Енергийна Психология

Училище без стрес – за деца и родители

Училището вече започна и независимо дали сте родител, роднина или семеен приятел на малко дете, което има нелеката задача да се справи с това предизвикателство, този материал може да ви е от полза. В края на статията ще намерите и видео, с повече подробности по темата, и с ТЕС практика за разтоварване на стреса. И така, тръгване на училище: Имайте предвид, че това е голяма промяна за малкото човече. Има моменти в живота на човек, които са вододели - те бележат края на един житейски период, и началото на друг. Това са тръгване на градина, на училище, преминаване в гимназиален етап, в университет, напускане на родния дом, смяна на местоживеене, постигане на финансова самостоятелност, тръгване на работа, сватба, раздяла, развод и т.н. Нужно е да се отнесем към тях с извънредно внимание и грижа, защото те носят както възможност за положителна промяна и израстване, така и за травмиране с дълготрайни последици. Ето какви са предизвикателствата на училището; Какво е важно да направим, за да е подготвено детето и да се чувства добре и как да полагаме грижа за нас, като родители.
Виж още

Ключът към успешната връзка?

Какъв мислите, че е ключът към една успешна връзка? Сходни интереси? Липса на конфликти? Взаимно уважение? Е, попитайте някоя двойка, партньори, които са заедно от дълго време, и те вероятно ще кажат: Компромис.  Компромисът, тази свещена крава на взаимоотношенията е държала толкова много поколения в плен на нещастието. И убедени в нещастната съдба на всяка любов, и всяко партньорство, нашите родители, също както техните родители, ни вменяват единствената им достъпна "истина": "Успешната връзка се гради на компромиси". Така без да искат, гарантират приемствеността на липсата на щастие и в следващите поколения.  Ето защо:
Виж още

Живот без болка?

Живот без болка? Не е ли изкусителна тази идея? Живот без болка, непресъхващо блаженство, позитивизъм в розови одежди и всичко е една фантастична приказка. Дали щом още ни боли, това означава, че не сме достатъчно израстнали, зрели, развили личността, духа и и съзнанието си? Все някога трябва да идва етап в живота, в който да не боли, нали? Предателството, загубата, раздялата и още сто неща от тези, които ни се случва да преживеем в живота? "Би било хубаво" се изкушавам да напиша, и се сепвам в същия миг. Защото...
Виж още

Тази любов винаги е налична за теб. Никога не си сам и отделен от Бог

Това е едно от онези неща, които сякаш винаги сме знаели, но ето, че се случва нещо, което направо ни цапардосва, оставя ни без дъх и едва тогава осъзнаването ни пронизва на клетъчно ниво. Така се случи и с мен - водех сесия с "Божествената Матрицата" с моя бременна клиентка. Тя искаше да освободи минали травматични тежести, да се свърже с бебето в утробата си, и да "програмира" едно мечтано и любящо раждане. Всичко мина съвършено, докато стигнахме до момента да покажем на бебето какво предстои - раждането му. То беше сковано от страх и несигурност за раждането си. Идеята да напусне познатия и уютен дом - корема на мама, му беше страшна и неприятна. Ярко се открои това послание: - Само временно си в този уютен дом с който си свикнала сега, за да преминеш после към следващия ти дом, където те очакват мама и татко, с цялата любов и даровете, които носи този свят. Няколко дена по-късно, когато разсъждавах за смъртта, за преминаването отвъд, за пътя на душите, това послание отново изникна в съзнанието ми и за секунди се приложи към всички етапи в които преминаваме от един наш дом, към следващия. А кой ли етап от промените е най-страшен за нас? Душата ми знаеше отговора:
Виж още

Умението да поемеш лична отговорност – ключ за успех в терапията и личностното развитие

Какво е онова едно ключово умение на хората работещи със себе си или с терапевт, които успяват с гигантски крачки да вървят към прогрес? КОЙ е този ключов фактор? Умението на човека да поеме отговорност за нещата, които му се случват. Това не е вина, нека ги оразличим. Отговорността е ясното съзнание, че има нещо в теб, което е допринесло, участвало е, отговорно е в някаква степен за неприятните събития, които си преживял. Нагласа, вярвания, отношение, мисли, думи, водещи до действия. Психологията описва това умение, или житейска нагласа с термина "локус на контрол". Вътрешната локализация на контрол допуска идеята, че "има нещо в мен, което е активен участник и чрез това носи част от отговорността за събитията, които ми се случват". За разлика от това, външната локализация на контрол кара индивидът да вярва, че причината за всичко, което му се случва е някъде извън него.Проблемът с тази житейска позиция е прост: Ако проблемът е извън мен, аз съм неспособен да променя нещата. Не идва от мен, няма общо с мен, не зависи от мен. Някой друг трябва да се промени, за да се почувствам аз добре. Това е позицията на слабостта. На губещия.
Виж още

Ако искаш животът ти да се промени, ти трябва да станеш различен човек

Ето защо: Човекът който си - със своите убеждения, нагласи, мисловни модели, предприема едни и същи действия, по един и същи начин. Логично и очаквано - резултатите от това са все едни и същи. Стигат до някакъв лимит в който могат да се развият и това е. За да надскочиш този лимит, трябва да започнеш да мислиш, чувстваш, разбираш и правиш нещата по различен начин. Да промениш базовите настройки от чиято позиция правиш нещата, които правиш. Това няма как да стане, ако не промениш себе си. Казваш, че искаш успех и пари - но няма как да надскочиш собствените си рамки, докато те задвижват сили на страх, недоверие, съмнение, скъперничество, мислене на дребно и свито, aко трепериш над парите си и поддържаш съзнание за нямане. Каквито и знания за финансова грамотност да изучаваш, ти ще ги прилагаш от позицията на модела на съзнанието ти. За да постигнеш целите си, е нужно да откриеш саботиращите те убеждения и нагласи, които те карат да предприемаш все едни и същи провалящи те действия. Да станеш друг човек. Казваш, че искаш любов и партньорска връзка базирана на взаимност, уважение - но няма как да попаднеш на такъв парньор, докато дълбоко в теб дреме липса на увереност, ниска себестойност, желание да угодиш, да задържиш, да се престориш, да отговориш на очакванията. Имаш да откриеш и промениш....
Виж още

Не бягай от хората които вадят най-лошото в теб

Вероятно си казваш "Този направо ме побърква. Вади най-лошото в мен. Направо не мога да позная себе си, когато ми се налага да общувам с него". Да, има такива хора, които с поведението си, предизвикват нещо в нас, което не харесваме, не одобряваме, дори може да се срамуваме от него, или да го осъждаме. Но то не пада от небето, нали?  Това раздразнение, грубост, жестокост, егоизъм, гняв, невротичност (или друго), са аспекти, които си носим вътре в себе си, те са части от нас. Ако ще и да са толкова неприятни, социално неприемливи и шокиращи, че не искаме да си го признаем. Не пасват на идеалния образ, който градим, или който искаме да бъдем.  Не можеш да се познаеш точно защото си скрил и подтиснал тези части от себе си толкова надълбоко, толкова отчаяно си скрил съществуването им от себе си, толкова упорито отказваш да допуснеш съществуването им, че наистина не ги познаваш. А те са там. Винаги са били. И сега е време да ги видиш и зачетеш най-сетне. Да разбереш откъде идват. Чии са. Коя част от тях е лично твоя. Да чуеш болката им, гнева им, безпомощността им. Всичките им несъвършенства. Да ги осветлиш, да им протегнеш ръка, да чуеш какви истини са стаили. И през приемането, разбирането, прошката и любовта, да им дадеш шанс да се трансформират. Без да бързаш. Полека.
Виж още

Към всички медици, учители, възпитатели и родители: ето колко са важни действията ви

Много ми се иска хората поели отговорността да имат роля в живота на деца във всеки етап от развитието им като човешки същества на този свят, да разберат един фундаментален факт. ВСЯКО едно съприкосновение с едно дете, базирано на подигравка, отхвърляне, унижение, засрамване, физическо нараняване, ограничаване, вербално нараняване с епитети, коментари, язвителни шегички пред другите, е почти 100% гаранция за емоционална травма, която ще остави печат върху психиката на този човек. И отзвукът, и последиците от това ще продължават да влияят върху живота му, дори до старческа възраст. Освен ако не предприеме адекватна терапия. ➡ Разбира се никой не подозира, че причината да се самосаботира преди изпит за висока професионална квалификация може да са подигравките от учителя по математика в гимназията, унизил го пред целия клас. Човекът просто иска да "излекува" тревожността си свързана с учене и представяне пред публика. ➡ Никой не подозира, че нерешителността .....
Виж още

Най-успешните хора на планетата: Как да постигнем целите си с лекота

Случвало ли ти се е да се чувстваш супер зает, изтощен от много работа, а да нямаш усещане да си свършил нещо кой знае колко съществено? Да работиш много и да свършваш малко? Да имаш пет задачи в списъка си, и да ги разтегяш с дни? Знаеш ли кое отличава най-успешните хора на планетата? Ето това:Преди да пристъпят към каквото и да било действие в посока реализиране на целите си, те отстраняват предварително блокажите и съпротивите си, които биха саботирали успеха им. Ние в повечето случаи изобщо не подозираме за съществуването на тези блокажи, и се втурваме директно към целите, които си мислим, че искрено искаме да постигнем. Рационалният ум наистина декларира такова желание, но подсъзнанието (което е в пъти по-мощно), има друго мнение по въпроса и ни възпрепятства чрез разсейване - механично, емоционално, мисловно. И така, ето откъде да започнем:
Виж още

Личните граници и себеуважението

Уважавате ли себе си? Високо, или ниско е усещането ви за собствена себестойност? Сигурна съм, че много хора биха отговорили автоматично “Ами да, разбира се, че уважавам себе си”. И все пак, проверете се: Минавате ли бързо и лесно бариерата на уважителното обръщение – на другите хора към вас и вие към другите хора? Склонни ли сте да сте на разположение по всяко време? На телефона, на повикване от познат, непознат, на съобщенията в социалните мрежи? Събота, неделя, празник, делник, късно сутрин, късно вечер, по произволно време от нощта, стига да сте будни? Готови ли сте да дадете плодовете на труда си – било то интелектуален, терапевтичен, познавателен или материален продукт/услуга, които създавате, за незначителна, занижена цена? Защото “хората имат нужда, не могат да си го позволят, от мен се очаква, не мога да искам, не е редно” и други причини? Склонни ли сте да позвъните на някого, да му пишете, да поискате съвет, мнение, услуга, или друго – независимо от деня и часа? Считате ли, че е напълно приемливо да пишете, или дори позвъните в произволно време на авторитет в медицината, психологията, автор или друга обществена личност, само защото той ви е приел в контактите си в социална мрежа? Ако повечето отговори са “да” и дори повдигате вежди с недоумение “е, не разбирам какъв е проблемът”, значи имате работа с личните си граници и себеуважението. Там е работата, че ако имате проблем със самооценката и себеуважението, то вие ще обезценявате всичко свое. И когато отношението ви към вас самите е такова, то приемате, че така функционира светът.
Виж още