Блог

Аз не съм важна, тя моята вече е изпята …

“Аз не съм важна, тя моята вече е изпята”

Чували ли сте тези думи? Сигурна съм, че сте. Също както и аз. Сякаш са една типична мантра, която хората над определена възраст подхващат и предават през поколенията. Понякога възрастовата летва е доста ниска – насред най-жизнената зрялост. И това е изключително тъжно, защото тихо и необмислено тази фраза предава през поколенията една пасивна, жертвена, вредоносна житейска позиция.

Мнозина зрели хора изричат тези думи автоматизирано, без замисляне и осмисляне. Чували са ги вече толкова пъти от своите възрастни родители и роднини, че тази вредоносна мантра се е плъзнала неуловимо в представите им за адекватно поведение в зрялата възраст. Сякаш по подразбиране, като част от нормалността, от един момент насетне “АЗ” преставам да съм важен. Моят живот престава да има смисъл, значение, цел, посока. И цялата значимост се измества само и единствено в посока на децата.
А какво става тогава с твоя живот, щом той вече не е важен? Просто вегетираш? Чакаш дните да се точат и животът да изтича покрай теб, без ти да участваш в него? Защото, нали – вече няма значение…

Не ме разбирайте погрешно – децата са важни, разбира се. Разбира се, че те носят заряда на младостта, на новата будна сила. Те носят нова надежда, целият живот е пред тях и освен това – те са най-скъпото ни. Нормално е да сме загрижени, да ги обичаме, подкрепяме и да даваме най-доброто за тях. И ето тук идва първият А-ха момент. Ако искаш да им дадеш най-доброто, то на първо време трябва да разполагаш с него. Ако искаш да даваш на другите, то на първо време собствената ти кошница трябва да е пълна. С какво е пълна твоята кошница? Нима най-доброто което имаш е житейската позиция “Аз не съм важен”? Наистина ли това е нещото, което искаш да им предадеш, за да се превърне и в тяхна мантра?

Защото, повярвайте ми, цялото внимание, загриженост, глезене, материални дарове, олекват пред личния пример. Това, което на първо време предаваме на децата ни, са моделите по който се случва живота. Как се случват взаимоотношенията между мъжете и жените, приятелствата, как се отнасят хората помежду си и как се отнасят другите към теб; как се случва успехът, материалнотото изобилие и парите, здравето. Как да се отнасяш към себе си, кой си ти и каква е стойността ти в този свят, кои са начините с които да посрещнеш житейските предизвикателства. Всички тези модели и още десетки, новото поколение учи от теб. И го учи директно и буквално, наблюдавайки и копирайки твоето поведение, и твоя начин да се справиш с нещата от живота. Няма начин да избегнеш и заобиколиш този механизъм. Той е оцеляващ, еволюционен, автоматизиран. Ако искаш доказателство – погледни към собственото си минало и сам ще се увериш. Колко от навиците и реакциите на собствените си родители, които си ненавиждал и критикувал, сега са се превърнали в неизменна част от собственото ти поведение? Как стана това? Нали си беше казал, че “Никога няма да бъда като тях”?
Е, ето те сега, в зрелите си години, с тези навици и реакции.

И следващия път когато ти дойде мисъл на самоотричане, или понечиш да я изречеш, спри се и се замисли. Престани да живееш в автоматизъм, без да се замисляш, без да си даваш сметка за смисъла, енергийния заряд и последствията от твоите думи и действия.
Много хора изричат тези думи “Остави ме мен, тя моята вече свърши, аз не съм важен, сега само децата са важни. Заради тях живея”…
И живеят в горчивата заблуда, че тези думи и позицията която те изразяват, са нещо хубаво, възвишено, алтруистично. На практика, тази позиция е долната страна на болното, нездраво его. Онази страна, която си мисли, че е нещо по-малко и незначително от другите. Която не заслужава. Която е толкова маловажна, че изключва себе си от картинката на живота, за да придаде смисъл на някой друг. Позицията на жертва. Не мисли, че така правиш добро на децата. Твоят пожертван живот и щастие в името на децата, се превръща в бреме натежало с вина, вместо да бъде израз на любов, както се самозаблуждаваш. На практика така ги учиш, че добрите хора са тези, които се жертват за другите, пренебрегват себе си и нуждите си, поставят целия си живот в услуга на някой друг.

Това добър пример ли е, който би искал децата и внуците ти да усвоят? Защото, нека си припомним – ти си модел за подражание за тези идващи след теб. Те се учат от твоите думи, действия, поведение и стратегии за справяне с живота, който демонстрираш ежеминутно. Би ли искал да дадеш този дар на децата – да се превърнат в слабоволеви, затворени в себе си, отричащи себе си, безсилни жерти на съдбата, които живеят заради някой друг, защото те не са важни?

Разбери, че няма момент в който ти преставаш да бъдеш важен. И ако дълги години си живял с нагласата, определяща поведението ти, че ти си маловажен, на последно място, то в зрелостта ти това само ще расте. И ако го оставиш така, то ще превземе и изсмуче силите от живота ти. И тази житейска позиция ще се предаде напред в още, и още поколения. Ако смяташ, че това е добро – продължавай да не правиш нищо, да се свиваш в черупката си и да оставяш живота да изтича покрай теб.

Ако искаш да оставиш по-добро послание за следващите поколения обаче, направи завой в пътя си. Предприеми различни действия. Започни да наблюдаваш мислите, чувствата и реакциите си на първо време. Започни да работиш върху себе си за да промениш мислите и нагласите си, а с тях – и поведението си. (Рестартирай живота си с ТЕС е една чудесна практична програма, която да те преведе стъпка по стъпка към желана промяна)

И щом можеш да прочетеш това, щом още дишаш, не е късно! Все още има време за промяна, има време за нова посока. Независимо колко дълго време си вървял в грешната посока, независимо колко болка има в миналото ти, никога не е късно направиш завой и да започнеш наново. И при това не започваш от нулата, а започваш от позицията на огромен житейски опит.

Когато успееш да изцелиш болката в себе си, да си дадеш прошка за болезнените, самонараняващи стъпки по досегашния ти път, ще си отвориш възможност за нова посока. Възможност за това да се изградиш наново, над руините на миналото. Да изградиш в себе си спокойствие, увереност, грижа и любов към самия себе си. Ти си най-важният герой в твоя собствен живот – обърни си внимание.
И по този начин, ще оставиш стъпки на любов и мъдрост, по които да вървят и другите след теб. За да се изградят като уверени в собствена си стойност, любящи, израстващи, развиващи се личности. Личности, които са изградили себе си, напълнили са собствената си кошница, и давайки на себе си, раздават и на другите.

Започни от центъра. От себе си. ТИ ИМАШ ЗНАЧЕНИЕ.

Марти Иванова
Аз съм Марти Иванова и съм ТЕС майстор и преподавател. Основател съм на сайта www.Svoizbor.com - мястото, където откриваме и поддържаме онова природно естествено състояние на тялото и духа на здраве, радост и хармония. Имам повече от 10 години професионален опит с работа с терапевтични науки, сред които ТЕС (Техники за емоционална свобода), Пренареждане на Матрицата, НЛП терапия, хипнотерапия, медитация, енергийни практики. Работя със стотици Българи, както и с много известни български и чуждестранни автори, ТВ водещи, актьори, модели и журналисти, които избират да ми се доверят и да работят с мен всяка година. Мисията ми е винаги да ти напомням, че силата на изцелението е в твоите ръце; че винаги можеш да активираш любовта и да изградиш живота си наново и никой не може да ти отнеме силата да бъдеш емоционално и душевно свободен. Ако и ти искаш да видиш как можеш да направиш това, вземи моята БЕЗПЛАТНА книжка "Първите 7 стъпки към емоционална свобода, мир и спокойствие". Можеш да изтеглиш безплатната книжка от ТУК.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *