Магическа нова година с изобилие от тиквени бонбони
Настава най-магическото време от годината според много предания и вярвания. Хелоуин, Вси Светии, или Самхейн – независимо как ще наречем този празник, за него казват, че воалът, който разделя духовния свят от физическия, съвсем изтънява и контакта между същностите от двете страни става по-лесен и ясен. Енергиите свободно и необезпокоявано преминават иначе здравия воал. Казват, че това е времето, в което може да се осъществи най-лесно контакт с висшите духовни същности, с водачи, наставници, ангели и предводители. Контактът с душите на преминали от другата страна на воала наши близки е най-възможен и осъществим.
Това е началото на Новата година в много магически традиции. Самхейн произтича от англо-саксонските езически обичаи и означава “краят на лятото” и началото на студения сезон. Време, което символизира едно пълно завъртане на годишните времена. Та дори ние в предходния ден преместихме стрелките на часовника – още една промяна, бележеща настъпването на студения сезон.
Мгого подходящо е да украсим дома си със сезонни плодове и зеленчуци, с пъстри есенни листа и сухи растения, сухи билки и корени, които ни напомнят да се свържем със силата на майката природа и да се обърнем отново към единението със Земята. Можем да сложим на трапезата кореноплодни растения и пълнозърнест хляб, собственоръчно омесен. Ето един чудесен повод да опитате да направите пълнозърненстите хлебчета, за които неотдавна ви разказах 🙂 А чрез тиквата, почитаме даровете на изобилието. Така разказва омайната магьосница Алекс, която умело разказва приказки за Слънцето и Луната…
А ето как аз реших да последвам мъдрите й напътствия и да почета огнения магически празник, вдъхновена и от опита и вкусните експерименти на една друга магьосница. Надникнете в сайта й, особено ако сте почитател на здравословните изкушения, ще останете очаровани от шарените и вкусни предложения на Ваня. Но тъй като аз много трудно се водя по точните рецепти, обикновено една вкусна рецепта ме вдъхновява да експериментирам.. и се ражда съвсем нов вкус. Та ето какво се роди специално в навечерието на този красив празник.
Необходими продукти:
– резен тиква – около 180 гр.
– суров слънчоглед – 5 с.л.
– стафиди – 5 с.л.
– овесени ядки – 4 с.л.
– 4 с.л. какао
– 2 с.л. канела
– 2 с.л. джинджифил на прах
– 2 с.л. мед
– 2 с. л. мак
– 4-5 с.л. сусам
Тиквата се нарязва на парченца и се нарязва на ситно в кухненски робот, или се настъргва на ренде. Слънчогледа, стафидите и овесените ядки се смилат доколкото е възможно в кухненския робот.
Ако нямате кухненски робот, преспокойно можете да използвате едновремешните мелнички за кафе. Само, че ще трябва да си поиграете малко по-дълго време – заради количеството.
Моят кухненски робот очевидно не е от най-мощните и можещите, затова получената смес, заедно с останалите съставки (без сусама и мака) обърквам в една голяма купа и довършвам до получаването на задоволително гладка хомогенна смес – с пасатор. Добавяте малко вода – на око, колкото прецените, че сместта има нужда. Горе долу около чаша. Добавят се и маковите семенца и се разбърква с лъжица.
От получената смес с ръце оформяте малки топчета, които овалвате в сусам (а може и в кокосови стърготини). Подреждате в удобен съд и оставяте в хладилника да стегнат за 20-30 мин.
Това количество ще ви е достатъчно да посрещнете гости и да хапнете доволно.. че и за следващите дни могат да ви останат бонбони за малки закуски.
Да ви е вкусен и топъл празника!
Ако решите да експериментирате в кухнята, ще се радвам да споделите резултати и впечатления!
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
Дес
6 ноември, 2011 at 00:31Благодаря ти, Марти, че си споделила с нас тази рецепта!
От тези снимки страшно ми се приядоха – утре сутринта ще си сглобя една кошничка…
Възникна ми само един технологичен въпрос:
Тиквата сурова ли да е? /защото в сайта, на който си си харесала топчетата пише, че е варена/…
Martina Ivanova
6 ноември, 2011 at 10:27Да, при мен тиквата е сурова 🙂 Да разкажеш, ако опиташ 😉 Благодаря!
Дес
6 ноември, 2011 at 21:29Опитах.
Разказвам.
Подходих доста творчески /повече от теб – не е хвалба/…
Повечето от съставките ги слагах на око, опитвах, добавях, после още няколко пъти…
В крайна сметка стана интересно на вкус, но определено ми идват в повече канелата и джинджифила… Освен това не се сгъсти особено в хладилника и това ме накара да се замисля коя точно съставка трябва да предизвика сгъстяването – ти имаш ли представа? /Не знам дали има особено значение, но вместо овесени ядки използвах овесени трици/…
Скоро ще опитам пак, но след като пробвам и шоколадовия мус, който си ни представила в друга тема…
Martina Ivanova
7 ноември, 2011 at 08:21Творчеството е повече от желано 🙂 И винаги ражда добри резултати. Само дето триците не са били добра идея – именно овесените ядки са съставката, която дръпва влагата и прави сместта по-гъста 🙂