Тази любов винаги е налична за теб. Никога не си сам и отделен от Бог
Това преживяване в което се докоснах до абсолютната любов на Твореца, ме разтърси. Затова и го споделям с вас, с надежда да докосне фините струнки на душите и да ни припомни…
Това е едно от онези неща, които сякаш винаги сме знаели, но ето, че се случва нещо, което направо ни цапардосва, оставя ни без дъх и едва тогава осъзнаването ни пронизва на клетъчно ниво.
Така се случи и с мен – водех сесия с “Божествената Матрицата” с моя бременна клиентка. Тя искаше да освободи минали травматични тежести, да се свърже с бебето в утробата си, и да “програмира” едно мечтано и любящо раждане. Всичко мина съвършено, докато стигнахме до момента да покажем на бебето какво предстои – раждането му.
То беше сковано от страх и несигурност за раждането си. Идеята да напусне познатия и уютен дом – корема на мама, му беше страшна и неприятна.
Жената говори с него, успокои го, обгърна го в любов, показа му колко ще е хубаво от другата страна в прегръдките на мама и татко. И бебето се успокои, прие, отпусна се в наслада и спокойно очакване на прехода към следващия си дом.
Ярко се открои това послание: – Само временно си в този уютен дом с който си свикнала сега, за да преминеш после към следващия ти дом, където те очакват мама и татко, с цялата любов и даровете, които носи този свят.
Няколко дена по-късно, когато разсъждавах за смъртта, за преминаването отвъд, за пътя на душите, това послание отново изникна в съзнанието ми и за секунди се приложи към всички етапи в които преминаваме от един наш дом, към следващия.
Ние се страхуваме не само от раждането и промяната, която носи то. Страхуваме се и от смъртта , от следващото непознато, от идеята за край на съществуването ни. Но това е само край на познатото ни съществуване. На практика ние само се преместваме от този дом с който сме свикнали през физическия ни живот, за да отидем в небесния ни дом – при Отца ни, при абсолютната любов и свобода, без ограниченията на телесното.
А кой ли етап от промените е най-страшен за нас? Душата ми знаеше отговора: това е влизането в материално тяло. Напускането на небесния дом, прегръдките на Бога, за да слезнеш в материалния свят, в ограниченията на телесната обвивка. Отделянето от Бога е най-страшното, което преживяваме, но и това е илюзия. Ние никога не сме наистина отделени. Да, ние формираме отделни личности, индивидуалности и така, ние сме индивидуалните искрици от съзнанието на Бог в тяло. Но никога не сме отделени от него.
Илюзията за отделеност носи най-големия ужас, но спомнянето, че това е илюзия и ти си свързан с Бога, независимо в кой дом си в момента, носи лекота, разширене и благост. Точно тази лекота се надявам да почувстваш през думите ми. Това е нещо, което знаем с душата си. В който и етап от пътя си да се намираш в момента, каквато и “страшна” промяна да ти предстои – това е само етап през който преминаваш.
И никога не си сам, никога не си оставен на произвола на нищото, никога не си отделен от Дома си. Винаги има една по-висша сила, която се грижи за теб, която те мисли, очаква, напътства и обгръща в любов. Толкова много любов има в енергийното пространство тези дни – надявам се да я усетиш и да ѝ позволиш да те окуражи, и води.
Дори в моменти, когато ти е трудно – припомняй си – заслужаваш повече любов, и тя е налична за теб! Позволи на тази любов да се възкреси в теб, заедно с вярата и абсолютната сигурност, че си обичан и обгрижван – независимо в кой етап от живота си се намираш.
С любов и благодарност,
Марти
PS. БОЖЕСТВЕНАТА МАТРИЦА, която толкова хора ми писаха, че чакат с нетърпение, ще се случи отново, съвсем скоро! Можеш още сега да се запишеш в предварителния ВИП списък от тук: svoizbor.com/vip-bojestvena/