Приятели, честита Баба Марта! Честито пробуждане на женската енергия, честито пробуждане на Живота! Дълги години се чудех защо фолклорът ни представя Баба Марта като като зла, люта и непостоянна бабичка 🙂 А всъщност има такава красота и съзидателност в пробуждащата се природа, в настъпващата женска сила, която дарява живот и пробужда всичко живо. Не е нужно да изобразяваме Баба Марта като възрастна, раздразнена и непостоянна жена. За мен Баба Марта е красива, силна бликаща светла женска енергия, която с любов, светлина и топлина се бори с бавно отстъпващите сенки, за да даде място и сила на зараждащия се нов Живот.

Да си Баба всъщност далеч не означава, че си стар и грохнал. “Баба” е една от най-почетните титли, давани някога на най-мъдрите, най-вещите жени, най-близо до Слънцето. “Ба” според древното знание на колобрите (древнобългарските духовници), значи душа. А “Ба-Ба” е “старата душа”.

А какво да кажем за името Марта, Мартина (и производните)? Дете на Марс (от латинскoтo martius) според римската митология, а според други източници това е и староеврейско име, което в превод означава “господарка”. Значи Баба Марта – мъдрата стара душа, (воин на светлината), господарката на живота и съзидателната женска сила в природата, се надига и става проводник за светлината, и дарява новия Живот.

И точно за да се осъществи този свещен акт на съзидание, в едно Цяло се преплитат Ин и Ян, червения и белия конец, мъжката и женската енергия, които само ЗАЕДНО творят и вдъхват живот 🙂 Какво по-прекрасно от това?! Време е за единение. За баланс и партньорство. Защото само тогава сме цели, съвършени. Ин и Ян, Светлина и Тъмнина, Слънце и Луна, Дух и Душа, Мъжко и Женско, Червено и Бяло. Настанало е време за единение, упълномощени сме да създаваме, да творим!

Във фолклора има няколко легенди за Пижо и Пенда –според някои са били брат и сестра, според други годеници или семейство. Но при всички Пижо се смята за едър и здрав, със зачервени бузи юнак, а Пенда с бяла кожа и топъл нежен поглед. Мартениците се свързват с тях; червения цвят напомня за здравето, а белия за чистотата. В българския фолклор червеното е цветът на плодородието, на приемането, сърцето и любовта – на енергията, която ражда живот. Изразява женското и плодоносещо начало, кръвта, водата, земята, вътрешното, пасивното, покоя, нощта, тъмнината, луната (Ин). Бялото е символ на слънцето и светлината, на отдаването, духа, мъжкото начало и мисълта, непроявената материя, активното, външното, корена – семето на бъдещия живот (Ян).

Мартеницата символизира дълбоко равнище на познание, което древните българи явно са владеели – знанието за единосъщието между мъжа и жената, между мъжкото и женското начало в света. Китайският знак на единството между Ян и Ин е символично предаден тъкмо в мартеницата. Двете влакна, усукани едно в друго, имат сечението на знака на хармонизираните енергии Ян и Ин. То дава и знакът на Бога-Отец, който е символ на безкрайността и на творческото начало. Мартеницата се завързва на двоен ключ и никога – на възел. Всяка от завитките олицетворява съхраняването на единството във взаимността. Възелът в края на конеца, както днес масово се практикува, означава спиране, завързване, секване на протичащата енергия, затова не трябва да се прави. Колко по-хубаво би било да изпълним ритуала до край, да дръпнем двата симетрични края, да наречем мартеничката за здраве, сила, мъдрост и живот – истинска магическа мантра, истинско програмиране. Толкова много смисъл има във всеки един жест и дума… само да са отворени съзнанията ни да ги чуят и усетят.

И затова скъпи приятели, днес от сърце ви пожелавам да управлявате съзнателно и с любов тази съзидателна енергия, да сте здрави, весели, щастливи, изпълнени с вяра в себе си, окрилени, вдъх_новени, благо_дарящи и творящи с радост, любов и светлина.

Честита Баба Марта!

Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!