Духовното семейство – II част

Духовното ни семейство е огромно. На практика то включва Всичко, което е излязло от Източника. Ние сме безгранични същества. И всеки друг е безграничен. Нека днес да поговорим за други аспекти на Духовното семейство. Нека поговорим за другите души. За да можем да преживеем каквото и да било, ние трябва да се поставим в състояние на противоположното. Източникът не може да преживее Себе си, ако не създаде условия да преживее не-Себе си. Една душа, отделила се от Първопричината, трябва да преживее разделението, за да може да осъзнае Единството. Има и още много такива игри, които душите обичат да играят, трупайки опит и енергийна мъдрост за Цялото.

Всеки човек, който се е появил на житейския ви път и играе роля в него, особено важните роли, е член на духовното ви семейство. Добри роли, лоши роли – това е част от играта на семейството. Театър. Вярно, много истински, но все пак театър.

Някога гледали ли сте церемония за наградите “Оскар”? Какво наблюдаваме? Едни красиви, облечени елегантно хора се разполагат в една голяма зала и започват да си раздават награди. За добре изпълнените роли, които са изиграли във филмите. Някои могат да бъдат разпознати от екрана, други са били преобразени по такъв начин, че изобщо не можете да ги разпознаете. Едни са играли добрите, докато други са играли лошите, за да се изпълни фабулата на сценария. Обличали са най-разнообразни костюми, гримирали са се /някои до неузнаваемост/ и са влизали в ролите. Първо, цял екип от други хора подпомага техническото и тактическо изпълнение на филма. Все добри професионалисти. Второ, актьорите застават пред камерата и започват играта си. Убиват, прощават, крадат, любят, бягат, скачат, правят добро, рушат, танцуват, спасяват и т.н и т.н.. Списъкът с роли е безкраен и всяка от тях е интересна, значима и допринася към еволюцията на актьорското майсторство. След това филмът е завършен, актьорите свалят костюмите и махат грима. Връщат се към истинските си човешки образи и характери. Веднъж годишно се събират, за да си поговорят за добре свършената работа и да си раздадат наградите. На церемонията всички се поздравяват. Хора, които във филма са врагове могат да бъдат видяни заедно, хванати за ръка, да празнуват с гордост работата си. Често може да се види, че някой, който ви е удушил във филма, стои до вас на церемонията и приятелски ви се усмихва, доволен, че е имал честта да играе с вас.

Вярвате или не, но животът ни на планетата Земя е точно такава роля. Отлично, всъщност гениално планирана, за да послужи на целите, които душите си залагат в поредното прераждане. Сцената на този театър се нарича дуалност. Това е една особена енергия, която пречупва възприятията ви и вие вместо като ангел от Светлина внезапно се виждате я като шофьор на скапано корейско такси, я като вдовица с четири деца, я като нещо измежду милиардите роли, които можете да избирате да изиграете. И когато се подготвяте за поредното въплъщение вие избирате други души, които “ще ви подават репликите”. Този процес се нарича духовен договор и вие го сключвате със съгласието на всяка друга душа, с която планирате да се появите на сцената. Предварително е ясен сценария, в общи линии. Сценарият е ясен, но свободната ви воля по време на спектакъла е напълно активна и вие можете да променяте сценария. Знаехте ли това? Ясен е мизансцена – кога, как, при какви обстоятелства ще се срещнете на сцената. Друг във вашия живот/спектакъл и вие в нечий друг живот/спектакъл. Това е взаимен обменен процес. Вселенски театър. Който служи на израстването на душите и изиграване на всякакви роли, защото ние сме добри актьори. Всъщност сме най-добрите! Нашите театрални успехи в дуалността са записани в нашивките и цветовете на светлинното ни тяло, в Акашовия запис и се виждат отдалеч. Всяко същество, където и да е в Творението, разпознава особените белези на ангелите, които слизат да играят на сцената Земя. Да знаете, че не всички могат да го правят. Някои ги е страх да се преобразяват до такава степен, че и майка им да не може да ги познае. Други просто нямат талант и го знаят. За да играеш на тази сцена се изсква настина добра подготовка и голям талант. И ние, всеки един от нас, го имаме в изобилие. Е, искам да ви кажа, че ролите на хората във вашето обкръжение /биологично семейство, приятели, съученици, колеги, врагове и душмани/ са поети от духовното ви семейство. Те толкова много ви обичат, че искат да ви помогнат да си играете ролята по най-добрия начин. И вие тях обичате и влизате с безумна радост в духовните си договори с тях. Това е един семеен театър. Да, да, дори лошите във вашия живот, онези, които са ви наранявали, са вашите обични братя и сестри в Духа. Особено те!

Сега искам да ви кажа една новина. На планетата Земя “Гранд” театърът се затваря. Вече е стара сградата и искат да го преместят в друга система. Ако искате да играете театър ще трябва да отидете на друго място. А тук ще се изгражда библиотека, най-голямата библиотека във Вселената. Ама аз и по-преди ви казах, че нещо се е променило и че тук вече няма да се учи чрез роли. И духовното семейство се събира, за да осъществи тази грандиозна промяна. Всъщност семейството е решило, че се е наиграло по този начин и вече търси упорито нови форми и възможности за разгръщане на огромния си потенциал за изразяване на Източника. Интересно е, че и сцената – Земята – също така пожела да не е вече сцена, а да стане библиотека. Много обичам библиотеките! Там можеш да намериш всякаква информация, за всичко и за всеки. А тази ще бъде специална, защото в нея ще се пазят наистина всички роли, играни някога от духовното семейство на сцената Земя.

И накрая, защо падат ролите? Защото започваме са се осъзнаваме и да разбираме, че играем театър. Вече не е необходимо да отвръщаме на шамара с шамар, както е по сценарий. Малко или много започна да ни омръзва играта. Удари гонг, който оповестява край на спектакъла. Започнахме да си даваме сметка, че страховитият мавър, който се е надвесил над нас, за да ни удуши от ревност, всъщност е любимия златен дух от съседния квадрант, с когото сме израстнали от малки. “Ей, ти ли си бе пич? Едвам те познах, ама ти така си намазал лицето си с катран и си облякъл тези смешни дрехи! Така си ме стиснал за гърлото, че за малко да ме удушиш? Таман щях да ти зашия един!”. В момента в театъра е много забавно. Появиха се работници, които започнаха дори да демонтират сцената. А пък в гримьорните пада голям смях. Виждам една лелка /май е играла Офелия/, на която Духът е събул кюлотите, които са част от костюма и. Тя търчи разстроена напред-назад и крещи – “Не съм никакъв златен ангел! Аз съм лелка с кюлоти! Веднага ми ги върнете!”.

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!