Празникът на светлината по време на слънчево затъмнение

Затъмненията винаги са събуждали тревога в сърцето на човека. Едно време предците ни не са знаели, че слънчевото затъмнение е резултат от подреждането на Слънцето, Луната и Земята на една линия, като Луната е по средата, нито че при лунното пак имаме тяхната подредба в една плоскост, но Земята вече е между светилата. Всичко, което човеците виждали тогава, било зловещото поглъщане на светилата от пастта на огромно небесно чудовище. Познатият природен ред бил нарушен, случвало се нещо извънредно и необяснимо, компрометирали се границите на познатата реалност.

В днешно време сме запознати с физическите закони, с логиката и алгоритъма на всичко, което се случва на земята и небето. И все пак душата човешка продължава да застива в страхопочитание и удивление пред гледката на светилата, потъващи в мрак.

Слънчевото затъмнение се случва по новолуние, което в астрологията бележи ново начало. Лунно затъмнение имаме по пълнолуние – време на кулминация, завършек, край на цикъл, етап или процес.

При слънчевото затъмнение наболелите ситуации в живота ни изчерпват своя психически потенциал, достигат кулминация и скоро се разпадат. Убежденията, вярванията и позицията ни спрямо тях губят своята стойност, защото са станали отживелица, не са актуални поради ограниченост. Нужно е да се почувстваме изгубени в мрака на собственото съзнание, за да можем след да това осветим нови ъгълчета от него и да погледнем с други очи. Слънчевите затъмнения не са негативни преживявания. Като цяло носят в себе си усещането за ново начало – то предстои, далече е още, но витае като обещание около силуета на бъдещето. Колкото и да е тежко сега – понеже всяка раздяла със старата гледна точка е болезнена – душата ни знае, че скоро ще съмне и светът ще стане отново свеж и приветлив. Ще пораснем с още една октава в световъзприятието си. В същината си слънчевото затъмнение е заредено с оптимизъм и млада енергия.

Слънчевите затъмнения, но още повече лунните, трудно могат да бъдат уловени в своите ефекти и „симптоматика” на ниво феномен и житейски събития. Не че последните липсват, но ще ударим на камък, ако се втурнем да търсим логика – астрологическа, математическа и т.н. Въздействията на затъмненията се възприемат с шестото чувство, интуицията, фините ни сетива. И нерядко е нужно време, докато осъзнаем връзката между слънчево-лунния танц и промените в живота ни в месеците и годината след това.

Лунните затъмнения поставят на изпитание именно интуитивната ни природа. Емоциите ни вече не служат като пътеводител. Ситуацията започва да се изчерпва, достигнала е своето естествено „дъно” на развитие. Досегашните ни съзнателни или несъзнателни модели на отреагиране и на взимане на решения вече не работят – имат нужда от презареждане. Лунните затъмнения са меланхолични, вещаят края на нещата, в чието блато сме затънали. Все още не знаем, че тепърва ще се оттласкваме от дъното и ще откриваме неподозирани решения на проблемите от миналото.

Събитията около затъмнение имат повече тежест отколкото онези, свързани с обичайно новолуние или пълнолуние. Те носят в себе си усещането за съдбоносност.

На личностно ниво затъмнението оставя дълбок отпечатък върху живота ни, ако попада върху планета или друга важна точка в картата ни. Разтърсват ни в близките месеци така, че да се събудим. Носят със себе си послание, чрез което успяваме да напипаме слабото звено в обстоятелствата. Нерядко посланието на затъмнението пристига в живота ни чрез някакво външно събитие, което уж няма нищо общо с нас, наглед не особено важно, но оказва зашеметяващо въздействие.

Затъмненията носят също и новини за големи житейски обрати – повишения, съкращения, годеж, брак, развод, бременност… В коя сфера на битието ще се проявят зависи от това в кой дом попадат затъмненията в индивидуалния хороскоп, както и от аспектите – най-вече съвпад и опозиция – които правят с планетите в него.

Трябва да държим здравето си под око във време на затъмнение, особено ако последното се случва около рождения ден, в знака на Слънцето ни или в противоположния нему.

Тогава определено не е време за взимане на решения, за импулсивни действия и поставяне на ултиматуми. По-добре да си прехапеш езика, отколкото да изтърсиш нещо, чиито лавинообразни и чудовищни последствия след това да понасяш месеци наред. По-добре да изчакаме поне седмица след затъмнението и тогава да проведем важни разговори по въпроси, които отдавна таим в сърцата си. По време на затъмнението е нужно търпение, тихо присъствие и будност. Защото тогава истините избухват като гейзер.

Слънчевото затъмнение, което ще се случи 7 минути след полунощ на 14 ноември 2012, ще попадне върху 22-рия градус на знака Скорпион. Това ще активизира дълбоки процеси на чистене и лечение. Неизразените емоции на гняв, огорчение, неудовлетворение, печал, завист, ревност и разочарование се отлагат в дълбоките пластове на психиката ни, откъдето бавно ни тровят. „Скорпионската” енергетика на очакваното затъмнение ще прочисти авгиевите обори на душите ни, а процесът може да се окаже болезнен и тежък, но същевременно катарзисен и трансформиращ.

Затъмнението в Скорпион е като разбудил се вулкан, който изригва, разтриса и животът никога вече не е същият. Мащабът на този катаклизъм може да бъде най-различен – от емоционална вечер с любимия, останала между четирите стени на вашия разговор, до природно бедствие с непредвидими последици.

Но няма как да се освободи място за новото, преди старото да премине през алхимичния огън на промяната. Светлината се ражда в дълбините на мрака и го разпръсква – тази победа на светлината над мрака чества най-големият индийски празник Дивали. Именно днес.

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!