Черните коридори на трансформацията

Всички говорят за „високи вибрации“ и Светлина, но малцина говорят за тези моменти на графиката – т.нар. „blackouts“ или черни коридори на нулева точка. Нито се говори какво преживяваме като човешки същества. Когато усещаш, че нищо вече не е същото, но все още не познаваш Новото, което предстои. Когато се намираш в Абсолютно Зануляване и плътност.

Защото, за да светиш силно – първо е нужно да минеш през мрака на разпада. Има нещо много страшно в това да усещаш как биологията ти се променя без твое разрешение. Да имаш симптоми, за които лекарите нямат име.

Графиката на Шуман (на снимката) показва точно тази аномалия. Но това, което графиката не може да покаже, е смелостта, която се изисква, за да останеш в тялото си точно сега, защото то плаща висока цена. Описвам подробно процеса на „Кармичното Ускорение“ и защо това състояние не е наказание, а Висша форма на работа.

Външното отговаря на вътрешното.
Ние навлизаме в непозната територия. А тези прекъсвания отразяват моментите, в които старата матрица спира, за да може новата програма да се зареди. И в този миг на „пауза“ и тъмнина, нашите тела изпитват най-голямото натоварване.

Днес няма да ви говоря за Светлина и Любов, а за биологичен срив и мутация, защото това е реалността, която телата ни крещят, докато умът се опитва да разбере какво се случва.

Нашите тела, създадени за старата енергия, за линейното време и за бавните обороти на материята и това, което преживяваме, не е слабост – това е цената на една брутална, невидима адаптация към свят, който се променя твърде бързо за старата ни биология.

Много от нас го усещат като физическа немощ, болки или вирусен срив след отслабена имунна система.

Това е брутална подмяна на електрическата инсталация на тялото, докато токът все още тече по нея. Сякаш някой подменя електрическата инсталация на телата ни, докато по жиците тече ток с непосилно висок волтаж.

И бушоните гърмят, а нервната система прегрява.

Това, което се случва е една цивилизация, която сменя кожата си и ние сме в епицентъра на тази промяна.

Истината е, че този процес е пропит с Колективен Гняв, абсолютно усещане за Самота или емоционален и психологически срив. Това е яростта на материята и Душата, която е била потискана хилядолетия.

Това е огънят, който изгаря оковите ни, а оковите не падат тихо, те падат с трясък и болка. Ти разбираш, че макар процесът да е общ, битката е индивидуална. Никой не може да влезе в тялото ти и да издиша болката вместо теб. Нито пък има къде да избягаш.

Има една причина, поради която някои от нас се чувстват смазани точно сега, докато други изглеждат почти недокоснати от бурята и тя не е в слабостта или “лошия късмет”, а в Древния избор и договор, който Душите ни са подписали, преди да слязат в тези тела.

Всъщност това са нашите “черни кутии” на клетъчна памет – лична и родова карма, които Душата е решила точно сега, в този живот, да освободи. Това са товари, трупани в продължение на хилядолетия. Обикновено този товар се разпределя и Душата го чисти бавно, внимателно, в продължение на десетки бъдещи животи и прераждания – лъжичка по лъжичка.

Но някои от нас са направили „лудия“ избор на Ускорението.

Ние сме избрали да не разтегляме процеса във времето, а да изчистим всичко тук и сега. Да компресираме уроците и тежестта на десет живота в рамките на един единствен. Това е интензивно чистене „на екс“ и решението да сложиш край на старите цикли, независимо от цената.

И нека не се заблуждаваме – има моменти в които се изисква от нас да се изправим срещу сенки, които дори не са от този живот. Изисква Абсолютно присъствие, приемане и доверие в болката, без упойка.

И искам да бъда честна за нещо, за което Духовните учители често мълчат – Колко е СТРАШНО.

Когато Първа чакра се активира в режим на „оцеляване“, защото имаш спазми и не можеш да дишаш, или пък с непоносими болки в тялото… когато сърцето ти прескача или силите са те напуснали след поредния “тежък вирус” – в този момент Никоя Висша Мъдрост не може да те утеши.

Защо ли?

Защото когато биологията крещи, че умира, ти не можеш да медитираш, не можеш да се „довериш на процеса“ и не виждаш Светлината – Ти просто искаш болката да спре.

Това е парадоксът на нашето време – Ние сме древни Мъдреци, затворени в тела на изплашени животни, а в момента животното страда, защото не разбира защо клетката му се руши.

Не търсете вината в себе си и не мислете, че сте “нисковибрационни” ако днес единственото, което можете да направите, е да лежите и да дишате – знайте, че това е достатъчно.

Вие не губите време, защото вършите най-тежката невидима работа на света, а именно претопяване на тежката материя.

Бъдете нежни със себе си в този огън.

Не се борете с процеса.

Докато се грижите физически за телата си се опитайте да приемате процеса. Не отричайте медицината, но не забравяйте, че те не разбират това, което се случва във вашата система.

Доверете се колкото и да е трудно…

Тялото знае какво прави. Душата води процеса.

Просто дишайте.

Вие не сте наказани. Вие сте избрани.

Доверете се на мрака, докато очите ви свикнат с новата Светлина.

Не забравяйте, че преди гъсеницата да стане пеперуда, тя буквално се разкапва в пашкула си.

Тя не се „подобрява“, тя се разпада напълно.
Точно това чувстваме сега: пълния разпад на старото Аз.

Боли. Страшно е.

Но няма връщане назад към гъсеницата.
Единственият път е през пълното предаване на процеса.
Благодаря ви за смелостта да минете през това.
Изходът е само един – напред и нагоре.
👇🏻👇🏻👇🏻
Източник: Mystic World / Мистичен Свят

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.