Онзи, който има ЗАЩО да живее, може да понесе почти всяко КАК
Случвало ли ти се е да изпаднеш в апатия и да не чувстваш смисъл? Или да гориш от гняв, негодувание, да се чудиш “Защо на мен!?!”
В този текст ще споделя с теб някои от моите съкровени трудни моменти и как преминах през тях. Също така, ще ти разкажа за впечатляващата житейска история на един голям човек, който вдъхновява и до днес. И силно се надявам, този разказ да вдъхнови и теб, да те подтикне да видиш нещата през различна гледна точка и дори може би да намериш решение за въпрос, който те терзае.
Помня, когато бях в тийнейджърските си години и се разкъсвах от гняв, недоволство и самота. Сякаш не пасвах никъде, бях аутсайдер, различна и странна. Нямах представа докъде ще ме доведе животът, нито защо се случва всичко това, но рисувах в съзнанието си картина, в която бях на сцени, правех нещо значимо и то изпълваше не само моя живот, а и вдъхновяваше другите.
✨ Тогава не съм го съзнавала, но сега поглеждайки назад, разбирам, че съм заложила в подсъзнанието си цел, смисъл към който да се стремя. Години след това, наистина бях по сцени, със стотици хора в аудиторията, жадни да чуят думите ми, които вдъхновяваха и даваха дълго търсени отговори. Имала съм защо да живея!
Няма да забравя и друг аспект в младежките търсения, където ярък образ, който ме превеждаше през самотата, беше този на любов, семейство и споделеност с любим. И топлината на този образ, ме преведе през сенките на самотата, загубата.
В други години, когато бях потънала в апатията и безмислието, работейки работа, която вече не ми носеше удовлетворение, отново таях дълбоко в съзнанието си светъл образ. В който съм удовлетворена, материално и емоционално, а работата ми носи полза на другите. Тогава това е било моето “защо”.
В нито един от тези етапи на живота ми обаче, не съм знаела какво точно правя. Години по-късно, когато открих творчеството и работата на един от вдъхновяващите представители на екзистенциалната психотерапия – Виктор Франкъл, разбрах какво ме е водило през всичките тези трудни и оплетени житейски епизоди.
✨Ето накратко неговата история, която дава отговорите КАК човек да премине и през най-тежките житейски бури: Франкъл е психиатър и невролог от еврейски произход. Още в младежките години, го занимава въпроса за смисъла на живота. Започва научна кариера и практика, но събитията на II св. война го запращат в концентрационните лагери. Там той губи родителите си, бременната си съпруга. Минава през нечовешки лишения, физически и психически страдания, на ръба на оцеляването във всичките му аспекти. И докато сам е във вихъра на нечовешките изпитания, той наблюдава и изследва психологията на лагера. Там смъртта е ежедневие и насред него, той изследва какво помага на някои хора да оцелеят.
И достига до изумителен отговор. Не физическата сила, нито психичната устойчивост са факторите за оцеляване. Оцеляват тези, които имат богат вътрешнодуховен живот. Тези, които имат смисъл за който да се захванат, които имат ЗАЩО да живеят.
Ето как той описва своя А-ха момент, който наистина го превежда през ужасите на лагера: „Насила насочих мислите си към други предмети. Изведнъж се видях да стоя на подиума на добре осветена, топла и приятна аудитория. Пред мен в удобни тапицирани столове седеше внимателна публика. Аз изнасях лекция върху психологията на концентрационния лагер! Всичко, което в този миг ме потискаше, стана обективно, видяно и описано от далечната гледна точка на науката. Чрез този метод някак си успях да се издигна над ситуацията, над страданията на момента и да ги наблюдавам, като че бяха вече минало.”
Така видяното във въображението му преживяване, става реалност в годините след войната и той се реализира като блестящ учен, писател и терапевт, доживявайки до преклонна възраст. Тази картина се превръща в негово водещо ЗАЩО, което му дава духовната сила да преодолее изпитанията и страданията. Смисълът се оказва водещата сила, която осмисля, обективизира и облекчава всяка болка, от всякакви външни обстоятелства.Именно на Франкъл принадлежи крилатата мисъл, до която и аз бях стигнала самостоятелно, та даже озаглавявайки с тази идея сайта си СВОЙ ИЗБОР:
Нищо и никой не може да ти отнеме правото на свободен избор как да посрещнеш външните обстоятелства. На човек никога не е отнето всичко, докато има свободата да избере своята реакция.
И какво по-силно доказателство, че волята за смисъл, която се корени дълбоко в духовните дълбини на всеки човек, може да преодолее и надскочи дори най-невъзможните житейски обстоятелства?! Ако човек, преодолял лишенията, върнал се многократно от портите на смъртта, преживял загуби, раздели, психически и физически тормоз го може…! То нима това не важи и за мен, и за всеки друг човек в неговите житейски завои, търсения и предизвикателства?! Дори само един такъв пример е достатъчно доказателство, че вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ.
✨И ако някой търси Смисъла на живота попринцип, рискува да се оплете в заблуди. Смисълът е сбор от смислите в различните етапи на човешкия житейски път. В един от етапите при мен, е било да блестя с удовлетворяващи знания, в друг – да преживея любовта, в трети – да творя и работя, давайки полза и на другите, осветявайки моя и техния път. И поглеждайки към всичките ми терзания и страдания през призмата на Смисъла, то всичко си пасва по местата, свободно от драма. Когато намериш Смисъла в настоящия етап от живота си, той ще те преведе през всяко външно обстоятелство. Когато имаш своето ЗАЩО, можеш да понесеш всяко КАК.И помни, че нищо, и никой не може да ти отнеме свободния избор да избереш как да реагираш на това, което ти се случва.
🥰 PS. Ще се радвам днешното ми споделяне да е било окриляващо, да си намерил искрица от смисъла и търсени отговори. Съвсем скоро ни предстои обучение на живо с майсторските Техники за емоционална свобода – един от най-добрите терапевтични инструменти, с които разчистваме драмата и откриваме чистия Смисъл. Ако си готов да започнеш на чисто – каня те да заемеш едно от оставащите свободни места: https://www.svoizbor.com/tes-new-page/
С любов,
Марти
Диана Страка
7 август, 2021 at 16:02Благодаря ти, Марти!
Благодаря ти за оптимизма и подкрепата, която ми даваш с всичките си публикации!
Точно днес се опитвах да обясня на дъщеря ми, че всяка ситуация, колкото и да е напрягаща, е част от цялото всичко, което изгражда собствения ти живот. Ако не може да се промени, защото не зависи от теб, може да погледнеш към нея през “друг” прозорец. Когато видиш нещата в друга светлина вероятно ще видиш на къде е изхода и най-вече КАК да преминеш.
И да! Точно това споделяне ми трябваше, защото понякога започвам да се съмнявам, дали пък толкова оптимизъм не е признак за дълбока криза и тотално объркване. Ми не е! Защото светът наистина е голям и спасението дебне отвсякъде.