Енергийна Психология

Аз не съм важна, тя моята вече е изпята …

Чували ли сте тези думи? Сигурна съм, че сте. Също както и аз. Сякаш са една типична мантра, която хората над определена възраст подхващат и предават през поколенията. Понякога възрастовата летва е доста ниска - насред най-жизнената зрялост. И това е изключително тъжно, защото тихо и необмислено тази фраза предава през поколенията една пасивна, жертвена, вредоносна житейска позиция. Мнозина зрели хора изричат тези думи автоматизирано, без замисляне и осмисляне. Чували са ги вече толкова пъти от своите възрастни родители и роднини, че тази вредоносна мантра се е плъзнала неуловимо в представите им за адекватно поведение в зрялата възраст. Сякаш по подразбиране, като част от нормалността, от един момент насетне "АЗ" преставам да съм важен. Моят живот престава да има смисъл, значение, цел, посока. И цялата значимост се измества само и единствено в посока на децата. А какво става тогава с твоя живот, щом той вече не е важен? И това ли е нещото, което искаш да предадеш на децата си, за да се превърне и в тяхна мантра? Защото, повярвайте ми, цялото внимание, загриженост, глезене, материални дарове, олекват пред личния пример. Това, което на първо време предаваме на децата ни, са моделите по който се случва живота. Как се случват взаимоотношенията между мъжете и жените, приятелствата, как се отнасят хората помежду си и как се отнасят другите към теб; как се случва успехът, материалнотото изобилие и парите, здравето. Как да се отнасяш към себе си, кой си ти и каква е стойността ти в този свят, кои са начините с които да посрещнеш житейските предизвикателства. Всички тези модели и още десетки, новото поколение учи от теб.
Виж още

МАЛОЦЕННОСТТА В НЕРАЗВИТАТА ЛИЧНОСТ РАЖДА АГРЕСОРИ И ИНФЛУЕНСЪРИ

Всички искат да бъдат харесвани, това е естествен импулс. Започва да се проявява още в предучилищната възраст и тогава обектите на "ухажването" са мама и тати. После детето иска да впечатли учителката или друг признат авторитет в близкия кръг, да получи признание и похвала. В ранното юношество, когато детето отваря съзнанието си за околния свят и започва да изучава, и открива света извън семейството, започва да търси себе си, подражавайки на другите. Прави понякога нелепи и смешни опити да се хареса, да впечатли околните, да прилича на някой ролеви модел, търси своята идентичност и място в обществото. Всички минаваме по този път и слава Богу, мнозина успяват рано или късно да намерят себе си. Да изградят здрава идентичност, да се превърнат в личност; Да намерят и развият своите умения, дарби и таланти, да получат сладкото удовлетворение от това да се самонадграждат, развиват и да творят, оставяйки чрез личното си израстване полза и за обществото. Тогава разбира се идва и общественото признание, но вече като вторичен ефект, а не като самоцел. Това е изграждащият път на себеактуализацията, на стойността отвътре-навън, на стабилните устои и изграждане на личност с главно Л. На самочувствието стъпило на стабилна и здрава основа, изпълнена със смисъл и съдържание. В този случай човекът съзнава стойността си, знае колко труд стои зад нея, без да парадира. Силен е този, който стои в силата си и подава ръка на другите, за да преминат през своите слабости и на свой ред да се намерят. От друга страна имаме обаче и друг типаж. Хората, които не са поели по пътя на себеизграждането. Блокирали са някъде в етапа на профанските тийнейджърски опити да привлекат симпатия, харесване и одобрение, и го карат по този вече познат и обигран начин. Превръщат циркаджийските номера, агресията, подигравките и обидите към другите, в основен начин да утвърдят себе си. Липсата на собствени качества и умения с които да блеснат, компенсират с принизяване на чуждите такива. Ето как това се проявява в партньорските двойки, в отношенията в групи и води дори по плъзгащите се по повърхността инфлуенсърски прояви.
Виж още

Пътят от детската площадка води или до самоувереността, или до малоценността

Чудили ли сте се защо едни деца порастват и се превръщат в самоуверени, оправни, харизматични възрастни, а други се губят в чувство за малоценност, неувереност, свитост? Тези два случая с деца на които присъствах толкова ме разтърсиха, че реших да ги разкажа, за да бъдат алармена лампичка за всички родители и (не)пораснали деца. Ето какъв е маханизмът по който се зараждат възрастни емоционално хладни, затворени, неуверени, невротични възрастни, обременени с комплекси за малоценност и личностови разстройства. И как вместо това можем да създадем нова реалност - подкрепяща, окуражаваща, даваща любов, създаваща доверие, мъдро насочваща и създаваща емоционално зрели, справящи се с живота личности.
Виж още

Как да се справим със загубата на любим човек

Смъртта е една от най-тежките теми, винаги ни разтърсва и замисля, а загубата на любим човек е сред травмите с голямо Т. Това са тежките, големи травми които носят със себе опасността да оставят огромна незарастваща рана в душата ни. В работата си често се срещам с хора, които споделят "Така и не успях да преодолея смъртта на майка ми, а минаха 20 години", "След смъртта на баща ми вече не съм същия човек", "Всичко започна след като Х почина". Няма ултимативен лек и бързо хапче срещу тази болка, но е добре да сме наясно срещу какво се изправяме за да можем все пак да преминем през това голямо изпитание, и да сме цели, здрави и способни да продължим живота си след това. Никога не си подготвен за смъртта на близкия човек, дори когато я очакваш и знаеш, че идва. А често тя идва неочаквано, твърде бързо, сякаш ненавременно и дори несправедливо. Това, което се случва изключително често, но хората не го знаят и се смущават, е първоначалното обезболяване. Описват го така "Странно, но не усетих нищо. Сякаш не се отнасяше за мен, а за някой друг", "Всички в стаята бяха разстроени и плачеха заради новината, а аз не почувствах нищо", "Бях като в ступор, Нищо не усещах", "Как може да съм толкова безчувствена?". Тази липса на реакция и обезчувствяване е толкова смущаваща за мнозина, че дори изпитват вина и срам. А не бива. Това е една от най-естествените реакции, които...
Виж още

Как интерпретираме реалността и защо виждаме под вола теле

Колко често ти се е случвало да кажеш или напишеш едно нещо, а неочаквано да се сблъскаш с реакция в отсрещния човек, остро демонстрираща, че е разбрал нещо съвсем различно? И то го е разбрал толкова превратно, че това ви вкарва в обяснения, разправии, сърдене дори. Понякога е толкова изумително, че човек се хваща за главата и се чуди "Това пък сега откъде дойде? Защо този търси и вижда под вола теле"? Пречупени през личните филтри на страха, мнителността, нараняванията, травмите и обуславянията, тогава неутралните явления, думи и случки придобиват изменен, понякога гротескно изкривен вид. Представяте ли си колко е мъчително, когато това е цяла житейска реалност? Истината е, че никой не е виновен, че има това поведение и чувствителност. Те са придобити и зад тях стоят години на душевно страдание, години на пренебрежение, срам, страх, отхвърляне, липса на любов и подкрепа, ниска самооценка. И заради тези филтри виждаме куриозното явление на хора, които виждат нападение там, където има мир. Виждат критика там, където има дебат. Всички имаме своите филтри. Получили сме ги през различните етапи на развитието ни като човешки същества. Трикът е със съзряването си да съумеем да ги идентифицираме, изцеляваме и преодоляваме. Истината без филтри е искрящо чиста. Реалността без изкривявания е чудо. Чистото съзнание без обуславянията на ума е способно да твори нови светове.
Виж още

Капаните на псевдо-духовността

Капаните на псевдо-духовността Как замитаме нерешените си емоционални проблеми под прикритието на „духовност“ Джон Уелууд е известен трансперсонален психотерапевт, популярен автор и утвърден обучител на психотерапевти в „психотерапия в духовен контекст“. Още в 80-те години на 20-ти век, той въвежда термина "духовен байпас". Чрез него изразява илюзорността и затъването във псевдо духовност, чиято същност е - оправдания и удобни залъгвания. Чрез тях хората намират бягство, оправдание, начин да избягат нерешените си емоционални проблеми, психологически травми и недовършени задачи на развитието си. Това е особено опасна тенденция, която през годините се пропи в съзнанието на мнозина от духовно търсещите, затвърди илюзията им до степен на категорично и претенциозно демонстриране на възвишена "духовност", докато  ежедневните теми от живота, общуването и представата им за света, са истинска катастрофа. Въведените духовни идеи от Изтока, не изцяло приложими за Западното общество, а и твърде едностранчиви и избягващи неудобни теми, допълнително объркаха търсещите отговори на големите въпроси в живота. Настоящото интервю на Тина Фосела с Джон Уелууд, е отварящ очите и пробуждащ съзнанието текст, който препоръчвам горещо на всеки, търсещ наистима дълбоките отговори.
Виж още

Истинската причина за нашите заболявания [и как да ги лекуваме]

Докторите и медицинските сестри често са разочаровани, защото истинската причина за заболяванията често им се изплъзва. Те са наясно, че лекарствата не решават проблема, а само замаскират временно симптомите. Въпреки огромното количество време и пари, вложени в медицински изследвания, посветените на медицината специалисти са принудени да се борят единствено със симптомите на заболяванията ни. Медицината признава "Не знаем каква е причината". Медицинските изследвания все още търсят причини там, където не съществуват. Като да търсиш злато във ваната си. Просто не е там. Ето какви са удивителните открития на новата наука психоневроимунология и революционните терапевтични методики, постигащи изумителни изцеления там, където преди се считаха за невъзможни!
Виж още

Лошо настроение? Ето какво да направиш за да го промениш!

Това, което наричаме "лошо настроение",  всъщност са неразрешени и неизцелени негативни емоции около конкретно събитие в живота ни, в които стоим твърде дълго време. Тотално имаме контрол над всичко това, но повечето хора не го знаят и стоят в плен на емоциите си толкова дълго време, че емоцията останала с дни, дълбае, пуска отрова в съзнанието ни и се превръща в настроение. Тази една и съща негативна емоция, останала в нас със седмици, се превръща в температемент. И тази една и съща емоция, останала неразрешена в нас с години, ние наричаме "характер".
Виж още

Биология на стреса и изцелението: променящ живота клас с проф. Брус Липтън

Тази лекция на проф. д-р Брус Липтън, клетъчен биолог и създател на новата наука Епигенетика, ще промени начина по който виждате живота. Ако сте готови да преминете разтърсващо осъзнаване - продължете да четете надолу. Въпросът е следният - ако сме способни да бъдем здрави и млади, защо се разболяваме? Една от най-важните причини, е СТРЕСЪТ. Ще ви демонстрирам как работи стресът, използвайки първо клетки, а след това - хора. Ще разберете точният механизъм по който всяка от 50 трилиона клетки реагира на средата в която живее или умира. Ако мислите, че идва момент в който идва болестта - лъжете се! Тя вече е в тялото. Но ето какво точно се случва за да станете болни, и също какво точно да направите, за да се придвижите от крайността на болестта и стреса, към крайността на здравето, щастието и емоционалната свобода. Отварящ очите майсторски клас с проф. Брус Липтън!
Виж още

Как победих рака и изцелих обезценяването

"Левкемия. Дизайнерско ДНК". Думите минават през ушите ми! Нито една фибра в тялото ми не потрепва и не резонира на тази диагноза. Питам се защо им е толкова лесно на докторите да поставят такива етикети, не разбирам!? Повтарям си го няколко пъти, предъвквам го, премятам съчетанието на буквите през зъбите, езика, гърлото, стомаха... Забравям това буквено съчетание няколко пъти. Близките ми ме питат, какво са казали докторите, какво ми има, а аз не мога да се сетя за думичките. И все още ми е трудно. Не го приемам! Цялата ми същност не го приема. Вече съм достигнала до съзнанието, че няма нищо случайно. Че моето здраве е отражение на вътрешния ми свят. Чудя се къде сгреших...." Изумителен разказ на една търсеща жена, намерила Отговора и Изцелението. Как се справяш с рака и с дъгогодишните болки отчуждение, обида и обезценяване - за два часа! Дълга, дълбока и разтърсваща история, която всеки ще преживее посвоему. И ако не намери веднага отговора, то със сигурност ще намери пътя към него.
Виж още