В какво се превръщат мечтите
Обичате ли да мечтаете? Кога за последно се отпуснахте и се понесохте на крилете на мечтите си? Когато сме деца, мечтите са неизменна част от ежедневието, че и нощите ни. Лягаме си с мечти, събуждаме се с мечти, погледа ни се рее към небесата и потъваме в мечти, докато слушаме с половин ухо учителката, която монотонно напява урока си пред черната дъска. Мечтаем, докато играем, въображението ни рисува магически същества в магически страни, а най-магичските от всички тях сме ние самите. Мечтите ни допускат в едно друго измерение, версия на реалността, в която имаме невидими за възрастните приятели, там чудесата са ежедневие, и във всяка малка случка, жест и дума има магия. Магия, която ние творим сами с въображението си. Играем на воля, оставяйки и въображението ни да играе и да твори в разноцветните краски на мечтанието.
И после.. какво се случва?! Как така магическото създание, родено да твори чрез мечтите си изведнъж пораства и заедно с това сякаш задължително губи могъществото на мечтанието? Сякаш някой отрязва, счупва.. или просто скрива някъде дълбоко вътрешната магическа пръчица!
Влизаме в света на възрастните. Там, още от първи клас в училище, нашата магическа пръчица е силно застрашена. Там ни се обяснява, че в света на възрастните няма място за магии, вълшебства, празни мечти и даже игри. Светът на възрастните е СЕРИОЗЕН. Там мечтите биват осмивани, пренебрегвани и скрити в стария сандък на тавана. Защото са несериозни. Нали така – хайде сега, да бъдем сериозни – животът е сложно и трудно нещо. Всяко нещо се постига с труд, огромни усилия и непременно има трудности и препятствия. Бъдете готови деца за истинския свят. Там няма място за мечти. Да бъдем сериозни, да стъпим здраво на земята и живеем в реалността. Нали? Това сте го чували (с вариации) хиляди пъти от сериозните си родители, учители и по-големи приятели.
Чакай, чакай…каква реалност? Чия реалност? Кой всъщност е решил, че трябва да сътвори точно тази реалност – в която хората са наредени като механизирани войничета още от детските години, в училище им се наливат безмисленни факти в главите, които трябва да се наизустят, които трябва да убият и последните останки от въображение, творчество, креативност? Никакви мечти и никакви игри. Реалността ни е тежка и трудна – не се занимавайте с глупости! И осакатяването тръгва още от там. За да продължи със същата сила през останалите години от живота, в които човек се превръща в роботче, без кой знае какви чувства, без мечти, без стремежи. Той е послушно зъбчато колелце от една огромна машина, който някой друг управлява. Послушно човече (сериозно и строго) на работа, в скучния си сив офис, където като машинка изпълнява едни и същи монотонни действия ден след ден. В офиса обикновено шефът е авторитарен тип, който е закърмен още по отрано с редовни порции сериозност и сухота, примесени с его. Той често е много нещастен в личния си живот и в резултат се опитва да влее цялата си сериозност и неудовлетвореност от живота и в работата, върху подчинените си. Една добре смазана машина от зъбчати колелца, нещастни, неудовлетворени, но и вече зависими от строгата клетка, в която са се озовали.
Ами нали от малки ги учат, че това е живота – той така или иначе си е замислен сложен, труден и осеян с нещастия. Извън клетката казват, имало друг живот. Да, бе да. Как така да излезем навън, трябва да сме сериозни. Животът е низ от трудности и битки, за какви мечти ми говорите…
Колко пъти сте чували от възрастните ви родители (а може би и вие самите сте го казвали) думите: “Ох, какви мечти, аз отдавна не мечтая.. Тя мойта вече е свършила, не ме занимавай с глупости“.. Тъжно е. Много е тъжно, че сме се оставили на такава инерция, че сме допуснали до такава степен тези убеждения да се вкоренят в съзнанието, и то в колективното съзнание!
Животът, скъпи приятели, не е безкрайна битка, осеяна с капани и трудности. Животът е най-прекрасната, нaй-забавната, най-обогатяващата игра. И един от най-мощните инструменти за постигане на радост, щастие, благоденствие в тази игра – това е мечтаенето.
В последните години станаха достъпни и за масите книгите и ученията на съвременни автори, преоткрили древните тайни на Живота. Какво казва в основата си законът за привличането, описан достъпно в книги като Тайната, Метатайната, позитивното мислене на Джон Кехоу, книгите на Уолъс Д. Уотлъс и т.н.? Всички те се въртят около убежденията, които вкоренявайки се в съзнанието създават реалността. Говорят за визуализациите, покрепени със силна емоция, които привличат нещата, които искате в живота си. Е, добре, тези “модерни” техники не са открили топлата вода. Какво представляват тези емоционални визуализации? Чисто и просто МЕЧТИ.
И децата го знаят, защото се раждат с това интуитивно познание за живота. Защото знаят, че това е най-великата и най-забавна игра. И се впускат в нея с радост и плам, мечтаейки и създавайки реалността си миг след миг. Докато не се сблъскат със сериозния свят на възрастните… и забравят и подтиснат магията на мечтаенето.
Мечтите се превръщат в реалност. Мечтите пораждат убеждения. Убежденията стават основата на живота ви, те привличат сходната им енергия и я въплъщават в материята.
Още ли смятате, че мечтите са празна работа? 😉
Позволете си да мечтаете, спомнете си как да мечтаете – създавайте смело реалността, която искате в съзнанието си, за да я видите материализирана в живота си. В последните пет години енергията се ускорява в пропорции до сто хиляди – сега изживяваме стотици животи в рамките на един! Това, което създаваме в съзнанието чрез мечтанията и убежданията си, се проявява в света на материята почти мигновено. Мечтите се превръщат в реалност. И знаете ли още нещо – вашите най-дълбоки вътрешни копнежи, вашите най-съкровени мечти са всъщност родени от спомени. Спомени от вашата истинска същност, от стотиците ви предишни животи, спомени, които целят да ви пробудят за вашата мисия и роля ТУК и СЕГА. В този живот, в този уникален момент, на тази Планета. Най-дълбоките ви мечти са послания от Висшия АЗ, който копнее да се озовете на блаженото ви място, да реализирате безкрайните си потенциали, да изпълните мисията си.
Осмелете се, полетете с крилата на мечтите, те са най-мощния ви инструмент за създаване на реалности и управление на живота. Често някой ви казва “Хванете живота си в ръце”. Ами хайде, направете го. Само, че за тази цел ще ви трябва средство, инструмент за управление. И той се нарича МЕЧТА.
httpv://www.youtube.com/watch?v=RmZ-FuBThuQ
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
Петя
12 януари, 2012 at 12:27…Blagodarq,4e vi ima…Blagodarq!!!:)
Martina Ivanova
12 януари, 2012 at 22:51Аз благодаря! Ако ви нямаше вас – хората около мен.. нямаше да има смисъл от това, което съм :-)*
elenaludjeva
26 януари, 2012 at 23:37Уважаема Мартина,
Много позитивно ме провокира израза-цитирам:”В последните пет години енергията се ускорява…”Изпратих Ви 1 материал на първия Ви и-мейл.Дано Ви допадне!
Елена Л.
Martina Ivanova
27 януари, 2012 at 11:29Здравейте, Елена! Много благодаря за вниманието и изпратения материал.
Честно казано – аз не съм привърженик на теориите за катаклизми и апокалипсис 🙂 Нито Библията, нито Нострадамус, нито който и да било пророк може да каже със сигурност, че дадени неща ще се случат по точно определен сценарий, защото след промените, наложени от хармоничната конвергенция през 87-ма година, вече никое пророчество не е категорично. Как точно ще се разиграят събитията и по кои времеви линии ще тръгне цивилизацията ни зависи само и единствено от нас и това се променя с всеки свободен избор, който правим ежедневно. Поздрави!
Елена
27 януари, 2012 at 20:49Привет и от мен,Мартина!
Наистина няма за какво да ми благодарите:просто исках да подкрепя-по свой начин-написаното от Вас в тази статия,цитирам:”В последните п е т години енергията се ускорява в пропорции до сто хиляди-…”
В материала,който Ви изпратих,пишеше:”2007 според”Кодът на Библията”е началото на Армагедон,който ще продължи до 2012 година.” и:”5 кода или матрици посочват годината 2007.Според тях през 2007 година:” Т.е.-става въпрос точно за последните 5години:2007-2012.
Съгласна съм изцяло с Вас-че нито Нострадамус,нито който и да е пророк могат да кажат”със сигурност,че дадени неща ще се случат по точно определен сценарий”.РАЗБИРА СЕ,че е така! И в Новия Завет се казва:”…за оня ден и час никой не знае:нито Светите Ангели,нито Сина-само Бог Отец го знае…”Цитирах по памет.
Благодаря още веднъж за отговора-и отделеното внимание!Поздрави и на Вас!
Венци
2 септември, 2012 at 03:38Благодаря за статията и припомнянето!
Всички мечтаем, “раздвижването” напред е може би и в по-пълното осъзнаване на красотата и магията им. Големите мечти живеят в спонтанноста, свободата, безграничността на въображението, смелостта, всичко, което децата притежават в изобилие. Света, който “виждaме” сега е такъв благодарение на мечтите, а бъдещето е рисунка и пулсация на същата тази енергия. Уважавам част от системата развиваща и упражняваща рационалния ум, но е стара и ограничаваща. Чрез интуитивния ум, знанието разцъфтява с друга скорост, а техниките генериращи творческото въображение например отключват висшето познание, креативността и иновативните идеи.