Успешното кърмене – опитът на една майка
В съвременния “модерен” свят, кърменето се е превърнало почти във варварска отживелица. Някаква изключително рядко срещана и странна екзотика.
В модерния свят се ражда на операционната маса, шишето с адаптирано мляко е едно от първите неща с които бебето бива запознавано вместо с майката, кошарката е на достатъчно отдалечено от родителите място, на бебешките плачливи “манипулации” се отговаря трезво и хладно, а майката гонеща върховете на корпоративния свят се връща на работа две седмици след раждането. Съвсем нормални неща.
Сбъркан свят и сбъркани ценности – и объркването тръгва още от първата глътка въздух. Тема по която може да се напише роман. Но нека засега разгледаме една от многото ѝ болезнени точки – кърменето.
Трябва да сте наясно, че съвременните норми (нормалните неща) са най-големите лъжи, илюзии и заблуди. Това което модерният свят приема за нормално, обикновено е лъжовно. И обратно – онова което е приемано за странно и смахнато, е истинното.
Аз съм щастлива не-нормална майка – благословена с две прекрасни дечица. С разлика от десет години. Цяла една епоха са тези десет години. Слава Богу, от редова нормална “корпоративна кучка”, през тези десет години извървях еволюционния път до не-нормална духовно ориентирана, извън всякакви клишета и несъобразяваща се с рамките на модерната норма, щастлива жена.
Бях една от милионите жени, които не успяха да кърмят първото си дете. Какво толкова – нормално е. В днешни времена е така – жените не могат да раждат, не могат и да кърмят. Трудно е. Нали?
Тогава четях д-р Спок. Сигурно и педиатърката ни го е чела. И родителите ми. Кой знае колко поколения назад са сбъркани благодарение на абсурдите прокламирани от този човечец. Слушах и чинно изпълнявах съветите и напътствията на лекари и медицински сестри. Носеха ми бебето под час, чинно измивах със сапун и топла вода гърдите преди кърмене, държах бебето точно определени минути на гърда – такива бяха инструкциите на специалистите. Виех от болка, защото никой не ми беше обяснил как точно е правилно да се случва кърменето. Зърната бяха разранени и кървяха. Очаквах със страх миговете вкъщи когато бебето щеше отново да се впие в мен и да ми причини ужасната болка. Изкупих аптеките в търсене на мехлем който да облекчи това страдание. Безуспешно. По съвет пак на компетентните медицински лица, освен кърменето по час, през нощта в никакъв случай бебето не се хранеше. Водичка и толкова, какво толкова се е разпищяло, ама-ха манипулатор малък!
В същото време изтерзана, стресирана и раздвоена от чувство за вина, умора и болка, забелязвах как кърмата намалява. Ама и това е нормално – очакваше се. Кърменето е трудна работа, всички го знаят. Отчаяно натисках отново и отново дръжката на помпата, за да получа след половин-един час едни 30-тина милилитра кърма. Отново с чувство за вина, изкупихме къде-каквито чайчета за стимулиране на кърмата намерихме. Изчитах бг-мама надлъж и нашир за да намеря информация какво да ям, че да увелича кърмата. И там беше пълно с жени като мен за които кърменето се беше оказало невъзможен кошмар.
В края на втория месец, педиатърката отчете, че бебето не си дояжда, успокои гузната ми съвест, че “това е нормално, то и аз не можех да кърмя моето дете, има прекрасни адаптирани млека – не е болка за умиране”, предписа адаптирано мляко и .. кърменето ни приключи безславно.
Десет години по-късно,
изчела един тон правилна литература, посетила правилните курсове, живеейки в благоприятна среда и благословена с правилните приятели, посрещнах второто си дете. Негласно бях обявена за шантава в болницата. “А вие ще отложите ваксините, нали? – Така и очаквах”. “Аха, това ли е прословутата Мартина”.. мдаа.
Шишето с мляко беше редовно боднато в кошчето на бебето. Строга неонатоложка смръщено ме поглеждаше и наставляваше “Давай му да си хапва, виж как гладно смуче биберона!”
Млякото изливах в мивката докато се престраша да им се озъбя и заявя, че кърмя и отказвам шишето. Дори тогава имаше учудени погледи: “О, ти имаш кърма?” – Ама защо да нямам бе хора, най-нормалното нещо на света е ВСЯКА родилка да има кърма!
Бебето беше денонощно до мен, спеше до мен, дишаше с мен всеки миг, както продължава и до днес. Недоволните “специалистки” отбелязваха кисело и с учудване “Абе какво правиш толкова, всеки път като отворим вратата и вие все се кърмите! Ама нали не спиш с бебето, това е опасно?!”
А аз: “Ааа, ама как – разбира се, че не. Просто съвпадение – то таман се събуди бебето и го взех при мен да яде”.
Онова което всяка майка интуитивно прави, трябваше да го правя тайно, скрито и негласно. Защото.. не е нормално.
Предлагах на бебето да суче всеки миг в който примрънкваше. Денем и нощем. На няколко пъти бях на ръба да се пречупя, още повече с травмиращия спомен от преди десет години и все още живеещото в мен убеждение “Кърменето е трудно, болезнено и сложно”.
“Бебето смуче гладно шишето с мляко, а аз имам само капчици коластра” – Рев.
“Едното ми зърно се разрани, ами сега пак ли започва онзи кошмар” – Рев.
“Лекарите твърдят, че захарта на бебето е ниска, голямо и гладно е, а аз нямам още кърма” – Рев.
“Олеле, кърмата слезе, гърдите ми са огромни надути камъни, а бебето не яде, явно нещо не е наред” – Рев.
“Бебето нещо се бунтува, не суче както трябва, но как хубаво си яде от шишето” – Рев.
Толкова е лесно една току-що родила жена, сама, с бушуващи хормони, уморена и несигурна, облъчвана от “специалистите” в болницата да бъде пречупена… А шишето е толкова наблизо, толкова удобно, така благо предлагано от специалистите.
Благодаря на Бога, на силния си дух и на безценните ми прителки, които ми дадоха опорна точка в тези кризисни моменти в които можех и аз да се пречупя. И на двете читави акушерки, които за мой късмет ми казаха двете точни думи в правилния момент. И ме окуражиха и похвалиха, че отказвам шишето с мляко.
Днес, вече 7-месечното ми изключително кърмено бебе което до преди месец не беше вкусвало друго освен кърма наддава прекрасно, даже е така прекрасно пухкаво, че хората питат “На изкуствено мляко е нали, личи му, че добре си хапва..” Срещнах в парка младото момиче от съседната стая с което се запознахме в болницата. “Не можах да кърмя – каза тя. Още в болницата имахме проблем, нямах достатъчно кърма и започнахме със шишето”. Ех, да…
Други изненадано възкликват и ме питат “О, ама ти още ли кърмиш?”.
Да. Още. И възнамерявам още дълго време да е така. До годинка. Две. Или три. Докато бебето иска и взаимно чувстваме радостта и ползата от това. И в това няма нищо странно, грозно или гнусно. Това е най-доброто което една майка може да даде на детето си. Най-естественото и нормално нещо на света. Само дето не е в нормите на модерното общество. То няма време за такива глупости… (Отварям тези скоби от позицията на изминалото време, за да отбележа сладките и знаменателни 25 месеца в които кърменето ни продължи активно. 2 години и 1 месец.)
И така, от опита ми в двете плоскости на майчинството и кърменето, ето до какви изводи стигнах:
- Медицинският персонал в голямата си част за жалост е неук, некомпетентен, със стара информация, стари разбирания, нежелание да обгрижва, съветва правилно и подпомага родилките и бебетата. И те не са виновни, вероятно така ги е дресирала системата, дори не им хрумва да потърсят друга истина… С малки и проверени изключения, към медицинския персонал трябва да се подхожда с внимателно критично подозрение, с учтивост и уважение, безконфликтно, но в крайна сметка човек да следва собствените си интуитивни усещания и знания. Наблягам на внимателната подготовка и търсене на информация от адекватни и авторитетни източници, не само от форуми. Има тонове информация от чуждестранни специалисти, педиатри, акушери, дули – подгответе се за целия процес на раждането, посрещането и кърменето на малкото човече.
- Кърменето е за уверени хора – бъдете уверени и непоколебими в себе си, в бебето си, в гениалността на майката природа. Кърменето е един от най-великолепните, гениални, саморегулиращи се и естествено случващи се процеси. Единственото което се иска от вас е да не му пречите.
- Предлагайте на бебето да суче във всеки миг в който е възможно. Когато се опознаете и укрепите връзката си, идеално ще знаете какво означават всеки един тон и примрънкване, и от какво се нуждае бебето. Дотогава – предлагайте му да суче всеки път щом даде някакъв сигнал. В началото това може да означава да е стояло на гърда един час и след 5 минути пак да иска. Дайте му! Дори да ви се струва уморително и нелогично – то просто дава заявка на тялото ви от какво се нуждае, за да може то да произведе нужното му количество и качество кърма.
- Кърмете на поискване и забравете глупавите схеми. Вие храните ли се през точно два или три часа? А защо очаквате бебето да го прави?
В никакъв случай не мийте гърдите с вода и сапун преди кърмене – това само изсушава кожата и неминуемо води до образуването на болезнени и кървящи рагади. Всъщност най-доброто което можете да направите в първия месец докато тялото ви свиква с промените, е да оставяте кожата гола и непокрита от дрехи и спаряващи сутиени – нека изсъхва сама. А за хигиената и поддръжката на кожата природата сама се е погрижила – зърната отделят секрет, който се грижи за всичко това. Бактерии върху кожата ли? – Чудесно, бебето има нужда точно от тях!- В първите дни вместо кърма, ще имате само капчици коластра. Жълти, златни капчици концентрирана храна – безценни и абсолютно достатъчни на бебето са! Те помагат на бебето да изкара от тялото си т.нар. мекониум, силно хранителни са – като концентрирана сметана и дават най-важната основа на имунитета на бебето! Адаптираното мляко в този момент е абсолютно ненужно и дори опасно и вредно за бебето, не го допускайте както и да ви шантажират!
- На третия-четвъртия ден след раждането същинската кърма слиза. Ще бъде много, изобилно много, и гърдите ще са подути и чак болезнено твърди. Възможно е в този момент използването на помпа за кърма да ви облекчи. Не подценявайте обаче изцеждането на ръка – оказва се далеч по-лесен и достъпен метод. Но в крайна сметка бебето е най-добрата помпа която трябва да изпразва гърдите – предлагайте му да суче настойчиво и с постоянство.
- Помпата не винаги е необходима! Да – напук на всеобщо разпространеното вярване, че трябва след всяко кърмене да доизцеждаш до последната капка, това изобщо не е необходимо. Защо ли? Защото подава грешен сигнал към тялото, което произвежда още и още кърма в излишък. Това донякъде е добре защото стимулира лактацията, но и лесно може да доведе до хиперлактация. Изцеждането е уместно дотолкова доколкото да намали евентуалния дискомфорт при наличие на много кърма, а не до последната капка. Всичко от което имате нужда е сучещо бебе.
- Ако бебето се дърпа, недоволства, мързи го да изсуче млякото и търси леснината на шишето с което вече може да са го запознали – не се предавайте. Най-лесно е да рухнете пред неутешимия бебешки плач и да му дадете шишето. И с кърменето ще се приключи на мига. Настоявайте, утешавайте, предлагайте. Първите дни и месец са ключови за успешното кърмене.
- Добра идея е да се свържете с консултант по кърмене още преди раждането. Може да бъде дори приятелка на която се доверявате и която има опит с успешното кърмене. Просто човек на когото имате доверие и на когото можете да се обадите винаги за съвет – при всяко колебание, трудност, разклащане, несигурност как да постъпите. Трябва да сте наясно, че опитите да провалят успешното ви кърмене още в болницата ще са безчет! След това ще има достатъчно загрижени роднини, приятели, педиатри и всякакви “компетентни” хора, които ще се опитват да ви убедят да посегнете към адаптираното мляко. Безценно е да имате на кого да се опрете в такива моменти.
Вечерното и нощното кърмене са изключително важни – допринасят за увеличаване на лактацията и по правило тогава кърмата е най-обилна. Не бързайте да премахвате нощното хранене – в крайна сметка то не е толкова уморително и отнемащо от съня. Научете се да кърмите в легнало положение и тогава то ще се случва от самосебе си, дори в просъница.- Ще има периоди в които бебето ще виси сякаш безспирно на гърдите ви. Нормално е – бум в растежа, потребност от повече мляко, съответно бебето си го заявява. Кърмата е толкова вълшебно нещо, че буквално всеки ден е с различен състав – в съответствие с нуждите на бебето. Запомнете, че кърмата не се стимулира от консумацията на чайчета, боза, или бира (ох!..), а само и единствено от сукането на бебето. Търсенето определя предлагането. Колкото повече суче бебето – толкова повече кърма ще има. Неотменно.
- Гърдите омекват – намаляла ли е кърмата? След някой и друг месец като тялото ви и бебето се нагодят един към друг, хармонизират се, тогава и кърмата ще се регулира. Това означава, че чувството за надути и пълни гърди ще изчезне, ще омекнат. Това е още един опасен момент в който жената обикновено решава, че кърмата е намаляла и трябва да включи адаптирано мляко. В никакъв случай! Кърмата просто се е регулирала. Не се произвежда излишък.
Има точно толкова, колкото е необходимо за бебето. Бъдете уверени в това и не се поддавайте на излишна паника. Просто предлагайте на бебето да суче при всяко поискване. Не се тормозете от мисълта “Дали имам достатъчно кърма, дали бебето се храни добре”. Щом му давате да суче всеки път когато поиска – със сигурност ще имате достатъчно кърма. Бебето и производството на кърма са скачени съдове и се саморегулират до съвършенство.
- Не правете грешката да изцеждате кърма и да я предлагате на бебето със шише с оглед на по-лесното хранене. Проявете настойчивост и търпение, и бебето ще се научи как да суче правилно. В момента в който започнете да предлагате шише, започва и началото на края на кърменето.
- Не се лъжете по количеството кърма което изцеждате с помпа. Много жени в този момент решават, че нямат достатъчно кърма и отново посягат към изкуствено мляко. Никоя помпа не е в състояние да изцеди толкова кърма колкото бебето може да изсуче. Може с помпа да докарате с мъки 30-тина милилитра, а ако оставите бебето само да се нахрани – то изглежда доволно и сито.
- Не гледайте часовника, а си гледайте бебето. Колко часа са минали, колко време стои на гърда, колко глътки е преглътнало… не се тормозете с такива неща! Просто предлагайте на бебето да суче често, при поискване и се наслаждавайте на тази уникална близост помежду ви.
Изключително малко са жените които наистина имат някакъв физиологичен проблем и пречка да кърмят. Ако все пак се сблъскате с трудности и несигурност – обърнете се към някой от консултантите по кърмене на Ла Лече Лига или Национална Асоциация “Подкрепа за кърмене”, потърсете помощ, а не се предавайте!
Кърмете навсякъде, без свян и срам, без чувство за вина оглеждайки се за осъдителните погледи на някой псевдо-моралист. Дръжте бебето близо до себе си – в слинг или ергономична раница, и кърмете дискретно във всеки възможен миг.
Говорете си с бебето, пейте му, гукайте си, танцувайте, гушкайте се на воля, смейте се, кърмете с лекота и удоволствие. Защото то е точно това – едно от най-висшите удоволствия с които са дарени майката и детето. Връзка толкова интимна, толкова близка, толкова божествена и сладостна! Връзка която нищо друго не може да ви даде.
Забравете митовете и страшните истории, не се подлъгвайте от псевдо-авторитетите и кърмете с любов, отдаденост, радост и лекота. Кърменето е лесно, кърменето е красиво, кърменето е приятно, кърменето е взаимност и любов!
Подарете си го – на вас и вашето бебе!
Благодаря ви, че споделяте тази публикация чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!
Iv
26 септември, 2015 at 19:28Еххх колко, колко познато ми звучи това. Ама напълно съм съгласна, че персонала в болниците е тотално некомпетентен, мен почти до лудост успяха да ме докарат за 5 дни и до мастит, с който се справих в домашни условия. Ще си запазя статията ти ако реша и аз да повтовя след някоя година 😉 Въпреки усилията им да ме откажат и непрестанното натрапване, че бебето ми е малко, не наддава и едва ли не е недохранвано успях да кърмя 6 месеца. Дори и да беше по грешния начин с безумно помпане и шишета, все пак си беше моята победа. Дано повече бъдещи мами прочетат хубавата статия! 🙂
Мирела
27 септември, 2015 at 16:28Същото се случи и при нас.. Стачка след стачка от страна на бебка, психически удари ат страна на доктори и роднини.. 7 месеца успяхме да се кърмим.. И да имам второ дете, дай Боже, вината за първото няма да изкупя, но знам, че ще бъда в пъти по-смела и ще слушам единствено и само бебето си.
П. С. Наистина, тази статия трябва да бъде разпространена до повече бъдещи майки!
Благодаря ви!
Martina Ivanova
27 септември, 2015 at 19:59Мирела, в никакъв случай не си причинявайте чувство за вина! Така е трябвало да стане… Винаги и във всичко има уместност и урок.
Все пак 7 месеца сте успяла – това никак не е за пренебрегване!
Вместо да се вините, се възнаградете, че сте устояла 7 месеца на атаките! А следващият път, с Божия помощ и повече увереност – и повече 🙂
Ив, честито и за твоята победа!
Кърмеща майка
27 септември, 2015 at 12:08Здравейте, споделям изцяло мнението Ви. Аз родих на 32 г. първото си дете и може би затова успях да кърмя и все още кърмя (на 9 месеца е), но за едно по-младо момиче е много трудно да разбере какво трябва да направи. Радвам се, че има смели майки, който казват истината такава, каквато е 🙂
Дени
27 септември, 2015 at 12:30И на мен ми е голяма болка, че не успях да кърмя успешно. За съжаление много грешки се допускат с първите деца, които после се опитваме да поправим с вторите. Както някой беше казал, първите са ни чернова 🙁
От ворият път
27 септември, 2015 at 14:17И аз не успях на кърмя пъвото си детенце, за което до ден днешен се обвинявам. Тогава вината бе лично моя. Явно не бях пораснала достатъчно и без никакви скруполи сама отбих детето си, за да се храни под режим с АМ и мама и тати да са си спокойни без безсънни нощи. Три години по-късно(как бързо само помъдряваш, след като опатиш)кърмя второто си дете без никакви проблеми и се гордея с това. Вече половин година е така и ще продължавам все така.
Едно забелязах, колко по голяма е близоста и провързаноста на бебчо, когато се кърмим.
И другото-всичко идва от главата ни, каквото ни каже мозъка това ще е. Казах, че не искам да кърмя и нямах кърма, казах че искам да кърмя и Бога ми имам да храня дори още едно бебе освен моето без никакъв проблем, толкова е много…
Всичко е Любов!
От първия път
27 септември, 2015 at 19:28Не знам дали има значение или е било чиста проба късмет, но родих в частна клиника и се убиха да ме проверяват през час кърмя ли, нахранила ли съм си детето, разказаха ми за всички пози за кърмене и на стената в стаята имаше снимка с няколко пози. Беше ми странно, но при смяната на акушерките всичко започваше на ново … кърмя ли, как е детенцето, суче ли, повтаряха ми да не се отказвам и че първите дни са най-важни. И така вече 5 месеца 🙂 Първо детенце ми е, беше ми трудно, адски досадно (признавам си), понякога болезнено .. казвах си поне един месец да мине и после ще давам АМ, после си казвах 2 месеца да направя изключително кърмене, после ще давам АМ . Сърце не ми даваше да я лиша от истинската храна! Искам да кажа, че съм изключително благодарна на медицинския екип, на акушерките, които ме следяха стриктно как я храня и които ми разказаха, колко е важно да кърмя. Защото си признавам, че в началото бях сигурна, че не е за мен тази работа …
катя
7 ноември, 2015 at 19:00…не мога да повярвам, че има болници в които кърменето се подкрепя. Моля те би ли споделила, коя е тази частна болница, т.к. съм в 8 месец и се чудя къде да родя.
Благодаря.
Успехи и за напред и да сте живи и здрави с детенцето
катя
7 ноември, 2015 at 19:06… искам да поп итам коя е тази частна болница, където подкрепят кърменето така настоятелно, защото съм в 8 месец и ми предстои да реша къде да родя.
Това е наистина много важно, персоналът да е позитивен и да подкрепя майките.
благодаря
Deska
11 декември, 2015 at 04:47@катя – Ако не си родила все още – Аз раждах в Токуда, там подкрепят кърменето (аз там раждах). Е, предлагат и шише, но като добавка – даваш го на бебето само ако искаш, никой не те задължава или насърчава. Не бих казала, че ти помагат, ако имаш проблем при кърменето. Аз лично имах големи трудности първите два месеца, кърмих и дохранвах, виех от болка, но се видях с консултанат по кърмене ( Росица Леондиева – консултант в Младост 1, на която дължа хиляди благодарности) и нещата се нормализираха. Спрях да дохранвам бебето си когато стана на 2 месеца и 10 дни. В момента Камен е на почти 1 година и 3 месеца и все още го кърмя (не мисля да спирам, докато сам не реши). Успех Катя, и на всички бъдещи майки и настоящи, борещи се да дадат едно от най-ценното на децата си!
desielena
20 април, 2017 at 13:50Само искам да споделя, че родих юли 2016 година в болницата във Велико Търново. Там също кърменето се стимулира. Едната акушерка дойде специално, за да ми сложи детето на гърдите и да се увери, че то ще успее да засуче и от двете. Кърмя вече 9 месеца и половина. Мислех да кърмя до лятото, но толкова много ми харесва връзката, която се породи между мен и сина ми, че със сигурност ще удължа времето.
Важно е да срещнеш подкрепа не само в болницата, а и след това да получиш подкрепата на семейството си.
Ели
27 септември, 2015 at 19:57Всичко е вярно!!! А информирането трябва да почне доста преди раждането. При мен нещата бяха същите и до края на първия месец ме обвиняваха,че държа бебето си гладно поради отказа ми да дам АМ. Бебето не наддаваше въпреки,че кърмех както ми казваха – нямах кърма. Отвратителна ми беше мисълта да дам на бебето си АМ, и реших…. КРАЙ! Няма да слушам повече лекарите ще опитам известно време да кърмя като циганките \така се надсмиваше лекарския персонал на майки като мен\. Иииии…. готово – всичко си дойде на мястото. Кърмих до година и 11 месеца, когато синът ми просто спря без да разбере,без да усети, и да изживее стреса от отбиването. Той не се сдоби с навика да си смуче пръста /както ме заплашваха,че ще стане/, не изживя стреса от отказа на биба, защото така и не я пожела/имаше си мен/, не съм повредила психиката му, и не е изпитвал желание да ми бърка в деколтето, или любопитство когато ме види гола. За него всичко това е нещо познато,нормално и не представлява интерес. Колкото до режима – той сам си го създаде около месец след като започнах да го кърмя както трябва. Резултата беше едно спокойно и доволно момченце, много здрава и силна връзка между нас, която усещам, а и той я усеща. Доверете се на природата и помислете, че човека е оцелявал и преди да се появи АМ.
Десислава
28 септември, 2015 at 00:20Изключително съм щастлива и гордо мога да заявя, че отглеждам моето мъниче точно по този прекрасен и най-истински начин. Всичко описано е доказано вярно!
Вслушайте се в него, ако искате да имате едно щастливо и здраво бебе, а Вие да бъдете една спокойна и горда Мама 🙂
Iva
28 септември, 2015 at 17:00Много добре написано! Яд ме е, че кърменето е превърнато в “не нормален” акт. Че майките, които кърмят дълго децата си биват гледани из под вежди и с укор! За себе си се гордея, че кърмих първородния си и единствен син 1г9м и спрях, защото това беше правилният момент за нас. Радвам се, че още в началото на бремеността си съдбата ме срещнаха с две прекрасни жени- акушерки. Те не се познават, но имат много общо. И двете ми казаха, че такова нещо като “нямам кърма” няма и всичко е въпрос на мотивация. През всичките 6-7месеца, след това, аз просто знаех, че ще кърмя. И кърмих! Дори кърмих и още 2 деца, наред с моето!
И това не значи, че ми беше лесно. И аз плаках и аз имах запушване и болезнени гърди… Е, мина! А за мен нямаше по- удивително усещане от това да усещам бебето на гърдите си!
Ninaj
28 септември, 2015 at 21:32Уважаеми момичета,прочитайки написаното по-горе, се върнах в годините, когато с моето първо дете преживях всички тези тревоги, терзания и неуспехи с кърменето му. Никой не ми е пречил с неправилни съвети, но и подходът при кърменето беше друг.И сега като чета подобни публикации, малко ме е яд, че съм изхабила толкова нерви и не съм успяла да се справя. Моето успокоениие донякъде след години беше порасналата ми вече дъщеря, вече станала мама.Излизайки от родилния дом, тя не се подаде на “съветите” на педиатъра да дохранва бебето си с предтекст, че не е наддало достатъчно по неговите критерии, кърмеше го по всяко време без режими, както го е правима примерно баба ми. Внучката ми растеше, сучеше само мляко и беше като “плюсчица”. Не й се даваха други храни както някои педиатри предписваха.Когато бебето й беше на месеци, се записа на курс за консултант по кърмене и така както са я учели там, така отглеждаше детето си-без вода, сокове и захранвания на няколко месеца.Детето й растеше и беше кърмено до 3 години. Нямаше никакви проблеми с кърмата, колкото повече детето сучеше, толкова повече кърма имаше.
Teodora Lilova
10 октомври, 2015 at 22:31Прекрасно си обобщила всичко, Марти, браво! Гордея се с теб, че успя, че не се поддаде и че толкова хубаво синтезираш опита си сега, за да помогнеш на други майки в подобно положение.
А до всички останали дами, които съжаляват, че не са успели да кърмят изобщо или толкова, колкото са искали – не се обвинявайте, направили сте най-доброто в конкретния момент и съм сигурна, че независимо дали са кърмени или не, децата ви са получили най-добрата грижа.
Martina Ivanova
15 октомври, 2015 at 14:13Ето го и главният ангел и подкрепа за моето успешно кърмене! 🙂 Теди, злато си ти. Нямаше как да не предам нататък 🙂 Трябва да го правим за да има още щастливи мами и бебета!
Карина
20 октомври, 2015 at 02:43Мартина,
прекрасно написана статия, гугъл ме упъти към Вашия сайт точно по въпросите за кърменето… Поне това беше първото ми впечатление, докато не зачетох и други Ваши статии само, за да разбера, че при Вас всичко е на проба – грешка и е предпоследно. Предполагам, че е нормално, но Вие давате съвети, от които със сигурност по-късно сама ще се отречете и ще обвините някой друг, че Ви е подвел. За да съм в стила на този сайт – публичността, която търсите, най-вероятно Ви създава голяма карма.
Martina Ivanova
20 октомври, 2015 at 14:47Много любопитно включване, Карина, благодаря ви все пак.
Учудващо е как успяхте така бързо да ме разгадаете и да разберете какво търся, след като едва днес сте намерила блога ми през гугъл. Дори аз не се познавам в тази светлина, та дори не съм сигурна какви точно краски са ви се привидяли? 🙂 Дали пък не сте намерила едно огледало?
В един друг етап от живота бих се ядосала, обидила или присмяла на този коментар, но сега просто ви се усмихвам приятелски и ви протягам ръка, та даже за прегръдка 🙂 Абсолютно наясно съм, че нещата които хората казват за мен, не касаят мен, а тях самите.
Няма нито една дума тук от която да се отрека, ако пък си създавам карма, ще си си я изсърбам.
А иначе, надявам се да си давате сметка, че развитието е едно от най-естествените неща които могат да се случат на човек. И ако прочетете една моя статия отпреди 5 години, несъмнено тя ще носи различна енергия отколкото сега.
Каквото и да се случва във вас, четейки, нека бъде за добро.
Благодаря, че се отбихте.
Стела
3 януари, 2016 at 21:16Здравейте и от мен! Горда майка на малко момиченце.Ше споделя и своя опит с кърменето.Още с раждането моето малко сукалче като засмуче ми ти тези гърди, та чак до две години и три месеца ..! Ако не я бях отбила, тя сама едва ли щеше да се откаже.От самото начало кърменето беше изключителнл приятен момент, никога не ми е било тягостно или неприятно, кърмех на поискване, и през нощта по 4-5-6 пъти. В началото се бях поуплашила, че ми намалява кърмата, но после, елате да видите какъв мастит направих на четвъртия месец :)! С две ръце съм за кърменето, е , не прекалено дълго, както при мен се случи!
Dimi
19 март, 2016 at 19:51С моя мъж временно се преместихме в Англия. Когато разбрах че съм бременна изпаднах в ужас. В тази държава на правила и строг ред как ще родя по естествения начин по който искам, как ще спася детето си от ваксинации и т.н. Много се изненадах като разбрах че тук дори домашното раждане се окуражава ( по финансови причини разбира се :))) Пъпната връв се реже когато ти кажеш, плацентата си е твоя по закон, имаш на разположение упойки, водни басейни и уединена стая само за теб и бебчо докато раждаш. Кърменето също диво се окуражава, в болницата даже ми отказаха да ни дадат мъничко АМ защото и аз бях подивяла от страх че детето ми е “гладно”. Обясниха ми че ако му дам АМ после по трудно ще се кърми.Бебето не се отделя от мама и за миг. Направо идилия. Като за капак майката има право да откаже абсолютно всички ваксинации, даже вит. К и то без после да се мръщят в градината и училището. Тази картинка изобщо не я очаквах, особено в една от най -рептилските държави в света, така да се изразим…
Горното го пиша специално за майки като мен, които по някаква причина са решили, обмислят или им се е наложило да родят в тази страна и се тревожат за тези подробности. Побързайте да го направите преди да са оцвъкали всичко както в БГ :))))))))
Като имам второ дете определено бих се върнала да повторя всичко отново. Още в първия миг от живота и ми дадоха малката принцеска да я гушна и да я поканя да засуче.Тя ме захапа сладко и в този момент реши че друг предмет от рода на биберон или шише никога няма да бъде приет. И така и стана. Започнахме да отиваме в другата крайност -много силно желание на бебчето все до мама да е. Изцежда ме до капка, а когато приключи просто ме използва за биберон, което пък ме ангажира да я нося на ръце постоянно или да съм прикована цял ден на легло. Досега никога не е спала в леглото си, въпреки че го избрах да е тип “прилепващо се ” към моето, т.е. да спи на буквално една педя от мен. Очевидно това и се видя много далече от мама и от бибероните, които и принадлежат по право :))))))) И така спи или върху мен или плътно прилепена до мен със зърно в устата ( само се опитай да и го вземеш). Никой не ме е питал искам ли да кърмя или не, да давам ли АМ или не -тя просто си реши за нея и това е.
Знам че всичко това е прекрасно и трябва да се радвам, и аз наистина се радвам. Само че да се грижиш за такова бебче е меко казано изтощтително. Да сготвиш, да се изкъпеш и да използваш тоалетната е истинско предизвикателство. И тук всички доброжелателно ми казват да я оставя да плаче, че се глезии и се опитва да манипулира. Това много ме разколебава как да постъпвам. Как може да е разглезена на няма и 2 месеца бре??? Искам да съм близо до нея, но някак тайничко се моля тази болезнена нужда за близост да отшуми лека полека иначе ще изпуша.
Martina Ivanova
20 март, 2016 at 12:27Дими, разтапяща история, благодаря, че я сподели!
Бебка не е разглезена, просто мама е целият й свят, дава й храна, топлина, ласка, спойствие. Та 9 месеца е била част от теб, как сега рязко да бъде разделена от познатата й топлинка, сърдечен ритъм, мирис?
Не е глезене това, просто нужда.
Отговорът на нуждите на бебето не е разглезване, а най-естественият майчин отклик.
Опитай да я носиш в слинг или друго ергономично носило. Хем ще заспива за минути с лекота, хем ръцете ти ще са свободни и ще можеш да си вършиш свободно твоите неща.
Dimi
22 март, 2016 at 22:16Благодаря ти, Марти, сега съм по-уверена като си гушкам бебчето. И аз съм си мислела какъв ли върховен стрес преживяват мъниците при раждане за да го забравят после всички.
Слингове ползваме, слава Богу, открих тази благинка която приспива бързо и притиска бебка силно близко до мама. Даже тати се включва :)))))
Diana
23 декември, 2016 at 12:14Здравейте, много хубаво сте написала статията, почувствах я, защото имам сходно мислене. Родих преди два месеца и може би заради по-зрялата възраст /на 39 г. съм/, въпреки че е първо дете, всичко, което описвате го имах предвид още преди раждането и нямах проблем да заявя в болницата нито че отказваме ваксини, антибиотици за бебето, взехме си плацентата дори. Започнах да кърмя от самото начало, та и до сега, но имам два въпроса, тъй като от две седмици кърмата се регулира и все още съм леко притеснена дали е достатъчно.
Първо, нормално ли е при кърмените бебета теглото да е по-ниско и да не съответства на стандартните таблици-движим се между минимум и средно за момче. И второ, понякога се случва вечерното хранене преди лягане да е много малко, защото не може да извлече кърма, нормално ли е това, предполагам, че трябва да устоя и да не давам АМ, въпреки че плаче,защото все по-лесно ще очаква да пада млякото. Ще съм благодарна за съвет 🙂
didi
18 април, 2017 at 11:24Привет,
Страхотна статия, даваща надежда. Имам бебче на месец, започнах с идеята за изключително кърмене, кърмехме се на поискване, но на 2 седмици преглед при педиатъра се оказа, че бебчо не е наднал нищо спрямо теглото си от изписването.Тогава ни препоръчаха след кърмене да предлагаме АМ 2-3 лъжички, да пие колкото иска. А той след всяко кърмене имаше желание за шишето. След 1 седмица си беше върнал теглото от раждане.Още продължаваме с АМ, доизцеждам се(за да стимулирам кърмата) след хранене – само 20-30мл, притеснявам се , че моята кърма не му стига, какво да правя? Първите дни имах тежки гърди, дори замръзих малко кърма, ям уж полезните храни за кърма, пия вода и чайове…страх ме е, че ако спра добавката, бебо пак няма да наддава… Какво мога да направя, за да няма нужда да давам добавки?
Кърмеща мама!
30 май, 2017 at 19:58Здравейте! Все едно аз съм я писала тази статия! Хи..хи..Съгласна съм с автора за всяка дума и запетайка! Аз съм мама на едно 4 месечно момче и перипетите ми бяха същите, като вашите с второто ви детенце. Моя позната ме запозна с важността на кърменето и аз бях твърдо решена да кърмя. Знаех, че кърма ще имам, въпреки съмненията на някой познати и близки. Благодарение на ината си в болницата успях да опазя бебето от шишетата с АМ, прилежно давани от сестрите. Въпреки, че се наложи да му дам две – три докато бяхме в болницата. Като гледах, как пие от тая химия и ми се дореваваше. Можеше да съм по твърда и тях да откажа тогава, но е трудно, като си сам и нямаш подкрепа. Още от първата нощ си взех бебенцето в леглото. Спяхме на леглото, кърмихме се в легнало положение. Само тази поза бях видяла и се оказа доста плодотворна. Минах през мъките на разранените зърна и напрегнатите гърди. Трудно беше, да си майка не е лесно. Аз силно желаех да отпия с големи глъдки от тези чувства, на сътворението на едно дете, на естественото раждане, на това да кърмиш, на това да почувстваш тази завладяваща и специална връзка, наречена ЛЮБОВ.
П.П. За да се създаде това чувство, трябва първо да се изстрада.
Продължавам да съм една кърмеща майка и дано няма пречки, за това, за напред пред мен. И едно пожелание. Нека да бъдем по – малко егоисти в този живот, защото кърменето изисква всеотдайност на 100%.