За нищо не те бива! Кога най-сетне ще намериш призванието си?
Мантрата "Не съм достатъчно добър", звучи в главата на почти всеки човек, но по различен начин и с различна тежест повлиява живота ни. Едва доловимо ехо, което обаче неусетно изпълва дните, решенията, чувствата, постъпките и мислите. И много е вероятно, то да се мултиплицира и започне да ехти през нас към нашите деца. Но преди това, може по всевъзможни начини да повлияе негативно на собствения ни живот.
Безбройни са случаите в които мои клиенти, успяли според социалните очаквания и норми, с престижно образование, професия и добро финансово състояние, се чувстват провалени и нещастни. Колкото и високи върхове да постигнат, колкото и престижни дипломи да трупат в портфолиото си, не изпитват задоволство. Защото там някъде, едно тихо ехо, гласът на мама, която омаловажава и осмива всяко постижение на малкото момиченце, кънти от миналото. Никога не е достатъчно добро, нито достойно. И всяка нова ситуация в настоещето, която наподоби по някакъв начин случките от преди, възвръща усещанията, емоциите, физическото състояние и нагласи.
Твърде големи са очакванията, социалният натиск и натрапваните отвън представи за успешна реализация на младите хора. Този родителски и социален натиск може да възпре за дълго време младия човек да се ориентира кой е, какво иска и умее, какво е призванието и страстта му в живота. Какво можем да направим? Нека си признаем - голяма рядкост е един 20-тина годишен човек да...