Защо се фокусираме върху негативното когато работим с ТЕС?
ЗАЩО се фокусираме върху негативното, когато работим с ТЕС? Защо върху болката, проблема, страданието? Не е ли по-добре да избягваме негативните неща и да си казваме положителни утвърждения?
ТОВА е един от най-честите въпроси, които объркват начинаещите в ТЕС. В крайна сметка никой не иска да види увеличени лошите неща, а да ги замести с положителни, нали така? И точно затова, пътят ни към доброто и положителното, минава през честната среща с негатива, без шикалкавене, замазване и криене. Всеки иска да избяга от болката, да я намали, да я изгони и замаже. И така не ни хрумва, че пътят на изцелението минава ПРЕЗ болката. През съзнателното влизане в болката, осмислянето ѝ, изчувстването ѝ, до пълното ѝ освобождение.
Кралицата на положителните утвърждения Луиз Хей, казва за работата с ТЕС върху негативното, която е практикувала с американския ни колега Ник Ортнър:
“Ако искаш да изчистиш една къща, трябва да видиш мръсотията”.
Положителното мислене е чудесно нещо и понякога то води до добри резултати. Дори има адекватен момент от ТЕС потупването, когато можем да въведем и положителни фрази. Но докато все още сме в бурната емоция, докато проблемът се чувства силен и болезнен, едно положително утвърждаване няма да бъде нищо повече от една голяма лъжа и опит за самозалъгване.
Няма как да си внушиш, че няма проблем и се чувстваш добре, докато проблемът е там с цялата си сила.
Няма как да си внушиш, че не те боли, докато болката те изгаря. Няма как да се насилиш да бъдеш спокоен, докато се тресеш от тревожност. Няма как да си внушиш, че се чувстваш щастлив, докато депресията изсмуква всяка капчица радост от теб.
В най-добрия случай можеш да постигнеш подтискане и замазване на истинските си чувства, които все някога ще намерят пробойна през която да се изявят. Част от масово приетите подходи за коригиране на мисленето и поведението правят точно това – не допускат емоциите да намерят изява, да бъдат чути и забелязани. Приемат се за слабост, която трябва да бъде подтисната, а “неправилното” поведение да бъде коригирано с рационализиране проблема. Но това само вкопава проблема още по-дълбоко в теб, докато изграждаш една социално приемлива маска на повърхността и се опитваш с рационално волево усилие да избереш различно поведение.
Ако се опиташ да си внушиш с положително мислене, че всичко е наред, докато отвътре чувството е “Нищо не е наред”, можеш да се самозалъжеш временно, а може и да почувстваш съпротива. Вътрешният ти филтър за истина ще отхвърли опита за самовнушение и може да доведе до разочарованието “Ето, на мен дори положителното мислене не ми се получава”. Ще ти се получи. Но първо трябва да разчистиш това, което пречи.
И ето защо, първо искаме да чуем истинските чувства. Да, те не са рационални, често стъпват върху изкривена представа за реалността и точно затова трябва да им обърнем внимание. Когато чуем болката, когато я успокоим, когато променим вътрешната си биохимия, която е поддържала болката и травмата, едва СЛЕД ТОВА вече можем да намерим по-спокойна гледна точка. И тя се чувства истинска, автентична, защото сам стигаш до нея, ражда се отвътре-навън, а не е натрапена отвън. И точно тя е отвореният ни път към положителното.
Aко искаш да изучиш майсторските похвати и да започнеш да прилагаш на практика дълбинните методи от ТЕС до които имат достъп само професионалните практици, препоръчвам практическият наръчник “Изцели живота си с ТЕС и Пренареждане на Матрицата”. Той ще те води стъпка по стъпка от самото начало, до най-потайните дълбини на познанието и практическата употреба на ТЕС и Матрицата за всяка твоя нужда.
С любов,
Марти Иванова
Психолог, Мастер преподавател по ТЕС и Пренареждане на Матрицата
