Вървиш ли по пътя на душата си?
Не ми отговаряй на този въпрос. Задай го на себе си. Ти, прекрасно същество! Ти, който четеш тези редове и нямаш представа какво те накара да отвориш тази статия. Дали вървиш по пътя на душата си? Или продължаваш да бягаш от нейния зов, да тънеш в заблуди, в илюзии и псевдо дейности, които заглушават онзи дълбок зов и копнеж по нещо отвъд въртележката на ежедневието?
Нужно ли ти е да започнем от самото начало? От онази извечна истина, че ти не си тялото си. Не си мислите си, не си страховете си, не си навиците си, не си характера си. Нито знанията си, уменията, или дипломите, или статута в обществото, или титлата в професията. Всичко това са дрешки, краски които придобиваш с годините. Навици, които подлежат на промяна, на израстване, на моделиране. Но те не са ТИ. Те са само дрешки които избираш да облечеш в зависимост от случая. Днес си на бал, утре си на спортно състезание, а после на бизнес среща. Но под всичките тези пластове, ти си ДУША. Онази вечна светлина, онази вечно жива, туптяща, тръпнеща искрица от сърцето на Бог, която трупа опит и расте в собствената си светлина еони наред.
И тази светлина, прекрасно същество, в поредното си превъплъщение, този път в материята на планетата Земя, е избрала Път. Избрала си е място, корен в материята, набор от дрешки и външни обстоятелства. И е избрала уроците които иска да усвои. Някои от тях са ненаучени от предишните роли в материята, но има и много нови. Всяка душа избира своите собствени уроци и начините по които да ги усвои. Има си начертан път за развитие. Дали ще ти бъде по-лесно да го приемеш, ако го наречен “бизнес план”? 🙂 Или пък “кариерен план”? Уроците на прошката, приемането, безусловната любов, любовта към себе си, доверието, изграждане на Аз-а, или пък сливане в множеството? Каквито и да са, те са уникални, само за теб. И пътят ти е уникален и неповторим. Да, той е изпълнен с предизвикателства и уроци, но това не означава трудности, още по-малко пък страдания. Целта на Пътят е да осъществиш най-съкровения си потенциал.
Как да разбереш дали си на своя път?
Наистина ли? Не, хайде. Наистина ли не знаеш как да разбереш? Отговорите така настойчиво напират от дълбините на съществото ти, но ти все търсиш отговори някъде там отвън, извън теб. Може би от някой авторитет. Може би от някой който може да намери бързо и лесно хапче, без да се налага да слушаш този неудобен глас отвътре?
Нека те попитам нещо: Чувстваш ли щастие, удовлетвореност, свобода, простор там където се намираш в момента? Независимо дали това е интимна връзка, или професионално поприще, или конкретна служба, която заемаш? Или просто дейност, нещо с което изкарваш пари? Чувстваш ли щастие и пълнота там? Или има една дълбока неудовлетвореност, непълнота, липса, дори страдание и негодувание? Чувстваш ли, че си в капан, че си зациклил, че това не е за теб, но по силата на външна принуда стоиш там, че тъпчеш на едно място, а една дълбока душевна болка тъпо натъртва отвътре, но я заглушаваш с поредния шопинг, чаша вино, угощение на трапезата или свръхдоза работа? А може би дори поредния скандал с половинката? Да, учудващо, но това също е начин да си сътвориш илюзията, че участваш в нещо значимо, място където да излееш неосъществената си енергия.
Хайде сега, не преглъщай сълзите. Не се оправдавай, че животът е труден и не зависи от теб. Всички сме в тази игра и търсим своите начини да се справим. Но те каня да свалиш гарда, да свалиш воалите на илюзията и да се погледнеш честно в огледалото. Докога ще я караш така? Ще работиш на поредния празник, ще оставаш до късно в офиса, ще продължаваш да преглъщаш унижението във връзката ти, ще давиш самотата във вино, ще нижеш цифричките в поредната екселска таблица късно вечер, ще пиеш хапче което да замаже сигналите на туптящото сърце, на нервното напрежение, на адската болка, която разкъсва гърдите?
КОЛКО ОЩЕ ЩЕ ИЗДЪРЖИШ? И ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ?
Ще кажеш: “Трябват ми пари, кой ще плаща сметките”. Моля те да си дадеш сметка за какво наистина става въпрос. Занимаваш се с нещо което ненавиждаш, за да печелиш пари, с които да си купуваш неща, с които да опитваш (неуспешно) да компенсираш липсата на всичко онова което ти липсва – емоционално и душевно. А ти липсва защото отдаваш времето си на изкарването на пари чрез неприятни дейности, вместо да правиш това което обичаш. С тези пари си купуваш неща, които някой, някакси е успял да те убеди, че са ти много необходими. Значи…чакай – плащаш с живота си, за да притежаваш неща, които да заместват липсата на живот. БОЖЕ! Наистина ли си заслужава???
Разбира се, че имаш нужда от пари. Всички имаме. Така сме си устроили света в който живеем. Засега. Но ИМА НАЧИН да печелиш пари и да правиш това, което обичаш! Има начин! Започни да си задаваш правилните въпроси, и отговорите няма да закъснеят. Подсъзнанието е онзи портал към Вселенската библиотека, който може да ти даде всички отговори. Да, там са се скрили и саботьори, но ти знаеш и за тях! Има начин да ги препрограмираш. И да стигнеш до отговорите. Стига да искаш да ги чуеш. Стига да им позволиш да дойдат до теб. И да задаваш правилните въпроси. Не се питай “Защо съм такъв провал“, или “Защо все налитам на такива мъже”, “Защо пак съм сама”. Попитай се “Какво трябва да направя, за да се чувствам свободна”, или “Какво ми доставя най-голямо удоволствие”, или “Какви качества трябва да развия за да бъда самостоятелен и уверен човек”, или “Кога съм бил най-продуктивен в живота си”, “Кое е нещото, което пали въображението ми най-силно”? Отговори ще дойдат!
Знам, че сега нямаш представа нито накъде да поемеш, нито какви са уникалните ти дарби и умения. Всичко което знаеш за себе си, е това, че си счетоводител, секретарка, оператор в кол център, или адвокат. Но това е само една от многото ти дрешки. Може би е време да смениш гардероба. Позволи си го. Огледай се. В момента се въртиш доброволно в машина за мъчения от която с мъка успяваш да изцедиш някакви пари, коитонавярно дори не ти стигат . И си абсолютен заложник на този абсурд! Парите са само следствие и могат да дойдат с лекота. Но само когато правиш нещото което обичаш, нещото което те пали и вдъхновява, и те кара да скачаш сутрин с нетърпение от леглото. Когато следваш страстта си, когато влагаш цялото си сърце в това което правиш, когато вярваш в него и то те изпълва докрай.
Когато си на Пътя на Душата си, лесно ще го разбереш. Защото няма да се чувстваш затворник, няма да се чувстваш окован, блокиран, в безизходица, поруган, нещастен, неудовлетворен и неосъществен. А вместо това, ще летиш! Ще посрещаш с радост и нетърпение всеки нов ден, ще си пълен с ентусиазъм, пламък, въодушевление, пълнота. Ще знаеш, че това което правиш, те изпълва, то е смислено, то те развива и те тласка нагоре. А съществеременно донася полза и за другите. А парите просто идват, без усилие и насилие. Знам, че много години тъпчеш на едно място и си стоиш в добре познатата клетка. Там не ти е много хубаво, но пък е един уютен, добре познат затвор. Но вече не може, разбери. Няма да може още дълго да продължиш така. Самото време изисква и настоява за промени.
И аз съм виждала възрастни хора, които с горест казват “40 години работих ден и нощ за предприятието Х. Мразех тази работа, но ходех там, заради парите/славата/честта/дълга. И сега като се огледам – животът ми минал… И за какво?” Но този модел вече не може да се случва. Бог, Вселената, Съдбата, Висшата сила, Вътрешния ти водач – както и да го наречеш – вече не позволяват такова мудно и инертно развитие на този сценарий. Времето изисква действия! Огледай се – пълно е с бивши счетоводители, които сега са художници. С адвокати, които водят детски курсове за творческо писане. С бивши крупни бизнесмени, които живеят на яхта и се прехранват с писане. С корпоративни мениджъри, вече лечители. Светът се преобразява с бурни темпове, следвайки вътрешния си глас. Появяват се нови, непознати доскоро занимания, дейности, професии. А ти? Къде си? Какво ще избереш?
Душата ти ще извърви избрания път, независимо колко се опитваш да й пречиш. Може да стане по лесния, или по трудния начин. Можеш да продължиш да упорстваш, да си стоиш в удобната клетка. Да продължаваш да заглушаваш сигналите. Да търсиш още и още заместители и оправдания. Но Съдбата ще започне да те шамаросва все по-настойчиво. Ако днес сърцето ти прескача, депресията настойчиво чука на вратата, кръвното бушува, а паник атаките блъскат в главата и гърдите ти, утре вече ще дойде по-сериозен шамар. Хората наистина се променят под натиска на катаклизми и пред прага на смъртта. Понякога човекът пречи толкова настойчиво и упорито, че душата избира да вземе аварийния изход и да се завърне в нова дрешка. НУЖНО ЛИ Е ДА СТИГАШ ДО ТАМ?
Знам, че е много трудно да направиш крачка в тъмното и неизвестното, когато не знаеш както те чака там отпред. Трудно е да направиш промяна когато не знаеш какво искаш. Но едно нещо знаеш със сигурност, и то е какво НЕ ИСКАШ. Със сигурност знаеш, че не искаш повече да се чувстваш подтиснат, унижен, малоценен, източен, обезсилен. Не искаш да правиш тези монотонни, скучни, безрадостни неща, които отнемат всяка минута от ежедневието ти. Не искаш да потъпкваш нуждите и желанията си. Хайде, просто си задай правилните въпроси. “Какво е нужно/какво бих могъл да направя/дали не би могло да има решение за….” Възнамери как ИСКАШ ДА СЕ ЧУВСТВАШ. Заяви пред Вселената намерение и готовност за промяна. Заяви готовност да направиш нов избор. И започни с мънички крачки. Стъпка по стъпка. Със сигурност днес не знаеш какво те чака след година, две или пет. Може да минеш през различни етапи и роли. Но важното е да започнеш да вървиш. Малко по малко. Довери се на Божествения промисъл и започни да следваш онзи тих, дълбок и настойчив глас отвътре.
Радостта, пълнотата, удовлетворението, споделеността и всички онези неща които изпълват понятието “щастие” са най-естественото, изпълнимо и достъпно нещо в играта наречена “живот”. Освен ако не им пречим.
Навлизаме в чисто нов цикъл с 2017. Нумерологично тази година е единица – ново начало. Приключваме един 9-годишен цикъл и започваме нови 9 години. Можеш да избереш да се разделиш с всичко ненужно, старо и неработещо сега. Или пък да си го влачиш още 9 години. Какво избираш?
Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!
ma
28 декември, 2016 at 11:40с всичко в статията съм ок и все едно,че аз съм го писала даже,но няма да го споделя,само заради намесата на понятията бог,предначертаност на съдбата свише и пр.които са в пълен разрез с идеята на посланието. ако човек има нагласата да бъде свободен,той сам чертае съдбата си и никакъв бог не може да му е господар на живота! този образ е паразитен остатък от точно този комплекс за малоценнот,от който статията ни съветва да се освободим. и също не намирам за интелигентно да се ВЯРВА,че може да има съвършен,любящ създател,който да създаде несъвършени създания,за да ги управлява.разумът принадлежи на човека,а животът няма разум,той е просто чисто съзидание,което нищо не изисква! ние просто можем да се свържем със съзиданието вътре в нас,ако сме на страната на живота или да го оставим постепенно да угасне в нас…но йерархичното мислене,на върха на което сме турили бог,може само да ни попречи да сме свободни да оценим себе си като еднакво ценни с всяко съдание.тва е много важно условие за следването на съветите в това чудесно иначе писание 😉
Калинка Дишкова
3 януари, 2017 at 14:59Написаното е прекрасно! Искам да поясня, за автора на предния коментар: …”понятията бог,предначертаност на съдбата свише и пр.които са в пълен разрез с идеята на посланието. ако човек има нагласата да бъде свободен,той сам чертае съдбата си и никакъв бог не може да му е господар на живота!”…
имаме в съзнанията си някакво грешно разбиране за тези понятия. Бог не е елемент извън нас, който може да управлява живота ни! Той е съзидателното вътре в нас! Той е онзи закон, според който ние сами носим отговорност за решенията и действията си, той е едновременно вътре и извън нас, тук в нас и някъде там! Този закон наричан по различен начин от всички религиозни и философски учения:
закон за причинно следствената връзка, закон на кармата или каквото посееш-такова ще пожънеш…..точно той ни дава свободата, но и отговорността да вземаме решенията сами в живота си и да изтърпяваме последствията после!
А …”йерархичното мислене,на върха на което сме турили бог,може само да ни попречи да сме свободни да оценим себе си като еднакво ценни с всяко съдание”….това е неразбиране на същността и умишлено, удобно тълкуване на нещата, от различни религиозни структури, с цел манипулация и лесно подчинение! Не се оставяйте подобни неща да ви заблудят!
НИе сме част от него и следователно сме сътворци на всичко и следователно сме свободни да творим-всичко, без ограничения.
И аз мисля, че точно това иска да каже статията! Свободата е във вас-използвайте я!!!
Николай
28 януари, 2017 at 08:41Статията е хубава, мотивираща и истинна, но с важни пропуски.
Прочитайки я, възникна следният въпрос:
След като не съм тялото си, мислите си, страховете си, навиците си, характера си, знанията си, уменията, статута в обществото, или титлата в професията, тогава Кой съм Аз?
Очевидно е, че не съм и душата си, тъй като ако бях, щях да живея само с един вектор на развитие – към Бога.
Вие казвате “ти си ДУША”, но няколко пъти в статията опровергавате това с думите “Понякога човекът пречи толкова настойчиво и упорито, че душата избира да вземе аварийния изход и да се завърне в нова дрешка. НУЖНО ЛИ Е ДА СТИГАШ ДО ТАМ?”;
“Когато си на Пътя на Душата си, лесно ще го разбереш”. Кой е този, който и пречи, кой е на пътя към Нея? Кой прави избор? Очевидно не е душата. Има нещо друго.
Струва ми се, че това са много важни въпроси.
Аз лично вече знам отговора. Но ще замълча, тъй като един отговор е ценен, когато човек сам достига до него.
Мога само да насоча къде да се търси – книга АллатРА.
Желая ви слънчев ден!
🙂
Дилян Станев
15 май, 2017 at 13:57Много ме вдъхнови,вобще сайта е като вратичка с учебници за душата която знае но ние сами я спираме в каквото и да е!Нека има повече хора като теб,нека всеки се пробуди от своята уникална божествена искра която чака да я запалим за да може да бъдем отново едно!
Дилян Станев
15 май, 2017 at 15:10Статията е чудесна и вдъхновяваща направена от човек който дарява светлинка в тунела !Живеем в епоха,която всеки е време да разкрие потенциала си,да махнем всички маски и илюзии и прегради с които често сме сбълскваме.Пожелавам на всички да намерят ключа към своята врата където съм убеден че се крият възможности,които умът ни не го побира,където всеки е крал или кралица.Раят и ада са само избор който правим всеки божи ден!Поздравленияза написаното още веднъж! 🙂