повече от ангелските същества си спомняли … и започнали да полагат основите на нов свят, обединили се, сляли сърцата си, приели се един друг, независимо от привидните различния и стаени с годините сенки и страхове. И започнали да творят…

Как завършва приказката ли? Краят оставам на вас. Той е отворен. А този, който го пише сте всички вие – ангелските същества в човешки костюми, които започват да си спомнят и да възвръщат знанието за силите си. Много са вълнуващи и впечатляващи тези бунтове и обединението на народа, което се демонстрира по улиците. Българският Лъв сякаш се пробуди, отвори очи, осъзна се и си каза “Стига вече”. Но не забравяйте, че осъзнатостта много лесно може отново да се превърне в заблуда, защото заблудата е сред основните инструменти за израстване. Нека има действия – да! Нека има видимо, осезаемо физическо проявление на решението ни да създадем едни нов свят! Но нека сме осъзнати за действията си… Лесно се казва НЕ. Но по-важно е на кого и на какво да кажем ДА. Ще свалим правителството? Супер. Ще изгоним ли големите индустриални монополисти? Супер. Но важното е след това на какво ще кажем ДА. Важното е да помним, че когато влизаме в борба и противопоставяне, отново създаваме дуалност. Печелим и мир. Но печелим и война. Наскоро в интернет широко се популяризира един псевдо “доклад” на ЦРУ за България, в който освен всичко друго ми направи впечатление, че един от изтъкнатите минуси на българите е как “са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на лидери, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.”.  Чудесно. Ами хайде да използваме знанието за този минус, за да го превърнем в плюс.  Може би трябва да раздрусаме и преобърем изцяло концепциите за функционирането на една държава. Ние търсим кой да ни управлява. Е защо пък трябва някой да управлява другите? Това е планетата на Свободният Избор!

Нека да работим усилено и на друго ниво. Там, където е голямото майсторство. Там, където няма ограничения и съществуват всички потенциали. Там, където създаваме с мисъл, чувство и намерение и правим голямите промени. Знаете ли колко е просто? Всеки от вас, който вече е сътворил “малки” чудеса в живота си знае и притежава инструментите, с които да създаде и нещо по-голямо. Нали знаете, че за Вселената няма такова нещо като “голямо” или “малко”. Ограниченията са само в нашите глави. Във фейсбук групата на сайта “Планетата на Свободния Избор” започнахме една такава игра. Да опишем България такава, каквато я виждаме със сърцата си. Направихме я цяла новинарска рубрика, която редовно да допълваме. Ето част от новините в нея:

“Българите са феноменална нация, чиито граждани умеят чрез своите психични сили и намерения да пречистват въздуха, почвата и водите. Здравето на всички хора в страната се подобрява с всеки изминал месец – отбелязват в лекарските среди. Апаратурата на учените изследователи отчита съвършенна чистота на всички изследвани обекти в природата на цялата територия…
Световната общественост е изумена от тези фантастчни способности и търсят всякакви контакти за обучение и предаване на този безценен опит , който те с радост споделят…
България е е сред най-големите производители и износители на екологично чиста храна и семена….
България се нареди сред първите места, сред най-примамливите туристически дестинации. Сред най-атрактивните обекти са селският туризъм, оживил прекрасните китни български селца.
България е страната с най-много духовни общности, живеещи по природосъобразен начин…
Българската икономика е в невиждан разцвет, ккойто изумява целият свят. Жизненият стандарт на средностатистическия българин, изпревари дори тези на Норвегия и Кувейт…
Българите са сред най-спокойните, уравновесени и позитивни хора на света… Туристи, посетили страната разказват, че това е някакъв национален или местен природен феномен, който се усещал навсякъде в България и сред българите.
Все повече зачестяват регистрираните случаи на спонтанни и необясними изцеления на всякакви тежки, инвалидизиращи и дори смъртоносни заболявания в България…”

Хайде да допишем заедно приказката? Всеки един от вас е важна и неизменна част от успешната формула. Започвайки от промяната в собствения си живот, през този на семейството, обкръжаващата среда, града, страната.. и така – обхващайки цялата планета. А дали там са границите? Кой знае… Само от нас зависи!

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

One Response to Приказка с неочакван край

  1. […] е ли престъпно нелепо, че единственият вид на планетата земя, който си плаща за благата които ТЯ […]

Коментирай

ТЪРСЕНЕ в сайта

Абонирай се!

За да получаваш пръв най-интересните новини от Свой Избор!

Намери ни във Фейсбук

Намери във Facebook