Обичам, обичам, обичам! И себе си обичам! И тялото си обичам! 💖
Не винаги съм била така обаче. Години наред се тероризирах с различни причини да не харесвам себе си и тялото си.
Не мога да кажа, че съм имала стандартните проблеми с невъзможно отслабване, лишения и глад, последвани от напълняване. Имах си свои собствени начини да се самобичувам мазохистично.
Някак неусетно стигнах до това да се сприятеля с тялото си през годините вътрешна терапевтична работа. Темите ми бяха всякакви – от малоценност и липса на самочувствие, през болезнена мнителност, тревожност и незрели емоционални въртележки, доказване и реактивност. Само че преработвайки тях, се оказа, че най-сетне съм стигнала до онзи момент, в който да харесвам и образа в огледалото, да нямам нито пориви към разрушителни модели на хранене и алкохол, нито лишаващи и нездравословни диети след това.
След това в терапевтичната ми практика с клиенти работих с жени с всякакви проблеми, свързани с килограмите, външния вид и отношението към себе си. „Невъзможното“ отслабване и цикленето в мазохистично емоционално тъпчене, последвано от цикъл на вина, срам и спартански диети вече не пазеше мистерия и потайности. Всяка жена имаше своите дълбоки тайни, незараснали рани, подсъзнателни опити да защити себе си, обвивайки тялото си със слоевете плът – по една или друга причина.
Хроничният дистрес от потиснатите емоционални болки държеше нежелани килограми, дори и при калориен дефицит.
Помагах на жените да преодолеят това, което ги ядеше отвътре, и това веднага се пренасяше върху външната реалност – оформено тяло, здравословен живот с лекота и избликнала любов към себе си.
Обаче знаете ли – това не е единственият проблем, който човек може да има с храната и тялото си. При мен идваха и жени, красиви като картинка. По масовите стандарти – модели на красиво женско тяло. А те се ненавиждаха. Срамуваха се от телата си. Подлагаха се на зверски диети и още по-зверски спортни натоварвания. Никога недостигайки до етап в който да се харесат, камо ли обичат.
За крайностите в храненето – тревожни разстройства да не говорим – там вече се потапяхме в много дълбоките сенки, в дълбоките вярвания „дали заслужавам да живея“.
Необятен космос е човешкото (под)съзнание. И в него има отговори и ресурси, не само стаени болки. Отговори и ресурси за буквално всяко наше страдание, копнеж, порив за промяна и развитие.
Тази пролет подхващаме по традиция темата с женското самочувствие, здраве и тяло. И по традиция, на женския празник – 8 март, стартирахме предварителните записвания за тазгодишния онлайн клас „Оформи мечтаното тяло с ТЕС и го заобичай отново“. Същинското начало е на 1 април, но тъй като интересът към тази програма е голям, а местата, които можем да осигурим, са броени, е необходимо предварително записване.
Смятам,че всяка жена заслужава специално отношение. И то трябва да започне отвътре – сама към себе си.
Достатъчно силни жени носят целия свят на плещите си. Деца, семейство, мъже, кариера и материално обезпечаване, емоционалното бреме на целия род…
И после защо гърмим в тревожни разстройства, защо телата ни страдат, защо дебелеем или слабеем нездраво…
Момичета, природата разцъфтява. Красота и нежност струи отвсякъде. Неслучайно март е посветен на женската красота, женската нежност, женската сила, женското очарование.
✨ Жената е Любов ✨
Освен когато го забрави и потъне в тъга, страх, свръх отговорност.
Затова момичета – да си припомним! Да дойдем на себе си! Да си посветим времето и енергията, които дължим на себе си!
Този предстоящ мастер онлайн клас се разгръща в 8 богати модула. Поетапно и постепенно тръгва от основите и гради… за да стигнем до една мечтана реалност – спокойствие, емоционална стабилност, увереност. И оформено тяло! Свалени килограми с лекота! Преодоляване на емоционалното хранене и пристрастяванията към вредни храни.
Без лишения, без мъки, без самобичуване.
Една лекота и свобода, така прекрасни, че сърцето ми пее за новите жени, които ще се включат тази година!
Достъпът до прoграмата ще е цяла година, така че тези осем модула могат да се преживяват със собствено темпо. Докато все пак сме в общност от съмишленици и се дърпаме една-друга напред.