Личните граници и себеуважението
Уважавате ли себе си? Високо, или ниско е усещането ви за собствена себестойност? Сигурна съм, че много хора биха отговорили автоматично “Ами да, разбира се, че уважавам себе си”. И все пак, проверете се: Минавате ли бързо и лесно бариерата на уважителното обръщение – на другите хора към вас и вие към другите хора?
Склонни ли сте да сте на разположение по всяко време? На телефона, на повикване от познат, непознат, на съобщенията в социалните мрежи? Събота, неделя, празник, делник, късно сутрин, късно вечер, по произволно време от нощта, стига да сте будни?
Готови ли сте да дадете плодовете на труда си – било то интелектуален, терапевтичен, познавателен или материален продукт/услуга, които създавате, за незначителна, занижена цена? Защото “хората имат нужда, не могат да си го позволят, от мен се очаква, не мога да искам, не е редно” и други причини?
Склонни ли сте да позвъните на някого, да му пишете, да поискате съвет, мнение, услуга, или друго – независимо от деня и часа?
Считате ли, че е напълно приемливо да пишете, или дори позвъните в произволно време на авторитет в медицината, психологията, автор или друга обществена личност, само защото той ви е приел в контактите си в социална мрежа?
Ако повечето отговори са “да” и дори повдигате вежди с недоумение “е, не разбирам какъв е проблемът”, значи имате работа с личните си граници и себеуважението. Там е работата, че ако имате проблем със самооценката и себеуважението, то вие ще обезценявате всичко свое. И когато отношението ви към вас самите е такова, то приемате, че така функционира светът.