Блог

Времето в утробата и раждането ни, предопределят целия ни живот!

пренареждане на матрицата на раждането

Едва ли са много хората, които биха за замислили за този период от живота си. Времето прекарано в майчината утроба, раждането им на този свят, първите мигове, контакти с мама и външния свят, усещания, впечатления,емоции.

Всичко което знаем е, че (примерно):

  • Имаме тази фантомна болка във врата (или другаде)
  • Избягваме физическа близост с други хора
  • Имаме някакъв вид фобия
  • Трудно ни е да започнем или довършим начинание
  • Не знаем как да се справим с нещо без чужда помощ
  • Имаме проблемни взаимоотношения с родителите си
  • Страдаме от астма/екзема
  • Носим очила от най-ранна детска възраст
  • Страдаме от хранително разстройство
  • Страдаме от депресивни състояния/паник атаки
  • Не се чувстваме на място в този свят
  • Обект на насилие сме – жертви
  • Трудно се справяме със живота, особено като ни притискат
  • Не успяваме да изградим добри взаимоотношения с хората около нас
  • Изпитваме необяснима тревожност и безпокойство / отчужденост

Всъщност, списъкът може да е дълъг, почти безкраен. И, вярвате, или не, но причината за всички тези състояния и особености, може да датира от вашето раждане, от 9-те месеца в корема на мама, и дори още по-назад – от самото зачатие!

Как е възможно това ли? Ще открехна за вас вратата към тази непозната територия, а от вас зависи докъде ще стигнете в пътешествието!

Откъслечни части от тази информация, навярно ще ви звучат познато, а други ще бъдат истинско “ЕХААА!”. Така беше и за мен, когато събрах всички парченца от пъзела на едно от последните ми обучения, при разкошната Шарън Кинг – холистичен терапевт като мен, работеща по терапевтичната методика “Пренареждане на Матрицата с ТЕС”, разработка на Карл Досън. (ново обучение с него предстои тази есен, 2016) Шарън обаче, специализира в работа със зачатие, бременност, раждане и всичко свързано с тях! Тя донадгражда метода на Карл и създава уникалната техника “Пренареждане на Матрицата на Раждането”. Новите акценти и гледни точки, които дава тази техника, могат бързо и ефективно да изцелят и най-упоритите, и неподатливи травми! За Шарън ще ви разказвам тепърва, и ще ви срещна в прекрасното видео-интервю, което записахме през Август. 

Но сега, нека се върнем на важната тема. По какъв начин този период от съществуването ни на планетата Земя ни влияе като зрели хора, и изгражда нашите навици, емоционален свят, спектър на възприятия, физическо тяло?

Нека започнем от там, че всичко е енергия. И всяка енергия е съзнателна. Всеки носител на енергия/съзнание/информация на свой ред общува двустранно със заобикалящите го носители на енергия/съзнание/информация. Години наред, бе смятано погрешно, че ембрионът, или пък невръстното бебе нямат съзнателност, усещания, не усещат болка, не чувстват, не разбират. Мислим си, че ембрионът все още не е важен, той е неразвит, няма развит мозък и сензорика. О, колко много сме грешали! Всъщност, не само, че са съзнателни още от момента на зачеването, но малките бебета чувстват болка 4 пъти по-силно от възрастния човек! Всички твърдения в този материал, се базират на научни изследвания и са доказани факти. (Онази малка част, която говори за душата, е базирана на знание, което съвременната наука все още е неспособна до докаже. 🙂 )

I. Вътреутробно развитие

Но нека се върнем още по-назад. Още преди зачеването. От онзи етап на свързаност и единение (с Бог, колективната енергия и всичко, което Е), където единственото, което познаваме, е усещането за единение, за сливане с цялото. След това обаче, започва приключението наречено “Живот на планетата Земя“. Това отделяне от сладката цялост, сама по себе си е травмираща. Но тогава, душата намира нов дом и ново усещане за цялостност. С мама. Все още няма усещане за СЕБЕ си, но има усещане за МАМА. Всъщност, това усещане е толкова силно, че тялото на мама, емоциите на мама, мислите на преживяванията на мама, СЕ ПРЕВРЪЩАТ В МЕН. АЗ СЪМ МАМА. Толкова е просто – бебето в утробата няма усещане за собственото си тяло и идентичност. То приема всичко онова което чувства, и през което минава мама, за свое.

Ембрионът вижда света по начин, по който го вижда майката, и реагира с нейните емоции и реакции – точно така, както го прави и тя. Каквото преживява майката – абсолютно същото преживява и ембрионът, в пълния му спектър и сила!

Майката не предава към бебето си само хранителни вещества, ами ИНФОРМАЦИЯ! Доказано е, че пренаталният период оформя интелектуалните способности бебето в следното съотношение: 48% от гените, и 52% от средата!

Разбирате ли какво казва това? Минимум 52% от вашето съзнателно същество се оформя от мислите, чувствата, настроенията, емоциите, преживяванията, вярванията, убежденията на майката!

Доктор Брус Липтън казва (непременно изгледайте краткото видео отгоре!): Ембрионът се осланя на това, което усеща чрез майка си, и адаптира физиологията си спрямо това, което вижда. Ако тя живее в страх, няма да предава на плода хормони на растеж, а хормони на страх и защита! Това така ще промени генетиката и физиологията на този плод, че когато се роди, това дете ще е програмирано да живее в страх. Простият факт, който науката доказва е, че “недоразвитият” ембрион е напълно съзнателен, и адаптира, и изгражда биологията си на базата на възприятието, което преживява. До такава степен е определящо какво преживява ембрионът през тези 9 месеца, че в този период се залагат “бомби със закъснител” като рак, сърдечно-съдови заболявания, висок холестерол, хранителни разстройства и т.н. в зряла възраст.

Когато някой от родителите не иска това бебе, то знае. Когато зачатието му е нежелано, или скалъпено с някакви задни цели, то знае. Когато майката се страхува, когато родителите не се обичат, когато навън се случва нещо страшно – ТО ЗНАЕ.

А сега, имайки тази важна информация, знаейки, че ембрионът усеща, чувства, осъзнава и разбира ВСИЧКО което се случва в мислите, емоциите и преживяванията на майката, опитайте да си представите с какви евентуални проблеми би се сблъсквало едно дете, което: 

началото преди раждането

  • е заченато “по случайност”
  • не е било желано, то е “грешка”
  • правен е опит / обмислян е аборт (това е директно застрашаващо живота)
  • майката и бащата са се карали непрекъснато
  • майката е била непрестанно под напрежение и стрес/страх/несигурност
  • майката се е чувствала необичана/нежелана/неприета
  • майката (и бащата) са преживяли голяма травма
  • бащата е изоставил майката
  • майката е поемала токсични вещества – алкохол, храна, медикаменти, и т.н. и е имала токсични емоции

Още дълго можем да продължим този списък, но схванахте идеята, нали? И ако темата с бебетата в момента ви е чужда, само помислете, че все пак и вие сте минали през този път, и това, което сте в момента е започнало и се е оформило точно там.

Ще ви дам един пример. Това е историята на г-н Х. Ето събитията, придружаващи неговата поява на бял свят:

  • Бащата умира, когато той е на 4 месеца в утробата
  • 12-годишният му брат умира, когато е на 6 м. в утробата
  • Майката прави неуспешен опит за аборт и самоубийство
  • Веднага след раждането, дават бебето на вуйчото
  • Връща се да живее при майката на 3 г.
  • Насилван е психически и физически от доведения баща
  • Връща се при вуйчото на 8г.

Изключително травмиращ начин да се появиш на бял свят, нали? Сигурна съм, че вече сълзите напират в очите ви, състрадвайки на това клето дете. Каква тежка информация се е запечатала в него, докато се е оформяло. Какъв ли е бил живота му?

Чакайте, всъщност, мога да ви кажа това! И даже съм сигурна, че познавате този човек! Искате ли да чуете името му? ……….

Саддам Хюсеин.

Нещата вече звучат много различно, нали?

Ето колко важно е вътреутробното развитие на човешкото същество. Развитието на вашите деца. Вашето собствено развитие. Връзката между този период, и всичко онова, в което се превръщаме като съзнателни, зрели хора, е неразривна, ясна и категорична. Родителите трябва да бъдат обучавани на това! Защото една съзнателна бременност дава основата и съдържанието на това, в което ще се превърне поредното човешко същество.

пренареждане на матрицата на ражданетоII. Раждане

Имайки предвид вече това, което знаем за съзнателността, емоциите и възприемането на преживявания от заобикалящата едно бебе среда, нека направим равносметка как протича едно обичайно съвременно раждане. (И пак припомням – ако в момента темата “бременност и раждане” ви е чужда и далечна, то припомнете си, че и самите вие сте се появили по този начин. Струва си да знаете какво се случва и какво влияние оказва това, нали?)

  • Още с първите контракции или изтичане на водите, жената тича в болницата
  • В болницата бива подложена на редица прегледи и манипулации, вариращи от дискомфортни и болезнени, до унизителни
  • Задължително на жената се влива коктейл от медикаменти с различна цел (забързване на процеса на раждане, забавяне на процеса на раждане, обезболяване, и т.н.). Забързването на раждането го прави екстремно болезнено, лишавайки тялото от възможността да се нагоди постепенно към процеса, а забавянето и обезболяването, често дрогира до безчувственост. И понеже отделя жената от усещанията й за тялото, родилният процес спира. И понеже родилният процес спира, се налива още изкуствен окситоцин, който да забърза раждането.
  • Екип от медици непрекъснато проверява неща като разкритие, пулс, и прочие биологични маркери. Използва се грубо “пребъркване” отдолу, пристягане с колани, притеснително вслушване в тоновете на бебето на монитора
  • Унизителни, манипулативни и заплашителни коментари от медицинския екип далеч не са рядкост
  • В ситуация на екстремен стрес, страх, болка, невъзможност да усети тялото си, ярки светлини и чуждо агресивно присъствие – жената трябва да роди. В света на бозайниците (какъвто несъмнено е и човекът), раждащото животно се усамотява, търсейки тихо, безопасно, тъмно и самотно местенце, където да роди необезпокоявано. Ако обаче, се появи чуждо присъствие, хищник, каквато и да било заплаха, тялото веднага използва хормон, с който спира процеса на раждане. До следващия момент, в който животното се почувства отново в безопасност – раждането започва отново.
  • Жената е принуждавана да ражда в легнало положение, което затваря родовите пътища и прави раждането изкуствено затруднено и болезнено. Нормално би било да е в клек, или всяка друга позиция, която разтваря родовия път  и се ползва от земното притегляне. Но това е крайно неудобно за лекарите.
  • Често (защо ли..), жената не може да роди естествено, затова кога спешно, или планирано – детето се ражда с цезарово сечение. Биологично заложеният от природата път, който бебето трябва да извърви само, не успява да се осъществи и то бива буквално измъкнато от корема на мама.
  • Ако все пак естественото раждане продължи, често се намесват агресивни инструменти като: вакуум, форцепс (едни големи и неприятни щипки хващат главата на бебето и болезнено го измъкват навън), скачане и натискане на корема на жената.
  • Дори няма да описвам всички възможни усложнения, като омотана пъпна връв около врата, засядане в родилния канал за дълго време, чупене на кости)

Това дори не е подробно описание, но дава идея какво се случва в родилните отделения. И дори всичко това да не се случи, то всяко раждане крие неизброими начини бебето да преживее стрес, и този стрес да остави отпечатък върху физиологията, емоционалния му свят, убежденията и моделите, които отпечатвайки се в подсъзнанието, ще формират поведението, себеосъзнаването и справянето със заобикалящата среда.

Имайки вече нова гледна точка към “несъзнателното” бебе, какво мислите, че преживява то през всички тези моменти? По какъв начин усеща страха, болката, отчаянието, безнадежността, обидата, унижението, ужаса от всичко което се случва? Едно забързано и ненавременно раждане (с окситоцин), лесно резултира в усещането “Не се чувствам дошъл навреме, не съм на мястото си”. Една травма на вратлето, или измъкване с форцепс при принудително изваждане, лесно се превръща във фантомна болка във врата, или хронично главоболие. Едно засядане в родовия канал лесно се превръща в “Чувствам се в капан, в безизходица, не знам какво решение да взема”

Ами какво ли възприятие и убеждение има бебето, което е брутално насилено със скок върху корема на мама, да излезе навън? 

Огромните количества медикаменти, които се вливат на майката, бързо се предават чрез пъпната връв на бебето. А то.. все още няма развит черен дроб, способен да се справи с тази инвазия. Ако една епидурална упойка има силата да обездвижи и десенсибилизира тялото на майката, какво ли се случва в този момент с бебето? Какво ли е възприятието за света, което получава то в този момент, замаяно, упоено, измъкнато по някакъв насилствен начин? Какви убеждения се отпечатват в него, формирайки вътрешния му свят?

И ако вече ви е натежало и си мислите, че описаното тук е излючение, то ще ви разочаровам. Това е родилният процес, през който всички ние сме минали. 

минутите след ражданетоIII. След раждането

Освен самият процес на раждане, от изключително голямо значение е и начинът по който започва пътешествието на новото същество в света навън. 

Помните ли, че бебето няма усещане за собствена идентичност – то възприема себе си чрез майката. Усещането за отделеност след раждането е нещо ново и застрашително. Цели 9 месеца е било част от майката, а сега изведнъж идва това ново усещане за отделеност, за самота, изолация. Първите 45 минути са от критично значение да бъде изградена връзка, свързаност между мама и бебе. Ето защо е толкова важно, още в първите минути бебето да бъде сложено на гърдите/корема на майка си. Да усети контакта кожа-кожа. Да се вгледа в очите на майката. Бебетата са създадени съвършени – те виждат точно на такова разстояние, колкото е от гърдите на мама, до очите й. И веднага разпознават лицето! Тази връзка е толкова важна, както нищо друго, което може да направи майката в следващите години. Тя има отношение както към свързаността на детето с родителите, така и с усещането на ласка, безопасност, любов, обгриженост, така и с чувството за себестойност, самочувствие, емоционална интелигентност на порасналия човек. Тя създава важни невронни пътища, които полагат основите на моделите на поведение занапред. И пробужда майчиния инстинкт.

Бебето, също така няма усещането и знанието за линейното време. То не разбира, че има сега, след малко, утре, и другата седмица. То не разбира, че мама за малко е излязла от стаята и след 5 минутки ще се върне. То не разбира, че временно е в това студено креватче, а утре ще бъде в ръцете на мама. За него всеки момент е СЕГА. И ако в този момент бъде физически отделено от мама, то приема това като непосредствена, физическа заплаха за живота си! Неотговарянето на плача на бебето (който е единственият му начин за общуване и изразяване), ясно формира убежденията “Няма смисъл да изказвам чувствата си, никой не го е грижа за мен, няма кой да откликне на нуждите ми”

Синхронизиране на сърцата: Друга, много важна подробност, се крие отново в експеримент на Брус Липтън. Единична сърдечна клетка, в лабораторен съд, пулсира известно време и бързо умира. Ако обаче сложим две сърдечни клетки, тяхната пулсация се поддържа взаимно и те живеят! Изключително важно е бебето да бъде във физическа, непосредствена близост до майка си (или пък таткото), за да могат двете сърца да усещат ритъма си… Докато се установи стабилен сърдечен ритъм (9м.), е от голямо значение, бебето да бъде близо до сърцето на мама, синхронизирайки се с неговия ртъм … Ето още една гледна точка за това колко е важно и благодатно носенето на бебето в слинг, практикуването на съвместно спане с бебето и прочие практики характерни за родителството основано на връзката. В следващите месеци, мозъкът на бебето ще продължава да се развива, и начинът по който ние реагираме и се отнасяме към него, ще му подава информация, на база на която мозъкът ще се развива по един или друг начин. 

Да видим обаче какво се случва обикновено след раждането:

  • Пъпната връв се отрязва на мига, лишавайки бебето от цялата полагаща му се кръв от плацентата и стволовите кретки в нея
  • Бебето бива отнасяно веднага надалече от майката, оставяно с дни в някакво общо отделение
  • Поставяне на гърдите и установяване на връзка е нещо непознато, не се практикува и се посреща с насмешка от медицинския персонал
  • Често недоносено бебе остава с месец(и) в кувьоз
  • Бебето бива подлагано на всевъзможни манипулации – бодат го в петичката за да инжектират изкуствен Вит. К, вземат се кръвни проби, вливат му се медикаменти, слагат му се лютиви капки в очите
  • Бебето получава веднага няколко ваксини. Тоест – токсичен коктейл от няколко болестни щама, в комбинация с алуминий, живак, увредена генетична информация – директно в кръвния поток! Започвам да си мислия, че автоимунните заболявания започват от тук…
  • Стои с часове в някакво общо помещение, съдирайки се от рев, заедно с още десетки като него, докато медицинският персонал казва “Хайде сега, какво толкова му се връзваш, нека пореве малко, нищо няма да му стане, не го оставяй да те манипулира още от сега”
  • Вкъщи обикновено спи в кошарка, прилично далече от мама и тати за да не ги безпокои
  • В повечето случаи се храни от шише, защото “мама няма кърма

И така протича едно съвсем обикновено, стандартно раждане и гледане на бебе, не травматично.

Но давате ли си сметка вече колко много травми имат тези бебета? Тези деца. Тези възрастни индивиди, които сме всички ние днес.

Съзнателността ни като човешки (енергийни) същества се връща много назад във времето. Множество терапевтични сесии с мои клиенти, ни връщат назад…дори до момента, в който днешният изграден човек, е яйцеклетка. Не рядко и в минали животи, и в събития, белязали цялата родова линия. Разбирате ли колко отговорно е това? Ами какво да кажем всички онези бебета, заченати в епруветка? Всички онези бебета, създадени от генетичен материал, който е бил замразен с години? Потръпвам като си представя с какви травми тепърва ще трябва да се справяме, ние терапевтите. Давам си сметка, че методите и практиките на раждане и отглеждане на деца в една държава, могат да окажат такова въздействие върху цялата народопсихология за поколения, че не ни трябва изобщо да имаме врагове…

Да разгледаме обаче при какви други случаи, ние можем да изпитваме необясними тревоги, емоционални проблеми, физиологични проблеми, проблеми с отношенията, със себеусещането:

  • При загуба на близнак. Осъзнато или не, ако в утробата е имало още едно същество, то оставя своя енергиен отпечатък, който бележи целия ни живот
  • При предишен аборт/операция на майката
  • Зачеване инвитро
  • Преживяни хирургически интервенции докато майката е била бременна (вкл. амниоцинтеза и хорионбиопсия)
  • Предишен аборт, спонтанен аборт или помятане от майката
  • Ако майката се е считала за безплодна
  • Дълги години майката е правила опити да се предпази от бременност
  • Осиновени сме
  • Някой от родителите не е искал дете
  • Бременността на майката е осъждана от родата
  • Насилие в семейството
  • Всяка една особеност в раждането ни – дали е секцио, нормално, седалищно, как точно е протекло, каква е била обкръжаващата среда, какво са си говорили лекарите в този момент.

Например: едно дете родено със спешно секцио, обикновено има много силна и настоятелна гледна точка за това, което счита за правилно. Тези хора изпитват подсъзнателен страх, че някой ще им отнеме правото да извървят своя път, по начина, който считат за правилен (което и буквално се е случило по време на раждането им). Могат да имат усещането, граничещо с параноя, че някой все им се пречка, прекъсва ги и нарушава сигурността им (в крайна сметка, дома им – утробата е бил срязан, а те са били измъкнати насила навън). Могат да се разсейват лесно и да не съумяват да довършват започнатите задачи. Когато се усетят притиснати, могат тотално да откажат да изпълнят задача. Вечно имат усещането за провал, въпреки, че се справят със задачи, с които другите не успяват. Умеят да намират short cut в трудни ситуации. На тях им е много важно да бъдат прави, и да бъде зачетено правото им да вършат нещата по собствен начин! Ще изпитват нужда да бъдат обичани и гушкани, но в същото време ще създават усещане за отдалеченост и студенина. Такива особености в поведението има при всеки един вид раждане! И начинът по който то е протекло, оформя черти от характера, емоционалността, себеусещането, начина на изразяване и общуване.

Всичко това поставя една много важна тема! Осъзнатата бременност, раждане и осъзнатото родителство не са модерни понятия, които са характерни за ограничен брой хора. Ако обмисляте забременяване, или сте бременна в момента, ако партньорката, приятелката или колежката е бременна – споделете и имайте предвид тази информация!

А що се отнася до собственото ви раждане – вече имате поне няколко нови гледни точки и идеи защо навярно имате тези теми в живота си? Тези болежки, тези страхове, тези трудности. Ако от години работите неуспешно върху тези проблеми, дори ходите на терапия, но все още не постигате удовлетворение – коренчето на проблема може да е около раждането ви! Ако днес имате дори проблем със зачеването, причината може да е във вашето собствено раждане. Или в раждане, което сте преживяла. Поведенческите проблеми, които имат децата ви, могат да са свързани с тяхното раждане или вътреутробно развитие.

Добрата новина е, че всичко това е обратимо. Да, то оказва влияние върху целия ви живот понастоящем – върху физическотто ви тяло, върху психиката, върху себеусещането, върху емоциите, възможностите да се реализирате професионално, да създавате партньорства и връзки. Но това е обратимо. 

Посредством метода за който споменах в началото на статията “Пренареждане на Матрицата на Раждането”, всички тези травматични и неосъзнати моменти могат да се отработят и пренапишат в подсъзнанието. Нищо, че не ги помните! Не се и очаква да имате съзнателен спомен за тях. Те са дълбоко вкоренена и скрита подсъзнателна програма, за която обикновено не подозирате. Но подсъзнанието знае. Ако сме пропуснали онзи важен момент на свързването – можем да се върнем и да го пренапишем. Ако раждането ни е било травматично и не сме започнали по най-добрия начин живота на тази планета – можем да се върнем там и да променим всичко. Дори един спонтанен аборт може да има отношение към наши предишни преживявания – операции, страхове и нашето собствено раждане. Болката и повторната травма от подобна загуба пък, на свой ред има нужда да бъде изцелена и трансформирана, защото създава предпоставки за още травмиращи преживявания в бъдеще, и още повече – залага бъдещи травматични предпоставки за следващото заченато дете.

Ако ние като жени сме преживяли травмиращи бременности, раждания, загуби, аборти – тази техника може да ни помогне. Ако ни предстои раждане, но имаме куп негативни спомени и страхове – този метод може да преобърне нещата! Самият Брус Липтън казва, че най-добрият, иновативен, бърз и ефективен метод да пренапишем негативните си убеждения, е посредством техниките на Енергийната психология. Вече имате нови знания, а знанието е Сила! Но знанието е и отговорност! Вече никой не ви е виновен, и можете да промените живота си.

Шарън казва за своя метод “Пренареждане на Матрицата на Раждането”: “Той е подходящ за всеки, който някога се е раждал”

Не е ли прекрасно, че можем да се върнем толкова назад в самото начало? Да направим рестарт. И сами да поставим едно ново, магическо начало. 

Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които ще имат полза от нея!

 

24 Comments

  • Една българка
    Отговор

    Огромно благодаря за публикацията! Макар, че съм щастлива майка на пет порастнали деца и вече две внучета, не мога да спра да рева, след като прочетох статията.

  • Snezhana Serafimova
    Отговор

    Здравейте!
    Радвам се че попаднах на статията в чието лице аз получавам информация как бих могла да възстановя поне една част от щетите нанесени на детето ми (бях наясно с всички щети които му нанасям докато беше в утробата ми също с начина по който го родих, но не бях достатъчно силна за да го избавя от агресивната среда в която бях по време на бременноста си) и това е нещото, което не ми дава и миг покой денонощно. Моля ви кажете ми, къде, кога бих могла да мина такова обучение защото душата ми вече не издържа под тежестта на гузната съвест, чувството за вина и огромният страх за добруването на сина ми. Благодаря ви, много!

    • Martina Ivanova
      Отговор

      Здравейте!

      На първо време недейте да се обвинявате. Колкото и несъвършени да сме, това което можем да направим в даден момент и обстоятелства, е най-доброто на което сме способни към този момент.

      Методът на Шарън Кинг е предназначен за терапевти, и е част от задължително предхождаща пореица обучение по Техники за емоционална свобода, след това “Пренареждане на Матрицата” на Карл Досън, и най-сетне – Пренареждане на разждането”.Едва ли скоро Шарън пак ще идва в България, но за предходните обучения, можете да потърсите информация на сайта на Българската асоциация за енергийна психология – БАРЕП.

      Извън това обаче, можете да си купите книгите на Карл Досън – има ги на български език. Книгата на Шарън Кинг “Heal your birth, heal your life”, я има само на английски език и може да се купи от amazon.

      Другият най-лесен вариант да трансформирате тези преживявания, е просто да се обърнете към терапевт, работещ с тези техники. Дали това ще съм аз, или ще припознаете друг терапевт в сайта на БАРЕП – личен избор. Една шепа сме терапевите, обучени да работят с раждането, новарианти за избор има!

      И още един вариант – следете редовно сайта Свой Избор. Планирам тази есен поредица от семинари и практически обучения, които целят да дадат инструменти за самопомощ.

  • Даниела Михайлова
    Отговор

    Здравейте.Аз съм майка на осиновено момченце,което има много проблеми,страхове,хиперкинетично поведение и не на последно място големи обучителни проблеми.Можете ли да му помогнете?Обясниха ми,че има блокажи от раждането и последстващия период?!

    • Martina Ivanova
      Отговор

      Здравейте. Да, може да се помогне.
      Добра идея е първо да се направи поне една сесия с родител ( с вас). А след това с детето.

  • Ина
    Отговор

    Мартина,бих ли могла да се свържа с теб?

  • Ина
    Отговор

    Има логика всичко това.

    • Martina Ivanova
      Отговор

      Привет, Ина! Разбира се – можем да се свържем. Има оставени координати в сайта, виж “Контакти”.
      Но в момента имам ограничен достъп до интернет. Ще бъда изцяло на линия, включително за работа, след Септември месец.
      Поздрави!

  • Добромир Димитров
    Отговор

    Св. Порфирий кавсокаливит казва: “Възпитанието на децата започва от момента на зачеването им. Детето като ембрион чува и чувства в утробата на майка си. Да, чува и вижда с очите на майка си. Усеща нейните движения и чувства, въпреки че разсъдъкът му все още не е развит. Когато лицето на майката е помрачено, се помрачава и то. Майката се нервира, нервира се и то. Каквото чувства майката – тъга, болка, страх, притеснение, го изживява и то. Ако майката не желае детето в утробата си и не го обича, то го чувства и психиката му се травмира, като тези травми го съпътстват цял живот. Обратното се случва, ако майката има святи чувства. Когато чувства радост, мир, любов за детето в себе си, тези чувства предава и на него по тайнствен начин, както това се случва с родените деца.

    Поради тази причина майката трябва да се моли много по време на бременността и да обича детето в утробата си, да гали корема си, да чете псалми, да пее тропари, накратко – да живее свят живот. Това е в нейна полза, жертва се и за ембриона, за да стане й детето по-свято, да получи още от самото начало святи основи. Виждате ли колко важен е въпросът за жената, носеща дете? Каква отговорност и каква чест!”

  • десислава
    Отговор

    да всичко това е вярно и навява чувство на безнадежност…аз имах ужасна бременност и отровни емоции, раждането беше всичко не както трябва, първите 45 минути също… а обожавам сина си и …ако щете ми вярвайте, това, че товава нещата бяха толкова ..поучителни ме събуди за дълбокото и светлото така както нищо другио. със сина ми живеем в мир и много обич.
    сега аз какво да сторя за да разпрограмирам и пренаредя пъзела на хаос, страх, несигурност и извънмерна самота дето това дете е вмукало през пъпната си връв?

  • ГРЕТА
    Отговор

    Ще кажа само едно-ако едно дете идва без любов на тоя свят по-добре никога да не е било зачевано!

    • Дени
      Отговор

      Точно това си помислих и аз – излиза, че едно нежелано дете е по-добре да бъде абортирано, отколкото оставено да живее нещастен живот. За мен тази информация е като още една подкрепа за аборта – защо да мъчиш и себе си, и бъдещия човек, когато просто не го искаш и нищо добро не можеш да му дадеш.

      • Atanas Aleksandrov
        Отговор

        Ама много лесно ги махате тези деца – все едно да отидеш по нужда. Ако нравственият ви идеал е толкова жалък, че да махнете ей така с лека ръка живот, защо очаквате със същият този “нравствен капацитет” да създадете и възпитате нормално човешко същество? На какво ще го научите? Да убива, когато не му изнася! ПОЗОР! Жалка картинка!!!

        • Кристин Попова
          Отговор

          Не съди, не си на мястото на хората които обвиняваш. И според мен ако човек не желае едно дете, по добре да го махне или да се пази и изобщо да не го прави.Човек трябва да има пълен контрол над живота си и случайности да не се допускат, защото цената която се заплаща е висока!

  • Дени
    Отговор

    Въпреки всичко описано и начина, по който ги посрещаме, децата продължават да се раждат, представете си какво огромно желание за живот имат!

  • Нели
    Отговор

    Много интересно! Замислих се, че преди раждането на сина ми имам 2 аборта, а самият той е роден секцио, не е преждевременно. Детето е желано, бременноста беше сравнително хармонична. Често обаче я има тази разсеяност и неспособност за завършване на нещата. В такъв случай с детето ли работи терапевта или с майката?

  • РОСИЦА ГЕОРГИЕВА
    Отговор

    Много впечатлителна статия наистина го вярвам

  • Pingback: Да си прав или щастлив - какво избираш? | www.svoizbor.com

  • Pingback: Защо не обичам детето си | www.svoizbor.com

  • Орлин Баев
    Отговор

    Много доба статия, Мартина ,супер!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *