Маймуните, страхът и личната свобода – оковите на правилата
Чували ли сте за този експеримент с маймуните? 
Затварят 5 маймуни в клетка, а в центъра на клетката има стълба с банани на върха. Всеки път, когато някоя маймуна се покатерва, за да вземе бананите, останалите маймуни са обливани със студена вода. Не след дълго маймуните започнали да бият всяка маймуна, дръзнала да се качи на стълбата.
Маймуните спрели да правят опити, въпреки че душовете престанали. Тогава учените подменили една маймуна с нова. Тя, разбира се, веднага се втурнала към бананите.
Набили я.
После вкарали втора нова маймуна. И нея набили, като в боя се включила и първата нова.
Накрая подменили всички маймуни и те продължавали да атакуват всеки нов, който тръгнел към бананите. Никой от новите на практика не знаел защо се прави това, но…такива са порядките. Това е нормата. Така се прави.
🖊 На езика на психологията – това е изграждане на условен рефлекс и формиране на желано поведение чрез принципа на отрицателното подкрепление.
На човешки език – манипулация и подмяна на реалност и поведение чрез страх от наказание.
Може да си мислите, че това е просто една история с маймуни, експеримент, който не ни касае. Само че това си е жива метафора за живота ни. Лесно можем да видим как поведението ни бива управлявано с такива способи в социално-икономически, политически аспект и всеки друг, касаещ поведението ни като „маса“.
❓Но нека да видим как се проявява в личен план?
Още от най-ранните си години сме въвлечени в подобни схеми – в семейството, в училище, в обществото. Поколения наред сме възпитавани чрез механизми на подчинение, страх и отрицателно подкрепление.
– „Не викай, ще те чуят.“
– „Не бъди шумен, ще пречиш на възрастните.“
– „Не плачи, ще ти се смеят.“
– „Не бъди себе си, ще те отхвърлят.“
– „Не тръгвай по собствения си път, ще се провалиш.“
В един момент вече никой не помни от къде са тръгнали тези нагласи, но всички ги следват. И ги предават нататък, поколение след поколение.
Помня една друга история, в която жена приготвя празнична вечеря и „по традиция“ отрязва бутчетата от пуйката и ги оставя настрана. На съпруга й му писнало да яде пуйка без бутчета и се противопоставил на тази безумна традиция. Започнал да задава въпроси. „Защо? Няма логика!?“ „- Не знам, така е традицията, отговорила жената. И мама правеше така, и баба също. Никога не съм се осмелявала да подложа на съмнение традицията, просто следвам правилото.“
Решила, обаче, да пита все пак баба си. Тя се разсмяла и казала: „- О, просто в онези времена тавичката, която имах, беше малка и бутчетата не се побираха в нея.“
И докато тази история с пуйката е до някъде забавна, то всички истории, базирани на страх от отхвърляне, неодобрение, „необичане“… отнемат радостта и свободата от живота ни.
Всички в детството си сме минали през обуславяне – процесът, в който външната среда ни научава какво е допустимо, какво не е, какво „трябва“. Родът, социумът, народопсихологията – всички те ни въздействат като невидими програми, които работят на автопилот вътре в нас.
И така се отказваме от себе си, от своята автентичност. Само и само, за да бъдем приети и обичани. Защото, ако мама/татко ни отхвърлят, това е смъртоносна заплаха. Трябвало е да се превърнем в хора, пълни с правила, ограничения и вътрешни забрани, за да оцелеем. Буквално.
А дори не сме подозирали, че системата от правила и ограничения, които сме възприели от родителите и другите значими възрастни, също са продукт на тяхното обуславяне от техните родители и прародители. Ние сме възприели рамките на нечия остаряла система от вярвания.
Но ние не сме маймуни в клетка. Вече не е нужно да продължаваме да бъдем Оцеляващия Човек. Вече имаме свободата на духа, съзнанието и сърцето, да освободим себе си и поколенията, идващи след нас, от тези окови.
Имаме избор. Имаме способност да поставим под въпрос наследените вярвания, да погледнем страха в очите и да кажем: „Не, това не е моето.“
Време е да слезем от автопилота. Да се вгледаме в собствените си убеждения: кое в мен е наистина мое и кое е програма, предадена от други? Кое е част от душата ми, и кое е просто шум?
Истинската свобода започва с осъзнаване, че нещо не е наред. С негодувание – не искам вече това! След това с едно тихо, но мощно решение: да се свържа отново със себе си. Да върна личната си сила. Да престана да играя по чужди сценарии, написани в други епохи, за други страхове.
Сега е време за лична революция. Време за избор. Време е Оцеляващият Човек да умре и в живота да се влее Създаващият Човек.
Няма нужда да се бием един друг, нито да осакатяваме самите себе си, свивайки се зад невидими стени. Няма нужда да пазим догми, които не разбираме. Можем да се изкачим по стълбата. Можем да вземем банана. И да покажем, че има и друг начин на живеем живота си
Живеене с осъзнатост. Живеене с вкус на лична свобода, отговорно. Начин, в който силата идва отвътре – не от страха, а от любовта към автентичното ни Аз, към съзидателната сила, която Творецът е вложил в нас. Живеене през сърцето, през Любовта.
А ти? Ще продължиш ли да спазваш правилата, които никой вече не разбира? Особено самият ти.
Или ще върнеш силата си и ще напишеш своите нови правила?
В КНИГА „Изцели живота си с ТЕС и Пренареждане на Матрицата“ има цял план за това, стъпка по стъпка – как на практика да намериш причините за невидимите окови в себе си, как да ги освободиш и да си отвориш нови пътища на любов, радост, благополучие.
Всичко е в твоите ръце. Каквото и да съдържа миналото – можеш да го преработиш и да разпериш криле.
С любов и вяра във всички нас,
Марти Иванова
