Енергийна Психология

Личните граници и себеуважението

Уважавате ли себе си? Високо, или ниско е усещането ви за собствена себестойност? Сигурна съм, че много хора биха отговорили автоматично “Ами да, разбира се, че уважавам себе си”. И все пак, проверете се: Минавате ли бързо и лесно бариерата на уважителното обръщение – на другите хора към вас и вие към другите хора? Склонни ли сте да сте на разположение по всяко време? На телефона, на повикване от познат, непознат, на съобщенията в социалните мрежи? Събота, неделя, празник, делник, късно сутрин, късно вечер, по произволно време от нощта, стига да сте будни? Готови ли сте да дадете плодовете на труда си – било то интелектуален, терапевтичен, познавателен или материален продукт/услуга, които създавате, за незначителна, занижена цена? Защото “хората имат нужда, не могат да си го позволят, от мен се очаква, не мога да искам, не е редно” и други причини? Склонни ли сте да позвъните на някого, да му пишете, да поискате съвет, мнение, услуга, или друго – независимо от деня и часа? Считате ли, че е напълно приемливо да пишете, или дори позвъните в произволно време на авторитет в медицината, психологията, автор или друга обществена личност, само защото той ви е приел в контактите си в социална мрежа? Ако повечето отговори са “да” и дори повдигате вежди с недоумение “е, не разбирам какъв е проблемът”, значи имате работа с личните си граници и себеуважението. Там е работата, че ако имате проблем със самооценката и себеуважението, то вие ще обезценявате всичко свое. И когато отношението ви към вас самите е такова, то приемате, че така функционира светът.
Виж още

Да живееш с нарцисист – разпознаване на знаците и оцеляване

Работата ми с жени-жертви на мъчителни взаимоотношения с нарцисист, както и моята лична история на нараняване, и лечение на последствията от близостта с нарцисист, най-сетне оформиха тази статия. В помощ на всеки, който се чувства изгубен, сам, наранен, и търси изход от тази бездна. Какво представлява нарцистичното личностново разстройство, как да го разпознаем, как да го разберем. И как да оцелеем, когато сме в близкия кръг на нарцисиста. Как да се справим с проблемите във връзката ни с него, и как да изцелим раните си.
Виж още

Непорасналите деца в преследване на щастието

Светът е пълен с непораснали деца, които се опитват да играят на възрастни. И това не са непременно тийнейджърите, или подрастващите. Биологичната възраст няма нищо общо с това. Непораснало дете може да е племенницата ви на 23г., съпругата ви на 36г., мъжът на 50г., майката на 73г. бащата на 84г., шефът на 47г. Непорасналите деца се проявяват във всякакви житейски ситуации – лични, интимни, приятелски, роднински, работни, битови, творчески. Спъват развитието, финансовото благосъстояние, кариерните постижения, любовните взаимоотношения, социалните контакти. Всичко! Не познавам човек, който да няма, или да е нямал такива замръзнали травмирани детски частици в себе си. Ето как можем да ги разпознаем в себе си, в хората с които общуваме. И най-важното - какво да направим, и как да подобрим нещата, след като сме осъзнали откъде тръгва проблемът. Важно е да знаем, че винаги можем да направим стъпка напред и да променим нещата, независимо колко много години са минали.
Виж още

Защо избираш да преживееш любовта ТАКА? Как избираш своята идентичност?

Защо избираме да бъдем едни, или други хора? Защо избираме да имаме едно, или друго поведение? Да си гризем ноктите, да преяждаме емоционално или да се храним разумно и блансирано; да избираме една или друга храна, да прекаляваме с алкохол, или да не близваме капка; Да сме тихи, скромни, свити, пасивни или уверени, амбициозни, решителни, дейни. Или пък агресивни, мнителни, заядливи, обидчиви? Да изневеряваме и вечно да сме в любовни триъгълници? Да попадаме все на партньори, които ни подтискат, унижават, или не могат да се обвържат? Да предпочитаме възрастни мъже, или млади мъже? Да търсим любовта в мъжете, в жените, в своя пол или нещо друго? Защо скачаш към създаването на семейство и брак още в младежките си години, или бягаш от семейството цял живот? Защо избираш да си доносник, или защитник? Защо избираме една или друга идентичност и се идентифицираме с един или друг социален етикет и личностови характеристики? - Скромен, незабележим, ярък, вздействащ, свит и неуверен, търсещ внимание, търсещ одобрение, незначителен, забележителен. Мъж, жена, жена-мъж, мъж-жена, гей, транс, някаква смесица? Икономист, търговец, лидер, изпълнител. КАК ИЗБИРАШ "КОЙ СЪМ АЗ"? Защо и под силата на какви фактори се случва това? Знаеш ли? Замислял ли си се? Защо избираме една или друга професия? Защо си толкова добър в планирането, защо си толкова взискателен към детайлите и виждаш грешките от самолет, защо избираш професия, чиито ценности са спреведливост, ред, морал, правораздаване. Които изискват сложна и изтощаваща подготовка? Които носят гигантска отговорност и те държат непрестанно нащрек? Защо избираш да помагаш на другите? Може би изобщо не си се замислял за това, или мислиш, че "нещата от живота просто така са се стекли", Или, че имаш талант, който се е развил от нищото, че носиш нещо от минал живот, че имаш генетична предопределеност, че "аз просто съм се родил така". И това изобщо не е вярно.
Виж още

Ето как да използваш това знание за своите емоции и емоционални травми

"Благодаря за хубавите послания и информация, които ми пращате, но не ми стана ясно как това би променило и обърнало в друга посока събитията, в които съм се оплела - съдебни дела, безпаричие, кредитори, всичко лежи на мой гръб?" - този въпрос ми зададе в писмо наскоро една прекрасна жена и съм ѝ благодарна, защото сега мога да дам отговор, който да е полезен на хиляди. Надявам се и на теб. С тези методи, всяка разтърсваща емоция, силна физическа болка, тревожно или паническо състояние олекват за минути - факт. Достатъчно впечатляващо и работещо е дори само на това ниво. Там е работата обаче, че това е само повърхността на един гигантски айсберг. Под гнева, винаги има поредица от други пластове. Болка, тъга, самота, безпомощност, неглижиране, отчаяние, страх. Всеки от тези пластове е свързан с хора, случки, наранявания, вярвания и създадени още в детството нагласи. Прилагайки тези принципи, ние навигираме изключително бързо и лесно измежду тези дълбочинни пластове. Разкриваме неподозирани истини за себе си, вярвания и нагласи, стигаме до катарзисни А-ХА моменти, които сами по себе си преобръщат света ни в положителна посока. Ето как можем да излезем от всяка блокирала житейска ситуация...
Виж още

Аз не съм важна, тя моята вече е изпята …

Чували ли сте тези думи? Сигурна съм, че сте. Също както и аз. Сякаш са една типична мантра, която хората над определена възраст подхващат и предават през поколенията. Понякога възрастовата летва е доста ниска - насред най-жизнената зрялост. И това е изключително тъжно, защото тихо и необмислено тази фраза предава през поколенията една пасивна, жертвена, вредоносна житейска позиция. Мнозина зрели хора изричат тези думи автоматизирано, без замисляне и осмисляне. Чували са ги вече толкова пъти от своите възрастни родители и роднини, че тази вредоносна мантра се е плъзнала неуловимо в представите им за адекватно поведение в зрялата възраст. Сякаш по подразбиране, като част от нормалността, от един момент насетне "АЗ" преставам да съм важен. Моят живот престава да има смисъл, значение, цел, посока. И цялата значимост се измества само и единствено в посока на децата. А какво става тогава с твоя живот, щом той вече не е важен? И това ли е нещото, което искаш да предадеш на децата си, за да се превърне и в тяхна мантра? Защото, повярвайте ми, цялото внимание, загриженост, глезене, материални дарове, олекват пред личния пример. Това, което на първо време предаваме на децата ни, са моделите по който се случва живота. Как се случват взаимоотношенията между мъжете и жените, приятелствата, как се отнасят хората помежду си и как се отнасят другите към теб; как се случва успехът, материалнотото изобилие и парите, здравето. Как да се отнасяш към себе си, кой си ти и каква е стойността ти в този свят, кои са начините с които да посрещнеш житейските предизвикателства. Всички тези модели и още десетки, новото поколение учи от теб.
Виж още

МАЛОЦЕННОСТТА В НЕРАЗВИТАТА ЛИЧНОСТ РАЖДА АГРЕСОРИ И ИНФЛУЕНСЪРИ

Всички искат да бъдат харесвани, това е естествен импулс. Започва да се проявява още в предучилищната възраст и тогава обектите на "ухажването" са мама и тати. После детето иска да впечатли учителката или друг признат авторитет в близкия кръг, да получи признание и похвала. В ранното юношество, когато детето отваря съзнанието си за околния свят и започва да изучава, и открива света извън семейството, започва да търси себе си, подражавайки на другите. Прави понякога нелепи и смешни опити да се хареса, да впечатли околните, да прилича на някой ролеви модел, търси своята идентичност и място в обществото. Всички минаваме по този път и слава Богу, мнозина успяват рано или късно да намерят себе си. Да изградят здрава идентичност, да се превърнат в личност; Да намерят и развият своите умения, дарби и таланти, да получат сладкото удовлетворение от това да се самонадграждат, развиват и да творят, оставяйки чрез личното си израстване полза и за обществото. Тогава разбира се идва и общественото признание, но вече като вторичен ефект, а не като самоцел. Това е изграждащият път на себеактуализацията, на стойността отвътре-навън, на стабилните устои и изграждане на личност с главно Л. На самочувствието стъпило на стабилна и здрава основа, изпълнена със смисъл и съдържание. В този случай човекът съзнава стойността си, знае колко труд стои зад нея, без да парадира. Силен е този, който стои в силата си и подава ръка на другите, за да преминат през своите слабости и на свой ред да се намерят. От друга страна имаме обаче и друг типаж. Хората, които не са поели по пътя на себеизграждането. Блокирали са някъде в етапа на профанските тийнейджърски опити да привлекат симпатия, харесване и одобрение, и го карат по този вече познат и обигран начин. Превръщат циркаджийските номера, агресията, подигравките и обидите към другите, в основен начин да утвърдят себе си. Липсата на собствени качества и умения с които да блеснат, компенсират с принизяване на чуждите такива. Ето как това се проявява в партньорските двойки, в отношенията в групи и води дори по плъзгащите се по повърхността инфлуенсърски прояви.
Виж още

Пътят от детската площадка води или до самоувереността, или до малоценността

Чудили ли сте се защо едни деца порастват и се превръщат в самоуверени, оправни, харизматични възрастни, а други се губят в чувство за малоценност, неувереност, свитост? Тези два случая с деца на които присъствах толкова ме разтърсиха, че реших да ги разкажа, за да бъдат алармена лампичка за всички родители и (не)пораснали деца. Ето какъв е маханизмът по който се зараждат възрастни емоционално хладни, затворени, неуверени, невротични възрастни, обременени с комплекси за малоценност и личностови разстройства. И как вместо това можем да създадем нова реалност - подкрепяща, окуражаваща, даваща любов, създаваща доверие, мъдро насочваща и създаваща емоционално зрели, справящи се с живота личности.
Виж още

Как да се справим със загубата на любим човек

Смъртта е една от най-тежките теми, винаги ни разтърсва и замисля, а загубата на любим човек е сред травмите с голямо Т. Това са тежките, големи травми които носят със себе опасността да оставят огромна незарастваща рана в душата ни. В работата си често се срещам с хора, които споделят "Така и не успях да преодолея смъртта на майка ми, а минаха 20 години", "След смъртта на баща ми вече не съм същия човек", "Всичко започна след като Х почина". Няма ултимативен лек и бързо хапче срещу тази болка, но е добре да сме наясно срещу какво се изправяме за да можем все пак да преминем през това голямо изпитание, и да сме цели, здрави и способни да продължим живота си след това. Никога не си подготвен за смъртта на близкия човек, дори когато я очакваш и знаеш, че идва. А често тя идва неочаквано, твърде бързо, сякаш ненавременно и дори несправедливо. Това, което се случва изключително често, но хората не го знаят и се смущават, е първоначалното обезболяване. Описват го така "Странно, но не усетих нищо. Сякаш не се отнасяше за мен, а за някой друг", "Всички в стаята бяха разстроени и плачеха заради новината, а аз не почувствах нищо", "Бях като в ступор, Нищо не усещах", "Как може да съм толкова безчувствена?". Тази липса на реакция и обезчувствяване е толкова смущаваща за мнозина, че дори изпитват вина и срам. А не бива. Това е една от най-естествените реакции, които...
Виж още

Как интерпретираме реалността и защо виждаме под вола теле

Колко често ти се е случвало да кажеш или напишеш едно нещо, а неочаквано да се сблъскаш с реакция в отсрещния човек, остро демонстрираща, че е разбрал нещо съвсем различно? И то го е разбрал толкова превратно, че това ви вкарва в обяснения, разправии, сърдене дори. Понякога е толкова изумително, че човек се хваща за главата и се чуди "Това пък сега откъде дойде? Защо този търси и вижда под вола теле"? Пречупени през личните филтри на страха, мнителността, нараняванията, травмите и обуславянията, тогава неутралните явления, думи и случки придобиват изменен, понякога гротескно изкривен вид. Представяте ли си колко е мъчително, когато това е цяла житейска реалност? Истината е, че никой не е виновен, че има това поведение и чувствителност. Те са придобити и зад тях стоят години на душевно страдание, години на пренебрежение, срам, страх, отхвърляне, липса на любов и подкрепа, ниска самооценка. И заради тези филтри виждаме куриозното явление на хора, които виждат нападение там, където има мир. Виждат критика там, където има дебат. Всички имаме своите филтри. Получили сме ги през различните етапи на развитието ни като човешки същества. Трикът е със съзряването си да съумеем да ги идентифицираме, изцеляваме и преодоляваме. Истината без филтри е искрящо чиста. Реалността без изкривявания е чудо. Чистото съзнание без обуславянията на ума е способно да твори нови светове.
Виж още